РЕШЕНИЕ
№ 4234
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110121845 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против И. В. Р..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. ал.415
ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. ал.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 60, находящ се в гр. София, ............ Твърди, че за
процесния имот се дължат:
сумата 2 639, 54 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата 507, 58 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г.;
сумата 37, 17 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата 8, 11 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 25.10.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми по ч.гр.д. № 66387/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
И. В. Р..
Третото лице-помагач............... изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 22.11.2021 г. ............ е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. В. Р. за сумата 2 639, 54 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 507, 58 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г.; сумата 37, 17 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата 8, 11 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 25.10.2021 г.
С разпореждане от 01.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 63, 85 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника И. В. Р..
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
08.08.1990 г. ............ и И. В. Р. са придобили собствеността на следния недвижим имот:
апартамент № ........ в жилищна сграда – .........., състоящ се от: две стаи, кухня и
сервизни помещения с площ от 57, 18 кв.м.
Видно от приета по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., ............
е починал на 12.04.2007 г., като е оставил наследници по закон: И. В. Р. – съпруга,
........... Р. – дъщеря и ........... – син.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
............. г., по силата на който ........... чрез законния си представител – майката ............,
продава на И. В. Р. 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл.
212 от 29.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
.............., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч.
за аб. № 119030 - .............
На 01.10.2002 г. е сключен договор № 4620 между ............и етажната собственост
с адрес: гр. ..........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ............ за показанията на топломера за отчетния
период.
Представен е договор, сключен между ............ – възложител и ............... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
2
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
изготвени от фирмата за дялово разпределение, за отчетните периоди м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г., както и протоколи за неосигурен достъп до
ап. 60, съставени при първо посещение на 21.05.2019 г. и второ посещение на
25.05.2019 г. Представен е и документ за главен отчет за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. за процесния абонатен № 119030 с клиент И. В. Р., подписано от клиент.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............... Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За отоплителния период до м.04.2019 г., попадащ в исковия
период, е начислена топлинна енергия за 2 бр. отоплителни тела в условията на
неосигурен достъп, за което са били съставени протоколи за неосигурен достъп. За
следващия отоплителен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. няма начислена топлинна
енергия за отопление на имота, тъй като отчетите на 2 бр. ИРРО, монтирани на двете
отоплителни тела, са нулеви. За периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е начислена
топлинна енергия за БГВ служебно – за 1 бр. потребител за 1 денонощие в
съответствие с Наредбата за топлоснабдяването, а за периода м.05.2019 г. – м.04.2020
г. – въз основа на отчет на 1 бр. водомер, извършена на 25.06.2020 г. Начислена е и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълната отопляема
кубатура от 128 м3.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 2 611, 33 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 175, 81 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 1 564, 48 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия
период м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 37, 17 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите
метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
От заключението на ССЕ по делото се установява, че няма данни за извършени
плащания за исковия период, както и че цената на услугата дялово разпределение за
исковия период м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 37, 17 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
3
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 08.08.1990 г. се установява, че на посочената дата ............ и И. В. Р. са
придобили собствеността на процесния имот. Не се твърди и установява към
посочения момент те да са били в брак, с оглед на което следва да се приеме, че имотът
е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 от всеки от тях. ............ е
починал на 12.04.2007 г., като е оставил наследници по закон: И. В. Р. – съпруга,
........... Р. – дъщеря и ........... – син, придобили на основание чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.9 ЗН по
наследяване по 1/6 ид.ч., т.е. заедно с притежаваната от нея ½ И. В. Р. е придобила
общо 4/6, а ........... Р. и ........... – по 1/6.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .............. г. от
21.09.2007 г. ........... чрез законния си представител – майката ..............., продава на И.
В. Р. своята 1/6 ид.ч. от имота, с оглед на което въз основа на ангажираните по делото
доказателства се установява качеството на И. В. Р. на собственик на 5/6 ид.ч. от имота.
От качеството й на съсобственик на процесния имот произтича качеството й на
клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
4
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от
............. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени
доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността доставената
топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 611, 33 лв., формирана
като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 175, 81 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 1 564, 48 лв. Не се
установява задължението да е погасено чрез плащане.
Доколкото по делото се установява качеството на ответницата на собственик на
5/6 ид.ч. от имота, то обемът на отговорността й се съизмерява с притежавания от нея
дял в съсобствеността, т.е. 5/6, възлизащи на сумата от 2 176, 11 лв.
До посочения размер искът е основателен, а над тази сума до пълния предявен
5
размер от 2 639, 54 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си, като последният в случая е отделен като безспорен между страните.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от приложимите за исковия период Общи
условия на ищеца от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия
на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна лихва
върху главните вземания за периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г. в размер на сумата
502, 55 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, от която ответницата дължи 5/6,
възлизащи на сумата от 418, 80 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
6
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявеният иск за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ............
– в качеството й на продавач на топлинна енергия, се явява установен по основание.
Установи се по делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 37, 17 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.33 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ, от която ответницата дължи 5/6, възлизащи на сумата от
30, 98 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 93, 65 лв. разноски за заповедното производство и сумата 504, 92 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата имат право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира
доказателства за извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. В. Р., ЕГН ********** дължи на
............, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 176, 11 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № ............., находящ се в гр. София, ..........., за периода
м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата 418, 80 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 25.10.2021 г.;
сумата 30, 98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 22.11.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 66387/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
7
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
2 176, 11 лв. до 2 639, 54 лв., иска за мораторна лихва върху нея за сумата над 418, 80
лв. до 507, 58 лв., иска за цената на дяловото разпределение за сумата над 30, 98 лв. до
37, 17 лв. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в
пълния предявен размер от 8, 11 лв. за периода 01.12.2018 г. – 25.10.2021 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. В. Р., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 93, 65 лв. разноски за заповедното производство
и сумата 504, 92 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8