Решение по дело №10713/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................………/28.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми  февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретар Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 10713 по описа на ВРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Н.Г.Б. срещу Г.Д.Т., иск с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ  за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000евро, на основание – запис на заповед издаден на 04.03.2018 г. в полза на Н.Г.Б. за сумата от 5000евро, с падеж на 04.03.2019 г. от Г.Д.Т., за която сума е издадена заповед № 3521/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6416/2019 год., на ВРС – 8 състав.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж на определен ден – 04.03.2019 г., с който издателят му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 5000евро. Сочи, че на 04.03.2018 г. е дал заем на ответника, който именно е обезпечил с подписания от него запис на заповед.  Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител адв. С., поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г.Д.Т., с който се оспорва предявеният иск. Признава, че е взел заем от ищеца, като остатъкът му от задължението възлизал на сумата от 1000евро, а не на сумата от 5000евро. Твърди, че е подписал непопълнена бланка на запис на заповед и съдържанието на записа на заповед не отговаря на постигнатата между страните уговорка. Сочи, че в записа на заповед е посочен погрешен номер на личната му карта.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.г.р.д. № 6416/2019 г. по описа на ВРС, 8 състав, със заповед № 3521/07.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, е разпоредено Г.Д.Т. да заплати на Н.Г.Б. сумата от 5000евро, на основание – запис на заповед издаден на 04.03.2018 г. в полза на Н.Г.Б. за сумата от 5000евро, с падеж на 04.03.2019 г. от Г.Д.Т..

Ответникът е депозирал възражение на 14.06.2019 г., поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК.   

Приобщена към доказателствения материал на делото е и запис на заповед, издадена на 04.03.2018 г. от ответника Г.Д.Т., с която същият се е задължил безусловно и неотменимо, без протест да изплати на  Н.Г.Б. сумата от 5000 евро с падеж на 04.03.2019 г. и място на плащане в гр. Варна.

            Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното  ч.гр.д. № 6416/2019 год., на ВРС – 8 състав.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.10 ГПК документ - запис на заповед от 04.03.2018 г., издадена от ответника, за сумата от 5000 евро.

Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. В текста на документа представен по настоящото дело, е означено, че се касае за запис на заповед, и издателят е поел безусловно задължение да заплати сочената в ценната книга сума. Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника. Фактът, че е погрешно изписан номера на притежаваната от ответника номер на лична карта не може да опорочи менителничния ефект. Издателят е надлежно индивидуализиран с посочване на три имена и ЕГН, като автентичността на положения подпис не е опровергана, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни и съдът приема, че между страните е налице валидно едностранно правоотношение.

Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 от ТЗ падеж – на определена дата, която е настъпила и към датата на сезирането на съда.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В тази връзка, видно от данните по делото, в случая ищецът твърди, че има вземане, произтичащо от запис на заповед , като липсват каквито и да е твърдения в исковата молба този запис на заповед да е издаден във връзка с договорни отношения между страните по делото, за да обезпечи действието на сключен между тях договор. Предмет на предявения иск е дължимостта на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. Когато то е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание, и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан със защитната процесуална позиция на ответника, който безспорно за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск може да направи освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, така и/или лични такива, произтичащи от отношенията  с кредитора по ефекта. Този тип възражения са защитно средство срещу твърдяната материална незаконосъобразност на изпълнителното основание, но тяхното естество определя и разпределението на доказателствената тежест по иска, предявен след оспорване на издадената заповед за изпълнение (така ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Изрично в този смисъл е и решение № 143/01.02.2013 год. по т.д. № 870/2011 год., съобразно което кредиторът следва да доказва възникване и съществуването на такова задължение само при въведени конкретни възражения от длъжника.

В конкретния случай, ответникът – издател на ценната книга е релевирал твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, поради в тежест на ответника е възложено установяването на обстоятелствата: че записът на заповед е издаден във връзка със сключен между страните договор за заем, по който остатъкът от задължението възлиза на сумата от 1000евро, изпълнение на задължението си,  както и обстоятелствата, при които е издал ценната книга. В хода на настоящото производство не е проведено пълно и главно доказване на твърдените от ответника факти, доказателства относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед, респ. договора за заем, съответно не са и ангажирани доказателства, поради което съдът намира иска за основателен и следва да бъде уважен.