№ 200
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600058 по описа за 2021 година
Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Бл.ОП срещу присъда от 06.02.2019г. по нохд
№465/2017г., с която Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия Я. М. Х. - роден
на *** г. в с.***, обл.***, жител и живущ в с.***, община ***, обл.***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: ********** за
невиновен в това, че на 30.03.2015 г. около 22.10 часа, на път Н-84, в района на км 92+600,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ с
регистрационен № ***, нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.2 т.1 и чл.20,
ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата, като не е бил внимателен и
предпазлив към намиращия се на пътното платно пешеходец М. Я. Х. от с. ***, не е
реагирал своевременно, забелязвайки същия на пътното платно, както и не е намалил
скоростта и не е спрял при възникналата опасност на пътя, каквато е представлявал този
пешеходец, при което блъснал последния и причинил смъртта му, настъпила на 01.04.2015г.
в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, получена при това ПТП, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК вр. с чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2
ЗДвП.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски оставил за сметка на
Държавата.
1
Пред въззивния съд подсъдимият Х. не се признава за виновен, прави искане съдът да
потвърди оправдателната присъда.
Защитата излага доводи за невиновност, като твърди, че събраните по делото
доказателства в цялост, не обосновават осъществен от подсъдимия Я.Х. престъпен състав по
чл.343,ал.1,б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на САП поддържа протеста и направеното в него
искане за осъждане на оправдания подсъдим.
САС след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Настоящото производство е второ по ред пред САС. С присъда по ВНОХД №763/2019г.
на САС, НО, 6 състав е отменил атакуваната присъда на Бл.ОС, като вместо това осъдил
подсъдимият Я. М. Х. за престъпление по
чл.343а, ал.1, б.„б“ НК вр. чл.343, ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.З НК.
По касационна жалба на подсъдимия присъдата била отменена от ВКС, поради пороци и
по точно съществени липси на съставомерни признаци в диспозитива и, без при това
отменително основание възраженията на подсъдимия по същество да са били разгледани от
касационната инстанция.
В настоящото въззивно производство бе допусната идентична по задачи повторна
експертиза, като допуснатата от първия въззивен състав. Изготвеното повторно заключение
бе отново приобщено устно и непосредствено от настоящия въззивен състав и по въпросите
изискващи специални знания ще бъде ползвано за доказателствения анализ. Както и първия
въззивен състав, така и настоящия няма да се позове на заключенията на автотехническите
екпретизи приети от първата инстанция, на процесуално основание тъй като те са ползвали
недопустимо доказатествено средство – показания на подсъдимия, дадени в качеството му
на свидетел.
Извън това нарушение още първата инстанция правилно и при спазване на процесуалните
правила е събрала нужните доказателства и е изяснила фактическата обстановка. С
минимални корекции, произтичащи от експретното заключение приобщено на въззивното
съдебно следствие тя е следната:
Подсъдимият Я. М. Х. е роден на ***г. в с.***, обл .***, живее в с.***, общ.***,
обл.***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********. Подсъдимият притежава свидетелство за правоуправление
№*** за категории В, М, АМ, валидно до 06.07.2028г. Подсъдимият е наказван многократно
за нарушения по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Има
2
положителна характеристика по местоживеене.
На 30.03.2015г. вечерта около 22.00 часа подсъдимият Я. М. Х. управлявал лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Бора” с ДК №***, собственост на майка му Е. Х..
Подсъдимият се движел по главния път Благоевград- Велинград (път П-84) с посока на
движение от гр.Якоруда към гр.Разлог (приблизително север-юг). Пътното платно било
мокро, защото валял силен дъжд. Било тъмно. Подсъдимият преминал бавно през моста над
река Белишка и започнал ускоряване. Движел се със скорост от около 60 км/ч. в своята
лента за движение.
В същото време по същия път се движел пешком пострадалият М. Я. Х., който се
прибирал към постройка на ЖП-гара ***, в която живеел. Пострадалият бил употребил
значително количество алкохол в заведението „Мензиле” на пътя за гр .Якоруда в
компанията на свидетелите С. А., М. А. и М. К.. Барманът - св.И. К. отказал да му продаде
още алкохол и пострадалият напуснал заведението малко преди 22.00 часа. Към момента на
удара концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Х. била 2,46%о.
След преминаване на моста над река Белишка подсъдимият Х. управлявал автомобила си
в посока с.Краище, към което наближавал, като минавал покрай крайпътни постройки извън
чертите на населеното място. Пътният участък бил прав, асфалтиран, нямало улично
осветление. След преминаването на моста подсъдимият забелязал на пътното платно пред
себе си пешеходеца М. Х. и предприел аварийно спиране, като се опитал да избегне удара и
със завиване на ляво.
При движението със скорост не по-висока от 51 км/ч, която би му позволила да спре в
зоната си на видимост, подсъдимият е могъл да избегне удара с пешеходеца, който настъпил
около 22.10 часа на 30.03.2015г. и станал на 83,31 м след края на моста, на около 4-4,5 м.
вдясно от лявата граница на платното за движение в лентата за движение на подсъдимия,
при условие че пострадалият се е движел по пътното платно и подсъдимият е могъл да го
възприеме като опасност от първия момент в който се появи в зоната му на видимост. Ако
обаче пострадалият се е движил по банкета, когато подсъдимият го е забелязал и се е
придвижил внезапно в един по – късен момент отдясно наляво, под направление от 60 до 90
градуса спряма платното за движение, то той е бил възприет като опасност едва в този по –
късен момент и водачът е реагирал за аварийно спиране, когато пострадалият е бил в
опасната му зона, тоест ударът е бил непредотвратим и при скорост от 51 км./ч., а в
зависимост от конректния момент и направление на навлизането на платното , дори и при
по – ниска скорост на движение на автомобила на подсъдимия/ виж отговор на въпрос 5 от
заключението на експретизата, приета в настоящото въззивно производство/. И двата
варианта за придвижване на пострадалия са възможни, тъй като по делото липсват
свидетели очевидци или други доказателства, от които еднозначно да се установи как се е
придвижвал пострадалия непосредствено преди удара. Ударът станал с предна дясна част
на лекия автомобил, като пострадалият бил ударен в областта на седалището и гърба.
3
Пострадалият паднал върху капака и предното стъкло на автомобила и получил увреждания
по главата и горната част на тялото, след което паднал върху пътя и се плъзнал по него.
Автомобилът спрял в лявото платно за движение (спрямо посоката си движение).
Подсъдимият Х. незабавно слязал от колата и видял какво е състоянието на пострадалия.
Обадил се на телефон 112, за да поиска спешна помощ. В този момент от преминаващи в
обратна посока неустановени лица разбрал, че на входа на с.Краище има полицейски
патрул. Подсъдимият поставил светлоотразителен знак пред тялото на пострадалия и
незабавно отишъл до полицейския автомобил.
Там се намирали свидетелите Р. Ц., М. Г. и И. С. - полицейски служители, на които
подсъдимият казал, че е ударил човек и ги завел до мястото на произшествието.
Полицаите обезопасили участъка и също се обадили за спешна помощ. На място
извършили проба с техническо средство на подсъдимия Х. за употреба на алкохол, която
била отрицателна.
След около 20 минути на мястото пристигнала линейка и пострадалият бил поставен на
носилка и натоварен в линейката. При това подсъдимият помагал. След това линейката,
съпроводена от подсъдимия, се отправила към болницата в гр.Разлог, където имало спешно
звено. Пострадалият Х. постъпил в болницата на 30.03.2015г. в 23.00 часа, като бил жив, но
в безсъзнание.
Независимо от положените медицински грижи и проведеното лечение, пострадалият М.
Я. Х. починал на 01.04.2015г. в 03.30 часа.
При удара от автомобила на подсъдимия Х. на пострадалия Х. били причинени черепно-
мозъчна травма (рана по тилната област на главата в дясно), обширни изразени
кръвонасядания на меките черпни покривки с подлежащо импресионно многофрагментно
счупване на костите на черепния покрив предимно в тилната област, теменната и
слепоочната област вдясно с продължаващи линии на счупване на черепната основа към
задна и средна черепни ямки на черепната основа, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки с около 200 куб. см кръв под твърдата мозъчна обвивка, обширни изразени
контузии по мозъчното вещество, мозъчен и белодробен оток, охлузвания по носа, гърба и
дясната предмишница, счупване на седалищната кост на таза в ляво и контузия на
бъбреците.
В резултат от тези увреждания пострадалият Х. получил недостатъчност на мозъчните
функции, като счупването на черепа с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
и контузия на мозъка са довели до мозъчен оток и последваща парализа на жизненоважни
мозъчни центрове - дихателен и сърдечносъдов и смърт.
Посочената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на
4
свидетелите Р. И. Ц., М. А. Г., И. А. С., С. А. А., М. А. А., И. С. К., М. С. К. и А. Я. В.
(прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.5 НПК), от заключенията на приетите по делото
химическа експертиза (л.47 от досъдебното производство), химическа експертиза (л.52 от
досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на труп (л.86-л.94 от
досъдебното производство) и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
(л.42-л.83 от въззивното производство), както и от писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 НПК - протокол за оглед със скица
(л.22- л.24 от досъдебното производство), фотоалбум (л.25-л.28 от досъдебното
производство), талон за медицинско изследване л.48 от
досъдебното производство), протокол за медицинско изследване (л.49 от досъдебното
производство), талон за медицинско изследване (л.54 от досъдебното производство),
протокол за медицинско изследване (л.55 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване (л.98 от досъдебното производство), справка МВР (л.99 от
досъдебното производство), протокол за оглед на автомобила (л.100-л.101 от досъдебното
производство), фотоалбум (л.102-л.104 от досъдебното производство), медицинска
документация за лечението на М. Я. Х. (л.106-л.126 от досъдебното производство), писмо
№66-00- 36/1/16.06.2015г. на Община Белица (л.128 от досъдебното производство), писмо
№66-00-84/1/15.06.2015г. на Община Разлог (л.130 от досъдебното производство),
удостоверение за липса на акт за смърт (л.131 от досъдебното производство), съобщение за
смърт (л.132 от досъдебното производство), писмо №ПД-57/2013/08.01.2016г. на ОП-
Благоевград (л.135 от досъдебното производство), препис от присъда по НОХД №405/2013г.
на ОС-Благоевград (л.136-л.138 от досъдебното производство), справка за съдимост
(л.146 от досъдебното производство), удостоверение за семейно положение на
подсъдимия (л.148 от досъдебното производство), удостоверение за съпруга и родствени
връзки на подсъдимия (л.149 от досъдебното производство), характеристика на подсъдимия
(л.150 от досъдебното производство), справка НАП (л.152-л.153 от досъдебното
производство), декларация за семейно и материално положение (л.154 от досъдебното
производство), автобиография (л.155 от досъдебното производство), разписка (л.174 от
досъдебното производство), писмо №66-00-77/1/26.07.2017г. на Община Белица (л.185 от
досъдебното производство), удостоверение за семейно положение (л.186 от досъдебното
производство), удостоверение за родствени връзки (л.187 от досъдебното производство),
удостоверение за наследници (л.188-л.189 от досъдебното производство), препис-
извлечение от акт за смърт (л.201-л.202 от досъдебното производство), удостоверение за
настойничество (л.204 от досъдебното производство),
В описаната доказателствена съвкупност липсват съществени противоречия, които да
бъдат обсъждани. Изключения правят известни разминавания в приетата КМАТЕ от
настоящия въззивен съд и експретизите приети от първоинстанционния, но на вече
посоченото по – горе процесуално основание въззивния съд се позовава само на повторното
заключение, прието на въззивното съдебно следствие.
5
При така установените факти САС намира от правна страна следното:
По делото като нарушени от подсъдимия Х. прокуратурата е инкриминирала
разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че липсва нарушение на тези разпоредби в
поведението на подсъдимия Х. и той трябва да бъде оправдан за нарушаването на тези
норми от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП предписва общо задължение за опазване живота и
здравето на уязвимите участници в движението, като представлява обща правна норма,
която не може да доведе до запълване на бланкетния състав на чл.343 НК с конкретно
задължение. Тази норма има принципиален характер, а конкретните нарушения, които
запълват бланкетната норма на чл.343 НК следва да са свързани със задълженията за
конкретно поведение в конкретни условия на време, място и обстановка. Поради това
въззивният съдебен състав намери, че подсъдимият Я. М. Х. следва да бъде оправдан за
нарушение на тази правна норма.
Разпоредбите на чл.20, ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” и на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението” според настоящия съдебен състав не са били нарушени от подсъдимия Х. и не
мога да обосноват наличие на причинна връзка между тяхно нарушаване и настъпилата
смърт на пешеходеца Х.. Фактите по делото сочат, че подсъдимият Х. е контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил и е предприел незабавно действия по спиране
и избягване на удара след възприемането на препятствието на пътното платно, което е
представлявал пострадалият пешеходец. Поради това въззивния съд също като
първоинстанционния счете, че трябва да оправдае подсъдимия и за тези инкриминирани
нарушения на ЗДвП.
Същевременно не се споделя от настоящия състав на САС изводът на предходния, че
настъпилият удар се дължи на движението с несъобразена скорост от страна на подсъдимия/
чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП/.
Факти за такова нарушение действително се съдържат в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На стр.1 от обвинителния акт е посочен часа на произшествието, описана
е пътната обстановка и е посочено, че е валял силен дъжд. На стр.З от обвинителния акт
изрично е посочено, че в района липсва улично осветление и движението се извършва на
светлините на превозното средство и опасната зона за спиране е по- голяма от разстоянието
на реакция на водача.
При наличието на тези факти следва да се приложат задължителните указания на ОСНК
на ВКС, дадени в т.7 от ТР №2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г. на ОСНК и да се даде
6
правилната квалификация на извършеното от подсъдимия Х. нарушение на ЗДвП,
запълващо бланкетната норма на чл.343 НК.
Вярно е също че при избраната от него скорост на движение, той не могъл да спре в
зоната осветена от светлините на автомобила му. Това, което не е установено по делото е
причинната връзка между това нарушение и настъпването на удара. По делото няма данни за
направлението на движение на пешеходеца по пътното платно непосредствено преди
настъпването на удара, а както вече бе посочено по – горе: При движението със скорост
не по-висока от 51 км/ч, която би му позволила да спре в зоната си на видимост,
подсъдимият е могъл да избегне удара с пешеходеца, който настъпил около 22.10 часа на
30.03.2015г. и станал на 83,31 м след края на моста, на около 4-4,5 м. вдясно от лявата
граница на платното за движение в лентата за движение на подсъдимия, при условие че
пострадалият се е движел по пътното платно и подсъдимият е могъл да го възприеме като
опасност от първия момент, в който се появи в зоната му на видимост. Ако обаче
пострадалият се е движил първоначално по банкета и се е придвижил внезапно в един по –
късен момент отдясно наляво, под направление от 60 до 90 градуса спряма платното за
движение, то той е бил възприет като опасност едва в този по –късен момент и водачът е
реагирал за аварийно спиране, когато пострадалият е бил в опасната му зона, тоест ударът е
бил непредотвратим и при скорост от 51 км./ч., а в зависимост от конректния момент и
направление на навлизането на пострадалия на платното , дори и при по – ниска скорост на
движение на автомобила на подсъдимия. Не се нуждае от специално аргументиране тезата,
че пешеходец, който се движи извън платното за движение, не е основание за незабавно
предприемане на аварийно спиране. А внезапното му отклонение и навлизане на пътното
платно е събитие което водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди. Вярно е че
пострадалия е бил силно повлиян от алкохола. Но както вече бе посочено няма данни за
начина му на придвижване и в частност дали той е налагал спирал в още в първия момент
на появата му в зоната на осветеност на фаровете а автомобила на подсъдимия.
От изложеното следва, че дори да се приеме нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, то не
е доказана по изискуемия от закона несъмнен начин причинната връзка на това нарушение
със съставомерния резултат и при тази доказателствена липса деянието на подсъдимия не
съставлява престъпление по чл.343 от НК.
С тези мотиви и при липса на други нарушения на материалния и процесуалния закон от
Бл.ОС първоинстанционият съдебен акт следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Бл.ОС по нохд№465/2017г.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок от узнаването
от страните за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8