Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Сливница, 14. 10. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Г. Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 340 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е делбено, във втора
фаза - по извършване на делбата.
С решение по първата фаза на делбата съдът е допуснал
извършването на такава между Х.Н.Х., М.Н.С.,
М.Н.Х., В.Н.С., К.Н.С., и Т.И.Х. по отношение на съсобствените на страните недвижими
имоти, намиращи се в с. Г., С.област:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
V-140 в кв. 17 по регулационния план на село
селото, с площ от 802 кв.м. при граници на имота по скица: улица с о.т.
о.т.50-45, улица с о.т. о.т. 45-41, УПИ VI-139 и УПИ IV-143, заедно с
построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48.00 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 56.00 кв.м., и двете сгради в режим на търпимост, ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: 211/240 ид.ч. за съделителя Х.Н.Х.,
6/240 ид.ч. ид.ч. за съделителя М.Н.С., 6/240 ид.ч. за съделителя М.Н.Х., 1/240
ид.ч. за съделителя В.Н.С., 1/240 ид.ч. за съделителя К.Н.С. и 15/240 ид.ч. за съделителя Т.И.Х..
За разглеждане са приети възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК на ответницата М.С. и на ищеца Х.Х., който алтернативно, в
случай че делбата бъде извършена по чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан
на имотите и друг съделител не изпълни условието на чл.349, ал.5 ГПК изразява
готовност за изкупуване на имотите.
Приети са за съвместно разглеждане следните искове:
- иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от Х.Н.Х. срещу М.Н.С. за заплащане на сумата от
1622, 59 лв. (съобразно допуснатото увеличение на размера на иска по чл.214 ГПК), представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен във връзка
с ползване на съсобствения имот за периода 22.10.2020 г. - 22.10.2021 г.
включително;
- искове с правно основание чл.59 ЗЗД, предявени от Х.Н.Х.
срещу М.Н.С. за заплащане на сумата от 197,13 лева за данъчни задължения за имотите и срещу М.Н.Х. за заплащане на сумата
от 190,81 лв. за данъчни задължения за
имотите.
- искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявени от М.Н.С. срещу Х.Н.Х., за заплащане на сумата
от 2 000 лв., представляваща стойност на разходите за полезни разноски –
подобрения и ремонти, довели до увеличаване стойността на допуснатите до делба имоти.
- иск с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от М.Н.С.
срещу Х.Н.Х., за заплащане на сумата от 1 521,45 лева, представляваща
заплатени консумативи – ток (1326,64 лева), вода (76,95 лева), мобилен телефон
(15,66 лева), сметка от 33,76 лева, ползвани от наследодателя на страните до
смъртта му, както и заплатена след смъртта на наследодателя последна вноска от
изтегления от нея кредит.
С протоколно определение от 25.10.2021 г. съдът е
приел за съвместно разглеждане предявените от страните претенции за възлагане и
сметни претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. Ч.Я. се установява, че от допуснатите до делба УПИ и жилищни
сгради в него не могат да се обособят самостоятелни дялове, поради което са
реално неподеляеми между всички съделители съгласно техническите правила и
норми, Пазарната стойност на допуснатите до делба имоти възлиза на
60 935,47 лева, като вещото лице е посочило отделно пазарните стойности на
дворното място и всяка една от сградите (в оценката на сградата със ЗП от 56
кв.м. е включена и стойността на подобренията с увеличената стойност на
сградата), както и стойността на квотата на всеки от съделителите.
Според заключението на допълнителната съдебно –
техническа експертиза общата стойност на извършените подобрения в процесния
имот и вложени строителни материали и труд е 3 828,13 лева. Стойността на
подобренията е увеличила стойността на едноетажната масивна жилищна сграда със
ЗП от 56.00 кв.м. с 2411.00 лева.
Видно от заключението на съдебно-оценителната
експертиза е, че размерът на средния пазарен наем за 211/240 ид.ч. от делбените
имоти за периода от 22.10.2020 г. до 22.10.2021 г. е 1622,59 лева.
От показанията на св. В. Б. Т. и В. И. Д. се
установява, че ищецът и отв. М.С. ползват процесните имоти, като той идва от
време на време в имота и ползва старата къща, а отв. С. живее постоянно в имота
и ползва новата къща, като между двете сгради има поставена ограда и всеки има
достъп от отделен вход. Св. Т. посочва, че от 2020 г. ищецът няма достъп до
новата къща. И двамата свидетели посочват, че отв. С. е живеела в имота и се е
грижела за майката на страните до момента на смъртта й. Св. Д. посочва, че в
обитавания от отв. С. имот последната е извършвала подобрения, изразяващи се в
смяна на паркета в помещенията, боядисване на стените и дограмите на прозорците,
смяна на мебелите, монтиране на тоалетна чиния и моноблок и основен ремонт
на съществуващата баня, изграждане на
септична яма и канал за мръсна вода.
Така установените обстоятелства
водят до следните правни изводи:
По аргумент от разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва
възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Такава
възможност е предвидена в чл. 349 ГПК - когато
имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция, която се явява
основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне
на имота в дял на някой от съделителите.
В случая възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е направена и от двете насрещни страни.
Съгласно заключението на вещото лице, процесният имот
е реално неподеляем и жилище. Неподеляемостта му обуславя изнасянето му на
публична продан, с оглед разпоредбата на чл. 348 ГПК, освен в
случаите когато същият може да бъде поставен в един от дяловете. Възможност
делбеният имот да бъде поставен в дял на някой от съделителите е предвидена в чл.
349 ГПК, в случаите когато е направена възлагателна
претенция. За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки: 1. Искането да е насочено за неподеляем имот с характер на
жилище; 2. Съсобствеността да е възникнала само от наследяване; 3.
Претендиращият съделител да е наследник и да е живял в това жилище при открИ.е
на наследството; 4. Да не притежава друго жилище. Тези въпроси са разрешени с
ТР № 1/04 г. на ВКС по гр. д. № 1/04 г. ОСГК - т. 7 и 8, съгласно които делба
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се
извърши само ако съсобствеността е възникнала от наследяване (както е в
конкретния случай, тъй като прехвърлителните сделки между ищеца и част от
другите съделители са извършени в кръга на наследниците и няма трети за
наследството лица). Видно от мотивите на решението по допускане на делбата,
касае се за недвижим имот, придобит по наследство от общ наследодател на
страните – Г.Т. С.. Ответницата М.С. е нейна дъщеря и поради това има право да
претендира възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Налице са и другите две изисквания - ответницата С. е
живяла в това жилище при открИ.е на наследството, както установиха разпитаните
свидетели, което обстоятелство не се оспорва от останалите съделители;
ответницата не притежава друго жилище, което се установява от представените
удостоверения за постоянен и настоящ адрес, а наличието на такова следва да се
докаже при направено възражение от страната, която го прави.
В случая делбената маса включва дворно място, ведно с
построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 48 кв.м. и
едноетажна масивна жилищна сграда със ЗП 56 кв.м. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, допуснатият до делба урегулиран поземлен имот
и построените в него сгради са реално неподеляеми. Жилищните сгради не могат да
бъдат предмет на самостоятелен дял. С оглед на това жилищните сгради и дворното
място, в която са построени, представляват един жилищен имот по своето
предназначение.
Имотът е неподеляем и жилищен, и тъй като се установи
наличието на всички предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, този
процесен недвижим имот следва да бъде възложен на ответницата М.С.. За
уравнение на дяловете този съделител ще бъде осъден да заплати на всеки от
останалите съделители паричната равностойност на притежавания от тях дял
съобразно заключението на вещото лице, а именно – 53 572,43 лева на
съделителя Х.Х., 1 523,39 лева на съделителя М.Н.Х., 253,89 лева на
съделителя В.Н.С., 253,89 лева на съделителя К.Н. Своленов и 3 808, 47
лева на съделителя Т.И.Х., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила
на настоящото решение, съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК. Следва да се укаже на страните, че ако дължимата сума не
бъде изплатена изцяло в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото
решение, решението за възлагане се обезсилва по право.
Доколкото по делото не се
доказа гореизброените предпоставки да са налице кумулативно по отношение на
съделителя – ищец Х.Х., то неговата претенция за възлагане следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявен от съделителя М.С. срещу
съделителя Х.Х.:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
по претенцията е да докаже извършването на полезни разноски за общата вещ,
както и увеличената стойност на общата вещ, вследствие на така извършените
подобрения. Съдът намира за безспорно доказано обстоятелството, че отв. С. е
извършила следните подобрения: изграждане на канал за мръсна вода от къщата до
септичната яма и от нея до канализацията, изградена в съседен имот, изграждане
на септична яма от бетонни стени и дъно, поставяне на ламинат, боядисване с
латекс на стая, антре и коридор, извършване на текущ ремонт на банята и
тоалетната, монтиране на тоалетна чиния,
- моноблок, закупуване на боя и боядисване на прозорците и вратите на
цялата къща, аварийни ремонти по водопроводната инсталация смяна на външната врата, поставяне на два броя
двукрили ПВЦ- прозорци на кухнята.
Доколкото тези подобрения не са извършени от М.С. в
качеството й на владелец на идеалните части на другите съделители, както и
безспорния факт, че същите са извършени без съгласие и без противопоставяне от
страна на съделителя Х.Х., отношенията между тях във връзка с тези подобрения
се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60-62 от ЗЗД. В този случай обезщетение се дължи в размера на
обогатяването, т.е. размера на увеличената стойност на квотата на останалите
съсобственици - дължи се по-малката сума измежду направените от подобрителя
разноски и увеличената стойност на имота.
От събраните по делото писмени доказателства /стокови
разписки и фискални бонове/, както и от заключението на допълнителната и съдебно-техническа
експертиза, както и от гласните доказателства чрез показанията на свидетеля
Вероника Дойчинова се установява, че в периода след смъртта на наследодателката
на страните през 2018 г. съделителят С. е извършила разходи, които според
естеството си представляват извършване на основен ремонт, т.е. такива с
характер на подобрения. Според заключението на допълнителната експертиза общата
пазарна стойност на констатираните на място строителни работи възлиза на 3 828,13
лева, а увеличената стойност на имота вследствие на извършването им - в размер
на 2411.00 лева.
Не се твърди и установява наличието на съгласие за
извършване на тези подобрения от останалите съсобственици, поради
което ищцата по този иск - съделителят С. има право на увеличената стойност на квотата
на съсобственика Х.Х., който следва да бъде осъден да й заплати сумата от 2 000
лева (доколкото липсва увеличение на иска съобразно експертното заключение).
В срока по чл. 346 ГПК съделителят М.С. е предявила срещу Х.Х. и претенция за заплащане на
сумата от 1 521,45 лева, представляваща заплатени консумативи – ток
(1326,64 лева), вода (76,95 лева), мобилен телефон (15,66 лева), сметка от
33,76 лева, ползвани в общото домакинство с наследодателя на страните до
смъртта на последната, както и заплатена след смъртта на наследодателя последна
вноска от изтеглен от нея кредит.
Доколкото тези разноски са били
за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи непосредственото
служене с него и не спадат към необходимите разноски – те остават в тежест на
съсобственика или съсобствениците, които лично ползват имота – такива са
претендираните от съделителя С. по иска суми за топлоенергия, вода,
електроенергия, телефон. Същата е живяла безвъзмездно в наследствения имот с
наследодателя, след смъртта на последната е продължила да ползва имота, тъй
като останалите
съделители не са имали достъп, поради което и заплатените от отв. С. суми за консумативи
следва да се считат като разходи, дължими
именно от нея в качеството й на ползващ съсобственик.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в делбеното производство съделителите
предявяват искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във
връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с имотите, предмет на делбата и с наследяването. В делбеното
производство не могат да бъдат разглеждани сметки, които произтичат от
правоотношения, стоящи извън наследството или извън имотите, предмет на делбата
(ППВС № 7/73, т. 4, б. „а“). В този смисъл претендираните от отв. С. вземания,
представляващи платени от нея суми за ползвана топлинна енергия, електроенергия
и вода, макар и ползвани в процесния апартамент, не са възникнали от
правоотношения, свързани с него. Същите произтичат от договори за доставка, т.
