Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 333 / 22.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1327 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с
чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
Т.Г.Г.,***, е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 18-0769-000695/26.03.2018г. на полицейски инспектор В.С.от сектор
„Пътна полиция” Бургас при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.2а,
б.б от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег.№ А7103ВК за срок от шест
месеца, считано от 26.03.2018г.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като фактите, формирали
изводите на органа, не съответстват на действително случилото се. Според
жалбоподателят той не е управлявал автомобила, а проверяващите служители на МВР
са го установили на тротоара на улица в близост до мястото, където е бил спрян
автомобила от лице, с което жалбоподателят се е возил към този момент. Иска
обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие, поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска оспорения административен акт да бъде
отменен.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
Според
съставен АУАН с бланков № 027017/26.03.2018г. на същата дата, в 04:06 ч.,
жалбоподателят е управлявал личният си лек автомобил „Опел Астра” с рег.№
А7103ВК след употреба на алкохол, установен с техническо средство дрегер 7510,
който е отчел концентрация на алкохол в издишания въздух 0,90 промила. Издаден
е бил талон за изследване № 0002706 (л.9), в който жалбоподателят е попълнил
„не приема” показанията на техническото средство. Въпреки това по делото няма
данни и не се твърди от жалбоподателя той да се е явил в указаното лечебно
заведение до 40 минути от момента на издаване на талона в 04:06ч., за да му
бъде извършено медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Въз
основа на посочения АУАН е било издадено наказателно постановление №
18-0769-000530/03.04.2018г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон, на Г. кумулативно са наложени
две наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
За
така описаното нарушение са били издадени две заповеди за ПАМ. Първата с №
18-0769-000694/26.03.2018г. е на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП и се
изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С
втората заповед, която е предмет на настоящото дело е наложена ПАМ, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ А7103ВК за срок от шест
месеца, считано от датата на издаване на заповедта – 26.03.2018г.
Жалбоподателят
твърди, че автомобилът е управляван от негова позната, която го паркирала в
близост до блока, където жалбоподателят живеел и си тръгнала за вкъщи. Тогава
жалбоподателят излязъл на тротоара на ул.“Родопи“ и след като изминал по
тротоара 30 метра, до него спрял автомобила на служителите на МВР. Те му
поискали документите за проверка, попитали го от къде идва и дали е употребил
алкохол. След като отговорил утвърдително, го попитали дали има гражданска
отговорност за автомобила и къде е паркиран този автомобил, като поискали и
полицата за застраховка. След като предоставил всички документи, полицаите му
казали да изчака екип на КАТ, които да му извършат проверка за алкохол, на
което жалбоподателят се противопоставил, тъй като, въпреки че е употребил
алкохол, не е управлявал след това МПС и заявил, че нямат право да го
проверяват за алкохол, защото вървял по улицата. Въпреки това изчакал
служителите на КАТ, на които също обяснил, че е вървял по улицата. След като го
тествали с техническото средство, служителите на КАТ си тръгнали, вземайки
шофьорската му книжка, контролния талон и талона на автомобила, след което му
бил съставен АУАН, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
По
делото са разпитани свидетелите А.Г.И., П.И.Ч., П.Д.П., П.Д.А. и Д.П.К..
Свидетелят
А.И. е съставил АУАН. В съдебна зала той заяви, че не е виждал Г. да управлява
МПС, тъй като последния е бил спрян от неговите колеги, които са свидетели на
факта на шофирането и са се обадили да повикат служители на сектор ПП. Когато
пристигнал И. и колегата му, автомобилът се намирал на паркинга, като всички, в
това число и служителите на МВР, които са подали сигнала, били излезли на
видимо място на улицата, за да може да ги намери И. и другият служител, с който
патрулирал. На това място той извършил проба на Г. с техническото средство.
Други факти свидетелят не посочи.
Свидетелят
П.И.Ч., който е вписан в АУАН като свидетел-очевидец, посочи в показанията си,
че на процесната дата с негов колега, с който са патрулирали, се движели по ул.“Родопи“,
посока ул.“Ванче Михайлов“, срещу тях се движел автомобила на жалбоподателя,
като този автомобил направил ляв завой и се насочил към паркинга, близо до
бл.44, а свидетелят и неговият колега спрели зад автомобила, описан като „Опел
Астра комби”. Свидетелят в показанията си ясно посочва, че след като опелът
завил наляво, те поели след него и спрели веднага, след като автомобилът спрял.
