Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина Стефанова,
и прокурора
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
1038 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск от В.Г.В. срещу "Експрес гаранцион комерс" ЕООД
за приемане за установено правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 16, ет. 3, представляващ ателие, самостоятелен
обект ид. № 10135.1508.120.1.3 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД АГКК, няма изменение, с площ от 123.46 кв. м, при граници: на същия етаж - няма, под
обекта - № 10135.1508.120.1.2, над обекта - няма, ведно с 29.0814 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо ПИ ид. № 10135.1508.120, основан на твърдение за
придобиване чрез договор за продажба с нотариален акт № 82, т. II, peг. № 3694, дело № 248/2015 г. ВН
№ 194, по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът
оспорва исковете. Претендира разноски.
Предявява
възражение за нищожност, тъй като ателието няма нужната светла височина т.е. не
представлява самостоятелен обект. В отговора сочи, че постановлението за
възлагане имота на дружеството е само проект.
В
молба от 13.08.2020 г. твърди, че е придобил правото на собственост чрез
постановлението за възлагане върху цялата сграда, но към този момент ателието
не съществува, тъй като е погинало около м. март-април 2020 г.
Ищецът
счита, че ателието не е предмет на ипотеката и още съществува. Твърди, че
ответникът е премахнал само покрива още през 2019 г.
По
същество страните поддържат становищата. Ответникът сочи, че в исковата молба
няма искане за установяване принадлежащо право на строеж.
Страните
представят бележки. Ищецът възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
По
обекта на твърдяното право:
В
исковата молба е описано ателие с принадлежащите права върху ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място. В искането към съда е описано само ателието, без
принадлежностите.
Съдът
приема, че ако ищецът не е поискал изрично установяване право на собственост
върху част от самостоятелен обект, предмет на спора е правото върху целия имот
с всичките му части и принадлежности (решение № 1438 от 13.01.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5320/2007 г., IV г. о., ГК).
Следователно
правото на собственост върху идеалните части от общите части на сградата и
правото на строеж също са част от предмета на спора.
Искът
и отговорът са допустими и надлежно предявени.
Отговорът
е подаден по пощата на 17.10.2016 г.
Към
този момент постановлението от 08.01.2016 г. вече е влязло в сила (на
27.06.2016 г., съгласно отбелязването на л. 51).
Правата
на купувача по публична продан върху недвижим се придобиват от влизане в сила
на постановлението за възлагане - чл. 496, ал. 2 от ГПК (решение № 193 от
2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4751/2017 г., IV г. о., ГК).
Вписването
не е елемент от фактическия състав на придобиването.
Поради
това съдът приема, че ответното дружество е могло, но не е предявило в срока по
чл. 131 ГПК възражение за придобиване на свое право върху ателието чрез
възлагане. Искането за прилагане на изпълнителното дело не може да замести
пропуснатото възражение.
Ищецът
също не е твърдял, че фактическият състав на придобиването чрез възлагане е
изцяло осъществен, но и само постановлението е достатъчно за правния интерес.
Съдът
приема, че възражението на ответника за свое право не може да бъде разгледано (чл.
133 ГПК).
С
решение № 1431, постановено на 31.07.2018 г. по гр. д. № 2375 по описа за 2016
г. на ВОС, VII-ми с-в (л. 57 от делото на РС), влязло в сила на 13.01.2020 г.
исковете, предявени от ответника в настоящото производство срещу съделителите за прогласяване нищожността на делбата и срещу
страните по договора за продажба за прогласяване нищожността му, двата основани
на твърдения, че обектът на таванския етаж не е и не може да бъде обособен и не
е дадено разрешение от НИНКН, са отхвърлени.
Възражението,
основано на твърдение, че обектът не може да бъде обособен, е недопустимо,
поради силата на пресъдено нещо.
По
същество:
От
представения от ищеца заверен препис (л. 13 от делото на РС) се установява, че
на 22.06.2015 г. е сключен договор с нотариален акт № 82, том II, рег. № 3694,
дело № 248 по описа за 2015 г. ВН, рег. № 194, чрез който Недялкови е следвало
да прехвърлят на ищеца процесното ателие, ведно с
принадлежностите срещу цена, която ще се плаща. Договорът е
действителен.
От заключението на вещото лице М.А. се установява, че
по настоящем покривът е премахнат и са останали само
ограждащи стени (л. 97).
Съдът приема, че след премахването на тавана процесното ателие вече не съществува. Това е така, тъй като
вещта вече няма конструкция, която да осигури предназначението й – за
обитаване, макар и временно.
В
съдебната практика се приема, че ако се установи, че вещта е погинала в хода на
исковото производство и по реда на чл. 214 ГПК ищецът не е поискал присъждане
на равностойността й, предявеният ревандикационен иск
следва да бъде отхвърлен, тъй като с погиването на вещта правото на собственост
върху нея се прекратява (решение № 245 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3263/2015 г., I г. о., ГК). Съдът намира, че разрешението се отнася несъмнено и
за установителния иск за собственост.
лист втори от решение от 15.10.2020 г. по гр. д. № 1038/20 г. на ВОС, XII-ти с-в
По правото на собственост върху 29.0814 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място:
С погиването на ателието принадлежностите придобиват
самостоятелно съществуване. След като ищецът е бил етажен собственик, той има
право да участва в решенията на етажните собственици за съществуващите общи
части. Ако сградата бъде премахната и застроителният
план бъде изменен, етажните собственици ще притежават права на строеж за
идеални части от нова сграда, която ще бъде предвидена за застрояване.
Правата върху принадлежностите следва да бъдат
признати. Искането за признаването на собственост върху процесното
ателие без принадлежности е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Минималният размер на възнаграждението е 2735.27 лв.
Уговореното и платено от ответника в размер 3600 лв. не е прекомерно. Ищецът
следва да плати на ответника 2100 лв. разноски: половината от платени възнаграждения
на адвокат и вещо лице по списък (л. 112). Няма доказателства за заплащането от
ищеца на възнаграждението на адвоката по банков път. Ответникът следва да
заплати на ищеца само 416.29 лв. разноски: половината от платените такси и
възнаграждение на вещо лице по списък (л. 104). Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу
"Експрес гаранцион комерс"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
"Христо Ботев" № 18, вх. Б, ет. 2, Търговски център Фулмакс за приемане за установено правото на
собственост на ищеца върху недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови"
№ 16, ет. 3, представляващ ателие, самостоятелен обект идентификатор №
10135.1508.120.1.3 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и
осем, сто и двадесет, едно, три) по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, няма изменение, с
площ от 123.46 (сто и двадесет и три цяло и четиридесет и шест стотни) кв. м, при граници: на същия етаж - няма, под
обекта - № 10135.1508.120.1.2, над обекта - няма, без принадлежностите, основан
на твърдение за придобиване чрез договор за продажба с нотариален акт № 82, т. II, peг. №
3694, дело № 248/2015 г. ВН № 194, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Г.В. притежава права
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
"Братя Миладинови" № 16 (шестнадесет), а именно: право на собственост върху 29.0814
% (двадесет и девет цяло и осемстотин и четиринадесет десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху същия
процент идеални части за застрояване на дворното място, съставляващо поземлен
имот идентификатор № 10135.1508.120 (десет хиляди и сто и тридесет и пет,
хиляда и петстотин и осем, сто и двадесет), придобити чрез договор за
продажба с нотариален акт № 82, т. II, peг. № 3694, дело № 248/2015 г. ВН № 194, по иска,
предявен от В.Г.В. с. ЕГН, с. а. срещу
"Експрес гаранцион комерс"
ЕООД, с. ЕИК, с. а., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Експрес гаранцион
комерс" ЕООД, с. ЕИК, с. а. да заплати на В.Г.В. с. ЕГН, с. а. сумата 416.29 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 29 ст.) лв., платени
възнаграждения на адвокат и вещо лице, съразмерно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.В. с. ЕГН, с. а. да
заплати на "Експрес гаранцион комерс" ЕООД, с.
ЕИК, с. а. сумата 2100 (две хиляди и сто) лв.,
платени възнаграждения на адвокат и вещо лице, съразмерно отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: