РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Исперих, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Г.а
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Гражданско дело №
20243310100299 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба входящ документ № 1839 / 21.05.2024 16:46 от
Г. ФОНД гр. С., ул. Г. И. " № .. ет..., тел./факс - 980 66 72 представляван заедно
от Изпълнителните Директори М. К. и С. С. съдебен адрес: гр. Ш., ПК .......,
ул. С. №.., вх. .. ет. .., ап... адв. С. П. 0888 303 541 ПРОТИВ И. Т. Х.,
********** с адрес: с. Т., общ. И., ул. „Т." №..7.
Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважен
предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Г. фонд
срещу И. Т. Х. в размер на 1063.00 лв., представляващо изплатеното от Г. фонд
по претенция № 21110009/12.01.2021г г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и направените
по делото и заповедното производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540.00 лева.
В срок е постъпил писмен отговор входящ документ № 54 / 06.01.2025
13:10 от назначеният особен представител на ответника. Адвокат П. М. П., от
АК Разград е посочил, че предявеният с молбата иск е процесуално допустим,
но неоснователен, тъй като одобреното с протоколно определение от
11.02.2021 г. от РС Дулово споразумение касае вина на ответника за
управление на МПС под въздействие на алкохол над 1,2 промила- съответно
престъпление по чл. 343"б", ал.1 от НК и счита, че по таза причина това не
доказва по категоричен и безспорен начин вината му при настъпване на ПТП
при което са нанесени материални щети на увредения автомобил- л.а. „П. П."
1
с рег. №............ Видно от представените доказателства било, че ответника не е
бил собственик или ползвател на МПС л.а. „М. и като такъв е нямал
задължение да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
тъй като това е задължение за собственика. Особеният представител няма
доказателствени искания и сочи, че ще се ползва от доказателствата на ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание особеният представител на ответникът поддържа
писменият отговор и оспорването на предявеният иск.
Съдът след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : На
24.07.2020г. И. Т. Х. управлявал л.а. „М. с рег. № ........., собственост на И. П.а
К., без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, нарушил правилата
за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, в резултат
на което са причинени имуществени вреди на л.а. „П. П. с рег. №.............,
собственост на М. И. А.. На 22.03.2022 г. по претенция №
21110009/12.01.2021г. на собственика на увредения автомобил, Гаранционен
фонд, на основание чл.557, ал.1, т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане изплатил
сума в общ размер на 1063 лв., от които 1050 лв. обезщетение за имуществени
вреди на М. И. А. и 13.00 лв.- ликвидационни разноски по обработка на
претенцията, за увредения при ПТП, настъпило на 24.07.2020 г., л.а. „П. П." с
рег. № ...............
Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпил в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и
изплащане на обезщетението. Предвид обстоятелството, че в нарушение на
чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", с регресна
покана ищеца поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен
фонд, но лицето не погасило задължението си. По тази причина било заведено
настоящото гражданско производство.
Със Споразумение постигнато по НОХД № 4 по описа за 2021г. на
Районен съд – Д. И. Т. Х. е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК на
наказание 4 месеца Лишаване от свобода с изпитателен срок от Три години,
като предмет на споразумението е шофиране от ответника под въздействие на
алкохол на л.а. „М." с рег. № ............ на дата 24.07.2020г.
При осъщественото шофиране под въздействие на алкохол на 24.07.2020г.
И. Х. е причинил ПТП с друго МПС - л.а. „П. П." с рег. № ........, собственост
на М. И. А., което се установява от представен по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и скица на ПТП към протокол.
Собственикът на л.а. „П. П." с рег. №........... заявил щетите по своето
МПС пред Гаранционен фонд. Бил изготвен Доклад по щета за имуществени
вреди № 21110009/ 12.01.2021г. Било определено да се заплати обезщетение в
размер на 1050лв. по чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането и 13.00лв.
разходи по ликвидация. Обезщетението е определено по назначена в
ликвидационното производство техническа експертиза, която е установила
щети по: капак преден, колона предна ляво, стъкло челъно, основа праг ляво,
гума 175/70/14 Пирели 60% 3 бр., броня предна, Фар ляв, маска предна,
калник преден десен, решетка в предна броня, врата предна дясна, панел заден
десен, ДМБ, пренос от лист 1. До ответника била изпратена Регресна покана
2
относно Щета N ГФ – 2111-0009/12.01.2021г. за заплащане на обща сума в
размер на 1063,00лв. в едномесечен срок от получаване на поканата, което
ответникът И. Х. не сторил. По тази причина Г. Фонд потърсил защита на
своите права по съдебен ред.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и съдът
го отхвърля като такъв. От представените по делото писмени доказателства не
се установява въз основа на предпоставките на коя от подточките на чл.557,
ал.1, т.2 от КЗ е изплатено претендираното като регресно обезщетение.
Цитираната норма има пет хипотези, а петата хипотеза има още четири
подхипотези, като в доклада по щетата въз основа на който е изплатено
обезщетението застрахователят не е посочил въз основа на коя хипотеза на т.2
изплаща обезщетението. Това рефлектира в правото на защита на ответника,
да научи срещу какви факти и обстоятелства следва да организира своята
защита. Съдът не може да гадае кои от обстоятелствата изброени в петте
хипотези на чл.557, ал.1, т.2 от КЗ са били налице, за да прецени Г.т фонд да
заплати обезщетение. Представено е доказателство, че е ангажирана
отговорността на ответника за шофиране в пияно състояние, но няма съдебно
признато доказателство за настъпило ПТП вследствие на това шофиране.
Съдът кредитира Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и скица на
ПТП към протокола, но тези доказателства също не установяват коя от
хипотезите на чл.557, ал.1, т.2 от КЗ е приложил Гаранционен фонд вземайки
решение да изплати търсеното по регресната претенция обезщетение. По тази
причина предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Съдът не
коментира обстоятелството имало ли е процесното МПС причинило ПТП-то
застраховка „Гражданска отговорност“ съобразно възраженията на особеният
представител в депозираният писмен отговор, тъй като самият ищец не е
посочил в представените писмени доказателства, че обезщетението е
заплатено по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, но възприема доводите на особеният
представител касателно неоснователността на предявеният иск, тъй като не се
доказва никоя от хипотезите на т.2 на цитираната норма на КЗ, част от които е
и хипотезата по б.“а“.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. ФОНД гр. С. ул. Г. И. " № .. ет..., тел./факс -
980 66 72 представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и С. С.
съдебен адрес: гр. Ш., ПК ......., ул. С. №.., вх..., ет. .. ап... адв. С. П. 0888 303
541 ПРОТИВ И. Т. Х., ********** с адрес: с. Т., общ. И., ул. „Т." №.. иск да
бъде признато съществуване на вземането на Г. фонд срещу И. Т. Х. в размер
на 1063.00 лв., представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по
претенция № 21110009/12.01.2021 г. обезщетение по отношение на
собственика на л.а. „П.П." с рег. №.........., М. И. А., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума и
направените по делото и заповедното производство по чгрд № 126/ 2024г. по
описа на Районен съд - И. разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в
3
размер на 540.00 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Р..
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4