№ 19741
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110142289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Предявени са от Г. К. С. и Ю. К. С. срещу А. Ж. А. искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата за заплати на всеки ищец по
350,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, в резултат на неправомерни деяния на ответницата,
извършени в качеството й на вещо лице, изразяващи се в изготвянето и
поддържането на неправилна съдебно-техническа и оценителна експертиза по
адм.дело № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.04.2022 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба и уточняващата молба към нея от 15.06.2023 г. Г. К. С.
и Ю. К. С. излагат, че А. Ж. А., в качеството й на вещо лице, изготвила и
депозирала съдебно-техническа и оценителна експертиза по адм.дело №
535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в. Според ищците експертизата не
отговаря на истината и поставените от съда задачи, заключението е непълно,
неточно, невярно изготвено и поддържано по делото пред АССГ. Твърди се, че в
цитираното административно дело А. А., участваща като вещо лице по същото,
се държала като процесуален представител на ответната страна, вместо като
безпристрастен обективен експерт, създавайки доказателствени предимства за
нея в нарушение на принципа за равенство на страните. С горното ответницата
им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
безсъние и силно безпокойство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Не
оспорва, че по адм.дело № 535/2021 г. по описа на АССГ, II отд., 33 с-в, по която
ищците са страна, е изготвила и депозирала съдебно-техническа и оценителна
експертиза, но твърди, че не е била изслушвана и експертизата не е била приета
по делото, както и че по искане на ищците е била освободена като вещо лице с
мотива, че срещу нея е образувано настоящото дело. Твърди, че настоящото дело
е образувано с единствената цел да не изпълни възложената й от съда експертиза
по цитираното адм.дело. Оспорва твърдението за наличие на противоправно
поведение от нейна страна, което да е причинило на ищците твърдените от тях
вреди.
1
Видно от служебно изисканата справка, адм.д. № 535/2021 г. по описа на
АССГ, II отд., 33 с-в, е образувано по искова молба и уточнителни молби от
19.03.2021 г. и 12.04.2021 г., подадени от Г. К. С. и Ю. К. С. срещу ............ По
делото е участвало вещо лице А. Ж. А., която е изготвила съдебно-техническа и
оценителна експертиза, представена по делото на 30.11.2022 г. В съдебно
заседание на 23.06.2022 г. е била докладвана молба за отвод на вещото лице от
страна на ищците, като съдът с оглед направените изявления на страните е
приел, че следва да отведе вещото лице. Предвид значителния обем на
изготвената експертиза и с оглед обстоятелството, че искането за отвод е
направено значителен период от време след изготвянето на експертизата, съдът е
приел, че на вещото лице следва да бъде изплатено възнаграждение, но
експертизата не е приета по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че според формулираните от ищците
обстоятелствена част и петитум на исковете, тяхното разглеждане изрично
предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че
ответницата, в качеството й на вещо лице, е дала невярно заключение по
посоченото административно дело. Даването на невярно заключение като вещо
лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е
съзнателно, или по непредпазливост (чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК), е въздигнато в
престъпление от общ характер против правосъдието. За установяване
твърденията на ищците би следвало гражданският съд по същество да установи
едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в
случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл.
291 от НК. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в
сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за
факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, който иск е допустим единствено
в изрично предвидените случаи, а именно: наказателно преследване против
дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано
или е прекратено, или спряно на посочените в нормата основания, или тогава,
когато извършителят му е останал неоткрит. В настоящия случай не се твърди,
нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от
предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези, допускащи установяването на
престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред.
Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат
всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това.
Законодателят изрично е уредил в нормата на чл. 124, ал. 5 от ГПК кога е
допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд по
гражданскоправен ред. След като претенцията за ангажиране на гражданската
отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е
предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по
надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че
предявените искове са недопустими – в този смисъл е преобладаващата съдебна
практика (така напр. определение № 129/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 933/2019 г. на ВКС, III г.о.;
определение № 181/08.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1089/2019 г. на ВКС, III г.о.; определение № 193/28.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1103/2020 г. на ВКС, III г.о.; определение № 362/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2507/2020 г. на ВКС,
IV г.о.; определение № 367/23.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2935/2022 г. на ВКС, III г.о; определение №
106/07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1634/2022 г. на ВКС, II г.о .). В допълнение следва да се посочи,
че невярността (неправилността) на дадено експертно заключение не е факт сам
по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на това
заключение пред съд и разрешаване от съда на повдигнат правен спор въз основа
на данните в заключението (каквито твърдения в случая не са налице), като
правната си сфера страната счита за накърнена именно от разрешаване на този
спор въз основа на грешно заключение на вещо лице. Ако този спор не е
приключил, редът за защита е инстанционният контрол, а ако е приключил,
2
чл.422, ал.1, т.1 от НПК. Ето защо съдът приема, че предявените искове са
недопустими, поради което производството по тях подлежи на прекратяване на
основание чл. 130 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42289/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищците с едно
общо съобщение чрез служебен защитник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3