№ 218
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600701 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С разпореждане от 20.12.2022 година, постановено по НЧХД №
16019/22г. по описа на СРС, НО, 9 състав, е било прекратено наказателното
производство, образувано по тъжба на Н. А. Н. срещу И.Е.М. за престъпление
от частен характер.
Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпила жалба от
частния тъжител, с която се иска отмяна на атакуваното разпореждане като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и връщане на делото
за разглеждане от друг състав на СРС.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
1
В съдебно заседание частният тъжител не се явява и не взема
становище.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на разпореждането, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е било образувано по частна тъжба на Н. А. Н. срещу
И.Е.М. за престъпление от частен характер.
Тъжителят твърди, че И.М., в качеството му на съдия и
административен ръководител на Районен съд гр.Димитровград, в кръга на
неговата служба и представителни функции, е депозирал становища и
доклади на Инспектората към Висш съдебен съвет, в които е предоставил
информация за тъжителя Н., включително относно неговия здравословен
статус. Информацията е била предоставена във връзка с извършвана проверка
по преписки, инициирани по сигнали на самия тъжител.
Първоинстанционният съд е приел, че описаното в тъжбата поведение
не би могло да осъществи състав на каквото и да е било престъпление от
частен характер, тъй като в тъжбата на практика липсват изложени подобни
факти и обстоятелства, които да субсумират състав на престъпление. Отделно
от това се е позовал и на функционалния имунитет на магистрата, който
забранява търсенето на каквато и да е било наказателна, гражданска или
административна отговорност.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с
която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по
реда на частното обвинение - чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда,
и в случай, че това не е така - да прекрати наказателното производство,
поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй
като в нея не са описани обстоятелства по извършване на престъпление, което
се преследва по реда на чл.247 ал.1 т.2 НПК.
2
Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл.81 от НПК - в
срок е подадена писмена молба, която съдържа данни за подателя и негов
подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението и към нея е приложен документ за внесена държавна такса
(преценка на съдията-докладчик при осъществяване на правомощието му по
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея е описано
несъставомерно поведение или такова, което може да се преследва само по
инициатива на Прокуратурата на Р. България, а не по реда на частното
обвинение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, на
основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
Аргументи в подкрепа на този извод действително могат да се изведат
не само от формални съображения - в закона и конкретно в чл.250 ал.1 т.1 от
НПК не е създадено ограничение в тази насока, но и от логически и
съдържателни такива - оценъчната дейност на съдията-докладчик дали е
налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, по
необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които могат
да се субсумират под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда
на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител
факти към материалния закон представлява своеобразна необходима
предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата. Това
от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност,
каквато именно е целта на правомощието на съдията-докладчик по чл.250 ал.1
т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК. Затова, когато изначално в тъжбата не е описано
престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от
прокуратурата или например частното обвинение е насочено към юридическо
лице, което не може да бъде субект на наказателна отговорност, съдията-
докладчик има правомощие да прекрати образуваното наказателно
производство. В такива случаи целта на законодателя е да не се развива
наказателната процедура, за да бъде в крайна сметка подсъдимият оправдан
3
или производството да бъде прекратено на по-късен етап от наказателния
процес. Казаното е валидно и след изменението на чл.250 ал.1 т.2 от НПК
(ДВ, бр. 63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), тъй като историческото
тълкуване на нормите, касаещи правомощията на съдията-докладчик при
разглеждане на дела, образувани по тъжба на пострадалия от престъпление от
частен характер, води до извод, че и сега не е изключено правомощието на
съдията-докладчик да извърши цялостна проверка на редовността на тъжбата
в първия стадий на съдебната фаза, включително дали в нея е описано
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда.
Посочената законодателна промяна доведе единствено до отпадане на
ненужното дублиране на правомощието на съдията-докладчик (чл.250 ал.1 т.2
от НПК - ред. ДВ, бр. 32/2010 г.) да извършва проверка дали в тъжбата се
твърди престъпление, което е съответно на непромененото правомощие по
чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 (предишна ал. 4) от НПК.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло тезата на
първоинстанционния съд и досежно така наречения функционален имунитет
на магистрата, като намира, че образуването и воденето на наказателно
производство за подобни престъпления и срещу посоченото в тъжбата лице,
се явява недопустимо по закон, тъй като е налице установена за това забрана
и то в най-висшия закон, какъвто се явява Конституцията на Република
България. Съгласно чл.132 ал.1 от Конституцията, а и Закона за съдебната
власт, при осъществяване на своите правомощия, съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните
служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното
е умишлено престъпление от общ характер. Конституционният съд на
Република България е имал повод да изрази становище, че имунитетът,
установен в нормите на Конституцията за определени лица (между които са
съдиите, прокурорите и следователите), представлява съвкупност от права,
изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна
неприкосновеност. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене
на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и
по повод изпълнение на функциите им, което се определя като функционален
имунитет. Неговото действие не е ограничено по място или време и е
валидно, както през периода на изпълнение на функциите им като магистрати,
4
така и след прекратяването им. Ето защо следва да се приеме, че за такива
деяния магистратите не могат да носят наказателна отговорност. Нещо
повече, недопустимо се явява и образуването изобщо на наказателно
производство срещу тях за подобен род деяния, които, както стана ясно, са
изключени от наказателната им отговорност.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че
депозираната тъжба действително не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1
НПК, едно от които е и да съдържа изложение на обстоятелства на
престъпление, при това такова престъпление, за което наказателното
преследване се инициира по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл. 247
ал. 1 т. 2 НПК. В настоящия случай в тъжбата не се излагат твърдения за
престъпление от частен характер, доколкото липсват изрази, с които да може
да се ангажирана личността на тъжителя или някое друго конкретно лице.
С оглед на изложеното и като прецени, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно, въззивният съд прие, че същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.6 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 20.12.2022 година,
постановено по НЧХД № 16019/22г. по описа на СРС, НО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6