е. се основават на облигационни отношения с трето лице – съответните доставчици,
но не и от отношения между съделителите по повод процесната вещ. По същите
съображения съдът намира и че претенцията за върнати суми, дадени в заем от
трети лица на наследодателя, не следва да бъде уважавана в настоящото
производство, още повече, че в представената квитанция № 39/14.12.2018 г. няма
отбелязване кой е вносител на отразената в нея сума, а само са посочени имената
на наследодателката на страните като кредитополучател. По тези съображения
искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Фактическият състав на вземането за обезщетение включва следните
факти: съсобственост върху вещта, ползване на вещта от единия съсобственик за
задоволяване на свои собствени нужди, и писмена покана за заплащане на
обезщетение. Ползващият собственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта и ползващият вещта не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
полза общата вещ с него - както е прието в ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК. Лично ползване е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Без значение е в какво се изразява поведението на ползващия съсобственик.
То може да представлява реално ползване на вещта от негова страна или други
негови действия, с които правата на останалите ползватели биват засегнати, като
се създават пречки пред тях да ги реализират.
Наличието на съсобственост между страните е установено
със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата.
Не се спори между страните по делото, а и се
установява от разпитаните по делото свидетели, че през процесния период
ответницата М.С. е ползвала допуснатия до делба имот.
На следващо място, за да възникне претенцията на
лишения от възможността да си служи лично с вещта съползвател на основание е
необходимо последният да отправи писмено искане за заплащане на обезщетение за
ползите, от които е лишен, до създаващия пречки пред упражняването на правата
му ползвател. В тежест на ищеца е да установи получаването му, доколкото то е
елемент от фактическия състав на претендираното право. В процесния случай това
писмено искане е отправено чрез исковата молба, надлежно връчена на ответницата.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната
експертиза средната месечната пазарна наемна цена за 211/240 ид.ч. за процесния
период възлиза на сумата в размер на 1622,59 лева. Ето защо искът на ищеца Х.Х.
срещу ответницата М.С. следва да бъде уважен за пълния предявен размер за
периода от 22.10.2020 г. (датата на изтичане на срока на действие на наложените
с решение № 45/22.04.2019 г. по гр.д. № 171/2019 г. мерки по ЗЗДН) до
22.10.2021 г.
Основателна е претенцията по чл.30, ал. 3 ЗС ответниците
М.С. и М.Х. да бъдат осъдени и да заплатят на ищеца съответно сумите от 197,13
лева и 190,01 лева - суми, които са заплатени на 14.05.2020 г. и представляват
съответстващата на дела им в съсобствеността част от разходите за необходими
разноски - заплатените от ищеца местни данъци и такси за процесните имоти,
съгласно представените писмени доказателства.
Всяка от страните ще следва да заплати по сметка на
съда държавна такса върху квотата си в парично изражение. Общата стойност на
делбеният имот е 60 935,46 лева, поради което съделителя Х.Х. следва да
заплати д.т. в размер на 2 142,90 лв., съделителите М.С. - в размер на 60.94 лева, М.С. - в размер на 60.94 лева, В.С. - в размер на 10.12
лева, К.С. - в размер на 10.12 лева, Т.Х. – в размер на 152,34 лева.
Съделителите Х.Х., М.С. и М.Х.
следва да бъдат осъдени да заплатят и съответните държавни такси върху
уважените и отхвърлените сметни претенции.
Доколкото страните не заявяват
претенции за разноски, направените от тях разноски за възнаграждения на вещи
лица и за адвокатски възнаграждения следва да останат за всеки както са
направени.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК В ДЯЛ на М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, следните недвижими имоти, намиращи се в с. Габер,
Софийска област: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-140 в кв. 17 по регулационния план на село селото, с площ от 802 кв.м. при
граници на имота по скица: улица с о.т. о.т.50-45, улица с о.т. о.т. 45-41, УПИ
VI-139 и УПИ IV-143, заедно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48.00 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 56.00
кв.м.,
и двете сгради в режим на търпимост, с пазарна оценка
в общ размер на 60 935.46 лева.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адв. Д. от САК за уравнение
на дела му сумата от 53 572.43 лева, ведно със законната лихва от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане, като посочената сума трябва да
се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на М.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявани от адв. А. от САК – за уравнение на дела й сумата от 1523.39
лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на В.Н.С., с ЕГН **********, с адрес *** - за уравнение
на дела му сумата от 253.89 лева, ведно със законната лихва от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в
сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на К.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, Пловдивска
област, ул.“Гагарин“ № 21 - за уравнение на дела му сумата от 253.89 лева,
ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане, като
посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Т.И.Х., с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес в Кралство Великобритания, гр. Ливърпул - за уравнение
на дела й сумата от 3 808.47 лева, ведно със законната лихва от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане, като посочената сума трябва да
се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на страните,
че на основание чл. 349, ал. 3, ал. 5 и, ал. 6 ГПК, за вземанията
за уравнение на дяловете заинтересованите съделители могат да впишат законна
ипотека, а съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик,
след като изплати в горепосоченият шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение определеното парично уравнение заедно със законната лихва,
като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК да заплати
на М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. А. от САК, сумата от 2 000 лева, представляваща
припадащата се на ищеца част от направените от отв. М.С. подобрения в допуснатите
до делба имоти: изграждане на канал за мръсна вода от къщата до септичната яма
и от нея до канализацията, изградена в съседен имот, изграждане на септична яма
от бетонни стени и дъно, поставяне на ламинат, боядисване с латекс на стая,
антре и коридор, извършване на текущ ремонт на банята и тоалетната, монтиране
на тоалетна чиния, - моноблок,
закупуване на боя и боядисване на прозорците и вратите на цялата къща, аварийни
ремонти по водопроводната инсталация
смяна на външната врата, поставяне на два броя двукрили ПВЦ- прозорци на
кухнята.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. А. от
САК, да заплати на Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК сумата от 1622.59 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 211/240 ид.ч. от
процесните имоти за периода от 22.10.2020
г. до 22.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. А. от САК, да заплати на Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК, сумата от 197.13 лева, представляваща съответстващата
на дела й в съсобствеността част от разходите за необходими разноски -
заплатените от ищеца местни данъци и такси за процесните имоти.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС М.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявани от адв. А. от
САК, да заплати на Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК, сумата от 190.01 лева, представляваща съответстващата
на дела й в съсобствеността част от разходите за необходими разноски -
заплатените от ищеца местни данъци и такси за процесните имоти.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. А. от САК срещу Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК, за заплащане на сумата от 1 521,45
лева, представляваща заплатени консумативи, ползвани в процесния имот и вноска
по договор за кредит, сключен от наследодателя на страните.
ОСЪЖДА М.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. А. от САК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Сливница сумата от 60.94 лева - държавна такса
съобразно стойността на дела й от процесния имот, сумата от 64.90 лева и сумата
от 50 лева - държавна такса върху основателната част от предявените срещу нея сметни
претенции и сумата от 60,86 лева - държавна
такса върху неоснователната част от предявените от нея сметни претенции.
ОСЪЖДА М.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявани от адв. А. от САК, да
заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливница сумата от 60.94 лева - държавна такса съобразно
стойността на дела й от процесния имот, сумата от 50 лева - държавна такса
върху основателната част от предявените срещу нея сметни претенции.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. Д. от САК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Сливница сумата от 2 142.90 лева - държавна такса
съобразно стойността на дела му от процесния имот, сумата от 80.00 лева -
държавна такса върху основателната част от предявените срещу него сметни
претенции.
ОСЪЖДА К.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, П..област,
ул.“Г.“ № .., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливница сумата от 10.12 лева -
държавна такса съобразно стойността на дела му от процесния имот.
ОСЪЖДА В.Н.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливница сумата
от 10.12 лева - държавна такса съобразно стойността на дела му от процесния
имот.
ОСЪЖДА Т.И.Х., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес в
Кралство Великобритания, гр. Ливърпул, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливница сумата от 152.34 лева - държавна такса съобразно
стойността на дела й от процесния имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: