РЕШЕНИЕ
№ 2892
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118111 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Н. Г. Г. против „Профи
Кредит България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 81,
47 лв. – недължимо платено и получено от ответника при начална липса на
правно основание възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ по договор
за кредит № *****/09.09.2019 г. за периода от 09.09.2019 г. до 05.11.2021 г. и
сумата от 244, 40 лв. – недължимо платено и получено от ответника при
начална липса на правно основание възнаграждение по допълнителна услуга
„Флекси“ по договор за кредит № *****/09.09.2019 г. за периода от
09.09.2019 г. до 05.11.2021 г., ведно със законна лихва върху тези суми от
датата на предявяване на исковата молба – 17.11.2021 г., до окончателното й
изплащане.
Размерът на предявените искове е формиран след прието с
Определение от 26.05.2022 г. изменение на предявените искове по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на техния размер.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит №
*****/09.09.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател,
е предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 90 %. Сочи, че в
1
договора е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение по пакет
„Допълнителни услуги“ в размер на 1 200 лв., както следва: сумата от 300 лв.
за услуга „Фаст“ и сумата от 900 лв. за услуга „Фелкси“. Твърди, че с
Решение от 07.10.2021 г. по гр.д. № 318/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е прогласена недействителността на клаузата на договора,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по пакет
„Допълнителни услуги“ в размер на 1 200 лв., както следва: сумата от 300 лв.
за услуга „Фаст“ и сумата от 900 лв. за услуга „Фелкси“. Предвид
установената недействителност на посочената клауза заплатеното в
изпълнение на задълженията по тази клауза е получено без наличие на правно
основание за това от ответника и подлежи на връщане. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за нередовност на исковата молба, тъй като
ищецът не е посочил банкова сметка, по която да бъде заплатено
претендираното задължение. По същество на правния спор заявява, че
признава предявения иск, като моли да не бъдат присъждани разноски в полза
на ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Със
становище, депозирано преди проведеното на 26.05.2022 г. съдебно
заседание, оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
В производството по делото не е приложен препис на сключения между
страните договор за кредит. С доклада по делото съдът е разпределил
надлежно доказателствената тежест между страните като е указал на
ответника, че следва да установи наличие на основание за получаване на
процесната сума. Следователно последният е следвало да установи наличието
на валидно правоотношение, на основание на което е престирана процесната
сума. Между страните обаче е безспорно, че между последните е сключен
договор за кредит със соченото от ищеца съдържание, доколкото с отговора
на исковата молба ответникът признава основателността на предявения иск
до първоначално предявения размер, като след неговото увеличение по
размер не е депозирал становище, поради което следва да се приеме, че
исковата претенция се оспорва само по размер - над сумата от 25 лв. по
допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“.
2
От приложеното за послужване гр.д. № 318/2021 г. се установява, че по
последното е постановено Решение № 1698/07.10.2021 г., с което е прогласена
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК нищожността на
раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит № ***** от 09.09.2019г.,
сключен между Н. Г. Г., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* в частта, установяваща задължение за потребителя да заплати
сума в общ размер от 1200 лв. за допълнителни услуги, както следва: 300 лв.
за услуга „Фаст“ и 900 лв. за услуга „Флекси“, поради това, че с включването
на горепосочените възнаграждения за двете услуги, годишният процент на
разходите по договора надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Решението е
влязло в законна сила на 04.11.2021 г.
Вещото лице по допуснатата по делото и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че ищецът е заплатил
сумата от 81, 47 лв. за погасяване на задължението по допълнителна услуга
„Фаст“ и сумата от 244, 40 лв. по допълнителна услуга „Флекси“.
С влязлото в сила Решение № 1698/07.10.2021 г. по гр.д. № 318/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив между страните е установено със сила на
пресъдено нещо, че раздел клаузите на раздел VI- ти от Договор за
потребителски кредит № ***** от 09.09.2019г., сключен между Н. Г. Г., ЕГН
********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* в частта,
установяваща задължение за потребителя да заплати сума в общ размер от
1200 лв. за допълнителни услуги, както следва: 300 лв. за услуга „Фаст“ и 900
лв. за услуга „Флекси“ са нищожни, поради това, че с включването на
горепосочените възнаграждения за двете услуги, годишният процент на
разходите по договора надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Решението е
влязло в законна сила на 04.11.2021 г.
Следователно тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение
на задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени
от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. В
производството по делото е установено, че в изпълнение на договора ищецът
е заплатил сумата от 81, 47 лв. за погасяване на задължението по
допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 244, 40 лв. по допълнителна услуга
„Флекси“, което обстоятелство се установява от приетата без възражения на
страните съдебно-счтоводна експертиза. Ето защо и предявените искове по
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния им предявен
размер.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски от 170
3
лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 120 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че в случая не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са
налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата установена от
законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца,
така както са били сторени, не е налице. В случая ответникът признава иска
по основание и до първоначално предявения му размер, но последният е дал
повод за завеждане на делото, доколкото след установяване със сила на
пресъдено нещо, че клаузите от договора, по силата на които са заплатени
процесните суми, са недействителни, последният не е заплатил последните
доброволно на ищеца. В случая изискуемостта на задължението е настъпила
към моментна на получаване на сумите – при начална липса на правно
основание за това, поради което с липсата на доброволно изпълнение
ответникът е станал повод за завеждане на настоящия иск.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. И, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., определено на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на определяне на възнаграждението от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. П, ул. *****, сумата от 81, 47 лв. – недължимо
платено и получено от ответника при начална липса на правно основание
възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ по договор за кредит №
*****/09.09.2019 г. за периода от 09.09.2019 г. до 05.11.2021 г. и сумата от
244, 40 лв. – недължимо платено и получено от ответника при начална липса
на правно основание възнаграждение по допълнителна услуга „Флекси“ по
договор за кредит № *****/09.09.2019 г. за периода от 09.09.2019 г. до
05.11.2021 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
предявяване на исковата молба – 17.11.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Н. Г. Г., ЕГН **********, сумата от
170 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. №
4
18111/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Е. И., АК – П, с личен № **********, с адрес гр. П,
ул. ***** сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 18111/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5