№ 567
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.07.2023г по гр.д. № 231/2023г. на Софийски градски съд, I -6
състав ЗД„Бул Инс“АД е осъдено на осн. чл. 432 ал.1 КЗ да заплати на Д. Г. Г. сумите:
20 000лв – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
15.03.2022г., ведно със законната лихва от 10.01.2023г. до окончателното плащане,
934.94лв – мораторна лихва върху главницата от 20 000лв за периода 27.07.2022г. –
09.01.2023г., 460.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 10.01.2023г. до окончателното плащане, като исковете над присъдените суми
до претендираните от 50 000лв - обезщетение за неимуществени вреди и до
претендираните 2333.33лв- мораторна лихва за исковия период.
Решението е обжалвано от ищеца Д. Г. Г. чрез пълномощник адв.К. М. в частта,
в която са отхвърлени главният иск за неимуществени вреди над присъдения размер от
20 000лв до претендирания от 50 000лв и акцесорният за мораторна лихва върху
главницата за периода 27.07.2022г. – 09.01.2023г. над присъдения размер от 934,94лв
до претендирания от 2333,33лв с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са
против изводите на съда във връзка с обема на вредите и присъдения размер за тяхното
обезщетяване. Твърди се, че съдът не се е съобразил с вида и естеството на получените
от ищеца травми, търпените физически и морални страдания, възстановителния
период, през който качеството на живот е нарушено и остатъчните последици за
1
здравето му. Изтъква се, че през първите 30-40 дни ищецът имал изключително силни
болки в областта на травмираното място, причинени от вътрешното счупване на 3
гръбначни прешлени, почти не се движел и не можел да извършва елементарни битови
дейности. През следващите два месеца започнал постепенно да се обслужва сам, но
пълно възстановяване не настъпило – не можел да вдига повече от 10кг, да се сгъва в
кръста, отслабнал физически и издръжливостта му била намалена. Посочва се, че не
бил съобразен и фактът на продължителното му отсъствие от работа – близо четири
месеца, поради временна нетрудоспособност, тъй като не бил в състояние пълноценно
да изпълнява задълженията си като геодезист. Въпреки периода на обездвижване и
проведено физикално лечение до есента на 2022г ищецът не издържал да ходи пеш
повече от час, трудно понасял шофиране и возене в автобус. Освен физически
страдания търпял и морални такива, изразяващи се в потиснатост, усещане за
безпомощност и непълноценност като съпруг и баща. Изтъква се още, че съдът не е
съобразил обществено-икономическите условия при определяне на обезщетението към
релевантния момент, както и практиката на съдилищата по сходни казуси.
В срок не е постъпил отговор от въззиваемия ответник ЗД „Бул Инс“АД.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части
/чл.269, изр.първо ГПК/.
Пред първата инстанция са били предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за репариране на имуществени и
неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и законната лихва.
Предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, в рамките на които е
очертан предмета на въззивен контрол и с оглед, че решението в осъдителните му
части е влязло в сила, следва, че със сила на пресъдено нещо са установени
материалните предпоставки, включени във фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ –
валидна застраховка по риска „ГО” със застрахователно дружество, в рамките на
действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди
/имуществени и неимуществени/ на пострадалото лице в причинна връзка между
противоправното деяние и вината на прекия извършител.
Поради това спорът пред настоящата въззивна инстанция се свежда до размера
на обезщетението за причинените неимуществени вреди и съответства ли на
установените критерии по прилагане принципа по чл.52 ЗЗД.
2
Механизмът на произшествието е изяснен като настъпил на 15.03.2022г в
гр.София на кръстовището на улици Т.Никлев и бул.Възкресение по изключителна
вина на водача на л.а. БМВ 530 Д рег. ********, който навлязъл в кръстовището без да
осигури предимството на движещия се в насрещна посока автобус и въпреки забраната
за завой на ляво.
Пред първата инстанция е изяснен въпросът относно участието на ищеца в
пътното произшествие като пътник в автобус, който при рязкото му спиране, паднал и
си ударил силно гърба, и че за настъпването на инцидента последният няма принос. По
отношение на тези фактически и правни изводи се запазва ефектът на частично
влязлото в сила решение.
За изясняване на спорните въпроси относно травматичните увреди на
пострадалия пред първата инстанция е изслушана медицинска експертиза. От
констатациите на вещото лице-медик Х. М., направени въз основа на приложената
медицинска документация, се установява, че в резултат на инцидента ищецът получил
счупване на трансверзалните израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени,
настъпило в резултат на рязко инерционно движение, при което се съкращават
мускулите в увредената област, захванати именно за тези странични израстъци; както и
охлузване и кръвонасядане на гърба в същата област. От медицинското заключение се
изяснява, че оздравителният процес не е завършил, поради констатираната дислокация
на отчупените фрагменти на 5-8 мм от прешлените, установено при направените по
време на процеса рентгенови изследвания, провокиращо болка при натоварване и
натиск. Именно дислокацията е причина за ограничените движения на снагата в
увредената област, потвърдено от вещото лице при преглед на 18.05.2023г. За лечение
на травмите е било назначено носене на корсет за период от три месеца, което се
явявало уместно с оглед естеството на травмите.
За конкретните индивидуални болки и неудобства пред първата инстанция като
свидетел е разпитана К. Т. – фактическа партньорка на ищеца, чиито показания следва
да бъда ценени при условията на чл.172 ГПК, като кореспондиращи с изводите на
медицинската експертиза относно естеството на травмите и продължителността на
лечебния процес. Тя посочва, че непосредствено след произшествието пострадалият се
чувствал зле, изпитвал болки в гърба, на следващия ден посетили „Пирогов“, където
било установено счупване на три гръбначни прешлени. В продължение на месец бил
на постелен режим и не можел сам да се обслужва. Два месеца след удара вече можел
сам да се изправя, но трудно понасял ходене повече от половин час, не вдигал нищо
тежко, затова не можел да се включва в домакинството, нито да се върне на работа.
През първия месец имал интензивни болки, нарушен сън, раздразнителност и
тревожност, притеснявал се да не остане инвалид и затова го обхващали пристъпи на
отчаяние от болките. В последствие болките намалели по интензитет, но не изчезнали
3
напълно. Болковият синдром се отразявал неблагоприятно на работата вкъщи, така и
на трудовите му задължения. Работел като геодезист, която работа изисквала повече
движение, свързани с полевата дейност - обходи на терени, прикляквания, наклони на
торса и др.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства настоящият състав достига до
извод, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в
съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г и многобройната
практика по този въпрос. Релевантните за обема на вредите факти са правилно
установени, но при тяхната преценка съдът не е съобразил и отчел в достатъчна
степен тежестта на получените травми, периода на лечение около три - четири месеца
и този на интензивни болки и страдания непосредствено при инцидента и по време на
обездвижването, търпените неудобства и въобще влошеното качество на живот на
пострадалия- мъж в активна възраст на 43години. Не са взети предвид остатъчните
последици, установени година след произшествието –дислокация 5-8 мм от
прешлените, провокиращо болка при натоварване и натиск и ограничени движения в
увредената област. Като утежняващи е следвало да се преценят и обстоятелствата,
отнасящи се до изпълняваната от него длъжност, свързана с повече движение и
подвижност и трудностите на пострадалия да изпълнява основните си трудови
функции. Обсъдените факти, имащи отношение към субективните преживявания на
пострадалия, както и обществено-икономическите условия към релевантния момент
/2022г/ налагат извод, че определеното обезщетение е занижено и неотговаря на
заложените критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД.
Според настоящият състав справедлив паричен еквивалент на преживените
физически и морални страдания вследствие на непозволеното увреждане би била
сумата от 40 000лв и следователно въззивната жалба се явява частично
основателна. Над посочения размер до претендирания от 50 000лв искът е
неоснователен, тъй като макар и с обсъдените и взети предвид ограничения, ищецът се
е върнал към обичайния ритъм на живот и прогнозата като цяло е благоприятна. Така
също ищецът е провел само консервативно лечение, няма данни за хирургични
интервенции или други манипулации, които биха се явили фактор за увеличаване
интензитета на вредите.
Посоченото ще има за краен резултат отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част за разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от 20 000лв и дължимото според въззивния съд от 40 000лв, което ще има
за правна последица и частична основателност на жалбата за отхвърлителната част на
акцесорния иск за периода 27.07.2022г-09.01.2023г за сумата 934,82лв, представляваща
разликата между дължимата лихва от 1869,76лв и присъдената от 934,94лв.
В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на
4
потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този различен изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта
му за разноските. Ищецът е бил представляван по чл.38, ал.2 ЗАдв. от адв. К. М., на
когото първоинстанционният съд е определил възнаграждение в размер на 5000лв,
което при този резултат ще се завиши на 3965,70лв. вместо 2026,50лв или
допълнително ще му се присъди сумата от 1939,19лв.
В тежест на ответния застраховател ще следва да се присъди допълнителна
държавна такса по чл.78 ал.6 ГПК в размер на 837,40лв и допълнителна сума за
платените от бюджета разноски в размер на 310,27лв.
Ответният застраховател е претендирал и са му били признати пред първата
инстанция разноски в размер на 5600лв за адв. възнаграждение, които при този изход
ще се дължат до 1158,23лв вместо 3330,32лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес и уважената/отхвърлена част на иска при
предвидените мин. прагове в Наредба № 1/2004г. Ищецът е представляван от адв.К. М.
безплатно по чл.38 ал.2 ЗАдв, на който ще му се дължи възнаграждение при този
обжалваем интерес /31 869лв/ в размер на 2352,93лв.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част при
обжалваем материален интерес /31 869лв/, за който в действащата редакция на
Наредба №1/2004г е предвидено мин. възнаграждение от 3582лв. Предвидените
размери нямат обвързващ съда характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и
C‑428/16 СЕС/, но служат като ориентир при определяне справедлив размер на
адвокатско възнаграждение. Предвид, че не е подаден отговор на въззивната жалба,
нито дружеството- ответник е било представлявано открито съдебно заседание, то
според настоящият състав предвиденият размер ще следва да се намали с ½ или на
1791лв -2149,20лв с ДДС, до който размер заявеното в срок възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК се явява основателно. Съответно на отхвърлената част
на иска на ответника ще дължат разноски от 736,43лв. В тежест на ответника ще
следва да се присъди и дължимата съответно на уважената част на иска държавна такса
пред въззивната инстанция, тъй като жалбата е подадена от освободено лице по чл.83,
ал.2 ГПК в размер на 418,70лв.
С оглед на изложеното САС в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.07.2023г по гр.д. № 231/2023г. на Софийски градски съд, I -6
състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Г. Г. против ЗД „Бул Инс“АД
5
ЕИК ********* главен иск за обезщетение на осн. чл.432 КЗ за неимуществени вреди,
търпени вследствие на ПТП на 15.03.2022г. над присъдения размер от 20 000лв до
установения за дължим от 40 000лв и акцесорен по чл.86 ЗЗД за периода 27.07.2022г-
09.01.2023г над присъдения размер от 934,82лв до дължимия от 1869,76лв, и в частта
за разноските на ЗД „Бул Инс“АД, присъдени в тежест на Д. Г. Г. над размер от
1158,23лв до 3330,32лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на Д. Г. Г. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, Проф.Н.Михайлов, № 2, ет.2, ап.11 чрез
адв.К. М. САК сумата от 20 000лв- допълнителна главница, представляваща разликата
между присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП
на 15.03.2022г. в размер на 20 000лв и приетото за дължимо от 40 000лв, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба от 10.01.2023г до
окончателното изплащане, както и сумата 934,82лв, представляваща разликата между
дължимата лихва за периода 27.07.2022г-09.01.2023г от 1869,76лв и присъдената от
934,94лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2023г по гр.д. № 231/2023г. на Софийски
градски съд, I -6 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адв. К. М. САК
допълнително сумите: 1939,19лв, представляваща разликата между дължимото и
присъденото от първата инстанция възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. и 2352,93лв. ,
представляваща възнаграждение пред въззивната инстанция.
Осъжда Д. Г. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от
736,43лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на САС сумите от 1 147,67лв, представляващи допълнително дължими
държавна такса и разноски пред първата инстанция и 418,70лв.- държавна такса и
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател:
6
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7