№ 64
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив и по въззивни жалби на подсъдимите М. А.
Г. и М. Д. Д. срещу присъдата от 09 юни 2021г. по н.о.х.д. № 236/20 г. по описа на
ПлОС, с която двамата са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 282, ал.
2, пр.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК на
всеки от тях е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в
сила. С присъдата подсъдимата Д. е лишена, на основание чл. 37, ал.1,т.6 НК, от право да
упражнява професията на държавен и частен съдебен изпълнител или негов помощник и да
заема държавна длъжност, изискваща висше юридическо образование за срок от пет години,
а подсъдимият Д. е лишен, на същото основание, от право да упражнява каквато и да е
дейност при частен съдебен изпълнител и да заема държавна длъжност, изискваща висше
юридическо образование за срок от пет години. Съдът се е произнесъл и относно разноските,
и веществените доказателства. По първоначално повдигнатото на подсъдимите Д.и
обвинение по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 НК е постановен оправдателен диспозитив.
В протеста, който е своевременно предявен, се изразява неаргументирано
недоволство от оправдателната част на присъдата, като се излага декларативното твърдение
1
за нарушаване на материалния закон. Критикува се, отново без мотиви, и обосноваността на
съдебния акт. На следващо място се изтъква явна несправедливост на наложените
наказания, като бланкетно се възразява по отношение преценката на съда на значението и
влиянието на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Формулираното искане е за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимите да бъдат осъдени по първоначалното по-тежко обвинение, а наказанията
им да бъдат определени съобразно поисканото при пренията.
Въззивните жалби и допълненията към тях, които също са депозирани в срок, имат
идентично съдържание. На първо място се твърдят и конкретизират допуснати при
първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения и се обосновава
становище, че непоправимо са опорочили постановената присъда – разминаване между
писмения й текст и устното изложение на нейното съдържание в съдебно заседание;
игнориране на доказано с медицински документ влошаване на здравето на подс. Д. в
последното с.з. и провеждане на заключителните етапи на съдебното следствие и пренията
въпреки изявление от нейна страна, че не е в състояние (защото й е лошо) да участва в тях;
нарушаване на правилата на местната подсъдност; проявено с допускането на журналиста В.
А. в с.з. от 23.07.2020 г. ангажиране с мнението, изразеното в последвалата статия „*“;
пренебрегване на факта на заведено срещу съдия Е. на 01 юни 2021 г. дело, която ситуация
априорно я била лишил от обективност и безпристрастност; създадено у подсъдимите
усещане за изпълнение на „поръчка“ за осъждането им; неглижиране отказа на прокурора да
отстрани недостатъци в обвинителния акт, заради които делото му е било върнато през 2019
г. На следващо място се твърди и с пространни доводи се обосновава материалноправна
незаконосъобразност на присъдата, като се възразява по всички опорни пунктове на
обвинителната теза. Сочи се и процесуално нарушение при мотивиране на присъдата,
изразено в допуснати между частите й противоречия, които правели неразбираема съдебната
воля.
Специално място се отделя на твърдяното съучастие, като се обосновава виждане, че
не било формулирано ясно и недвусмислено обвинение за конкретни помагачески действия
от страна на подс. Д.. Настоява се, че дейността, която е извършвал при ЧСИ *, е била
деловодна и никога не е бил неин помощник по смисъла на закона.
По-нататък се аргументира несъставомерност по предложената от обвинителя
квалификация. Алтернативно се предлага окачествяването на инкриминираните деяния по
чл. 311, ал. 2 вр. чл. 26 вр. чл. 20 НК (давността за което престъпление е изтекла).
Накрая се изразява критика по отношение на санкционния избор на решаващия съд,
осъществен в наказателната рамка на избраната правна квалификация (от една до осем
години). Изброяват се смекчаващи обстоятелства, които не са взети предвид и такива, чийто
потенциал е подценен. Счита се, че те водят до извода по чл. 55 НК и се претендира за
намаляване сроковете на наказанията лишаване от свобода и на изпитателните срокове, а
2
също за отмяна на кумулативните наказания по чл. 37, ал.1, т. 6 НК. Накрая се отстоява и
тезата за малозначителност на деянията по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
С идентични становища двамата подсъдими вземат отношение по протеста. Твърдят,
че авторът му няма съответната процесуална легитимация да го депозира при положение че
Главният прокурор е издал заповед за командироване на друг прокурор за участие в
съдебното производство. Ако все пак ПАС приеме протеста за редовен, се аргументира
негова неоснователност. Изтъква се, че не са посочени конкретните норми, които са
нарушени с постановеното оправдаване, а сетне се критикува изразеното в пледоарията
виждане за запълване на бланкетния състав на чл. 282 НК с конкретни разпоредби от ГПК.
Лансира се виждане, че в частта относно наказанията в протеста не е формулирано
искане за тяхното увеличаване, а единствено недоволство от проявено от съда
снизхождение. Все пак подателите на становището конкрааргументират наведените в
протеста доводи за явна несправедливост на осъщественото санкциониране.
Водещото искане на жалбоподателите е за отмяна на присъдата и връщане делото за
ново разглеждане от окръжен съд, а алтернативните – за оправдаване или за смекчаване на
санкционирането.
Пловдивският апелативен съд прецени, че авторът на протеста има съответната
процесуална правоспособност да атакува постановената присъда, поради което с
определението си за внасяне на делото отхвърли искането за неговото връщане като
недопустим.
В насроченото заседание не се проведе въззивно съдебно следствие, а бяха изслушани
пренията и последната дума на подсъдимите. След като провери законосъобразността на
атакуваната присъда, ПАС прие, че следва да се отмени поради съществени и неотстраними
по въззивен ред процесуални нарушения и да се проведе ново първоинстанционно
разглеждане на делото.
Нарушенията са допуснати в съдебното заседание от 09 юни 21 г.
1. На това заседание подс. Д. се е явила с обострена бронхиектатична болест
(диагноза по МКБ с код J47), видно от представения болничен лист № *. Според лекарската
комисия с членове д-р А., д-р И. и д-р В., след преглед от страна на които е издаден
болничният лист, й е било предписано домашно лечение за срок от 15 дена. Тя самата е
декларирала, че здравето й позволява да участва единствено в разпита на вещото лице (вж.
л. 2 от съдебния протокол) и е претендирала за назначаване на СМЕ, която въз основа на
представени в същото с.з. медицински документи да се произнесе за медицинския аспект на
бъдещото й участие в процеса. Съдът е приел представените документи, но не е споделил
кои данни го мотивират да игнорира въпросните декларация и искане на подс. Д., базирани
на предписанието на ЛКК за домашно лечение, обхващащо и заседателната дата. И е провел
3
серия съдебни следствени действия – разпитал е вещото лице, а след това и свидетел,
организирал е дискусия относно заличаването на друг свидетел, а също по искане за
преюдициално запитване, предявил е писмените и веществените доказателства (които са в
огромен обем), после и ВДС от изготвените СРС. Сетне е изслушал пренията и последните
думи на подсъдимите, въпреки че подс. Д. за втори път е отправила искане да се
преустанови заседанието (и да й се даде възможност да подготви пледоария). Последвало е
съдебно съвещание, постановяване и изчитане на присъдата.
Вярно е, че не е издадено (редом с болничния лист) медицинско удостоверение по
образец според изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, нито
пък в графата „забележка“ на болничния лист е отразена невъзможност болната да се яви
пред съд. Същевременно болничният лист не съдържа констатация за възможност за участие
в продължителни съдебни следствени действия. След като няма специални знания, съдът от
първата инстанция не е можел да приеме това по подразбиране. В много свои решения от
последните години ВКС на РБ изрично указва на съдилищата да предприемат изследване на
въпроса за коментираната възможност/невъзможност, преди да решат провеждане на
съдопроизводствени мероприятия (напр. Решение № 116/27 март 2015г. по н.д. № 79/15г. на
трето н.о.). В заседанието от 09 юни 2021 г. съдът не е направил това, нито е обърнал
внимание на придружаващите болничния лист амбулаторни листове, първият от които (от
20 май 2020 г., издаден от пулмолог) съдържа констатация за отслабено везикуларно дишане
и двустранно пръснати хъркащи хрипове, както и предписана терапия с антибиотик, а
вторият (от 02.06.2021 г., издаден от личния й лекар) съдържа констатация за обострени
бр.ектазии, а също на решението на ТЕЛК от 16 октомври 2020 г., с което на подс. Д. е
призната 30 процента трайно намалена работоспособност заради серия заболявания, едно от
които е именно ХОББ.
Впрочем съдебният състав по н.о.х.д. № 236/20г. на ПОС за втори път игнорира
данни за състоянието на здравето на подс. Д.. Първият път й е определил мярка за
неотклонение подписка, след като не се е явила в с.з. от 15.12.2020 г. Неговият акт е бил
атакуван пред ПАС, който с определение от 11.02.21 г. по в.ч.н.д. № 57/21 г. го е отменил
като незаконосъобразен. В своето определение въззивният съд изрично е посочил, че
санкционираното неявяване на подсъдимата, което е било първото в процеса, се е дължало
на внезапно възникнала обективна и уважителна причина, а именно недобро здраве. Шест
месеца по-късно е допуснато коментираното сега сходно нарушение на процесуалните
правила.
2. Съдът не е извършил и запитването по чл. 286, ал. 1 НПК, като не е поканил
страните да отбележат дали имат искания за нови съдебни следствени действия. Явно е
подценил особената важност на изискването в споменатата норма. Не е съобразил, че
запитването е регламентирано в закона като своеобразно обявление, че ако подобни искания
не бъдат изложени, наказателното производство ще премине в следващия процесуален етап
– пренията (арг. от чл. 286, ал. 2 НПК). В конкретния случай неизпълнението на
4
разискваната регламентирана процедура се очертава като поредно съществено процесуално
нарушение. Първо, защото подсъдимите не са разчитали на защитници, които да им дадат
разяснения по процедурата. Второ, защото подс. Д. всъщност е имала искане –
горепосочената претенция за назначаване на СМЕ. Както беше отбелязано, тя е поставила
това искане още в началото на заседанието и е разчитала, че съдът ще се произнесе по него в
края му (както е обявил, видно от протоколираното му изявление на л. 1529 от първоинст.
дело). Така че съдът е трябвало или изрично да я запита дали все още поддържа искането за
експертиза, или направо да се произнесе по него (след като вече е взел становището на
прокурора – че не възразява да се допусне медицинска експертиза). Не е направил нито
едното, нито другото, а подсъдимата е държала да получи отговор на искането си, видно от
изразеното във въззивната жалба недоволство от съдебния подход. Нещо повече, искането
не е било заявено като голословно при положение че е представила медицинска
документация (част от която беше цитирана по-горе), с която е обосновавала своята
претенция. Впрочем, след като за втори път съдът игнорира проблем със здравето на
подсъдим, явно е мислел, че подобен проблем не съществува, така че експертизата е била
необходима на самия него, за да провери съмнението си.
**
В обобщение трябва да се посочи, че заседанието от 09 юни 21 г. не е било едно от
многото, проведените в които следствени действия подлежат на преповтаряне (евентуално
от втората инстанция). Става дума за заседанието, обхващащо заключителните етапи на
съдебното следствие, пренията и последната дума.
Ето защо в това заседание е било особено важно окръжният съд да се убеди, че всеки
от подсъдимите има възможност за пълноценно участие в процеса. Още повече, че подс. Д.
не е разчитала на професионална процесуална помощ, а се е защитавала сама, при това по
много тежки и усложнени от фактическа и правна страна обвинения.
Вместо да направи това ПОС не е зачел данните за влошаване здравето на подс. Д. и
без проверка на представената му медицинска информация е извършвал в продължение на
часове разнообразни следствени действия. Сетне без да изпълни процедурата по чл. 286
НПК е дал ход на съдебните прения, по време на които подс. Д. е заявила, че не може да
продължи участието си. Първият съд не е взел отношение по това изявление, а молбата да й
бъде предоставена възможност да се подготви за пренията чрез отлагане на делото е
пренебрегнал. Тази молба е в очевидна връзка с (1) предходната й декларация – че се явява
на заседанието болна, видно от представен болничен лист, с намерение да участва
единствено при разпита на вещото лице; с (2) нейното предходно искане – за назначаване на
СМЕ, която да даде заключение дали състояние на здравето й позволява участие в бъдещи
съдебни следствени действия; с (3) разумното очакване, че съдът ще се съобрази с
предписанието на ЛКК в болничния лист. Заради тази триаспектна връзка първата
инстанция е била длъжна да отложи пледоариите и последните думи, а в следващото с.з. да
5
преповтори всички проведени след разпита на експерта съдебни следствени действия.
Впрочем при дела с подобен обем и участие на подсъдими без защитници е разумно
съдът да обяви предварително датата, на която ще се проведат пренията. Иначе рискува
отлагане на делото. Защото по такива дела изявление на подсъдим, че не е подготвен да
пледира, по принцип не може да се интерпретира като шиканиране на процеса. А
конкретният случай е специфичен с това, че един от подсъдимите е бил със сериозно
заболяване (изискващо 15-дневно лечение) и в тази връзка очевидно не е бил в състояние да
насочи и поддържа ефективно своето внимание, така че да аргументира тезата си, респ. да
контрааргументира по доводите на противната страна. Като е игнорирал искането на подс.
Д. за отлагане на пренията, при това без обявяване на какъвто и да е мотив, съдът е
накърнил нейното право по чл. 55 НПК да участва в наказателното производство. Както
нееднократно се е произнасял ВКС на РБ, правото на участие предполага осигуряване на
възможност за всестранна и пълноценна аргументация на поддържаната позиция при
провеждане на всеки отделен етап на процеса. Касае се за особено съществено нарушение на
споменатата процесуална норма, доколкото разчитащата само на себе си подсъдима е била
лишена от ефективна защита. Нарушение, което е неотстранимо от въззивната инстанция,
доколкото лишаването на подсъдимата от възможността да занимае със своята позиция
окръжния съд не би могло да бъде компенсирано. Противното би означавало ролята на
решаващия съд да бъде обезличена, а това би било в разрез с регламентираната
триинстанционност при разглеждане на дела от категорията на настоящото.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция има един-единствен процесуален ход
– да отмени присъдата и да върне делото на първата инстанция, която да проведе съдебно
дирене при зачитане правото на защита на обвинените в престъпления лица.
***
Не се споделят съображенията на защитата за некомпетентност на съдебния състав от
първата инстанция. На пловдивския окръжен съд е било възложено, с неатакуем акт на ВКС
на РБ, да разгледа и реши делото (след като местно компетентният Софийска градски съд не
е могъл да формира състав). А волята на върховната съдебна инстанция по наказателни дела,
изразена при изпълнение на правомощие по чл. 43, т. 3 НПК, не може да не бъде зачетена.
Не са основателни и съображенията за заинтересованост на съда, който е постановил
присъдата, от изхода на делото (във вреда на подсъдимите). Тези съображения изхождат от
съдържанието на статия на журналист, комуто е било позволено да отрази
съдопроизводствени действия в едно от заседанията по делото. Защитата явно не отчита, че
съдът не може да бъде държан отговорен за интерпретации на случило се в залата.
Следователно разрешеният достъп не може да се окачестви като свидетелство за
заинтересованост по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. Още по-малко подобно свидетелство
представлява заведеното от подсъдимите срещу докладчика съдия Е. дело. За
заинтересованост може да се съди от личните действия и бездействия на съдията, а не от
6
поведението на друг субект. В противен случай подсъдимите биха могли да изберат (по реда
на изключването) кой съдия да им разгледа и реши делото, както правилно забеляза
прокурорът от АП-Пловдив.
Претендираната проверка на ситуацията с обявяването на присъдата се очерта като
безпредметна, доколкото правото на защита на подс. Д. се оказа накърнено на предходните
процесуални етапи. Поради предстоящото ново разглеждане на делото не могат да бъдат
обсъдени и всички останали доводи на страните – за неправилно приложение на
материалния закон, за некоректен доказателствен анализ и за явна несправедливост на
наложените наказания.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата № 260056 от 09 юни 2021г. по н.о.х.д. № 236/20 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив и ВРЪЩА делото на този съд за разглеждане от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7