Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна
18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и
в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 139 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 89
Б, против С.Я.И., с ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.
500, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага,
че Между „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и С.Ж.П.е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
по отношение на притежавания от него лек автомобил, „Рено Лагуна”, рег. № Х ***ВР.
Договорът е бил обективиран в застрахователна полица №
BG/06/**********/30.09.2015 г., материализираща и възникването на
застрахователно правоотношение за срок от 12 месеца, обвързващо страните за
периода от 00:00 ч. на 01.10.2015 г. до 23:59 ч. на 01.10.2016 г.
На 23.07.2016 г. в
13:50 ч. в гр. Добрич, на кръстовището образувано от ул. „***” и ул. „***” е
възникнало пътно-транспортно произшествие, при което са причинени щети на лек
автомобил „Хонда Сивик”, рег. № ТХ ***ХА. Произшествието е било посетено от
полицейските органи за което е съставен протокол за ПТП № 1606063/23.07.2016 г.
Като причина за настъпилия пътен инцидент е посочено, неправомерно поведение на
ответника, който като водач на лек автомобил „Рено Лагуна, рег. № Х ***ВР, при
завиване наляво не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„Хонда Сивик”, рег. № ТХ ***ХА и е допуснал удар със същия. Автомобилът
причинил ПТП е бил управляван от С.Я.И., който е нарушил правилата за движение
по пътищата, залегнали в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, за което му е
съставен АУАН сер. Г, № 356714/23.07.2016 г. В протокола за ПТП е вписано, че
ответникът е управлявал лекият автомобил без да притежава свидетелство за
управление на МПС – неправоспособен водач.
Твърди се, че
увреденият лек автомобил е притежавал валидна, към датата на пътния инцидент
имуществена автомобилна застраховка „Каско Избор” сключена между собственика Д.А.З.
и застрахователна компания ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Ищцовото
застрахователно дружество е възстановило на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
на осн. чл. 411 от КЗ заплатеното от последното обезщетение за нанесени щети на
лек автомобил „Хонда Сивик”, рег. № ТХ ***ХА в размер на 860,88 лв., с включени
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. Изпратил е покана до ответника за
заплащане на претендираните суми, но до датата на подаване на исковата молба
регресната претенция на застрахователното дружество не е била удовлетворена.
Във връзка с гореизложеното, за ищеца е налице правен
интерес от завеждане на предявената искова претенция, като се моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 835,88 лв. представляваща изплатено на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
застрахователно обезщетение, сумата 25,00 лв., изплатени ликвидационни разноски
и сумата от 15,00 лв., представляваща сторени от ищцовото дружество
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 860,88
лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда.
В срока
по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил иска, като недоказан. Твърди, че по делото не
са представени категорични доказателства потвърждаващи твърдението на ищеца, че
ответникът към датата на инкреминираното ПТП е бил неправоспособен водач.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като доказателство по делото Протокол за
ПТП № 1606063 от 23.07.2016 г., акт за установяване на административно
нарушение № 1433/23.07.2016 г. и наказателно постановление №
16-0851-001433/19.08.2016 г. се установява, че на 23.07.2016 г. около 13.50 ч.
в гр. Добрич, на бул., на кръстовището с ул. ***, С.Я.И. като водач на лек
автомобил Рено Лагуна с рег. № Х ***ВР, държава България, като завива на ляво,
за да навлезе по ул. *** и не спазва задължението си да пропусне насрещно
движещия се по бул. *** лек автомобил рег. № ТХ ***ХА, блъска го и допуска ПТП
с материални щети по двете МПС. При извършената проверка в масивите на МВР е
установено, че С.И. е неправоспособен
водач – управлява автомобила без да притежава СУМПС, и след като МПС е спряно
от движение. По правната си природа протокола и акта са официални свидетелстващи
документи, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същите имат обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в
документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства
след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на
проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./.
Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в
протокола и акта, същите принципно не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя
на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР
на местопроизшествието винаги е последващо/. Въпреки горното обаче, доколкото в
конкретния случай протоколът е подписан от ответника, настоящият съдебен състав
приема, че същият обективира негово извънсъдебно признание досежно
обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, с оглед на което и
доколкото фактите, с които ответникът се е съгласил, подписвайки протокола и
акта, са неизгодни за него, като направеното извънсъдебно признание не
противоречи на установени по делото данни, поради което съдът приема за
установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по посочената в
протокола причина, а именно – при завиване на ляво за навлизане в друг път, не
пропуска насрещно движещото се ППС и управлява МПС без да е правоспособен
водач.
Механизмът на настъпване на ПТП, причинените вреди и
действията на ответника след настъпване на пътния инцидент бе установен по
достатъчно ясен и категоричен начин от свидетелските показания на втория
участник в произшествието – Д.А.З..
По делото е представена полица за застраховка
"Гражданска отговорност", от която се установява, че отговорността на
водач на л.а. Рено Лагуна с рег. № Х ***ВР, собственост на С.Ж.П., е
застрахована по договор с ищеца, валиден към момента на ПТП.
От представените документи е видно, че ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп”, като страна по застрахователен договор "Каско Избор",
сключен със собственика на л.а. Хонда Сивик с рег. № ТХ ***ХА, е изплатило
обезщетение на увреденото лице в размер на 860,88 лв. на 04.08.2016 г.
Представена е покана по регресна претенция относно
щета № 472716161602004 от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” до "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД с претенция за възстановяване на заплатеното обезщетение
в предвидения в КЗ срок, като няма данни кога това писмо е връчено.
Установява се от представените писмо изх. Л № 03796/27.09.2016
г., приложение № 1 към същото и извлечение от кредитен превод реф. А00022412317,
че "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е превело на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп” на 27.09.2016 г. сумата по щета № 472716161602004. Последното не
се оспорва от ответника.
От заключението на вещото лице А.В., по извършената
съдебно автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че причинените увреждания на
л.а. Хонда Сивик с рег. № ТХ ***ХА, при настъпилото на 23.07.2016 г. ПТП,
отговарят да са получени по начина и механизма описан в Протокола за ПТП.
Стойността за отстраняване на причинените увреждания по л.а. Хонда Сивик възлиза на 955,81 лв.
Размерът на ликвидационните разноски по преписката възлиза на 15,00 лв., а
разноските възстановени на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” на осн. чл. 411
от КЗ, за обработка на претенцията възлизат на 25.00 лв.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е
реализирано ПТП, че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за
застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че ищецът
е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна
връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без
свидетелство за управление.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при
което е сключена застраховка "Гражданска отговорност" на МПС,
управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство за управление. Регресното
право на застрахователя по чл. 500, ал. 2 КЗ има специален характер. То
възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено
само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В
този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и
той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от
него, като водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за управление.
Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е
законът, а не застрахователният договор.
От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 23.07.2016 г.
около 13.50 ч. в гр. Добрич, на бул. ***, на кръстовището с ул. ***, С.Я.И.
като водач на лек автомобил Рено Лагуна с рег. № Х ***ВР, завивайки на ляво, за
да навлезе по ул. *** не е спазил
задължението си да пропусне насрещно движещия се по бул. *** лек автомобил рег.
№ ТХ ***ХА, блъснал го е като е причинил ПТП с материални щети по двете МПС. И.
е управлявал автомобила без да притежава СУМПС и след като МПС е бил спряно от
движение. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който както беше посочено по
– горе се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за
ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без
възражения. Налице е противоправно поведение, като на ответника е съставен
АУАН, впоследствие Наказателно постановление и презумпцията за вина не е
оборена.
Ответникът не твърди и не установява, че към датата на
произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното
превозно средство със свидетелство за управление, като това е в неговата
доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив,
обратното следва от подписания протокол за ПТП, както и от справката от сектор
ПП КАТ към ОД на МВР Добрич. Правоспособността на водача се удостоверява с
надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което отбелязаното в
протокола – "неправоспособен водач", обосновава и липсата на такова
свидетелство. В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т.
д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието, че в разпоредбата на чл. 274,
ал. 2 КЗ/отм./ законодателят е уредил изрично правото на регрес на
застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е
управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има
предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по
съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. С оглед
отразеното в протокола, че ответникът е неправоспособен може да се направи
извод, че същият не е представил пред полицейските органи документ,
удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за управление.
Установи се също, че в срока на действие на
застрахователния договор ответникът е причинил вреди на трето за спора лице,
като поведението му разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1
от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство без свидетелство за правоуправление, като е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
третото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Доколкото вредите са причинение от ответника и той е
бил без свидетелство за правоуправление, за ищцовото дружество, изплатило
обезщетение по регресен иск, е възникнало регресно право да търси от ответника
това, което е платил за причинените от него вреди. Доколкото размера на
заплатеното не се оспорва, като не се оспорва и, че е покрило вредите от
деянието на ответника, то следва да се приеме, че С.Я.И. дължи претендираната
сума в размер на 875,88 лв. Върху главницата в полза на ищеца следва да се
присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и предвид заявената от ищеца
претенция за разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 50,00 лв. заплатена държавна
такса, 100,00 лв. депозит за назначаване на особен представител, 315,00 лв.
депозит за вещо лице и свидетел и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Я.И., с ЕГН **********,***, да заплати на
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № 89 Б, на основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането сумата
от 860,88 лв. (осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки)
представляваща изплатено на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, както и сумата от 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща сторени от ищцовото
дружество ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
860,88 лв., считано от 01.03.2019
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
разноски по делото в общ размер 765,00 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….