О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на втори август две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 708 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от синдиците на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност срещу „Д.“ АД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбата-уточнение обстоятелства намира следното:
С оглед твърденията,
въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с
предявен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност конститутивен иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, с който тези
лица като
процесуални субституенти упражняват едно преобразуващо право, възникнало в
полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
/„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействително по отношение на тях на
прихващането, извършено от ответника „Д.“ АД.
С нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., е уредено едно потестативно право, което възниква за кредиторите на несъстоятелността на една банка да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. В закона е предвиден преклузивен срок, в който това право може да се упражни пред съда, като неговото спазване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Този срок е посочен в чл. 62, ал. 1 ЗБН. За да отговори на въпроса какъв е преклузивният срок за предявяване на иска, с който съдът е сезиран, настоящият съдебен състав съобразява, че нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН е изменена с ДВ, бр. 22 от 2018 г., като съгласно редакцията й преди изменението срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е двугодишен от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, а в редакцията на тази разпоредба след изменението е предвидено, че срокът е петгодишен и тече от същия начален момент. С нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН се предвижда как се упражнява едно потестативно право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, което е материалноправно по своя характер. Ето защо тази норма е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /Обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 13.03.2018 г. Обратно действие на изменението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН не произтича и от нормата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., която е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република България № 8 от 27.05.2021 г., постановено по к.д. № 9/ 2020 г., което е обн. в ДВ, бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента не съществува в правния мир. В Решение на Конституционния съд на Република България № 3 от 28.04.2020 г., постановено по к. д. № 5/ 2019 г. е прието, че абсолютното действие занапред на решенията за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, каквото е правилото за тяхното действие във времето, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, поради което и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. С оглед на това в цитираното решение е посочено, че за правоотношенията, предмет на съдебни производства, които са висящи към момента на постановяване на решението, с което един закон е обявен за противоконституционен, този закон не се прилага. Настоящото съдебно производство е висящо към момента на постановяване на Решението на Конституционния съд на Република България № 8 от 2021 г., с което е обявена противоконституционността на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., поради което и тази норма не може да се прилага от настоящия съдебен състав към правоотношенията, които са предмет на предявения конститутивен иск.
За да се извърши преценка за това дали разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав и реда за упражняване на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е чл. 62, ал. 1 ЗБН в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения. Следователно преклузивният срок за предявяване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, с който се упражняват права, възникнали за кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, е двугодишен и тече от момента на откриване на производството по несъстоятелност на банката, което е станало на 22.04.2015 г. и изтича на 22.04.2017 г.
Искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН срещу „Д.“ АД, с който съдът е сезиран, е предявен на 15.04.2020 г., която дата е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това. Това прави този конститутивен иск недопустим. Това означава, че исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 37632/ 16.04.2020 г.,
подадена от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност срещу „Д.“ АД, поради
недопустимост на предявения с нея иск.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: