Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.12.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на дванадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 963 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
ИЩЦАТА Н.И.И., ЕГН ********** ***, представлявана
от адв. А.Ц. твърди,
че с ответника В. Ч.. роден на ***
г. с адрес: *** сключили граждански брак на .. г. в град К... Непосредствено
след сключването на гражданския брак, ответникът ѝ заявил, че не желае да
живеят заедно и не желае тя да се премести в жилището в което той живеел на
посочения по-горе адрес. Твърди, че била много изненадана от тази негова реакция,
като си мислела, че това била някаква шега. Но за нейно голямо съжаление и
разочарование, не се оказало шега – и до настоящият момент не живеели заедно. И
не само че не живеели заедно, но
ответникът изобщо не се интересувал от нея. Не се обаждал. Не се срещали. Не
отговарял на телефонните ѝ обаждания. Криел се от нея. По никакъв начин
не желаел да контактува с нея. След сключването на брака изобщо не се били
виждали, за да разговарят и да ѝ даде някакво обяснение на поведението
си. Това положение продължавало и досега. Правела усилия да възстанови връзката
помежду им, но ответникът отказвал категорично каквито и да било контакти с
нея. Били съпрузи, но между тях липсвали нормални съпружески отношения – както
духовни и емоционални, така и физически. Не живеели заедно. Нямали деца. Нямали
съвместни интереси. Нищо не ги свързало. С оглед изложеното, ищцата счита, че
бракът им е изпразнен от необходимото съдържание и брачната им връзка е само
формална, поради което се явявала обществено неудобна и за двамата. С ответника
не били сключвали брачен договор. От брака си нямали деца. Тъй като не заживели
заедно, нямали и общо семейно жилище. Не била променяла фамилията си при
сключването на гражданския брак – Иванова.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен.
Ответникът не взема становище в срока по чл.131 ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. От
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че
страните са съпрузи, сключили граждански брак на … г. с
Акт за граждански брак №..от същата дата на Община К...
От показанията на свидетеля К… се установява,
че познава ищцата от много години и с нея били добри приятелки. Съпругът
ѝ познавала покрай нея. Преди сключване на брака той се държал много
добре с ищцата и правел планове за съвместното им бъдеще. След като се оженили,
обаче преустановил всякакви контакти с нея, не искал да я вижда и не отговарял
на обажданията ѝ. Това продължавало и понастоящем, като ищцата се
примирила, че всичко между тях било приключило.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетелката К…, че страните не живеят
като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Ответникът по неизвестни
причини се е дистанцирал от ищцата непосредствено след сключване на брака, не
желае да контактува с нея, а още по-малко да поддържат брачни отношения. При тези обстоятелства бракът им се е
оказал изцяло и формален, поради което следва да бъде прекратен, като се
допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права:
От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца,
поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на
родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Страните не са живели като семейство и нямат семейно
жилище.
Относно фамилното име:
Ищцата не е променяла предбрачното си име и то следва
да остане същото – И….
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината,
съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за развода в размер
на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от
ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати
сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на
развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на ….г. с Акт за граждански брак
№..на Община К… граждански брак между Н…. И… И…, ЕГН ********** *** и В… Ч…, роден на ***
г. с адрес: ***, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА В…Ч.., роден на *** г. с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КРС държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.