№ 209
гр. Велико Търново , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000220 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 197/22.03.2020 год. по т. д. № 295/2018 год. Великотърновският
окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от „Алекс ОК“ ЕООД – гр.
Велико Търново против „Многопрофилна областна болница за активно лечение д-р Ст.
Черкезов“ АД – гр. Велико Търново (МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД) осъдителен иск
за сума в общ размер 99 506.10 лв., представляваща стойността на осъществена услуга
по Договор от 31.08.2015 год. за транспорт на хемодиализно болни по 13 броя
фактури, издадени в периода 31.08.2017 год. – 31.08.2018 год., в резултат на
погасяване чрез прихващане на сумата 66 345.24 лв., чрез плащане на сумата 16 501.62
лв. и поради недоказаност на вземането за сумата 16 659.24 лв. по фактура №
3243/17.07.2018 год.
Осъдил „Алекс ОК“ ЕООД да заплати на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД сумата
3 780 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Алекс ОК“ ЕООД чрез
пълномощника адв. Н. И.. Счита, че при постановяване на решението са нарушени
материалноправни и процесуални норми – чл. 235 ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съдът не е
преценил всички доказателства по делото. Налице е противоречие между събраните
доказателства и изводите на съда. Съдът приема като възникнало (частично) в полза на
1
ищеца вземане за извършена превозна услуга и задължение на ответника да
удовлетвори това вземане, но в противоречие с този извод счита, че за ответника е
възникнало право на прихващане с вземане за платено в повече (без правно основание)
от действителната стойност на услугата. Незаконосъобразен е изводът, че
осчетоводяването на фактурите и плащането по тях, без проверка на достоверността на
данните, не представляват доказателствени факти в полза на доводите на ищеца. Съдът
разглежда осчетоводяването само като техническа дейност, която се извършва
обикновено без проверка на данните, а плащане може да се извърши по грешка. Такъв
извод е изцяло в противоречие с чл. 55 от ТЗ и с доказателствения характер на
търговските книги. Съдът е направил извод за законосъобразност на извършеното
прихващане, позовавайки се избирателно на малка част от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. В съдебно заседание вещото лице е категорично относно
неправилността на едностранно извършената счетоводна операция по прихващане без
волеизявление и документална обоснованост на операциите и счетоводното им
отразяване от двете страни. Не е издавано кредитно известие от ищеца за установяване
икономическата обоснованост на прихващането, а „документът“ за прихващането е
едностранно издаден мемориален ордер от ответника. Не е установено намаляването на
финансовия резултат на ответника в резултат на извършеното прихващане. Това
едностранно отразяване в търговските книги на ответника представлява нарушение на
изискванията на ТЗ и на ЗСч и съгласно чл. 55 ал. 2 от ТЗ те не могат да служат за
доказателство в полза на ответника. По издадените 19 броя фактури ответникът не е
направил възраженията си по чл. 264 от ТЗ относно километрите, превозените
пътници, дните по график и т. н., нито при получаване на фактурите, нито при
осчетоводяването, нито при плащането им. Това означава, че превозите по фактурите
са изпълнени от ищеца точно, вкл. и в количествено отношение. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо това да уважи изцяло предявения иск. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощниците адв. И. и адв. Л.. Направено е
искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Представени са и
писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемият МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД чрез
пълномощника си адв. К. А. оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Част от съображенията в допълнението
към въззивната жалба са преклудирани. Основният спор реално е относно извършеното
прихващане на по-голямата част от претендираната главница. Въззивникът претендира
заплащане на работа, която не е извършена. В представена писмена защита са
изложени подробни аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Направено е
искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
2
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 367 от ТЗ за
заплащане на сумата 99 506.10 лв., представляваща неплатено възнаграждение по 14
бр. фактури с № № 2850/31.08.2017 год. за сумата 5 961.40 лв., 2891/30.09.2017 год. за
сумата 5 708.82 лв., 2943/31.10.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 2982/31.11.2017 год. за
сумата 5 708.82 лв., 3021/31.12.2017 год. за сумата 5 708.82 лв., 3055/31.01.2018 год. за
сумата 5 905.38 лв., 3090/28.02.2018 год. за сумата 5 269.68 лв., 3136/30.03.2018 год. за
сумата 7 483.32 лв., 3164/30.04.2018 год. за сумата 7 055.88 лв., 3187/31.05.2018 год. за
сумата 7 849.92 лв., 11707/30.06.2018 год. за сумата 7 939.62 лв., 3243/17.07.2018 год. за
сумата 16 659.24 лв., 3256/31.07.2018 год. за сумата 7 939.62 лв., 3277/31.08.2018 год. за
сумата 8 175.96 лв. и по КИ 7720-30-69/02.01.2018 год./- 3 559.20 лв. за извършени
услуги по Договор от 31.08.2015 год. за транспорт на хемодиализно болни и иск по чл.
86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът „Алекс ОК“ ЕООД твърди, че е извършил услугите
по издадените фактури, които са осчетоводени при двете дружества. Въпреки
отправените покани ответникът не е платил сумите по фактурите, каквото задължение
е поел с подписване на договора. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати
сумите по фактурите общо в размер на 99 506.10 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
С писмения си отговор ответникът МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД е оспорил
иска. Не е оспорил факта, че сумите по фактурите не са платени. Оспорил вземането по
фактура № 3243/17.07.2018 год. за сумата 16 659.24 лв., тъй като фактурата не е приета
за плащане и не са налице основания за издаването й. Оспорва част от останалото
задължение в размер на 62 350.86 лв. като погасено поради извършено прихващане със
свое вземане към ищеца в същия размер, представляващо неоснователно платени суми
по фактури, издадени за предходен период – от м. януари 2016 год. до м. юли 2017 год.
включително. С отговора на исковата молба прави изявление за прихващане на част от
вземането в размер на 7 553.42 лв. със свое вземане към ищеца в същия размер по
фактура 11707/30.06.2018 год., от която: сума в размер на 3 994.38 лв. е част от
вземането по платените без основание суми по фактурите за периода м. януари 2016
год. – м. юли 2017 год., останала след извършеното прихващане и сума в размер на
3 559.20 лв., платена на ищеца на 02.01.2018 год. без основание. По отношение на
остатъка в размер на 16 501.62 лв. заявява, че сумата е платена след получаване на
исковата молба.
За да отхвърли предявения иск, първостепенният съд е приел, че искът е
3
неоснователен в частта за сумата 66 345.24 лв. поради погасяване чрез прихващане, в
частта за сумата 16 501.62 лв. поради плащане и в частта за сумата 16 659.24 лв. поради
недоказаност.
Решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно:
Страните са били обвързани от договор, притежаващ характеристиките на
договор за превоз (чл. 367 и сл. от ТЗ) – търговска сделка по чл. 1 ал. 1 т. 5 от ТЗ.
Договорът е сключен на 31.08.2018 год. Ответникът МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов“ АД
възложил на ищеца „Алекс ОК“ ЕООД да организира и извършва със собствен
транспорт превоз на хемодиализно болни лица от дома им до хемодиализна структура
на болницата, намираща се в гр. Велико Търново и обратно по предварително
съгласуван график. Срокът на договора е 36 месеца. Уговорено е, че възложителят
предоставя на изпълнителя списък на болните с адресите, дните и часовете за
хемодиализа през месеца, като при промяна е длъжен да представи нов график (чл. 3
ал. 1 и 2). Общата стойност на договора е 344 500 лв. (413 400 лв. с ДДС), като цената
на превоза е в размер на 0.65 лв./км пробег (0.78 лв./км с ДДС). Заплащането на
възнаграждението се извършва в срок от 60 дни след представяне на фактура и справка
за превозените пациенти (чл. 3 ал. 4). Изпълнителят доказва извършения превоз със
списък на лицата съгласно графика, дните и часовете на извършения превоз през
месеца, който списък е заверен от ръководителя на хемодиализната структура и със
справка за извършения транспорт по маршрути и изминати километри (ал. 5 на същата
клауза). Договорът е прекратен с изтичане на срока – на 31.08.2018 год.
Не се спори, че до м. юли 2017 год. възложителят е заплащал сумите по
издадените фактури за извършени превози. След тази дата, в това число и по
процесните фактури, плащане не е извършено. Фактурите, с изключение на фактура с
№ 3243/17.07.2018 год., са осчетоводени и при двете страни и това се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната и приета от
първоинстанционния съд. Счетоводната отчетност на ищеца и ответника отговаря на
ЗСч и на счетоводните стандарти.
Дадената от съда квалификация на вида на договорните отношения между
страните, а именно - по договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД) не опорочава
съдебния акт, доколкото се касае за неизпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по търговска сделка и се претендира изпълнение на това задължение,
ведно с обезщетение за забава (чл. 79 ал. 1 от ЗЗД).
По отношение на претенцията в размер на 66 345.24 лв.:
Ответникът твърди че е извършил прихващане на задължението си в размер на
4
62 350.86 лв. със свое вземане към ищеца, представляващо недължимо платени суми по
фактури, издадени за периода м. януари 2016 год. – м. юли 2017 год. Сумите по тези
фактури са платени, но ищецът като изпълнител не е извършил услугите по тях – част
от посочените в справките превози не са извършени или са вписани изминати
километри в повече от действителните. По делото са представени списъците на лицата,
които следва да бъдат транспортирани през съответните месеци, издадените фактури и
справките на ищеца за извършените превози. Представени са и извлечения-справки за
извършените в периода хемодиализни процедури.
Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е
посочило дните и маршрутите, по които е следвало да бъдат транспортирани лицата
всеки месец съобразно списъците и справките за лицата на хемодиализно лечение за
периода януари 2016 год. – юли 2017 год. и разстоянието в километри. Въз основа на
така получените данни е изчислило, че стойността на действително извършените
превози за периода възлиза на 6 973.20 лв., от тях: 6 130.80 лв. за 2016 год. и 842.40 лв.
за 2017 год. Разликата между така изчислената сума и посочената в издадените от
ищеца фактури възлиза на 66 345.24 лв. Така например: превоз през м. януари 2017
год. за 8 бр. извършени диализи на лица по маршрут гр. Елена – гр. Велико Търново и
обратно, километрите на ден са 90 км., на месец – 720 км., стойността на превозите е
561.60 лв. с ДДС, а данните по фактурата са за 13 дни, по 250 км. на ден, 3 250 км. на
месец, стойност – 2 535 лв. с ДДС; или разликата в километри е 2 530 км., а в
стойността – 1 973.40 лв. – л. 10 от заключението на експертизата.
Въз основа на представените писмени доказателства и заключението на
експертизата, въззивният съд намира за доказано вземането на ответника в размер на
66 345.24 лв., представляващо вземане по чл. 367 от ТЗ за заплатено възнаграждение за
превоз, който не е бил извършен от превозвача (ищеца). В справките за изминатото
разстояние на превоза са посочени повече километри от действителното разстояние по
маршрутите, което означава, че такива превози, за тези километри, не са извършени,
съответно – за тях възложителят не дължи възнаграждение на превозвача. Платеното в
повече възнаграждение по чл. 367 от ТЗ е недължимо и подлежи на връщане.
Издадените фактури за превозите, подписани от възложителя и отразени в
счетоводството му, не могат да послужат за доказателство за извършените превози,
така както те са отразени във фактурите – като пробег и стойност. Фактурата има
доказателствено значение за сключване на конкретен неформален и консенсуален
договор, ако съдържа неговите основни елементи и това становище е възприето трайно
в съдебната практика. В случая обаче, страните са подписали писмен договор, в който
отнапред и изрично са регламентирали начина, по който ще се удостоверяват
извършените превози, документите, които се издават, начинът, по който се определя
5
възнаграждението и пр. По същите аргументи, неоснователно е позоваването от страна
на жалбоподателя на доказателствената сила на вписванията в счетоводните
(търговските) книги на възложителя съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ, която не
се презюмира и се преценява с оглед всички обстоятелства по делото, а при оспорване
подлежи на доказване.
С оглед вида на облигационните отношения между страните – по договор за
превоз, неприложими са правилата на чл. 264 от ЗЗД. Отделно от това, проверката на
възложителя и коригирането на дължимите суми за реално извършените от превозвача
превози е извършено в срока и при действието на сключения договор, в който
възнаграждението на превозвача за целия тригодишен срок на договора е предвидено в
общ размер.
С изявление изх. № 47-425/24.07.2018 год. възложителят е отправил изявление
за прихващане на част от задължението си по исковата претенция с вземането си по чл.
367 от ТЗ в размер на 62 350.86 лв., което изявление е достигнало до изпълнителя на
25.07.2018 год. С оглед на това, искът в този размер се явява погасен поради валидно
извършено извънсъдебно прихващане с ликвидно и изискуемо вземане на ответника
към ищеца.
Макар настоящият състав да не споделя приетото от първостепенния съд, а
именно - че вземането на ответника към ищеца, с което е извършено прихващане, е по
чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и да приема, че вземането е на договорно основание, изводът
на съда за наличие на предпоставките за прихващането по чл. 103 от ЗЗД и за
настъпване на неговия погасителен ефект, е правилен и законосъобразен.
Без правно значение за спора е по какъв начин прихващането е отразено в
счетоводството на ответника, доколкото в настоящото исково производство съдът
преценява единствено дали са налице основанията по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД за
прихващане и настъпил ли е неговият погасителен ефект. Неточното отразяване на
операцията в счетоводството на ответника или отклонението от съответните
счетоводни правила, биха могли да бъдат основание за административна санкция или
отговорност пред данъчните органи, но сами по себе си не могат да обосноват извод за
липса на основание за прихващане, в случай, че такова е установено по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за съдебно
прихващане на задължението си по една от фактурите (издадена на 30.06.2018 год.) със
свое вземане към ищеца в размер на 3 994.38 лв., част от вземане в общ размер на
7 553.42 лв., с което се прави прихващане (остатъкът от 3 559.20 лв. е платен на ищеца
на 02.01.2018 год. без основание). Или общият размер на извършеното извънсъдебно и
съдебно прихващане възлиза на 66 345.24 лв. (62 350.86 лв.+ 3 994.38 лв.).
6
По отношение на претенцията в размер на 16 501.62 лв.:
Искът в тази част е неоснователен, тъй като сумата 16 501.62 лв. е платена от
ответника на ищеца на 28.01.2019 год. – след получаване на препис от исковата молба
и този факт следва да бъде съобразен от съда съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Видно от
платежното нареждане и от заключението на вещото лице, с тази сума е погасен
остатъкът по три фактури (№ 11707/30.06.2018 год., № 3256/31.07.2018 год. и №
3277/31.08.2018 год.).
По отношение на претенцията в размер на 16 659.24 лв.:
Фактура № 3243/17.07.2018 год. за „транспорт на хемодиализно болни,
дофактуриране км за период 01.06.2017 год. – 30.06.2018 год.“ на стойност 16 659.24
лв. е получена от ответника на 19.07.2018 год., не е отразена в счетоводните му
регистри и е върната на ищеца на 25.07.2018 год. Ищецът не е доказал, че е извършил
превоз по фактурата, поради което претенцията за заплащане на посоченото в него
възнаграждение е недоказана.
Предвид всичко изложено по-горе, предявеният иск в размер на 99 506.10 лв. се
явява неоснователен – поради погасяване чрез прихващане до размер 66 345.24 лв.,
поради плащане за сумата 16 501.62 лв. и като недоказан за сумата 16 659.24 лв.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод в обжалваното решение, с оглед
което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 29.09.2020 год. и списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197/22.03.2020 год. на Окръжен съд – Велик
Търново по т. д. № 295/2018 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Алекс ОК“ ЕООД – гр. Велико Търново, ул.“Емилиян Станев“ № 6,
ЕИК ********* да заплати на „Многопрофилна областна болница за активно лечение
д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, ул.“Ниш“ № 1, ЕИК *********, сумата
3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева) разноски по делото пред въззивната
инстанция.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8