№ 357
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500651 по описа за 2021 година
Гражданско производство по обжалване действия на съдебен
изпълнител по чл.435,ал.2 от ГПК.
Производството по делото е образувано е на основание обща жалба,
подадена от ПЛ. П. АН. от гр.Плевен, ул.“***“№7, ет.4,ап.11 – длъжник в изпълнителното
производство по изпълнително дело №20198140400581 по описа на ЧСИ Н.В. с район на
действие ОС-Плевен, Рег.0814 на КЧСИ и от съпругата на длъжника М. Б. АН. със същия
адрес, против действията на ЧСИ Н. В. по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в
насочване на изпълнението срещу имущество, което длъжникът и неговата съпруга, считат
за несеквистируемо, чрез опис на недвижим имот в гр.Плевен, ул.“***“№7, ет.4, ап.11 –
апартамент представляващ СИО на двамата жалбоподатели.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
действие, като се посочва, че ЧСИ е насрочил опис на жилището на жалбоподатлите без да
установи неговата несеквистируемост.Прави се искане да бъде отменен насрочения опис.
Препис от жалбата е изпратена на ответника по същата – В. Т. Н. от
гр.Плевен, ул.“Средна гора“№23,ап.10, който е взискател по изпълнението.(л.128а и л.128б
от изпълнителното дело). Същият не е подал писмени възражения.
Съдебният изпълнител Н.В. съгласно чл.436,ал.3 от ГПК е изложила
писмени мотиви, в които е изразила становище за неоснователност на жалбата. Описала е
извършените процесуални действия и е посочила, че изпълнението не е насочено срещу
1
несеквистиуемо имущество, тъй като длъжникът притежава и друго жилище, което се
намира в с.***, Област-Плевен и може да задоволи жилишните му нужди.
Плевенският окръжен съд е постановил Определение
№1260/16.09.2021г., в което е изложил съображения, че жалбата, въз основа на която е
образувано настоящето съдебно производство е допустима, тъй като е подадена в срок и
срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл.
435,ал.2,т.2 от ГПК и от неговия съпруг- недлъжник – съгласно чл.503,ал.2 и ал.3 от ГПК.-
Предмет на обжалване е насочване на изпълнението срещу апартамент, за който
жалбоподателите твърдят, че представлява несеквистируемо имущество, тъй като е
единствено жилище, представляващо СИО на длъжника и неговата съпруга-недлъжник.
Тъй като един от жалбоподателите е съпругата на длъжника, която е
трето лице по отношение на изпълнението, но обжалва изпълнителните действия на същите
основания, както и длъжникът, общата жалба на длъжникът и неговата съпруга-недлъжник,
са разгледани в открито съдебно заседание съгласно чл.437,ал.2 от ГПК, проведено на
12.10.2021г.
В съдебното заседание на Плевенския окръжен съд, жалбоподателите
чрез пълномощника адв. П.Д. от АК-Плевен, поддържат жалбата и представят писмени
доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, молби съответно по чл.443 и чл.502,ал.1 от ГПК, 2бр.
декларации за семейно положение, ксеро-копия на личните карти на жалбоподателите,
Удостоверение от Никополски районен съд, че жалбоподателят П. П.А. се е отказал от
наследството на майка си Н.С. А., починала на 22.01.2021г.
Ответникът по жалбата - В. Т. Н., който е взискател по изпълнението,
се явява лично в о.с.з. и заявява, че жалбата против действията на ЧСИ е неоснователна.
Настоява да се продаде апартамента в гр.Плевен за да се изплатят задълженията на
длъжника. Не представя доказателства.
Съдът е приложил копие на изпълнително дело №20198140400581 по
описа на ЧСИ Н.В. с район на действие ОС-Плевен.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, настоящият ІV-
ти възз.гр.с-в, намира, че общата жалба на длъжника и неговата съпруга против
действията на ЧСИ, е подадена в срок, от надлежна страна, срещу действие,
подлежащо на обжалване съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело и
представени в съдебно заседание, се установява следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изп.д.№20198140400581 по описа на
ЧСИ Н.В. с район на действие ОС-Плевен е образувано с взискател В. Т. Н.( понастоящем
ответник по жалбата) и длъжник ПЛ. П. АН.( понастоящем жалбоподател), за събиране на
2
парично вземане въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№4001/2018г. по описа
на ПлРС, ГО, на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за сумата от
10000.00лв.( десет хиляди лв.) – главница, законна лихва върху главницата, считано от
14.06.2019г. до окончателното изплащане, 200лв.-разноски за д.т. и 580лв.- разноски за
адвокатски хонорар. От намиращите се в изпълнително дело писмени доказателства се
установява, че вземането по главницата произтича от договор за заем и няма данни да е
обезпечено.
По искане на взискателя, изпълнението е насочено по отношение на
няколко недвижими имота на длъжника, един от които е апартамент в гр.Плевен,
ул.“***“№7,ет.4,ап.11, представляващ СИО на длъжника и неговата съпруга.(Съгласно
Удостоверението за граждански брак, двамата жалбоподатели са сключили брак през 1986г.
а съгласно нотариалния акт през 2001г. са придобили апартамента на името на двамата
чрез договор за покупко-продажба) В изпълнителното производство длъжникът не е
упражнил правото си по чл.443 от ГПК – да посочи вещ или вземане срещу които да се
насочи изпълнението, нито съпругата- недлъжник е упражнила правото си по чл.502,ал.1 от
ГПК – да посочи имущество на съпруга – длъжник, върху което да се насрочи изпълнението.
Пред съдебната инстанция двамата жалбоподатели са реализирали правата си по чл.443 от
ГПК и чл.502,ал.1 от ГПК, като с писмени моли са посочили изпълнението да се насочи по
отношение на земеделски земи на длъжника, находящи се в с.***, Община-Никопол,
Област-Плевен.
От декларациите за семейно положение, се установява, че семейството
на длъжника е двучленно – състои се от него и съпругата му – и двамата жалбоподатели по
делото.
Апартаментът в гр.Плевен, ул.“***“№7,ет.4, по отношение на който е
насрочен опис е с площ 55.80кв.м. и се състои от две стаи, кухня и баня с тоалетна.
Съгласно оценителната експертиза, представена в изпълнителното
производство, пазарната оценка на апартамента е 74410.лв.(л.128-л.132 от изпълнителното
дело)
От представените копия на личните карти на жалбоподателите се
установява, че и двамата са с регистрирани постоянни адреси в гр.Плевен, ул.“***“№7.
Предвид на горните обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
Длъжникът и неговата съпруга-недлъжник обжалват насочването на
изпълнението върху негово имущество, което считат за несеквистируемо ( жилище,
представляващо апартамент) – действие, което подлежи на обжалване от длъжника съгласно
чл.435,ал.2 от ГПК. Съгласно чл.444,т.7 от ГПК несеквистируемо имущество е
единственото жилище на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него… По делото е установено, че длъжникът притежава идеална част от имот с жилищен
3
характер в с.***, Област-Плевен, придобит по наследство. Не са представени доказателства
съпругата да притежава друг жилищен имот.
Когато длъжникът притежава повече от едно жилища, не може да се
счита, че всяко от тях е несеквистируемо жилище по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК, поради
което следва да се установи кое от всичките представлява негово жилище с цел същото да
се определи като несеквистируемо имущество при изпълнението. В случая ищците твърдят,
че тяхно жилище е апартаментът в гр.Плевен, ул.“***“№7, към който е насочено
изпълнението чрез насрочване на опис, а по-късно е извършена и оценка. Съдът въз основа
на представените доказателства, приема, че именно този имот с жилищен характер е
жилището на длъжника и неговото семейство, поради следното: Видно от представения
нотариален акт, този имот е придобит от двамата жалбоподатели( длъжник и неговата
съпруга) по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно
личните карти,двамата имат постоянно местоживеене в гр.Плевен и техният регистриран
постоянен адрес е именно този имот – гр.Плевен, ул.“***“№7, ет.4, ап.11. При това
положение, следва да се приеме, че именно имотът, към който е насочено изпълнението е
несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК.
По делото не се твърди и няма доказателства да са налице
предпоставките на чл.445 от ГПК за отпадане на несеквистируемостта на жилището, тъй
като вземането по изпълнителния лист не е обезпечено с ипотека върху имота,
задължението не е за издръжка, непозволено увреждане и от финансов начет, нито се касае
за случай, изрично предвиден в закона.
Съгласно чл.444,т.7, изр. 2 от ГПК, ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39,ал.2 от ЗС.
Съдът намира, че не се налага назначаване на техническа експертиза, която да даде
заключение дали по отношение на посочения апартамент, са налице условията на чл.39,ал.2
от ЗС, тъй като с оглед площта на жилищено-55.80км.м. и вида на помещенията ( две стаи,
кухня и баня с тоалетна), е очевидно, че от него не може да се отдели част, която да се
използва самостоятелно без значителни преустройство и без неудобства, по-големи от
обикновените.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че следва да бъдат отменени
действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът счита за несеквистируемо, чрез насрочване на опис на жилището на длъжника.
Становището на ответника по жалбата и взискател по изпълнението
В.Н., както и на ЧСИ, изложено в писмените мотиви, че жилищната нужда на длъжника
може да бъде задоволена с имота в с.*** е неоснователно, тъй като постоянният адрес на
длъжника и семейството му е процесният апартамент в гр.Плевен, където жалбоподателите
реално живеят, а не имот в с.***.
Независимо, че според взискателя и ответник по жалбата, длъжникът не
проявява воля за изпълнение на задължението си за плащане, няма основание изпълнението
4
да се насочи срещу неговото жилище, което се явява несеквистируемо имущество.
(Настоящият съдебен състав не следва да коментира дали е правилно за
събиране на парично вземане в общ размер около 11-12хил.лв., изпълнението да се насочи
върху недвижим жилищен имот, притежаван в СИО от длъжника и съпруг-недлъжник,
чиято първоначална оценка е 74410лв.,т.е. повече от шест пъти надвишаваща размера на
задължението)
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти граждански въззивен състав, на основание чл.437 от
ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилни действията на ЧСИ Н.В. с район на
действие ОС-Плевен,по изпълнително дело №20198140400581 по описа на същата,
изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът
счита за несеквистируемо, чрез насрочване на опис на недвижим имот – жилище,
представляващо апартамент в гр.Плевен, ул.“***“№7, ет.4,ап.11.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5