№ 294
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора И.
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело №
20211100513991 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
чрез юрк. Р. И., срещу решение № 20168734 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 66190/2019 г. на
СРС, 52 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В. В. Х.
следните суми: 1/. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ - сумата 20798,74 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 28.03.2019 г., в гр. София, във
времето от 10.50 ч. до около 11.45 ч., застрахователно събитие – кражба на лек автомобил
„Ауди S 6“, с рег. № *******, предмет на договор за имуществено застраховане по
комбинирана застрахователна полица № 440119213012511/30.01.2019 г. за застраховка
„Каско+“; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 670,18 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по т. 1, за периода 26.07.2019 г.-18.11.2019 г.; 3/. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 2280,34 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерна на уважената част от исковете.
Във въззивната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решението в
обжалваната част, поради липса на предпоставките за уважаване на предявените искове.
Сочат се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи
се в недопускане на доказателствени искания на ответника и в нарушаване на принципа на
равенство на страните в процеса, които довели до неизясняване на делото от фактическа
страна. Поддържа се необоснованост на извода на съда за настъпило застрахователното
1
събитие „кражба“. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата В. В. Х., чрез адв. А. М., с който се
поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му.
Твърди се наличие и доказаност на всички елементи от фактическите състави на
предявените искове. Твърди се и неоснователност на оплакванията на въззивника за
допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на ответника, с твърдение, че
същите са направени за установяване на ирелевантни или на факти, чието установяване било
в тежест на ищцата и които са били установени. Претендират се съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части (въззивната
жалба е върната с определение на въззивния съд в частта, с която се оспорва решението на
районния съд в отхвърлителните му части, поради липса на правен интерес от страна на
въззивника).
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - допустимо.
По отношение на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ , настоящият състав, на осн. чл. 272 ГПК,
споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на
спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното
производство, съдът намира следното:
Фактическият състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, ангажиращ отговорността на застрахователя
по имуществена застраховка „Каско+“, включва наличие на следните елементи: 1)
действително застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по
имуществена застраховка „Каско+“; 2) настъпване на застрахователното събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на действие на застрахователния
договор; 3) изправност на ищеца като страна по договора за застраховка; 4) настъпване на
вреди за застрахованото лице и техния размер; 5) причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и претърпените вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, поради което искът по чл. 405, ал. 1 КЗ
е основателен за уважения от първоинстанционния съд размер.
Налице е действително застрахователно правоотношение между ищеца и
застрахователя по имуществена застраховка „Каско+“. Видно от комбинирана
застрахователна полица № 440119213012511/01.02.2019 г. и общите условия към нея (л. 14 –
л. 23 от делото на СРС) за процесния автомобил „Ауди S 6“, с рег. № *******, между
ищцата и ответното дружество „ДЗИ – О.З. “ ЕАД е сключена застраховка „Каско+“ на
2
МПС, с покрит риск „Клауза пълно каско“, включващ „Кражба и грабеж на цяло МПС“, с
уговорена застрахователна сума 22500 лв. и срок на валидност от 01.02.2019 г. до 31.01.2020
г. Представени са и доказателства за плащането на застрахователната премия – сметка №
19013030206035/30.01.2019 г. (л. 24 от делото на СРС).
Неоснователно е възражението за нищожност на застрахователния договор на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, и на основание чл. 349, ал. 2
КЗ, поради липса на застрахователен интерес от сключването му, тъй като към момента на
сключването му процесният автомобил е бил тотално увреден и негоден за експлоатация.
Установено е от събраните по делото доказателства, че към сключване на застрахователния
договор автомобилът е бил в движение. От заключенията на основната и допълнителната
САТЕ се установява, че описаните в протокол за оглед от 01.02.2018 г. увреждания на
процесното МПС нямат никакво отражение на възможността му да бъде управлявано на
собствен ход и на безопасността на пътниците в него. От събраните писмени доказателства:
протокол за оглед на МПС от 01.02.2018 г. във връзка със сключване на застрахователен
договор с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД (л. 50 и л. 96 и сл. от делото на СРС), фишове за наложени
глоби, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления,
съставени в периода 2011 г. - 2016 г., удостоверение за техническа изправност, касова
бележка за преместване на автомобила поради неправилно паркиране от 01.07.2018 г. също
се установява, че автомобилът е бил в движение. Данни за същото се съдържат и в
събраните гласни доказателства.
В срока на действие на застрахователния договор е възникнало застрахователно
събитие, което е сред покритите застрахователни рискове („Кражба и грабеж на цяло МПС“)
– на 28.03.2019 г., в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред магазин „Джъмбо“, във времето от 10.50
ч. до около 11.45 ч., противозаконно е отнет собственият на В. В. Х. автомобил „Ауди S 6“, с
рег. № *******. Дата и мястото на кражбата на процесния автомобил се установяват от
приетите като писмени доказателства по делото документи: разпореждане на полицейски
орган от 28.03.2019 г. (л. 27 от делото на СРС), удостоверения от 03.04.2019 г. и от
24.06.2019 г., издадени от началника на 09 РУ – СДВР (л. 31 и л. 33 от делото на СРС),
постановление от 07.05.2019 г. за спиране на наказателно производство по ДП № 3
ЗМ569/2019 г. на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 12332/2019 г. на СРП (л. 32 от делото на СРС),
както и от еднопосочните, последователни и непротиворечиви показания на свидетелите
А.М., Г.Г. и Б.Д. (л. 89-л. 90 от делото на СРС). Неоснователно е искането на въззивника
ангажираните от ищцата гласни доказателства да не бъдат ценени и съобразявани при
преценка основателността на иска, поради заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото. По отношение на свидетелите Г.Г. и Б.Д. в кориците на делото не се съдържат данни
за наличие на подобна заинтересованост, а показанията на св. А.М., който живее на семейни
начала с ищцата и двамата имат общо дете, са преценени от настоящия състав с оглед на
всички други данни по делото, съгласно правилото на чл. 172 ГПК. А и показанията на
свидетелите съответстват на писмените доказателства.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие незабавно са били уведомени
3
органите на МВР (видно от разпореждане на полицейски орган от 28.03.2019 г., от
удостоверения от 03.04.2019 г. и от 24.06.2019 г., издадени от началника на 09 РУ – СДВР и
от свидетелските показания на А.М.), а при застрахователя е подадено уведомление от
28.03.2019 г., регистрирана е застрахователна претенция № 44012131909588 (л. 36 от делото
на СРС) и са били представени изисканите от застрахователя документи и ключове на
процесното МПС (л. 28 - л. 30, л. 36 и л. 121 от делото на СРС). Тоест, ищцата е изправна по
смисъла на раздел II, чл. 9.5.1 ОУ, както и на раздел II, чл. 9.5.2 ОУ, вр. чл. 403, ал. 2 и чл.
404, ал. 1 КЗ.
В резултат на настъпилото застрахователно събитие кражба на МПС ищцата е
претърпяла имуществени вреди. Размерът на същите следа да бъде определен съобразно
действителната стойност на автомобила към датата на противоправното му отнемане (чл.
386, ал. 2 КЗ). В случая, от заключенията на автотехническата експертиза и на
допълнителната такава, които настоящият състав намира за пълни, ясни и обосновани,
поради което ги кредитира изцяло, се установява, че действителната пазарна цена на
процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие (28.03.2019 г.), е
20798,74 лв., определена след приспадане стойността на невъзстановени щети (1201,26 лв.),
които щети по никакъв начин не касаят възможността на автомобила да бъде управляван на
собствен ход, както и безопасността на пътуващите в автомобила.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че са се осъществили всички елементи от
фактическия състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, поради което е възникнало и задължението на
застрахователя да заплати на застрахования застрахователно обезщетение в рамките на
договорената застрахователна сума (чл. 386, ал. 1 КЗ). От писмо изх. № 0-92-
11175/31.08.2019 г. по описа на „ДЗИ- О.З.“ ЕАД (л. 36 от делото на СРС) се установява, че
дружеството изрично е отказало изпълнението на това свое задължение и доколкото по
делото няма твърдения и данни за извършване на плащане по регистрираната
застрахователна претенция, то предявеният иск се явява основателен за присъдената от
районния съд сума от 20798,74 лв.
Неоснователно е възражението на застрахователя за наличие на основание по чл. 363,
ал. 4 КЗ за изключване на отговорността му. Във връзка с това възражение не е
конкретизирано дали се касае за премълчаване или за неточно обявяване на обстоятелство и
кое обстоятелство е било премълчано или неточно обявено от застраховащия при сключване
на договора.
Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на застрахователя, поддържани и
във въззивната жалба, а именно: 1/. за събиране на доказателства в чужбина по реда на
Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. от 28.05.2021 г. за следните обстоятелства: дата на
производство на процесното МПС, първоначален и последващи собственици, настоящ
собственик и откога, участвало ли е МПС-то в ПТП и дерегистрирано ли е поради наличие
на тотална щета и от коя дата, изплащано ли е застрахователно обезщетение за този
4
автомобил и на коя дата; 2/. за изискване от отдел „Пътна полиция“ при СДВР на препис на
всички документи, които са послужили като основание за издаване на рег. № на МПС
„Ауди“, модел „ S6“ с рама № WAUZZZ4F27N002133 и рег. № *******; 3/. за допускане на
САТЕ със задача да се извърши изследване на ключа на процесното МПС; 4/. за задължаване
на ищеца да представи фактура за закупуване на МПС в оригинал за констатация, предвид
отразеното в нея, че не се гарантира, че МПС не е претърпяло ПТП. Неуважаването на тези
доказателствени искания не представлява процесуално нарушение. Доказателствените
искания по т. 1 и т. 2 са неотносими към предмета на делото, а и обстоятелството, че
процесният автомобил е бил в движение е установено от други събрани по делото писмени
доказателства, съдържащи данни, че след регистрация на автомобила в КАТ през 2011 г. са
налагани глоби за управлението му в нарушение на ЗДвП и същият, при необходимост, е
бил обслужван в автосервиз. Доказателствата по т.3 и т. 4 не са били необходими за
разрешаването на правния спор, тъй като част от фактите, за установяването на които са
поискани, са ирелевантни, а друга част са установени от събраните по делото доказателства.
По аналогични съображения доказателствените искания не са били уважени и пред
настоящата инстанция с определение № 4849/09.12.2021 г. В този смисъл, недопускането на
поисканите доказателства е основано на разпоредбите на чл. 159 и чл. 153 ГПК.
Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неспазване на принципа на равенство на страните в исковия процес. Едно от проявленията
на този принцип е правото на всяка страна да изнесе пред съда своите фактически твърдения
и да ги подкрепи с доказателства. С доклада по чл. 146 ГПК съдът е разяснил и на двете
страни кои са правнорелевантните факти и чия е тежестта за доказването им, като на
страните е била осигурена равна възможност да упражняват предоставените им от закона
права. Недопускането на неотносими, недопустими и ненужни доказателства не
представлява нарушение на принципа, установен в чл. 9 ГПК.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че са налице
предпоставките за уважаването му. По делото се установи неизпълнение на задължението на
дружеството за изплащане на ищцата на дължимото застрахователно обезщетение по чл.
405, ал. 1 КЗ, размерът на което възлиза на сумата 20978,74 лв. В раздел II, чл. 10.5 ОУ е
предвидено обезщетението да бъде изплатено на застрахования в петнадесет работни дни
от деня, в който последният е изпълнил задълженията си при настъпване на
застрахователното събитие и е представил всички поискани от застрахователя документи,
доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение. Видно от опис на
допълнително представени документи по щета № 44012131909588 от 10.07.2019 г. (л. 121 от
делото на СРС), ищцата е предоставила на ответника документи последно на 10.07.2019 г.,
поради което и от тази дата е започнал да тече срокът по раздел II, чл. 10.5 ОУ, изтекъл на
30.07.2019 г. Ето защо застрахователят е изпаднал в забава на 31.07.2019 г. (а не на
26.07.2019 г., както е приел районният съд). Дължимата мораторна лихва върху сумата
20978,74 лв. за периода 31.07.2019 г. – 18.11.2019 г. е в размер на 641,27 лв. Поради
несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд досежно
5
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен над сумата 641, 27 лв. до сумата 670,18 лв., както и за периода
26.07.2019 г. – 31.07.2019 г., вместо което за посочената разлика и период претенцията по
чл. 86 , ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото „ДЗИ – О.З.“ ЕАД следва да бъде осъдено, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата В. В. Х. сумата 1500 лв. разноски за въззивното
производство, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Същото е определено към минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
относимата редакция към 09.11.2021 г. (сключване на договора за правна защита и
съдействие) и съответстват на фактическата и правна сложност на делото и на извършените
пред настоящата инстанция процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20168734 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 66190/2019 г. на СРС, 52
състав, в частта, с която предявеният от В. В. Х. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен над сумата 641,27 лв. до сумата 670,18 лв. и за периода
26.07.2019 г.-31.07.2019 г. и в частта, с която „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на
ищцата В. В. Х. разноски за първата инстанция над сумата 2272,16 лв. до сумата 2280,34 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Х. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 641,27 лв. до сумата 670,18 лв. и за периода 26.07.2019 г.-
31.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20168734 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 66190/2019 г. на
СРС, 52 състав, в частта, с която ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на
ищцата В. В. Х. следните суми: 1/. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ - сумата 20798,74 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 28.03.2019 г., в гр.
София, между 10.50 ч. и 11.45 ч., застрахователно събитие – кражба на лек автомобил „Ауди
S 6“, с рег. № *******, предмет на договор за имуществено застраховане по комбинирана
застрахователна полица № 440119213012511/30.01.2019 г. за застраховка „Каско+“; 2/. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 641,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по т. 1 за периода 31.07.2019 г. – 18.11.2019 г.; 3/. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
– сумата 2272,16 лв., представляваща част от разноските за първата инстанция, съответна на
уважената част от исковете.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. *******, да
6
заплати на ищцата В. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, 1500 лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7