Жалбоподателят слязъл от автомобила от страната на шофьора и в автомобила бил
само той, друго лице нямало. Свидетелят категорично заяви, че не е имало период
от време от предприетият завой от „Опел Астра” до спирането му на паркинга,
през който полицаите да са нямали видимост към автомобила. Обратно, посочи, че
през цялото време автомобилът бил пред погледът му и те спрели не повече от 5-6
секунди, след като е спрял автомобилът на жалбоподателя. Когато спрели,
жалбоподателят излизал от автомобила, а не е бил вече извън него. Тогава
извършили проверка на Г., усъмнили се, че е употребил алкохол и повикали
колегите си от сектор ПП, които единствено имали правомощия да извършат тест с
техническо средство за установяване наличието на алкохол. Свидетелят посочи, че
всички тези действия са извършени на място, където е спрян автомобилът.
Единствено пробата за алкохол жалбоподателят Г. я дал до служебния автомобил на
служителите на сектор ПП, който спрял на ул.“Родопи“, а не на паркинга, където
били автомобилите на жалбоподателя и служебния автомобил, управляван от
свидетеля. Свидетелят заяви, че въпросният паркинг е импровизиран и ул.“Родопи“
е само на 5-6 метра от него, като ги дели единствено тротоарът.
Свидетелят
П.Д.П. в показанията си заяви, че е патрулирал заедно с колегата си П.Ч.,***,
забелязали автомобила на жалбоподателя, който завил по ул.“Ванче Михайлов“ и се
насочил срещу тях по ул.“Родопи“. След като ги видял свил в ляво и спрял зад
блока. Те се насочили към него. Жалбоподателят слязъл от автомобила и му
извършили проверка. Свидетелят заяви, че жалбоподателят слязъл от шофьорското
място и в автомобила нямало друго лице. Посочи още, че от момента, в който са
забелязали автомобила, до започването на проверката са имали непрекъсната
възможност да наблюдават действията на автомобила, т.е. не е имало период от
време, дори и малък, през който автомобилът да не е бил в тяхното полезрение.
Свидетелят също заяви, че са извикали колегите от сектор ПП за да извършат
проба за алкохол на водача на автомобила, като посочи, че докато те извършвали
проверка на жалбоподателя той стоял до автомобила си. Единствено пробата за
алкохол, извършена от служителите на сектор ПП, се осъществила на ул.“Родопи“,
където бил спрян автомобилът на сектор „ПП”, защото дрегерът се включвал в
запалката на автомобила. Свидетелят посочи, че разстоянието от мястото, където
е бил спрян автомобилът на жалбоподателя, до ул.“Родопи“, където е извършена
проверката с техническо средство, е не повече от 10 метра.
Свидетелката
П.Д.А. в показанията си заяви, че познава жалбоподателя от 25-30 години и са в
много добри приятелски отношения. През месец март той я поканил на заведение в
к-с „Лазур”, след което отишли в пиано-бар в хотел „Приморец”. След пиано-бара,
около 03:00ч. се прибрали заедно, тъй като живеят в съседни блокове. От к-с
„Лазур” до пиано-бара и от пиано-бара до вкъщи свидетелката заяви, че е
шофирала тя. Посочи, че жалбоподателя живее в бл. 47, а тя в бл. 57 на ж.к.
„Братя Миладинови”. Минали пред бл. 47, но нямало място за паркиране, завила по
ул.“Родопи“ и намерила място зад бл. 47, където се паркират автомобили, но
мястото не е обозначено като паркинг. Часът бил около 03:30 – 04:00ч. След като
спрели, тя си тръгнала. Жалбоподателят също си тръгнал. Минал отпред на блока,
където спрели автомобила, а тя поела към своя блок, който бил около училище
„Братя Миладинови”. Разделили се, когато жалбоподателят нещо си вземал от
колата. Свидетелката заяви, че не е виждала полицейски автомобил по времето,
докато е шофирала. Минала е по най-прекия път от хотел „Приморец” през ул.“Републиканска“,
ул.“Стефан Стамболов“ и блокът се намирал точно под Механотехникума по ул.“Шар
планина“.
Свидетелят
Д.П.К., служител на сектор „Пътна полиция” в показанията си заяви, че нищо не
си спомня от случая. По принцип в такива ситуации като процесната, служителите
на сектор „ПП” вземат отношение след като колегите им от „Охранителна полиция”
ги повикат. За това предполага, че когато са пристигнали на място, лицето вече
е било спряно и установено, но за конкретния случай не може да си спомни нищо.
Заяви, че тъй като обикновено те се отзовават на сигнал на колеги, не са преки
свидетели на факта на управление на автомобила. Този факт вече е установен от
техните колеги, които са ги повикали за да извършат теста с техническо средство
за наличие на алкохол.
Обжалваната
заповед е връчена лично на жалбоподателя на 13.04.2018г., а жалбата, сезирала
съда, е изпратена по пощата (л.5) с дата на пощенското клеймо – 19.04.2018г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП.
Полицейски инспектор В.С.заема тази длъжност в сектор „Пътна полиция” Бургас, а
със заповед № 251з-209/18.01.2018г. (л.13 и 14) директорът на ОД на МВР Бургас
е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция” да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
При
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да доведат до
незаконосъобразност на това основание.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техните аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техните
аналози – за срок от шест месеца до една
година.
Твърденията
на жалбоподателя, че бил проверен за наличието на алкохол, въпреки че не е
управлявал МПС, останаха необосновани от събраните доказателства. По делото са
разпитани двама свидетели очевидци – свидетелят П.И.Ч. и свидетелят П.Д.П.. Те
са служители на Второ районно управление на МВР и пряко и непосредствено са
възприели фактът на управление на собственото му МПС от страна на жалбоподателят
Г.. И двамата в показанията си еднозначно и безпротиворечиво сочат, че от
момента, в който са забелязали движещият се автомобил „Опел Астра”, до момента,
в който са започнали проверката на документите на жалбоподателя Г., не са
изпускали автомобила от поглед и са видели как той е спрял, от коя страна е
слязъл, както и фактът, че в автомобилът не е имало друг пътник. Показанията на
свидетелката П.А. противоречат на показанията на горните двама свидетели както
относно маршрутът, по който се е движел автомобила, така и относно фактът, че
тя го е управлявала. Съдът не е дава вяра на показанията на тази свидетелка,
тъй като те са пристрастни от дългогодишното приятелство, което самата
свидетелка посочи, че съществува между нея и жалбоподателя. Освен това тези
показания не могат да бъдат свързани с нито един друг факт, установен по
делото, за да може изложените в тях факти да се ценят от съда. Освен това
свидетелката първоначално посочи, че след като спрял автомобила, двамата с
жалбоподателя си тръгнали – всеки в своята посока, а по-късно заяви, че след
като се разделили и тя поела към своя блок, а жалбоподателят останал и нещо
вземал от колата си.
За
преценка достоверността на свидетелските показания на тази свидетелка съдът
взема предвид и факта, че жалбоподателя не я посочва изрично в жалбата си, а
само заявява, че автомобилът не бил управляван от него, а от друг човек, с
който били заедно. Освен това жалбоподателят сочи в жалбата си, че записал, че
не е съгласен с отчетените данни от устройството, което се установява от
вписването извършено в талона за изследване „Не приемам”. Същевременно в
жалбата е посочено, че на Г. не е предоставен талон за изследване, за да отиде
в болницата и да му бъде взета кръв, а видно от самия талон жалбоподателят е
заявил, че не приема показанията от техническото средство, т.е. съдържа се
вътрешно противоречие в изложените в жалбата възражения, които в съвкупност не
съответстват на събраните доказателства. Всички тези обстоятелства, както и
факта, че служителите на Второ районно управление нямат лично отношение към
случая кара съдът да даде вяра на техните показания, като непротиворечиви и
безпристрастни.
Събраните
доказателства – гласните на двамата свидетели-очевидци и писмените
доказателства, сочещи за установено наличие на алкохол в издишания въздух,
което е над 0,5 на хиляда, водят до извода, че са налице предпоставките
визирани в чл. 171, т.2а, б.б от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя. Срокът на процесната
ПАМ е определен съобразно регламентираното в приложената материална норма, като
е наложен минимално предвидения такъв – 6 месеца.
По
изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Разноски
не са претендирани от ответника.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Т.Г.Г.,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0769-000695/26.03.2018г. на полицейски инспектор В.С.от сектор „Пътна
полиция” Бургас при ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег.№ А7103ВК за срок от шест месеца,
считано от 26.03.2018г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: