Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………08.02.2023г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА-ХХХІІІ състав , в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Мария Ганева
при секретаря
Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 733 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 от 27
април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО , както и по чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на
личните данни /ЗЗЛД/ .
Образувано по жалба на Н.А.Н. *** против
действия на Административен съд София – град /АССГ/ по обработване на негови
лични данни при постановяване на
определение № 2385/23.03.2022 г. по адм. дело № 2246/2022 г. и на
определение № 2386/23.03.2022 г. по адм. дело № 1566/2022 година. Твърди се
неправомерно използване от този съд на
данни от административната преписка на Комисията
за защита на личните данни /КЗЛД/ ,
за целите на съдебното произнасяне -
цитираните две съдебни определения.
Според Н. може да се събират данни от трети лица само по инициатива на страна
по делото предвид разпоредбата на чл.
192 от ГПК . АССГ е изисквал цялата адм. преписка , но в нея има информация и
за негови биометрични данни и
психиатричен статус . Според оспорващото лице е неправилен подхода на
съда по използването на лични данни „ от едно място на друго място“ т.е.
събрани доказателства по едно съдебно
производство да се използват в друго такова.
В уточняваща молба Н. конкретизира, че неговата жалба
е срещу действията на съда по цитираните по-горе две административни
дела по използване на информация от
събраната административна преписка на
Комисията за защита на личните данни по негово заявление № ППН-02-622/2019 г.
при постановяването на двете съдебни определения от 23.03.2022г. , а именно на
следните негови лични данни- три имена, ЕГН, адрес
. Жалбоподателят твърди ,че е узнал
за двете нарушения на АССГ на 28.03.2022г. / л. 14 от делото/.
В съдебно заседание подателят на
жалбата, редовно призован, не се явява , не се представлява .
Ответната страна – Административен съд – София град, редовно призована,
не се представлява, но депозира писмен отговор
, в който е обективирана позицията на този участник в процеса за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение /
л. 143-144/.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Действащата правна уредба допуска съдебно
обжалване на действия на администратор
на лични данни предвид предписанието на чл. 79 , ал.1 от Регламент (ЕС)
2016/679 , според което без да се засягат които и да
било налични административни или несъдебни средства за защита, включително
правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77,
всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че
правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на
личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент.
Жалбата е подадена от надлежна страна – субект на
лични данни , срещу действия на Административен съд София – град по тяхното
обработване по административни дела №№
2246/2022 г. и 1566/2022 г. по описа на този съд. В тази връзка е налице пасивна процесуална легитимация на ответника
по правния спор , който е страна по конкретното административно
правоотношение.
Събраната по делото информация за отсъствие на
образувано производство пред Инспектората към ВСС по повод атакуваните действия
на АССГ сочи за съществуване на отрицателната процесуална предпоставка по чл.
39, ал.5 от ЗЗЛД по упражняване
потестативното субективно право на жалба
пред съд .
Обработването на личните данни на Н. е станало при
постановяване на двете съдебни определения на
23.03.2023г.. Той е узнал за тях на 28.03.2022 г. , а жалбата по чл. 39
от ЗЗЛД е подадена до териториално компетентния административен съд на
30.03.2022г. т.е. спазен е 6-месечния срок по обжалване считано от момента на
узнаване на нарушението - чл. 38 от цитирания нормативен акт.
В обобщение жалбата на Н. е процесуално допустима, а при изследване на
нейната основателност съдът установи
следното от фактическа страна:
На
10.03.2022г. е било образувано адм. дело № 2246/2022 г. по описа на
Административен съд София – град по жалба на Н.А.Н. с правно основание чл. 250
от АПК по повод незаконни действия на КЗЛД , изразяващи се в отказ по
осигуряване възможност за запознаване с материали по приключила административна
преписка.
С молба от 09.03.2022 г. Н. е отправил искане към
съда за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Към
молбата е приложена декларация за семейно положение и имотно състояние от
15.02.2022 година. С разпореждане от 10.03.2022 г. председателят на 37 състав на
АССГ е указал на Н.Н. да представи актуална декларация за семейно положение и
имотно състояние. С допълнителна молба Н. е отстранил констатираните
нередовности, след което с определение № 2130/15.03.2022 г. на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК е бил освободен от задължението за заплащане на държавна такса
за производството по адм. дело № 2246/2022 година. С определение №
2305/21.03.2022г. на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП съдът му е отказал правна
помощ.
С разпореждане
от 15.03.2022г. АССГ е задължил председателя на КЗЛД да представи
административната преписка по отказ за
запознаване на Н. Н. с приключило адм. производство . По изпълнение на това
съдебно разпореждане на 21.03.2002. е
била изпратена на съда административната преписка .
След постъпване на изисканите материали, сред които и
молба от 03.12.2020 г. на Н.Н.,
Административен съд София – град е счел, че същият разполага с достатъчно
средства предвид изявление на последния – „Уведомявам ви, че имам доста пари и
водя доста дела по чл. 256 от АПК и т.н., така че ще плащате евентуално
адвокатски възнаграждения“. В тази връзка АССГ е постановил определение №
2385/23.03.2022 година, с което е приел, че не са налице предпоставките по чл.
83, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и е отменил свое предходно определение
№ 2130/15.03.2022 г., с което Н. е освободен от заплащането на държавна такса.
В този съдебен акт е посочено, че съдът е изисквал адм. преписка от КЗЛД ,
която е депозирана по делото , поради
преценка че същата има отношение към „процесната жалба и постановения
отказ на председателя на КЗЛД“ .
От представеното по делото заверено копие на адм.
дело № 1566/2022 г. по описа на Административен съд София – град се установява,
че това съдебноадминистративно производство е било образувано по жалба на Н.Н.
срещу решение № ППН-01-848/2020 от 30.12.2021 г. на Комисия за защита на
личните данни. По делото е било направено искане от Н. за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, придружено от декларация за
семейно положение и имотно състояние.
С разпореждане от 28.02.2022 г. председателят на 37
състав на АССГ е указал на Комисия за защита на личните данни да представи
заверен препис на административната преписка, която е била депозирана по делото
на 18.03.2022г.
Съдията-докладчик е издал на 23.03.2022г.
разпореждане за прилагане по конкретното
дело на молба на Н.Н. от 03.12.2020г. ,
намираща се по адм. дело № 2246/2022г.
на АССГ поради преценка за относимост към негово искане за освобождаване от заплащане на държ. такси
.
С определение № 2386/23.03.2022 година съдът е
оставил без уважение възражение на Н. Н.
за местна неподсъдност и искането му
за освобождаване от заплащане на държ.
такси по делото . Мотивът за това съдебно произнасяне е волеизявлението на Н. в
молбата от 03.12.2020 г., че разполага с достатъчно средства.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
Съгласно чл.11 ал.3 от Вътрешните
правила на АССГ за мерките за защита на личните данни
съгласно Регламент 2016/679, утвърдени със заповед № АЗ-61/08.05.2019 г. на председателя на този съд , публично
оповестени на интернет страницата на съда, видовете данни , които се обработват
от АССГ относно физическа идентичност са имена, ЕГН, личен номер на чужденец,
данни по документ за самоличност, адрес, телефон, електронен адрес, образ и
др..
Според чл. 10, ал.1 от цитираните вътрешни правила
всяко лице, действащо под ръководството на администратора, което има достъп до
личните данни, обработва тези данни във връзка със своите служебни функции и не
следва да ги разпространява на трети лица.
В
случая Н. като субект на лични данни твърди, че администраторът , използвайки
информация за неговите три имена ЕГН и адрес от
административната преписка на КЗЛД , е нарушил неназовани негови
конкретни субективни права, защитени от Регламента.
Съгласно чл. 4, т. 1 от споменатия акт на Общностното
право „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект
на данни“). Трите имена на субекта, неговото ЕГН и адрес способстват за
физическото идентифициране на лицето и представляват лични даннни по цитираната
дефиниция.
„Обработване на лични данни“ според легалното определение на това понятие
, дадено в чл. 4, т. 2 от същия регламент , е всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Оплакването на Н., че АССГ е използвал събрани доказателства от едно съдебно производство в друго такова , е твърдение за порочно
процесуално действие на съда . Защитата
срещу подобно процесуално поведение на
съдебния орган е чрез обжалване на определения №№2385/23.03.2022г. и
2386/23.03.2022г. , което Н. е сторил предвид
материалите на двете административни
дела на АССГ, събрани като доказателствени източници от настоящия съд.
Освен това , по адм. дело № 1566/2022г. АССГ не е изисквал адм. преписка
на КЗЛД по негово заявление №ППН-02-622/2019 г. , поради факта , че предмет на
обжалване по това дело е било решение №
ППН-01-848/30.12.2021г. на Комисията .
Затова съдът е изискал и събрал преписката по издаване на решение №
ППН-01-848/30.12.2021г.
Поради различният предмет на
двете съдебноадминистративни производства
при постановяване на определение № 2386/23.03.2022г. АССГ не е обработвал лични данни под формата на три имена, ЕГН и
адрес на Н. от административната преписка по негово заявление до КЗЛД № ППН-02-622/2019г.м смисъл на събиране и
употреба на такава информация , което е
видно и от съдържанието на цитирания
съдебен акт . При отсъствие на твърдяното от Н. обработване на лични данни ,
няма и допуснато нарушение на негови
права като субект на данни по Регламент №
2016/679 при постановяване на определение № 2386/23.03.2022г.
В мотивите на постановеното от
АССГ определение № 2385/23.03.2022г. по адм. дело № 2246/2022г. е вписана
информация за извършено от съда процесуално действие по събиране като
доказателствен материал на преписката по постановен отказ на председателя на
КЗЛД с аргумент за относимост към предмета на делото , но с това съдебно
определение не е разпространена
информация от административната
преписка . Единствено са събрани лични данни за Н. .
АССГ
е администратор на лични данни , тъй като покрива критериите на дадената
дефиниция на това понятие в чл. 4, т. 7 от Регламент
№ 2016/679 , понеже е
публичен орган , който сам определя целите и средствата за обработването на
лични данни / предвид Вътрешните правила
на АССГ за мерките за защита на
личните данни съгласно Регламент 2016/679, утвърдени със заповед №
АЗ-61/08.05.2019 г. на председателя на
този съд/, когато целите и средствата за това обработване се определят от
правото на Съюза или правото на държава членка.
Съгласно чл. 6, § 1, букви а) – е) от Регламент (ЕС)
2016/679, обработването е законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне
едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласие за обработване
на личните му данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на
договор, по който субектът на данните е страна;
в) обработването е необходимо за спазването на
законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени
жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
д)
обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора;
е) обработването е
необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Жалбоподателят атакува действията на АССГ по адм. дело № 2246/2022г. по обработка и
по-специално събиране и употреба на негови лични данни от административна
преписка на ответника , които действия са предприети по инициатива на съда . Н.
твърди тяхната неправомерност, тъй като счита, че само по инициатива на
страна в процеса могат да се
събират доказателства от трето лице ,
позовавайки се на чл. 192 от ГПК , но в случая съдът е изисквал преписка
не от трето лице в процеса , а от страна по делото- ответника по правния
спор.
На следващо място , „жалбата“ на Н.Н. , инициирала
производството по адм. дело № 2246/2022г. по описа на АССГ , е срещу действията
на КЗЛД по „недопускане на граждани за
запознаване с приключили производства“.
Недопускането означава бездействие на КЗЛД по спазване на законово
задължение по допускане на гражданите за запознаване с производствата т.е.
твърди се неоснователно бездействие на административен орган. Съдебната
защита срещу подобно бездействие се
реализира по реда на чл. 256 от АПК – раздел ІІ на глава ХV от АПК „Защита
срещу неоснователни бездействия“ . Съгласно алинея първа на тази правна норма
при подобно съдебно оспорване се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. Новелата чл.152, ал.2 от
глава Х на АПК „ Оспорване на административни актове пред първата инстанция“ гласи ,че в тридневен
срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща
жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването
на акта на съда, като уведомява подателя за това. В алинея четвърта на
посочената разпоредба е разписано, че ако органът не изпълни задълженията си по
ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или
протеста.
В контекста на посочената правна регламентация се налага извод, че атакуваното от Н. обработването на негови
лични данни от АССГ – администратор на такива данни , по събиране на адм.
преписка в хода на съдебния процес е необходимо действие за спазването на
вменено със закона задължение на съда
т.е. предприетите от АССГ действия са по повод упражняването на официални правомощия, които
са предоставени на администратора.
На следващо място поведението на ответника по правния
спор е изпълнение на „официални правомощия „ , тъй като съгласно чл. 127, ал.1
от АПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен
срок всяко подадено до тях искане.
Освен това
настоящият съдебен състав счита ,че е налице и хипотезата на чл.6, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС)
2016/679 , аргументирайки се в Конституцията на Република България.
В конкретния случай администратор на личните данни на
Н. е Административен съд София град - съд, на
който са подведомствени административни дела / арг. 128 от АПК във вр. с
чл. 61 от ЗСВ . Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 и 2 от Конституцията функцията на този
специализиран съд е правораздателна. Съдилищата осъществяват контрол
за законност на актове и действията на административните органи / чл.120 от Конституцията/ . Съдебната власт защитава правата и законните интереси на
гражданите, юридическите лица и държавата
/ чл. 117, ал.1 от Конституцията/.
Обработването от АССГ на лични данни на Н. чрез събиране на адм.
преписка от ответника е не само израз на упражняване на официални правомощия по
правораздаване и по контрол за законност на актовете и действията на
изпълнително-разпоредителната власт от административен съд , но също така
представляват и действия по постигане на
легитимна цел от посочения орган
съдебната власт , а именно чрез събиране на допустими, относими и необходими доказателства /в частност адм.
преписка/ се цели постановяване на правилен
съдебен акт по защита на субективните
права и законните интереси на
субекта на данни.
В обобщение жалбата на Н.Н. срещу действията на АССГ по обработване на
негови лични данни е лишена от основание
и следва да се остави без уважение .
При този изход на правния спор съдът дължи произнасяне по искането на ответника за присъждане на юриск.
възнаграждение В тази връзка съдът установи , че
жалбата на Н.Н. по чл. 39 от ЗЗЛД до Варненския адм. съд е придружена от
негова молба , наименувана „ молба за освобождаване от такси“, като
в нея има искане за освобождаване от заплащане не само на държавна такса , но и на съдебни
разноски. По тази молба съдът е постановил определение №
1036/01.04.2022г. , с което е освободил Н.
от задължение по внасяне на държавни
такси, но няма произнасяне по искането за освобождаване за съдебни разноски.
Този пропуск на съда подлежи на отстраняване чрез допълване на цитирания
съдебен акт в насока удовлетворяване на искането , тъй като са идентични законовите предпоставки по освобождаване от
внасяне както на държавни такси , така и по внасяне на съдебни разноски / арг.
чл. 83 от ГПК/ . Изложените в мотивите на определение № 1036/01.04.2022г.
доводи за основателност на искането на Н.
предвид неговото семейно ,материално, здравословно положение ,трудова заетост и възраст, са
валидни и за молбата му по освобождаване от
внасяне на съдебни разноски. По аргумент на противното от чл. 78, ал.6
от ГПК във с чл.144 от АПК искането на ответника за присъждане на юриск.
възнаграждение не подлежи на удовлетворяване.
Мотивиран
от изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.А.Н. *** против действия на
Административен съд София – град по обработване на негови лични данни при
произнасяне на определение № 2385/23.03.2022 г. по адм. дело № 2246/2022 г. и
на определение № 2386/23.03.2022 г. по адм. дело № 1566/2022 година.
ДОПЪЛВА диспозитива на определение №1036/01.04.2022г. на Административен
съд гр. Варна в следния смисъл : Освобождава Н.А.Н. от задължението по внасяне на съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: