Р Е Ш
Е Н И Е -11
Гр.В.
3 .04. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря И. К.
............................................... и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. т. дело №6 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на „Б.“ ЕООД,
ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя
си И. Д. чрез процесуалния си представител адв. Б. А., вписан в АК – П., със
съдебен адрес:*** срещу:
„Р.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК., със седалище и
адрес на управление:гр.В, представлявано от управителя си П.Б. /нов адрес за призоваване
гр.П. и
А.П.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис
Твърди се ,че началото на м. януари 2017 г. е подадена
молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД.С
Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на
Окръжен съд – В. на основание чл. 632,
ал. 1 от ТЗ съдът обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата
30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор
и възбрана върху имуществото му, прекратява дейността на дружеството, обявил „Р.И.“
ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал. 1 -
4 от ТЗ.
Решението на Окръжен съд - .В било обжалвано пред
Апелативен съд - С С Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. №
2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – С.,била променена началната дата на
неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното
решение било потвърдено.
С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по
т. д. № 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд – С.
не било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.
С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д.
№ 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. производството е възобновено.
Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата
дата.
Ищцовото дружество твърди,че предявило вземането си в производството по
несъстоятелност с молба с вх. № 200008 /18.08.2020 г. Вземането на „Б.“ ЕООД
било прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по
чл. 686, ал.1 от ТЗ.
С оглед на изложеното, в качеството на кредитор на
дружество в едногодишния срок по чл. 649 от ТЗ ищцовото дружество предявява иска, подробно
описан в изложението на настоящата ИМ, като основанието на същата произхожда от следната фактическа обстановка,
а именно:
Сочи ,че с молба с вх. № 542 от 19.02.2018 г. А.Х.
предявила вземането си в производството по несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД,
като твърдяла, че работи в дружеството по силата на сключен трудов договор и че
дружеството не е изпълнило задължението
си да изплати паричните си задължения към нея в размер на 714 555,29 лв. В
подкрепа на твърденията си тя представила извлечение от търговските книжа на „Р.И.“
ЕООД за начислени и неизплатени работни заплати на работници и служители към
31.12.2017 г. Поискала била вземането й да бъде включено в списъка с приети
вземания в производството по несъстоятелност на „Р.И.“ ЕООД.
Впоследствие с молба с вх. № 260155 А.Х. отново предявила
вземането си в производството по несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД, като твърдяла,
че с Решение от 03.08.2020 г. по гр. д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд –В.
дружеството е осъдено да й заплати следните суми: 3209,02 лв. трудово
възнаграждение за м. 10.2016 г. - м.05.2017 г. вкл. и 7 000 лв. допълнително материално
стимулиране за м.10.2016 г. и 687 000 лв. за м. 11.2016 г.; 214 924,30 лв.
лихви за забава от 30.11.2016 г. до 30.12.2019 г.; законната лихва върху
главниците, считано от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
Отново била поискала е вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания
в производството по несъстоятелност на „Р.И.“ ЕООД.
Твърдяното от А.Х. вземане за ДМС в размер на 687 000
лв. произтичало от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р.И.“
ЕООД - П.Б..
Ищецът твърди ,че производството по гр. д. № 6/2020 г.
по описа на Районен съд — В. е образувано единствено с цел снабдяване на А.Х.
със съдебен акт, установяващ гореописаните вземания, който да бъде използван в
производството по несъстоятелност на „Р.И.“ ЕООД, за да се увредят кредиторите
на несъстоятелността. Следвало да се отбележи, че вземането за ДМС в размер на
687 000 лв. е установено със съдебно решение, което е постановено след решението
за откриване на производството по несъстоятелност без участието на синдик. В
този смисъл съгласно чл. 691 от ТЗ това вземане може да се оспорва от
кредиторите на несъстоятелността.
Ищецът твърди ,че ответникът „Р.И.“ ЕООД е изпаднал в
неплатежоспособност на 01.07.2015 година, т.е. към този момент дружеството изпитвало сериозни финансови затруднения, а
икономическата му дейност не водела до
реализиране на печалба. Финансовите затруднения на дружеството налагали извод, че не са налице предпоставките за
начисляване на допълнително възнаграждение в толкова висок размер.
Допълнителното материално стимулиране на А.Х. предполагало отлично финансово
представяне на „Р.И.“ ЕООД, каквото не било налице в процесния период. Начисляването
на подобно ДМС предполагало, че работникът е имал изключителен индивидуален
принос към търговската печалба на фирмата. Видно от ГФО за 2016 г., ответникът
„Р.И.“ ЕООД бил реализирал общо 43 хиляди лева нетни приходи от продажби и не
бил реализирал печалба, а напротив-бил на загуба от 196 000 лева. За 2017 г. по същото перо
били осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че сумата била значително
по-висока от тази за 2016 г„ същата била чувствително по-ниска от
претендираното от А.Х. ДМС. Още повече, че въпросното ДМС било начислено след
изпадането на „Р.И.“ ЕООД в неплатежоспособност.
Очевидно било, че при скромните обороти на фирмата за
2016 година и натрупаните загуби през годините, изписването на такива суми за
ДМС представлявали действия по
осуетяване на удовлетворяването на вземанията от действителните кредитори.
Допълнително основание да се приеме, че начисляването
на процесното ДМС е извършено само и единствено с цел увреждане на кредиторите
на несъстоятелността било обстоятелството, че при предявяването му то било
посочено като глобална суми при пълна липса на конкретизация за произход и
основание за начисляване, както и при неспазване на процедурата.
Сочи се ,че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов договор, с
вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор
могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати
резултати от труда - текущо, за година или за друг период. В конкретния случай
не ставало ясно как е определено ДМС, за което е издадена Заповед №
2/19.12.2016 г. - с КТД или с вътрешните правила за работната заплата или в
индивидуалния трудов договор на А.Х.. Следвало да се има предвид, че вътрешните
правила за работната заплата са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.
37 от КТ, които регламентират организацията на работната заплата по аргумент от
чл. 22, ал. 1 от Наредбата и било необходимо да бъдат зачетени реда и начина,
при които същите се дължат, в случай че там са уговорени.
Също така в процесния период, а и към настоящия момент
А.Х. била едноличен собственик на капитала и управител на „С. М.“ ЕООД, ЕИК .
както и едноличен собственик на капитала и представител на „Н. Б.“ ЕАД, ЕИК .
Това пораждало съмнения относно фактическата възможност на А.Х. да е престирала
същевременно своя труд и при „Р.И.“ ЕООД и то до степен, обуславяща
начисляването на ДМС в подобен размер.
С оглед на гореизложеното се създавало впечатление, че
начисленото ДМС е извършено единствено с цел увреждане на масата на
несъстоятелността посредством възползване от законовата привилегия, с която се
удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения. Удовлетворяването на едно
привилегировано вземане влечало като последици значителни вреди за правоимащите
кредитори в несъстоятелността, включително и държавния бюджет. Аналогични действия, включително и предявяване на
вземания по привидни трудови договори, били извършени и в друго производство по
несъстоятелност, по което длъжникът бил пряко свързано с П.Б. дружество - „Р. К. ЕООД
/в несъстоятелност/, а именно по т. д. № 639/2014 г. по описа на Окръжен съд - П.
В посоченото дело по несъстоятелност на „Р. К. ЕООД не били приети няколко
вземания, които се твърди да произтичат от подобни ДМС, едното от които е
именно на А.Х..
Иска да се вземе предвид и обстоятелството, че в
подадената молба през 2018 г. от А.Х. били направени корекции с химикал. Твърди
се, че тези корекции били правени от П.Б., като същият бил поставил и подписа
под молбата от А.Х.. Това обстоятелство представлявало допълнително основание
да се приеме, че целта за начисляване на процесното ДМС е увреждане на
кредиторите на несъстоятелността.
Следвало да се изтъкне също така, че посоченият от А.Х.
адрес за кореспонденция, а именно: гр. П., офис бил идентичен с посочения от множество
кредитори на „Р.И.“ ЕООД, и то преобладаващата част от които претендирали суми
въз основа на трудови правоотношения с несъстоятелния търговец и начислени
огромни по размери ДМС. Твърди се, че посоченият адрес не е на А.Х. и че не се обитава от същата. От значение
било да се отбележи обаче, че до 29.02.2016 г. адресът на управление на „Р.И.“
ЕООД бил именно гр. П..
Не на последно място следвало да се отбележи, че А.Х.
и „Р.И.“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в
качеството им на работник и работодател, както А.Х. посочва в молбата си от
19.02.2018 г., с която предявявала вземането си. Освен това А.Х. била дъщеря на
управителя на „Р.И.“ ЕООД - П.Б.. С оглед на гореизложеното се поддържа,че са налице достатъчно основания да се заключи,
че претендираното от А.Х. вземане за ДМС е начислено с цел увреждане на масата
на несъстоятелността.
С оглед на гореизложеното ищецът поддържа,че начисляването на процесното ДМС представлява безвъзмездна
сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1
от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово
възнаграждение на А.Х. съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и в този смисъл липсвала насрещна престация
от страна на А.Х., която да бъде основание за допълнително материално
стимулиране. Заповедта, издадена от управителя на „Р.И.“ ЕООД - П.Б., с която
било определено допълнително материално стимулиране на А.Х. била от 19.12.2016
г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г.
Страни по сделката били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на
ТЗ в качеството им на работник и работодател, както А.Х. посочва в молбата си
от 19.02.2018 г., с която предявява вземането си.
Ако не се приеме горното, то тогава се поддържа, че
начисляването на ДМС представлява възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но
не по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. по смисъла на чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Ако не се приеме горното, то гореописаната фактическа
обстановка попадала в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, тъй като
представлявала сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано
лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ.
Увреждането на кредиторите на несъстоятелността се
състояло в това, че с начисляването на процесното ДМС се създавало задължение,
което увеличава пасива на масата на несъстоятелността ,като в същото време не
се увеличавал актива й.
Иска се да
се обяви по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК .. и на всички
кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на основание чл.
647, ал. 1,т. 1 от ТЗ Заповед №2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р.И.“
ЕООД - П.Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране
на А.П.Х., ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
Ако не се уважи горното искане , в условията на
евентуалност се иска да бъде обявено по отношение на
„Б. ЕООД, ЕИК . и на всички кредитори в
несъстоятелността за относително недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т.
3 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р.И.“ ЕООД - П.Б.,
в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на А.П.Х.,
ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
Ако не се уважи горното искане, в условията на
евентуалност се иска да се обяви по
отношение на „Б. ЕООД, ЕИК и на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р.И.“
ЕООД - П.Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране
на А.П.Х., ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
Депозиран е
писмен отговор от П. Г. Б. /л.51-56
от делото/ с ЕГН:**********, управител на „Р.И. ЕООД“, ЕИК със съдебен адрес:*** 203,с който оспорва по
основание и размер предявените искове и поддържа ,че същите са недопустими и неоснователни.
Твърди ,че в условията на корупционно насилие и принуда ЧСИ
И. Б. рег.№800, район на действие Бургаски Окръжен Съд, в сговор с емисарите на
лихварските фирми „С. Ф. Г.“ ЕООД и „Т. Е. К. К. М. ( Ю К.)” ЕООД, ЕИК извършващи незаконна лихварска дейност,
блокирали стопанския оборот на „Р.И.“ ЕООД, ЕИК , с обезсилени Заповед за
изпълнение /ЗИ/ и Изпълнителен лист /ИЛ/,вследствие на което, чрез една средно
ешелонирана система от подкупи и търговия с влияние се започнало силово
разграбване на собствеността и активите на „Р.И.“ ЕООД. В условията на горното,
същите въвели още един фигурант-бушон, свързано с тях лице „Б.“ ЕООД с
управител баба И. Д., майка на адв.Д.Д., бивш процесуален представител на „Р.И.“
ЕООД и „Р. К.“ ЕООД, срещу когото синдикът на „Р. К.“ ЕООД – А. А. е завел
съдебен иск за 500 000 лв. за незаконно заграбване на собственост и активи на „Р.
К.“ ЕООД. Като отмъщение за този съдебен иск, адв.Д.Д., М.К.„Т. Е. К. К. М. ( Ю
К.)” ЕООД, ЕИК ., извършващи незаконна лихварска дейност, в сговор със „С. Ф. Г.“
ЕООД, започнали чрез фирмата си бушон „Б.“ ЕООД серия от съдебни дела, носещи
печата на горните обстоятелства.
На следващо място се поддържа ,че исковата
молба е нередовна, че трябва да се заплати държавна такса, съобразно
материалния интерес. Проява на правен нихилизъм било увъртането, че
неизплащането на трудовото възнаграждение на Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т. Е. А. Б.
А.П.Х. можело да се отнесе като обстоятелство, допускащо освобождаване от
държавна такса. Нарушавали се интересите на държавата чрез неплащане на
дължимата държавна такса.
Поддържа се ,че се нарушавали конституционните и човешките права на
работниците Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т. Е. А. Б. А.П.Х., гарантирани от
Конституцията на Б., на Европейската конвенция за защита на човешките права и
от Кодекс на труда.
Оспорва се подсъдността на Видински Окръжен Съд,като се
поддържа ,че исковата молба трябва да е
подсъдна на Пловдивски Окръжен или Районен Съд.
Твърди ,че фигурантът „Б.“ ЕООД не бил действителен
кредитор, който има правата, вложени в чл.647 от ТЗ. Обжалват се всички
обстоятелства по съдебен ред по отношение на „Б.“ ЕООД като цесия, предявявания,
нищожност, липса на съгласие от страна на управителката на „Б.“ ЕООД - баба И.
Д. ЕГН **********. В тази връзка на първо място би следвало да бъде изследвана
процесуалната легитимация на „Б.“ ЕООД, ЕИК а именно: дали същото е действително кредитор,
който има правата, вложени в чл. 647 от ТЗ т.е. дали има право да завежда иска,
предмет на настоящето производство. В тази връзка се иска в настоящето производство инцидентно да бъде
установено, че договор за цесия от дата 23.07.2020 г., с който ищецът е
придобил вземане срещу несъстоятелния длъжник „Р. И.“ ЕООД в размер на 10 000
лева - главница е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му от страна
на „Б.“ ЕООД, ЕИК . В тази връзка се твърди, че И. Д. Д., ЕГН **********, в
качеството й на управител и едноличен собственик на дружеството не е давала
съгласие за сключването на този договор и дори същата не знаела за неговото
съществуване ,като в тази връзка договорът за цесия бил нищожен, което се иска да бъде установено в настоящето производство.
Тъй като договорът бил нищожен, „Б.“ ЕООД, ЕИК не бил кредитор и не бил
процесуално легитимиран да завежда настоящето производство, което го правело
недопустимо заведен и в тази връзка следва да бъде прекратено. В тази насока се
изразяват съмнения, че същият е и неавтентичен, като се твърди, че подписът ,положен
от И. Д. Д. е неавтентичен или че същата не е негов автор.
От друга страна дори договорът за цесия да не е недействителен,
то ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК бил придобил вземането си срещу несъстоятелното
дружество едва на дата 23.07.2020 г., когато бил сключен договорът за цесия или
същото не било кредитор на „Р. И.“ ЕООД
преди извършването на т.нар. увреждащо действие, което от своя страна отново
било предпоставка за недопустимост на иска.
Все в тази връзка следвало да се има предвид, че в
производството по несъстоятелност по
т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС - гр. В., в което „Б.“ ЕООД, ЕИК твърди да е надлежен кредитор, вземането на Б.
ЕООД е оспорено, с оглед на което ищецът нямал процесуална легитимация да води
настоящето производство, като това било още едно основание за недопустимост на
иска.
Видно от партидата на „Р.И.“ ЕООД в Търговския
регистър и обявените в него списъци с неприети вземания, вземанията на Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т., Е. А.
Б. А.П.Х., за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения в т.ч. и ДМС били
неприето от временния синдик на дружеството и били оставени в списъка с
неприети вземания, въпреки че съгласно разпоредбата на чл. 687 от ТЗ вземане на
работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово
правоотношение с длъжника до 6 месеца преди вписване на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва
служебно от синдика в списъка на приетите вземания и че съгласно разпоредбата на разпоредбата на
чл. 688 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, но не
по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените
вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, не можели да се предявяват, поради което липсвал правен
интерес от предявения иск.
В обобщение на изложено по – горе се поддържа ,че предявеният иск е недопустим че и производството по делото следва да бъде
прекратено, като ако се окаже, че искът не е недопустим, то се иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Изразяват се подробни доводи относно неоснователността
на исковата молба .Предявеният иск не можел да бъде подведен под хипотезата на
коя да е от разпоредбите чл.647 и сл. от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не било
нито безвъзмездна сделка, нито възмездна, сключена в сроковете преди подаване
на молбата по чл.625 от ТЗ, нито даденото надхвърляло размера на полученото.
Начисленото ДМС било предвидено в трудовия договор на Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т.
Е. А. Б., А.П.Х. и били начислявани ДМС към заплатата им многократно, докато са
имали сключен трудов договор с несъстоятелния търговец. Начисленото ДМС било
част от трудовото възнаграждение на лицето, сключило трудов договор и полагало
труд в дружеството - понастоящем несъстоятелен търговец. Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д.
Т. Е. А. Б., А.П.Х. били полагали интелектуален труд, предоставили били своите
интелектуални авторски права по научно-изследователски разработки, знания и
опит, в съответствие с трудовия договор и вътрешните правила за работната
заплата.
Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включвало основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната работна заплата, определено
съгласно прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата , с друг нормативен
акт, с индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения.Целевите награди и премиите поради предназначението си да
стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не
спадали към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. В този смисъл
било и Решение № 847/2010 г. по гр. дело № 1558/2009 г. на ВКС, IV г.о."
Поддържа ,че Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т. Е. А. Б.
и А.П.Х. били участвали активно в
увеличаване на активите на дружеството. Конкретните суми в размер, указан в
декларираните ведомости за работни заплати ,били начислени с оглед приноса на
всеки един от работниците към увеличаване активите на дружеството. С положения
от тях интелектуален труд, авторски права, знания и опит, била създадена разработка
НИОКР, която понастоящем била дадена като обезпечение в НАП-гр.В. за 1 002 306
лв. Разработката НИОКР била за работа с взривоопасни товари тип „Амонит“ и била
оценена от оценител от Пловдивски Окръжен съд и приета от НАП – В.. Ето защо на работниците са
начислявани ДМС-та, тъй като с работата си са увеличили активите на
дружеството.
Поддържа ,че не е налице основание по чл.647 от ТЗ даденото да надхвърля размера на полученото.
Оспорва изложеното в исковата молба, че начисленото
ДМС не е част от трудовото възнаграждение на Г. П. Б. Я. Г. Б. П. Д. Т. Е. А. Б.,
А.П.Х.. Твърди, че е полаган труд в дружеството Р.И. ЕООД, поради което е
налице основание за получаване на трудово възнаграждение и ДМС към него,като
приносът на Г. П. Б. Я. Г.Б. П. Д. Т. Е. А. Б., А.П.Х. в увеличаване на
активите на Р.И. ЕООД бил много по-голям от начислените и неизплатени трудови
възнаграждения.
Твърди,че трудовите договори да са действителни и че са
породили правните си последици.
Депозирана е допълнителна
искова молба /л.111-115 от „Б.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя си И. Д. чрез процесуалния си представител ад в. Б. А. вписан в АК – П., със съдебен адрес:***,в която заявява, че поддържа изцяло предявения иск, като оспорва в цялост
направените в отговорите на исковата молба възражения от страна на ответниците.
Счита същите за несъстоятелни и напълно неоснователни, като в настоящата
допълнителна искова молба излага аргументите си в тази насока.Изразяват се подробни правни доводи доводи относно
допустимостта на иска ,както и относно неговата основателност .
Депозиран е допълнителен
писмен отговор /стр.127-135 от делото/ от А.П.Х. ЕГН:********** със съдебен
адрес:г***, , чрез адв.Е. Я. Б. от АК-П.,в който оспорва по основание и размер предявените
искове в исковата молба и допълнителната искова молба. Същите били абсолютно
недопустими, а ако бъдели приети за разглеждане -и неоснователни.Изразяват се
подробни правни доводи относно недопустимостта и неоснователността на исковата
молба.
След като
взе предвид постъпилата искова молба ,отговорите на ответниците и събраните по делото доказателства Окръжен
съд-В. приема за установено от фактическа страна следното :
На 9.01.2017 г. е подадена молба вх.№60/09.01.2017 г. за
образуване на производство по несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД.С Решение № 47
от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В.
/л.8-10 от делото/на основание чл. 632,
ал. 1 от ТЗ съдът обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата
30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор
и възбрана върху имуществото му, прекратява дейността на дружеството, обявил „Р.И.“
ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал. 1 -
4 от ТЗ.
Решението на Окръжен съд – В. е обжалвано пред Апелативен съд – С. С Решение №
832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен
съд – С. /л.11-16 от делото/ е променена
началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение било
потвърдено.
С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по
т. д. № 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. /л.17-19 от делото/решението на
Апелативен съд – С. не било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила
на 15.11.2019 г.
С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д.
№ 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. /л.21-22 от делото/производството е
възобновено. Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския
регистър на същата дата.
Ищцовото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност
с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г. /л.23 от делото/.Вземането на „Б. ЕООД е
прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл.
686, ал.1 от ТЗ /л.40 от делото/.
С молба вх. №
542 от 19.02.2018 г. /л.24 от делото/А.Х. предявила вземане в производството по
несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД.Тя твърди, че работи в дружеството по силата
на сключен трудов договор и че дружеството не е изпълнило задължението си да изплати
паричните си задължения към нея в размер на 714 555,29 лв. В подкрепа на
твърденията си тя представила извлечение от търговските книжа на „Р.И.“ ЕООД за
начислени и неизплатени работни заплати на работници и служители към 31.12.2017
г. Поискала била вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания в
производството по несъстоятелност на „Р.И.“ ЕООД.
Впоследствие с молба с вх. № 260155 /не е отбелязана
датата на представянето на молбата/А.Х. отново предявила вземането си /л.25 от
делото/ в производството по несъстоятелност срещу „Р.И.“ ЕООД, като твърди, че
с Решение от 03.08.2020 г. по гр. д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд –В. /л.36-37
от делото/дружеството е осъдено да й заплати следните суми: 3209,02 лв. трудово
възнаграждение за м. 10.2016 г. - м.05.2017 г. вкл. и 7 000 лв. допълнително
материално стимулиране за м.10.2016 г. и 687 000 лв. за м. 11.2016 г.; 214
924,30 лв. лихви за забава от 30.11.2016 г. до 30.12.2019 г.; законната лихва
върху главниците, считано от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане на
главниците.Решението е постановено при признание на иска по реда на Чл.237 ГПК.
Отново поискала е вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания в
производството по несъстоятелност на „Р.И.“ ЕООД.
Твърдяното от А.Х. вземане за ДМС в размер на 687 000
лв. произтича от Заповед № 2/19.12.2016 г„ издадена от управителя на „Р.И.“
ЕООД - П.Б..
Вземането за ДМС в размер на 687 000 лв. е установено
със съдебно решение, което е постановено след решението за откриване на
производството по несъстоятелност без участието на синдика,поради което съгласно чл. 691 от ТЗ това вземане може да се
оспорва от кредиторите на несъстоятелността.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,изпълнена от Р.П.К. ***, тел..
Вещото лице дава заключение ,че А.П.Х. е работила в дружество „Р.И.“ ЕООД въз основа
на сключен Трудов договор № 0023/19.10.2016 г. с дружеството, на длъжност „О. м.“
с шифър на длъжността по НКПД 3341-3004, категория по НКПД - Техници и други
приложни специалисти, КИД-2008 28-22 Производство на подемно-транспортни
машини. Трудовият договор е бил безсрочен. Договореното основно месечно трудово
възнаграждение - 500,00 лева. Допълнителни трудови възнаграждения:за трудов
стаж и професионален опит 3,00% или 15,00 лева. Работникът се е задължил да
постъпи на работа на 20.10.2016 г.Вещото лице е анализирало начислените на А.П.Х. суми за
трудови възнаграждения в Приложение № 1 към заключението и същите възлизат на 1
106,92 лева - брутна сума.
Вещото лице е анализирало начислените на А.Х. суми за ДМС в
Приложение № 1 към заключението и същите възлизат на 694 000,00 лева - брутна
сума.
От предоставените на експертизата извлечения на
задълженията към работниците и служителите вещото лице не се установило
плащания от страна на ответното дружество по задълженията към А.Х. за горните
трудови възнаграждения и ДМС.
Задълженията на дружеството към персонала по
аналитични данни към 31.12.2017 г. е 2 514 392,52 лева, а по Счетоводен Баланс
към същата дата е 2 514 х.лв.
На въпроса откъде произтича разликата в размера на
начисленото ДМС със Заповед №2/19.12.2016 г. в размер на 687 000,00 лв. и
посочената в молба с вх.№ 542 от 19.02.2018 г., с която А.Х. предявява
вземането си сума от 714 555,29 лв.вещото лице дава отговор,че със Заповед №
2/19.12.2016 г. на Управителя на „Р.И.“ ЕООД, във връзка с успешното участие в
групите по „Функционално- стойностен анализ“ - ФСА към заплатите за м.ноември
2016 г. да се начисли допълнително материално стимулиране към работните
заплати, както следва:
1. П. Д. Т.
- 788 000,00 лева;
2. Е. А. Б.
- 687 000,00 лева;
3. А.П.Х. -
687 000,00 лева;
4. Г. П. Б.
- 280 000,00 лева;
5. Я. Г. Б.
- 31 000,00 лева.
Разликата в размера на начисленото ДМС със Заповед №
2/19.12.2016 г. в размер на 687 000,00 лв. и посочената в молба с вх.№ 542 от
19.02.2018 г., с която А.Х. предявява вземането си сума от 714 555,29 лв. се
дължи според вещото лице на:
1. начислени
и неизплатени работни заплати на лицето за периода 01.01.2013 г.31.12.2013 г. в
размер на 10 978,22 лева;
2. начислени
и неизплатени работни заплати за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. и
ДМС за същия период в общ размер на 771 087,65 лева, от които са приспаднати
осигуровки за ДОО за сметка на лицето 0,00 лева, Здравни осигуровки за сметка
на лицето 0,00 лева и ДДФЛ в размер на 69 510,69 лева, и остава чиста сума за
получаване 701 576,96 лева;
3. начислени
и неизплатени работни заплати за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и
ДМС за същия период в общ размер на 2 210,32 лева, от които са приспаднати
осигуровки за ДОО за сметка на лицето 0,00 лева, Здравни осигуровки за сметка
на лицето 0,00 лева и ДДФЛ в размер на 210,21 лева, и остава чиста сума за
получаване 2 000,10 лева.
Данните са описани подробно от вещото лице в Приложения № 1 и № 2 към заключението.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът намира за установено от
правна страна следното :
По силата на Чл. 647 ал.1 от Търговския закон освен в
предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, с изключение
на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.Съгласно Чл. 649 ТЗ иск
по чл. 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите,
свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при
негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението
по чл. 632, ал. 2. Синдикът, съответно кредиторът може да предяви и
обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно
конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг
кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не
по-късно от първото по делото заседание.В производството по обявяване на
недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността.
Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
Уредбата на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността съответно разграничава:
а/ искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително
недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от
страна на длъжника, които създават т. н. "преферентен ефект" на едни
негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на
първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в
масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя
в чл. 722, ал. 1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите
редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и
б/ отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на
разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника, безвъзмездни или
неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника
във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и
учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на
трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника.
Във всяка една
от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като
елемент на фактическия състав: сделката или действието да е извършено в
определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.При първия вид искове,
тези в отделните хипотези на чл. 646 ТЗ, законодателят не е включил като обща
предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а
се цели преодоляване само на т. н. преферентен ефект на уредените там сделки и
действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание при
преферентните искове законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на
сделките и действията в хипотезите на чл. 646 ТЗ, като е въздигнал в
допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени,
съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.Обратното важи
за отменителните искове по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен в
хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ:
имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността,
изразяваща се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от
разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или
създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на
обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид
искове и се явява предпоставка за тяхната основателност, като от значение е
само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на
съответните срокове преди предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ. В горния смисъл
е задължителната практика на ВКС ,напр. Решение № 224 от 18.12.2017 г. на ВКС
по т. д. № 513/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б.
В задължителната съдебна практика на ВКС се приема ,че
от изричните разпоредби на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ следва, че общата
предпоставка за атакуемите действия и сделки е те да са извършени доброволно от
длъжника. Посочените законови разпоредби са напълно ясни, а по прилагането им е
създадена практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК, попадаща в
обхвата на задължителната практика за долустоящите на ВКС съдилища - така
например, решение по т. д. № 135/2009 г., II т. о., решение по т. д. №
1388/2014 г., I т. о. и др.В цитираните решения отделни състави на ВКС,
Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни,
действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за
доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и
сключване на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и
категоричното становище, че погасяването на задължения чрез принудително
изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл.
646, ал. 2 ТЗ, не е атакуемо.
По-дългият "подозрителен период" от 3
години, предхождащ подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, се отнася до сделки,
при които свързаните лица имат насрещни или насрещна престации / в останалите
случаи е приложим двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 2 ГПК/- Определение №
787 от 28.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 108/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Е. С.
По настоящото дело са предявени три обективно
съединени иска при условията на евентуалност ,с които се иска прогласяване по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1 от ТЗ на Заповед
№2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р.И.“ ЕООД - П.Б., в частта, с
която е определено допълнително материално стимулиране на А.П.Х., ЕГН **********
в размер на 687 000 лв.
В настоящия случай се
установява качеството на кредитор на ищцовото дружество от представените по делото два броя договори
за цесия и молба с вх. № 200008/18.08.2020 г., с която “Б. ЕООД, ЕИК е
предявило вземането си в производството по несъстоятелност, включено под № 4 в списъка с приети вземания,
публикуван в Търговския регистър по партидата на “Р.И.” ЕООД /в
несъстоятелност/,
От представената в настоящото производство
Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на “Р.И.” ЕООД - П.Б., безспорно
се установява, че на дъщеря му А.Х. е начислено ДМС в размер на 687 000 лв.,
въпреки че ,видно от ГФО за 2016 г. ,“Р.И.” ЕООД е реализирало общо 43 хиляди
лева нетни приходи от продажби и не е реализирало печалба, а е на загуба от 196
000 лв. За 2017 г. по същото перо са осчетоводени приходи от 651 хил. лв. Въпросното
ДМС е начислено след изпадането на “Р.И.” ЕООД в неплатежоспособност, от което
може да бъде направен извод за насочеността на това действие към осуетяване на
удовлетворяването на вземанията на действителните кредитори. А.П.Х. и “Р.И.”
ЕООД са свързани лица по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в
качеството им на работник и работодател, А.П.Х.
е и дъщеря на управителя на ответното дружество, което е още едно основание да се заключи, че претендираното вземане е
начислено с цел увреждане на масата на несъстоятелността.
Решение от 03.08.2020 г. по гр.д.№6/2020 г. по описа
на Районен съд-В. , с което е установена дължимостта на начисленото на А.П.Х. ДМС е постановено след откриване на производството
по несъстоятелност без участието на синдик,поради което същото може да се
оспорва съгласно разпоредбата на Чл.691 ТЗ. Видно от съдебното решение,
решението е постановено при признаване на иска от страна на "Р.И."
ЕООД, което в този момент е било обявено в несъстоятелност.
От представеното по делото заключение на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, се установява, че
А.П.Х. е работила на трудов договор в
дружеството “Р.И.” ЕООД ,като са й начислявани трудови възнаграждения и
допълнителни материални стимулирания. От представените за експертизата
извлечения на задълженията към работниците и служителите вещото лице обаче не е
установило да са извършвани плащания на начисляваните трудови възнаграждения и
ДМС. От всичко гореизложено може да се направи извод,че в счетоводството на “Р.И.”
ЕООД са начислявани задължения към работниците с единствената цел да се увредят
кредиторите с оглед на обстоятелството ,че вземанията от трудови възнаграждения имат
по-преден ред на удовлетворяване от другите хирографарни кредитори. Индиция в
тази насока е и фактът,че работникът А.П.Х. е постъпила на работа през
м.октомври 2016 г. и че още в същия
месец и е начислено ДМС на стойност 687
000 лева.Очевидно е ,че за толкова кратък (само няколко дни )срок работникът не може да създаде продукт (принадена стойност),който да превишава около 1200 пъти размера на
дължимото му трудово възнаграждение .
Увреждането на кредиторите на несъстоятелността се
състои в това, че с начисляването на процесното ДМС се създава задължение,
което увеличава пасива на масата на несъстоятелността ,като в същото време не
се увеличава актива й.
Процесното ДМС освен това е посочено само като глобална сума при пълна
липса на конкретика за произход и основание за начисляване.
Окръжен съд-В. намира ,че начисляването на ДМС
представлява възмездна сделка (с оглед
възмездния характер на трудовото правоотношение), при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. по смисъла
на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ,поради което предявения евентуален иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва да бъде уважен .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С ОГЛЕД ИЗХОДА НА ДЕЛОТО И НА ОСНОВАНИЕ Чл.78 ал.1 ГПК
във връзка с Чл.649 ал.6 изр.2 Търговския закон „Р.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. В.
представлявано от управителя си П.Б. /нов адрес за призоваване гр.П. и А.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, офисследва
да бъдат осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.“
ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. П. направените по делото
разноски в размер на 9800 лв.за адвокатско възнаграждение и 400 лв.за
възнаграждение на вещо лице.
С ОГЛЕД ИЗХОДА НА ДЕЛОТО И НА ОСНОВАНИЕ Чл.649 ал.6
изр.1 Търговския закон „Р.И.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от управителя си П.Б.
/нов адрес за призоваване гр.П. и А.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
офис 203 следва да бъдат осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса в размер на
27 480 лв.(4% от 687 000 лв.).
Водим от горното и на основание Чл.647 ал.1 т.3 ТЗ Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ПО ОТНОШЕНИЕ на „Б.“ ЕООД, ЕИК.. и на
всички кредитори в несъстоятелността за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от
управителя на „Р.И.“ ЕООД - П.Б., в частта, с която е определено допълнително
материално стимулиране на А.П.Х., ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.
ОСЪЖДА „Р.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. В. представлявано от управителя си П.Б.
/нов адрес за призоваване гр.П. и А.П.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 203 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.“ ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. П. направените по делото разноски в размер
на 9800 лв.за адвокатско възнаграждение и 400 лв.за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Р.И.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК . със седалище
и адрес на управление: гр. В. представлявано от управителя си П.Б. /нов адрес
за призоваване гр.П. и А.П.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 203 ДА ЗАПЛАТЯТ държавна такса в размер на
27 480 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :