№ 3089
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110144138 по описа за 2022 година
Ищците С. Д. Г. и Д. Д. П. твърдят, че с ответниците С. Й. П. и И. Г. П. са съсобственици по
наследство на следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ......., в
сграда с идентификатор ............, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни
помещения, с площ от 65,43 кв.м., заедно с избено помещение № 20 с площ 4,62 кв.м. и с
4,231 части от общите части на сградата (от вх. А) и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото. Поддържат, че имотът бил придобит с договор за покупко-продажба
от 19.05.1993 г. от съпрузите Г. И. П. и С. Й. П., като Г. И. П. починал на 20.04.2001 г. и
оставил за свои наследници по закон съпругата си – С. Й. П. и двамата си сина – Д. Г. П. и
И. Г. П.. Д. Г. П. починал на 21.07.2009 г. и оставил за свои наследници – съпругата си Д. Д.
П. и С. Д. Г. /настоящи ищци/. Молят да се допусне делба на имота при следните квоти: 8/12
ид. ч. за С. Й. П., 2/12 ид. ч. за И. Г. П., 1/12 ид. ч. за С. Д. Г. и 1/12 ид. ч. за Д. Д. П.. В
исковата молба се твърди, че ответниците ползват лично процесния имот, поради което
ищците молят по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК всеки от ответниците да им заплаща по 25 лв. /за
всяка/ месечно обезщетение до приключване на делбата. В съдебно заседание оттеглят
претенцията срещу ответника И. П. и я насочват изцяло срещу ответницата С. П. - по 52
лв. месечно за ищец.
Ответниците С. Й. П. и И. Г. П. са депозирали писмен отговор чрез назначения особен
представител, с които се оспорва предявеният иск. Твърди се, че ответниците са придобили
правото на собственост върху припадащите се на ищците части чрез десетгодишно
давностно владение, считано от 21.07.2009 г. до настоящия момент. Оспорва се ищците да са
били възпрепятствани да ползват имота, като се посочва, че не са предявявали претенции
относно ползването му. Моли се за отхвърляне на иска за делба и оставяне без уважение на
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В първото съдебно заседание ответниците не поддържат
1
възражението за давност. В хода по същество молят за отхвърляне на иска за делба поради
липса на съсобственост, защото са придобили имота по давност. Молят да не се уважа
искането по чл. 344, ал.2 ГПК, тъй като ищците не са били лишени от правото да ползват
свои идеални части от имота, след като не е съсобствен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване на
съществуваща съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се установят следните
предпоставки: да е налице състояние на съсобственост, т.е. няколко права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, възникнало въз основа на конкретно правно
основание, наличие на годен обект за делба и установяване обема на правата на
съсобствениците, т.е. квотите им в имуществената общност.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
181/19.05.1993 г., Г. П. и С. П. придобили апартамент № 20 в гр. София, ......., в сграда с
идентификатор ............, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни
помещения, с площ от 65,43 кв.м., заедно с избено помещение № 20 с площ 4,62 кв.м. и с
4,231 части от общите части на сградата (от вх. А) и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото. Доколкото придобиването е по време на брака им, имотът е станал
тяхна съпружеска имуществена общност.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, че Г. П. починал на
20.04.2001 г., оставяйки за законни наследници преживяла съпруга С. П. и деца Д. П. и И.
П.. По наследяване и съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.1 ЗН, всеки от наследниците е придобил
по 1/3 идеална част от притежаваната от наследодателя ½ част от имота, или по 1/6. Така С.
П. е станала собственик на 4/6 части от имота.
Д. П. починал на 21.07.2009 г. и е наследен от преживяла съпруга Д. П. и дъщеря С. Г.. Тъй
като Д. П. е починал след Г. П., не е налице хипотезата на наследяване по заместване и
съпругата наследява заедно с дъщерята притежаваната от наследодателя им 1/6 част от
имота, т.е. всяка е придобила по 1/12 част от апартамента.
Изложеното по-горе води до извода, че между страните по делото е възникнала
съсобственост по отношение на имота при квоти – по 1/12 идеална част за ищците, 2/12
ид.части за И. П. и 8/12 ид.части за С. П..
Направеното в отговора възражение за давност ответниците не са поддържали в първото
съдебно заседание, а релевираното такова във второто съдебно заседание, като
преклудирано, не подлежи на разглеждане. Отделно, следва да се има предвид, че
ответницата в съдебно заседание заявява, че не е придобила имота по давност и имотът не е
само нейна собственост, съответно и тя и ответникът не поддържат възражението за давност
направено от особения представител, т.е. не е налице субективният елемент на този
придобивен способ, след като самите ответници отричат да са държали вещта като своя, за
да я придобият.
Изложеното по-горе води до извода, че между страните по делото е налице съсобственост по
отношение на процесния имот и следва да се допусне делбата му при квотите, посочени по-
2
горе.
Видно от приложената по делото схема, делбеният имот представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор .............
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
По реда на чл. 344, ал.2 ГПК делбеният съдът може да постанови кой от съделителите от кои
делбени имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като постановеният акт
на съда има характер на привременна мярка и действие само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. Разпоредбата предпоставя, че част
от съсобствениците не се ползват от съсобствената вещ съобразно дяловете си, като общият
имот се ползва от един от съсобствениците, в който случай съдът разпределя привременно
между съсобствениците държането и ползването на общия имот, съобразно квотите им, а
когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имота, надминаваща
неговата квота, да заплаща обезщетение. Ето защо въпросите, които се изследват при тази
претенция, са дали някой от съсобствениците ползва общия имот, както и дали имотът може
безпрепятствено да се ползва от всички съделители. Постановената от съда мярка няма
правната природа на обезщетение за лишаване от ползването на вещта за предходен период
от време и затова обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от
момента на предявяване на искането, а само занапред /от влизане в сила на определението/ и
до извършване на делбата.
В случая се касае до апартамент, който не може да се ползва общо от съделителите /предвид
броя и вида помещения в него/, и който се ползва от ответницата, което тя признава в
съдебно заседание. При така установеното, че имотът се ползва от ответницата изцяло и че
ищците, предявили искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, не ползват никаква част от имота,
съдът намира претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за основателна. Относно размера, съгласно
допълнителното заключението на вещото лице /което съдът кредитира като по-обективно,
тъй като е отчетено реалното състояние на имота/, средната месечна наемна цена е
усреднено 623 лв., а делът от 1/12 – 52 лв., при което обезщетението възлиза на по 52 лв.
месечно за ищец, за която сума претенцията следва да се уважи.
Относно разноските:
В делбеното производство всеки съделител следва да понесе разноските така, както ги е
направил. Изключение правят разноските по присъединените искове. Искането по чл. 344,
ал.2 ГПК не е отделна искова претенция и за него не се дължат отделно разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между С. Д. Г., ЕГН **********, Д. Д. П., ЕГН **********,
С. Й. П., ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим
имот: апартамент № 20, находящ се в гр. София, ......., състоящ се от една стая, дневна, кухня
3
и други сервизни помещения, с площ от 65,43 кв.м., заедно с избено помещение № 20 с
площ 4,62 кв.м. и с 4,231 части от общите части на сградата (от вх. А) и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ............, при квоти: С. Д. Г. – 1/12 идеална част, Д. Д. П. – 1/12 идеална част,
С. Й. П. – 8/12 идеални части и И. Г. П. – 2/12 идеални части.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на С. Д. Г., ЕГН **********, по
52.00 лв. месечно за ползването на процесния имот - апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ......., считано от влизането на настоящото определение в сила до приключване на
делбата.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Д. Д. П., ЕГН **********, по
52.00 лв. месечно за ползването на процесния имот - апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ......., считано от влизането на настоящото определение в сила до приключване на
делбата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд, а в частта по чл. 344, ал.2 ГПК - с частна жалба в
едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4