Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 10.02.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К., като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 124 по описа
на 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че съгласно споразумение за обединяване на кредити от 09.05.2011 г., сключено
между „Б.Д.” ЕАД, от една страна, и „П.Ш.” ООД и С.Л. П., от друга страна,
консолидираният дълг на длъжника възлизал на сумата от 242 472, 25 евро,
включващо в себе си главница, лихва и такси. Твърди се, че вземането на банката
било обезпечено чрез договорна ипотека върху два недвижими имота, залог по реда
на ЗОС върху три МПС-та и поръчителство на А.М.П.. Твърди се, че страните се
споразумели консолидираният дълг да се погасява на месечни плащания, а при просрочие с повече от 30 дни, на която и да е вноска кредитът
да се превърне в предсрочно изискуем. Твърди се, че длъжниците по
споразумението не изпълнили задълженията си по него за редовни плащания,
уговорени по размер и срок в погасителния план като били налице 8 изцяло
неплатени погасителни вноски за главница, поради което кредитът станал
предсрочно изискуем за целия свой остатък на 20.08.2012 г. Поради това ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред СРС на 05.09.2012 г. По
образуваното ч.гр.д. 41 661/2012 г. на СРС, 25 състав и на 13.09.2012 г.
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „П.Ш.” ООД, С.Л. П.
и А.М.П. за сумите, както следва: 234 572, 25 евро – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 05.09.2012 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 12 942, 39 евро – неплатена редовна лихва за
периода 25.01.2012 г. -04.09.2012 г., 1153, 58 евро – санкционираща лихва за
периода 20.08.2012 г. – 04.09.2012 г., 600 евро – заемна такса и 9750 лв. –
платена ДТ. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците депозирали възражения срещу
заповедта по чл. 417 от ГПК. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран
правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение
на ответника, че същите дължат сумата от 234 572, 25 евро – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.09.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 12 942, 39 евро – неплатена редовна
лихва за периода 25.01.2012 г. -04.09.2012 г., 1153, 58 евро – санкционираща
лихва за периода 20.08.2012 г. – 04.09.2012 г., 600 евро – заемна такса и 9750,
53 лв. – платена ДТ.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Ф.. Претендират се
разноските, сторени в настоящото производство, съобразно приложен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът „П.Ш.” ООД /в несъст./, не заявява отговор в
срока по чл. 367 от ГПК.
Ответницата С.Л. П. - К., не заявява отговор в срока по
чл. 367 от ГПК.
Ответникът А.М.П., не заявява отговор в срока по чл. 367
от ГПК.
Ответниците оспорват исковете в открито съдебно заседание
чрез процесуален представител – адв. А..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 41661/12 г. на СРС, 25 състав
на 05.09.2012 г. „Б.Д.” ЕАД е депозирало заявление по реда на чл. 417 от ГПК
пред СРС, въз основа, на което е образувано горецитираното гражданско дело.
В заявлението е отправено искане до съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците
„П.Ш.” ООД и С.Л. П. – К. и поръчителя А.М.П. за сумата от 234 572, 25 евро – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 05.09.2012 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 12 942, 39 евро – неплатена редовна лихва за
периода 25.01.2012 г. - 04.09.2012 г., 1153, 58 евро – санкционираща лихва за
периода 20.08.2012 г. – 04.09.2012 г., 600 евро – заемна такса, на основание извлечение от кредитна сметка № 19513816.
Представено е и споразумение за обединяване на кредити от
09.05.2011 г., от съдържанието, на което се установява, че на същата дата „Б.Д.”
ЕАД е сключила с „П.Ш.” ООД и С.Л. П. – К. същото с предмет обединяване в един
кредит с общи параметри на дългът по предходно сключени кредити, който се
погасява при еднакви условия с погасителен план. Съгласно чл. I т.2 от споразумението
консолидираният дълг по кредитите е в размер на 242 472, 25 евро, от които
233 616, 25 евро главница и 6 361, 18 евро – лихва. Крайният срок на
погасяване на консолидирания дълг е 09.04.2026 г. като кредитът се издължава по
погасителен план, неразделна час от споразумението. Страните са уговорили
възможност при просрочие с повече от 30 дни, на която
и да е вноска от новия погасителен план по главница и/или лихва кредиторът да
превърне кредита в предсрочно изискуем /т.9.2 вр. т.
20.2 от договора/. Съгласно чл. 14.1 от договора страните са се съгласили, че
за обезпечение на изпълнението по договора се учредява договорна ипотека върху
два недвижими имота – нива с площ от 6,171 дка в с. Звъничево, собственост на С.Л.
П. – К. и А.М.П. ***, м. „М.Л.”, собственост на С.Л. П. и А.М.П., със запор на
три МПС-та, собственост на „П.Ш.” ООД и поръчителство на А.М.П..
Представен е и договор за поръчителство, сключен на
09.05.2011 г. между „Б.Д.” ЕАД и А.М.П.
като поръчителят се е задължил да отговаря спрямо кредитора за
изпълнение на задълженията на „П.Ш.” ООД и С.Л. П. по споразумение за
обединяване на кредити от 09.05.2011 г. за сумата от 242 472, 25 евро.
По делото е представена покана – уведомление изх. №
27-00-635/21.08.2012 г., отправена до длъжниците и поръчителя, от съдържанието
на която се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и същите
дължат на „Б.Д.” ЕАД сумата от 248 009, 17 евро. Поканата – уведомление е
изпратена по пощата с обратна разписка, на адреса, посочен в договора, видно от
приложените по делото три броя обратни разписки, върнати с отбелязване, че на
„адреса няма ап. 105”.
На 13.09.2012 г. СРС, 25 състав е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
сумата 234 572, 25 евро –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.09.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 12 942, 39 евро –
неплатена редовна лихва за периода 25.01.2012 г. -04.09.2012 г., 1153, 58 евро
– санкционираща лихва за периода 20.08.2012 г. – 04.09.2012 г., 600 евро –
заемна такса и 9750 лв. – платена ДТ.
Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за
изпълнение за горецитираните суми на 02.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист,
получен от заявителя на 09.10.2012 г.
Представени са покани за доброволно изпълнение,
адресирана до „П.Ш.” ООД, С.Л. П. и А.М.П., по изп.
дело 2012*0410950 на ЧСИ – М.Б., съставени на 03.12.2012 г. и връчена на
адресатите на 07.12.2012 г.
По делото са представени възражения на „П.Ш.” ООД, С.Л. П.
и А.М.П., депозирани по гр.д. 41 661/12 г. на СРС, 25 състав на 19.12.2012 г.
С разпореждане от 21.03.2013 г. СРС, 25 състав, по гр.д. 41
661/12 г. е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК.
На 07.05.2013 г. „Б.Д.” ЕАД е представила доказателства
по гр.д. 41 661/12 г. за предявяване на установителен иск, съгласно дадени му
указания.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А.М.. В заключението си вещото лице е отбелязало, че
редовното погасяване на кредита от 05.09.2011 г. е преустановено на 16.05.2012
г. като не са погасени седем дължими месечни вноски с падеж от 25.01.2012 г. до
25.07.2012 г. като забавата е 205 дни. Вещото лице е обосновало извод, че общия
размер на дължимите суми по кредита възлиза на сума в размер на 234 572, 25 евро – главница, сумата от
12 942, 39 евро – неплатена редовна лихва за периода 25.01.2012 г.
-04.09.2012 г., 1153, 58 евро – санкционираща лихва за периода 20.08.2012 г. –
04.09.2012 г., 600 евро – заемна такса.
Изслушано е и допълнително
заключение на вещото лице, в което същото е обосновало извод, че общия размер
на неизплатените месечни вноски за периода 25.01.2012 г. – 25.09.2015 г.
възлиза на сума в размер на 55 900 евро, като общият размер на дължимите
суми към 25.09.2015 г. за лихва възлиза
на сумата от 13 516, 74 евро, от които 6 585, 57 евро – договорна
лихва и 6 931, 17 евро – наказателна надбавка.
Представено по делото е и
решение № 678/23.04.2015 г. по т.д. 7323/2012 г. на СГС, VI – 8 състав, от което се установява, че „П.Ш.” ООД
е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на
дружеството.
Представени по делото са и други писмени доказателства,
които съдът ще обсъди в мотивите на настоящото решение.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в
заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът
намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.
По
делото следва да се съобрази, че в хода на неговото производство по отношение
длъжникът – юридическо лице е инициирано производство по несъстоятелност.
Съгласно задължителната съдебна практика /опр.
97/05.02.2010 г. по ч.т. дело 742/09 г. на Второ ТО и Опр. 175/07.03.2014 г. по ч.т.д. № 4362/2013
г. на ІІ т.о на ВКС/ с откриване на производство по несъстоятелност се спират
съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела
срещу длъжника, с оглед нормата на чл. 637 ал.1 от ТЗ, за да предяви кредиторът вземанията си в производството по
несъстоятелност на длъжника. В настоящия случай задължението на този длъжник е
обезпечено с имущество на трето лице /ипотека на два недвижими имота/, поради
което съдът намира, че са били налице предпоставките на нормата на чл. 637 ал.5
от ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че след изтичане на сроковете по чл.
685 ал.1 от ТЗ, респ. чл. 688 ал.1 от ТЗ, вземанията, възникнали до датата на
откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват и
непредявените вземания в производството по несъстоятелност, се погасяват по арг. на чл. 739 ал. 1 от ТЗ. Дори и да има постановено
позитивно осъдително решение, след като ищецът не е предявил в предвидените
срокове вземанията си пред синдика, същите не могат да бъдат допълнително
включени, затова предявените искове са недопустими поради липса на правен
интерес у ищеца от предявяването им. В настоящото производство са представени
списъците на предявените вземания в производството по несъстоятелността
/стр.109 – 114/, от които се установява, че ищецът не е предявил вземанията си
срещу ответника – юридическо лице, възникнали преди откриване на производството
по несъстоятелност на последния и те не са включени в списъка на приетите, нито
в списъка на неприетите вземания. С оглед на което съдът намира, че правата на
ищеца по отношение вземането му спрямо този ответник са преклудирани,
поради което предявените искове са недопустими /в този смисъл е и
задължителната съдебна практика ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329 ОТ 29.05.2014 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1594/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/. Предвид
което настоящият съдебен състав намира, че производството по делото срещу този
ответник следва да се прекрати.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът –
длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – споразумение за обединяване
на кредити от 09.05.2011 г., съдът приема, че между страните по настоящия спор
са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който
ищецът се е съгласил да обедини три кредитни задължения на ответниците
„П.Ш.” ООД и С. П. в общо задължение с определен размер срещу насрещното им
задължение да погасят задължението си по начина и в сроковете, уговорени в
споразумението.
Стореното възражение за нищожност на сключеното споразумение, заявено в
молбата на ответниците от 22.07.2014 г./стр.204/ и стореното възражение за
недействителност на сключеното споразумение, заявено в молбата на ответниците
от 06.11.2014 г. /стр. 219 в делото/ са заявени след изтичане на срока по чл.
367 от ГПК респ. чл. 131 от ГПК. Съобщенията с указанията за депозиране на
отговор са получени на 06.06.2013 г., а правопогасяващите
възражения са сторени година по-късно. Не се сочат обективни, препятстващи
страната обстоятелства, които да са направили невъзможно респ. затруднили
неговото релевиране в указания по ГПК срок предвид
което по отношение на същото е настъпила преклузия и
съдът не следва да го взема предвид при обосноваване на правните си изводи.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на
споразумението, е усвоена изцяло от посочените по-горе ответници. Не е спорно и
обстоятелството, че редовното погасяване по кредита е преустановено на
16.05.2012 г., а това се установява и от заключението на ССчЕ.
Не се спори по делото и относно размерът на дължимите от ответника суми.
При тези установени
по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните
задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни
вноски заемът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си
спрямо ответника. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в
отношенията между страните в чл. 20.2 от споразумението. С оглед задължителното
разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС
за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е
необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до
адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани. Представени
са покани – уведомления, в която кредиторът се е позовал на предсрочната
изискуемост и същите са изпратени на адреса, посочен от длъжника респ. поръчителя в договора като постоянен такъв и при липса
на надлежно и своевременно заявена промяна на това
обстоятелство (адрес), същото следва да
се счита за получено.
Моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
- кредитополучател, и то ако към този
момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият
или неплатеният остатък по кредита
е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл. 147 ал. 1 от
ЗЗД и отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед
за изпълнение срокът е изтекъл. В настоящата хипотеза съдът приема, че
уведомлението е достигнало до длъжника респ.
поръчителя на 28.08.2012
г., а заявлението по реда на чл.
417 от ГПК е депозирано на 05.09.2012 г. т.е. в предвидения по чл. 147 ал.1 от ЗЗД срок. В този смисъл
е решение № 23/24.03.15 г. по
т.д. № 1717/13 г. на ВКС, І
т.о., решение
№ 40 ОТ 17.06.2015 Г. ПО Т. Д. № 601/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Договорът за кредит, като двустранна правна сделка поражда права и
задължения и за двете страни, като заемополучателят е длъжен да върне заетата
сума. Страните са постигнали съгласие това да стане в срок до 09.04.2026 год. По
съображенията, изложени по-горе с оглед забавата в изпълнението от страна на
длъжника – ответник, кредиторът – ищец се е възползвал от уговорената в
договора правна възможност да обяви договора за предсрочно изискуем и е довел
това обстоятелство до знанието на съконтхрахента си -
длъжник. В доказателствена тежест на ответната страна, съгласно нормата на
чл.154 ал.1 ГПК е да докаже, че на падежа респ. по-късно е престирала
дължимия резултат, т.е. че на уговорените дати респ. след получаване на
поканата за предсрочна изискуемост е върнала на ищеца остатъчната сума по
договора, изцяло или отчасти. В исковия процес ответната страна не ангажира
доказателства за точно изпълнение на своето договорно задължение, поради което
съдът следва да приеме, че за ищеца са възникнали целените с предявяването на
иска благоприятни правни последици.
Предвид което
съдът намира исковете за основателни и като такива същите следва да бъдат уважени
спрямо ответниците физически лица.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Такива са присъдени в размер на 9 750, 53 лв. С оглед основателността на
исковете по отношение ответниците физически лица сумата е дължима от тях на
общо основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на 17 004, 21 лв. – съразмерно с
уважената част от исковете, включващи заплатена ДТ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Няма данни по делото ответникът да е сторил
разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковете на „Б.Д.” ЕАД срещу „П.Ш.”
ООД /в несъст./.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Д.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу С.Л. П. – К., ЕГН **********
и А.М.П., ЕГН **********, и двамата на адрес: ***, че С.Л. П. – К. и А.М.П. дължат
на „Б.Д.” ЕАД сумата от 234 572, 25 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 05.09.2012 г. /датата на заявлението по гр. д. 41 661/12 г. на
СРС, 25 състав/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 12 942, 39 евро – неплатена
редовна лихва за периода 25.01.2012 г. -04.09.2012 г., сумата от 1153, 58 евро – санкционираща лихва за
периода 20.08.2012 г. – 04.09.2012 г., сумата от 600 евро – заемна такса.
ОСЪЖДА С.Л. П. – К., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, и двамата на адрес: ***
да заплатят на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 9 750, 53 лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от /две хиляди деветстотин петдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки/ лв. -– разноски в заповедното производство и сумата от 17 004,
21 лв. – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, а в частта, в
която производството по делото е прекратено същото има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от съобщението
до страните.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д.
гр.д. 41 661/12 г., СРС, 25 състав.
СЪДИЯ: