Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 10.02.2020
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти декември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3430 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” - твърди в исковата
си молба, че на името на наследодателя на ответницата - М.И. Г., имало открита
партида при ищеца с № -, за имот в -. Партидата се откривала по заявено желание
от абоната, като с открИ.ето й между него и ищеца възниквали договорни
отношения, по силата на които последният се задължавал да доставя питейна и
отвежда и пречиства отпадъчната вода до и от имота на абоната, а той се
задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред от длъжностните лица на дружеството и били задължени
с чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор. При закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За
периода 24.01.2018 г. до 14.12.2018 г. наследодателят на ответницата дължал на
ищеца сумата от 686.42 лева за изконсумирана от домакинството му вода за същия период,
за което задължение били издадени 10 броя квитанции. За закъснялото им плащане
от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г., наследодателят на ответницата дължал и лихва
30.21 лева. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и 2
от ОУ - 30 дни от изготвяне на квитанцията, титулярят на партидата не бил
платил задълженията си, била направена проверка в имота и установено, че същият
бил починал, като по сведения, дадени от наследник, оставил 5 наследника, един
от които била ответницата по делото. Подал до PC Стара Загора заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу петимата наследници.
Образувано било ч.гр.д. № 911/2019 г. и издадена заповед по чл. 410 ГПК на
14.02.2019 г. В заповедта съдът разпоредил петимата наследници да заплатят
разделно дължимите горепосочени суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата
подала възражение, че не дължала изпълнение на вземането по заповедта, поради
направен отказ от наследство, но не представила доказателства за това си
твърдение. За ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на
вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана
питейна вода и отведена и пречистена на канална вода, както и мораторна лихва,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението. Искането е
да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на
вземането на ищеца за 137.29 лева главница от неплатена цена на доставена
питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № - за имот в -, за
периода от 24.01.2018 г. до 14.12.2018 г., с 6.05 лева мораторна лихва от
01.03.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 911 описа за
Ответницата Р.Г.С.,
редовно призована, не е подала писмен отговор, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 12.02.2019 г. ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследниците
на М.И. Г., сред които и ответницата, за разглеждане на което е образувано
приложеното ч.гр.д. № 911/2019 г. на СтРС, по което на 14.02.2019 г. е издадена
исканата заповед, срещу която на 16.05.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата
е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, тъй като
преди две години (2017 г.) се отказала от
наследството си, поради което на 28.06.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът
е предявил по делото процесните искове срещу нея, които поради това се смятат
предявени на 12.02.2019 г., когато е подал заявлението си за издаване на
заповедта за изпълнение и срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че наследодателката
М.И. Г. е била собственик на процесния водоснабден имот в - и като такъв е била
потребител, и е имала открита при ищеца партида с № - за доставка на питейна и
отвеждане и пречистване на канална вода до и от този й имот (л.
7). На 25.08.2016 г. същата е починала (л.
37). За свои наследници по закон е оставила -, сред които и
ответницата, нейна - (чл. 5, ал. 1 ЗН).
В дадения на последната обаче в хода на делото срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, същата не се яви и не заяви по делото дали приема или се отказва от
наследството на тази си наследодателка (л. 65, 71 и 73).
Поради това е загубила правото да приеме това наследство (чл.
51, ал. 2 ЗН). Поради това съдът определи да се впише в особената за
това книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН мълчаливият й отказ от същото наследство
на тази й наследодателка – л. 73 (така и Р 113-2015-II
г.о.). При това положение обаче, доколкото съгласно чл. 60, ал.
1 ЗН, само наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, за
процесните задължения, предмет на исковете по делото, ответницата не отговаря
само на това основание, защото не е приела, а е загубила на основание чл. 51,
ал. 2 ЗН правото да приеме наследството на своята - М.И. Г., с които то е
обременено (чл. 60, ал. 1, чл. 51, ал. 2 и чл. 53 ЗН).
Поради това, като недоказани още в своето основание, предявените от ищеца искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото за признаване за установено по отношение на ответницата,
че му дължи разделно сумата от 137.29 лева за главница от неплатената цена на
доставената за периода от 24.01.2018 г. до 14.12.2018 г. питейна и отведена и
пречистена канална вода до процесния водоснабден наследствен горепосочен имот, с
6.05 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г., и законна лихва
върху тази главница от 12.02.2019 г. до изплащането й, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни, без преди това да бъде обсъждани и останалите
предпоставки за уважаването им, както и по отношение на техния размер, защото
това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответницата има право да иска да й бъдат присъдени сторените по
делото и в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
В делото обаче няма данни същата да е сторила разноски, нито е налице нейно
искане за присъждането им, поради което такива не й се присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „В.” -, с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на Р.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи разделно сумата
от 137.29 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена
канална вода по партида № 20373 за периода от 24.01.2018 г. до 14.12.2018 г., с
6.05 лева мораторна лихва от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г., и законна лихва
върху тази главница от 12.02.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които
парични задължения е издадена заповед № 573/14.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 911 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: