Р Е Ш Е Н И Е № 200
Гр. Сливен, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието
на прокурора ………………………
и при
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 265 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. *** срещу
Решение № 205/08.04.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) на РБ,
Трети специализиран постоянен заседателен състав по чл. 48, ал. 2 т. 3 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), с което е установено, че д. на
Регионална здравна инспекция – Сливен д. П. Б. не е извършила нарушение на
ЗЗДискр. по отношение на В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни
представители на д.М. Е. Я. и Н. Е. Я., както и че Министърът на
здравеопазването К. А. не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В.Р.Ш.
– Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители на д.М. Е. Я. и Н.
Е. Я..
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 68 ал. 1 от ЗЗДискр.,
като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващите излагат доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт. Изразява се несъгласие с решаващите изводи на комисията.
Безспорно било, че д. М. и Н. нямат задължителните и. съгласно имунизационния
календар, но жалбоподателите като родители са се възползвали от правото на
информирано съгласие по чл. 87 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 5 от
Конвенцията за правата на човека и биомедицината, ратифицирана в РБългария,
която според чл. 5 ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни законодателство и чиито
норми имат предимство пред тези норми, които ѝ противоречат, а именно:
чл. 58 от ЗЗ, постановяващ задължителност на ваксините у нас. Установено било,
че поради отказа за поставяне на ваксини Н. Я. е спрян принудително от
посещение на д. г. и двамата с М. не получават и месечни помощи по чл. 7 ал. 1
от ЗСП. Считат за неправилен, немотивиран и повърхностен извода на РЗИ - Сливен,
че „неваксинираните деца са изложени на риск от заболяване и поставят в риск
васкинираните, поради създаване на условия за понижаване на колективния
имунитет“. Считат, че заразоносител и евентуално опасен човек би бил единствено
в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест, а не по принцип.
Настъпването на бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на
който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е причина на
гражданите да им бъде отказан информиран избор относно ваксинациите. Комисията
също не съобразило, че след навършване на училищна възраст неваксинираните деца
нямат ограничение за посещение в училище. Молят съда да отмени обжалваното
административно решение.
В открито съдебно заседание оспорващата В.Р.Ш. - Я., редовно и своевременно
призована, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Д. А. ***. Оспорващият Е.Г.Я.,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се също от адв. Д. А.,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски по
заплатената държавна такса. В писмени бележки навежда доводи, идентични с тези
в жалбата, както и се позовава на медицински изследвания и публикации досежно
установени и регистрирани вследствие анализ смъртни случаи, провокирани от
поставени ваксини. Тези факти доказвали, че ваксинациите са ненадеждно средство
за предпазване от болестите. Медицинската литература също съдържала немалък брой
проучвания, документиращи провала на ваксините, които проучвания навеждат на мисълта,
че преследването на стопроцентово ниво на имунизация всъщност води до обратни
на желаните резултати. Цитира конкретни статистически данни от САЩ, Оман,
Япония. В заключение заявява, че приложените от РЗИ норми – ЗЗ и Наредба № 15,
уреждащ задължителност на ваксините са в противоречие с чл. 5 от Конвенцията за
защита правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на
постиженията в биологията и медицината и с чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от Хартата на
основните права на ЕС. Тези норми не следвало да се прилагат, тъй като според
чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ, международните актове, влезли в сила за РБ
имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат.
В открито съдебно заседание ответният по жалбата орган Комисия за защита
от дискриминация, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна Директор на
Регионална здравна инспекция – Сливен, редовно и своевременно призован, не се
явява и не изразява становище по жалбата.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна Министър за
здравеопазването, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Въз основа
на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.06.2018
г. с вх. № 44-01-88 в Комисия за защита от дискриминация постъпила жалба от В.Р.Ш.
– Я. и Е.Г.Я., като законни представители на д. М. и Н. Я. срещу Директора на
Регионална здравна инспекция - Сливен относно дискриминация по признак лично
положение. Жалбоподателите заявили, че д. им М. и Н. Я. нямат задължителните и.
съгласно Имунизационния календар, тъй като родителите са се възползвали от
правото на информирано съгласие (отказ) по чл. 87 от ЗЗ и чл. 5 от Конвенцията
за правата на човека и биомедицината, ратифицирана в РБ. Поради този отказ за
поставяне на задължителните ваксини с. на жалбоподателите Н. Я. бил спрян
принудително от посещение на д. г. и двамата с М. не получавали и месечни
помощи по чл. 7 ал. 1 от ЗСП. Фактът, че Н. не посещава д. г. го лишавал от
възможността за социален контакт с неговите връстници и можело да окаже лошо
въздействие върху развитието на индивидуалния му характер и по – нататъшните
способности за социални контакти, както и го лишавал от възможността за
адекватно обучение от професионални педагози, каквито възможности имат неговите
връстници. Парадоксално било, че при навършване на училищна възраст д. вече
нямат ограничение за посещаване на училище. В повечето европейски държави
(Германия, Русия, Великобритания, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия,
Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания,
Гърция, Кипър, Естония, Беларус и Литва) всички ваксини в имунизационния
календар били по избор и нямало санкции и ограничения в случай на отказ.
Конституционният съд в Чехия и Турция също постановил право на избор за
ваксините. Позовават се на чл. 58 от Закона за здравето, както и на чл. 94 ал.
1 от с.з., съгласно който пациентът е длъжен да се грижи за собственото си
здраве. Заявено е, че схващането, че целта на задължителното ваксиниране е
предпазване здравето на другите е вече остаряло и в противоречие с чл. 1 и чл.
2 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Заявена е молба към КЗД
да установи дискриминация по отношение
на неваксинираните деца за забраната да посещават общински детски градини, като
не постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на
равно третиране и се наложат предвидените в закона санкции или принудителни
административни мерки.
Към жалбата
си Я. приложили писмо изх. № ЗД 02-01-1803/01.11.2018 г. от Директора на РЗИ –
Сливен, с което д. Б.ги уведомила, че съгласно Наредба № 15/2005 г. за и.те в
България, в страната се извършват задължителните планови и. и реи. по Имунизационен
календар и същите могат да бъдат отлагани при наличие на конкретни медицински
противопоказания. Според това писмо, в случаите, в които родителите осъзнато
отказват поставяне на ваксинация на д. си и не осигуряват провеждането на
задължителните и., те извършват административно нарушение, подлежащо на глоба
по ЗЗ. д. на РЗИ уведомила още, че неваксинираните деца са изложени на риск от
заболяване и поставят в риск ваксинираните, поради създаване на условия за
понижаване на колективния имунитет. Съгласно приложено към жалбата Удостоверение
изх. № 2003-94В-00-3135Н1/12.06.2018 г. на Директора на ДСП – Сливен, д. М. и Н.
Я. не получават месечни помощи по чл. 7 ал. 1 от ЗСП, поради това, че не са
имунизирани. От представена с жалбата Служебна бележка изх. № 301/12.06.2018 г.
на Директора на ДГ „М.“ – С. се установява, че детето Н. Е. Я. е спряно от
посещение на д. г. на основание предписание от РЗИ - Сливен, поради това, че
няма изисканите и., с което е нарушена Наредба № 3/2007 г. за здравните
изисквания към детските градини.
По
подадената жалба, с Разпореждане № 756/11.07.2018 г. Председателят на Комисията
за защита от дискриминация образувал преписка № 321/2018 г., разпределил я на
Трети постоянен заседателен състав, със
съответните указания до страните. Изпратено било Уведомление до жалбоподателите
Я., определен бил докладчик по преписката, както и служител в отдел
„Специализирано производство”, който да извърши необходимите проучвателни
действия в образуваното производство.
На 13.08.2018
г. до Министъра на здравеопазването било изпратено уведомително писмо за
образуваната преписка, с указания в 10 – дневен срок да се представи писмено изискана
информация по конкретно поставени въпроси, относими към твърденията в жалбата.
Писмо със сходно съдържание било изпратено и до Директора на Регионална здравна
инспекция – Сливен.
На 24.08.2018
г. с вх. № 15-00-13 в КЗД постъпило Становище от РЗИ - Сливен, съгласно което за
предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни и. при
спазване разпоредбите на Наредба № 15/12.05.2005 г. за и.те в РБългария и
Наредба № 3/05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини. В
Националната здравна стратегия било отделено особено внимание на дейността по
надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение
на тези инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии,
осигуряване на висок имунизационен обхват на населението от
ваксинопредотвратими инфекции. Застъпено е становище, че РЗИ – Сливен като
орган, осъществяват държавен здравен контрол, не е извършила дискриминация по
признак „лично положение“ на посочените деца.
На 30.08.2018
г. с вх. № 90-05-21 в КЗД постъпило писмо от Министъра на здравеопазването, съгласно
което с позоваване на чл. 58 от ЗЗ и разпоредбите на Наредба № 15/2005 г. се
предвижда задължителност на и. за предпазване на гражданите от заразни болести,
което било едно от конкретните проявления на конституционно и законово прокламираните
принципи за опазване на д. и здравето на гражданите. Заявено е, че целта на
задължителните и. е предпазване на населението от заразни болести, чието
разпространение може да предизвика епидемии, в хода на боледуването могат да
възникнат временни или трайни усложнения, заболяването да предизвика смърт,
инвалидизация или да има значими здравно - икономически и социални последствия
за обществото. Заявено е още, че разпоредбите на чл. 87 и 88 от ЗЗ са относими
към лекуващи се пациенти, докато задължителните и. се извършват не върху
такива, за да имат свобода на избора на лечение. Счита се, че по изложените
съображения, подлежащите на задължителна имунизация лица не са поставени в
ситуация, различна от обичайната, съобразена с целта на закона да не бъде
поставено в риск опазването здравето на гражданите, която цел е национален
приоритет, гарантиран от държавата, включително и чрез осъществяване на надзор
върху заразните болести. Счита, че в случая не може да се направи извод за
осъществена дискриминация.
На 30.11.2018
г. докладчикът по преписката изпратил до всички страни писма, с които уведомил
адресатите, че проучването по преписката е приключило и могат да се запознаят
със събраните материали.
Въз основа
на събраните по преписката писмени доказателства, докладчикът на състава на КЗД
съставил Доклад – заключение, с който предложил да се насрочи открито
заседание, със съответни разпореждания към страните. В същия били обсъдени
доводите в жалбата, както и становищата на РЗИ – Сливен и Министъра на
здравеопазването.
На страните
били изпратени Уведомления за призоваване за датата и часа (11.02.2019 г., 12.00
ч.) на провеждане на открито заседание на КЗД, Трети специализиран постоянен
заседателен състав. На посочената дата се провело открито заседание,
обективирано в Протокол, с даден ход по същество.
На 08.04.2019
г. Комисия за защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен
заседателен състав се произнесъл с Решение № 205/08.04.2019 г. на Комисия за
защита от дискриминация (КЗД) на РБ, Трети специализиран постоянен заседателен
състав по чл. 48, ал. 2 т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), с
което е установено, че д. на Регионална здравна инспекция – Сливен д. П. Б. не
е извършила нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично
качество и като законни представители на д.М. Е. Я. и Н. Е. Я., както и че
Министърът на здравеопазването К. А. не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по
отношение на В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители
на д.М. Е. Я. и Н. Е. Я..
За да се произнесе в тази насока, колективният орган приел за
установена фактическа обстановка, съответна на събраните доказателства и
формирал правни изводи, че конкретните текстове на ЗСПД и Наредба № 2/2007 г.
се отнасят до всички деца и не ги противопоставят по какъвто и да било признак,
освен нормативно установеното задължение за бъдат имунизирани. Последното не
противоречало на цитираните разпоредби от европейското законодателство, тъй като
не се ограничавало правото на образование. От значение било обстоятелството, че посещението в д. г. не е
задължително, а по избор. Съставът е приел още, че нормативно установеното
задължение определени лица да подлежат на задължителна имунизация е в
съответствие и с други основни човешки права, заложени в КРБ – на живот, на
здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените
стандарти и нормативи. Формиран е извод, че с поставеното условие се предвижда
превантивна защита на д. от заразни болести, което е от съществено значение за
здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в бъдеще срещу остри
заразни болести. С позоваване на чл. 26 ал. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и човешкото достойнство е прието, че се допускат ограничения
в прилагането ѝ, когато те са установени от националното законодателство
в защита на здравето или правата и свободите на другите. Счетено е, че именно с
тази цел в чл. 58 ал. 1 и ал. 1 от ЗЗ с наредба на министъра на здравеопазването
е разпоредено извършването на задължителни и. за определена категория лица,
поради което този орган на изпълнителната власт не е извършил нарушение на
ЗЗДискр. Решаващият състав на КЗД е приел, че доколкото писмото на РЗИ –
Сливен, адресирано до жалбоподателите В. и Е. Я. е в синхрон с нормативната
уредба, то и инспекцията не извършила нарушение на ЗЗДискр.
Решението е връчено на своите адресати В. и Е. Я. на 11.04.2019 г.
Жалбата срещу същото е подадена до съда, чрез КЗД, на 30.04.2019 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото
доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Жалбата е
подадена от В. и Е. Я., като законни представители на д. М. Е. Я. и Н. Е. Я. на
основание чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация срещу Решение на Комисията
за защита от дискриминация, с което е установено, че д. на РЗИ – Сливен и министърът
на здравеопазването не са извършили нарушение на ЗЗДискр. По отношение на В.Р.Ш.
– Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители на д.М. Е. Я. и Н.
Е. Я.. Оспорването е направено от легитимирани лица, при наличие на правен
интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано
по същество, оспорването се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателно
и следва да бъде уважено.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността
на обжалвания акт - Решението на Комисия за защита от дискриминация, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно
принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният акт е постановен
от компетентен колективен орган, в кръга на неговите нормативноустановени правомощия
(глава трета от ЗЗДискр.), въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и
процесуално законосъобразен. Оспореното решение е издадено от легитимен състав
на Комисията за защита от дискриминация, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност, като актът е в нормативно предвидените
предметна форма и съдържание, т.е. при неговото постановяване не са допуснати
пороци от визираните в нормата на чл. 146 т. т. 1 и 2 от АПК.
При съвкупна
преценка на приложените към административната преписка писмени доказателствени
средства, удостоверяващи проведената процедура, настоящата съдебна инстанция
преценява, че издаването на процесното решение не е предшествано или
съпътствано от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но същото е необосновано и постановено в несъответствие с материалния
закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
С императивната
разпоредба на чл.
4 ал. 1 ЗЗДискр. е забранена
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е
страна. По смисъла на ал. 2
на същата норма,
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Легално определение на понятието „неблагоприятно
третиране”
е дадено с разпоредбата на § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр.,
съгласно която такова е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. От
анализа на нормите следва, че пряка дискриминация ще е налице, когато някой на
основата на защитен признак е неблагоприятно третиран в сравнение с другиго в
сходна ситуация. В процесния случай настоящата съдебна инстанция намира, че
такава е налице, доколкото е установено неблагоприятно третиране по смисъла на
закона спрямо Н. Е. Я., ЕГН **********. От данните по делото се установява, че
детето е спряно от посещение в д. г. по дадени предписания от РЗИ – Сливен,
предвид обстоятелството, че спрямо същото не са извършени задължителните и..
Действително и безспорно е, че съгласно чл. 58 от ЗЗ гражданите подлежат на
задължителни и., които са регламентирани в Наредба № 15/12.05.2005 г. за и.те в
РБългария, издадена от министъра на здравеопазването. Съобразно нормата на чл.
4 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/5.02.2007 г. за здравните изисквания към
детските градини, в детските градини целогодишно се приемат деца въз основа на
писмено заявление, подадено от родителите и придружено с изброени в конкретика документи,
сред които и данни от личния лекар, че на детето са извършени задължителните и.
за възрастта, съгласно Наредба № 15/2005 г. Едновременно с това обаче,
разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от Наредба № 3/2007 г. въвежда изключение за прием
на деца без цитирания документ, т.е. без да е налице задължителност на и.те, а
именно: когато са налице трайни противопоказания за имунизирането им и са
освободени от това. Следователно, законодателят допуска достъп до предучилищно
посещение в държавно детско заведение и деца, които не са имунизирани. Ако се
игнорира поставеното условие за наличие на противопоказания, то
обстоятелството, че се допуска такава категория неимунизирани деца да посещават
д. г., налага извода, че и тяхното присъствие в заведението при едно евентуално
заболяване би могло да постави в риск ваксинираните деца (какъвто е изразеният
в писмото на РЗИ – Сливен) основен довод. Следователно, ако съображенията на
законодателя, респ. на заинтересованите в настоящото производство страни са за спиране и предотвратяване
разпространението на епидемии, то би следвало забраната за достъп до д. г. на
неимунизирани деца да е еднозначна и категорична досежно всички деца без
поставени задължителни ваксини. В случая обаче не е така, тъй като до посещение
в д. г. такива деца се допускат, макар и при наличие на противопоказания за
ваксинация. Очевидно е, че законодателното решение за въвеждане на забрана в
горния смисъл и в аспекта на изтъкнатата от заинтересованите страни цел
(опазване здравето на гражданите от заразни болести) не обхваща всички рискови
групи, а поставя една от тях в по – неблагоприятно положение от друга. За д. с
противопоказания за имунизация и без извършена такава поставена достъпът до
отглеждане и обучение в д. г. е свободен, независимо от обстоятелството, че биха
могли да носят същия риск, който и неимунизираните, но без медицински противопоказания
деца. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че със спирането от д. г. Н. Я.
*** е бил поставен в по-неблагоприятно положение от други деца, посещаващи
детското заведение също без извършени задължителните за възрастта и., но
допуснати до прием поради наличие на противопоказания за ваксинация.
На следващо място
съдът не намира логика в изразеното от РЗИ становище, че неимунизираните деца
поставят в риск имунизираните. Целта на имунопрофилактиката е именно чрез
въвеждане в организма на лекарствен продукт да се създаде активен или пасивен
имунитет на определена възрастова група лица. Съобразно ЗЗ, Наредба № 15/2005
г. и Имунизационния календар, наличието на поставена ваксина срещу определено
заболяване (в случая посочените тези в детска възраст) предполага създаване на
траен имунитет у детето, поради което и не следва да съществува риск от
заразяване.
На следващо място,
като обосновано и основателно се преценява твърдението на оспорващите, че с
действията си по спиране на детето Н. от д. г. РЗИ – Сливен е допуснала
нарушение на чл. 5 от Конвенция за правата на човека и биомедицината. Съгласно
тази норма, всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със
свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. В случая
безспорно поставянето на ваксина съставлява медицинска интервенция, свързана
със здравето на малолетното лице, а е налице и ясно изразено несъгласие от
страна на родителите на м. Н. (негов законни представители по см. на чл. 6
параграф 2 от Конвенцията). Във връзка с този обоснован довод колективният
орган – ответник по оспорването се е позовал непоследователно и избирателно е
цитирал чл. 26 от Конвенцията. Съгласно разпоредбата в нейното пълно
съдържание, упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в
тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени
от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената
сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата
и свободите на другите. Очевидно е, че разпоредените изключения не касаят
всички ограничения, установени със закон за защита правата и свободите на
другите, а само тези, които са в интерес на обществото за предотвратяване на
престъпления за защита правата и свободите на другите. Ето защо съдът приема,
че тази норма не изключва приложимостта на чл. 5 от Конвенцията и нейната
относимост към процесния случай.
За пълнота към
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че изложените в подкрепа на
задължителната имунизация като условие за достъп до д. г. доводи за предпазване
от заразни болести и епидемии, макар и съответни на нормативните изисквания, не
следва да се приоритезират пред целта на държавата да създава подходящи условия
за отглеждане и изграждане на психологически адаптирани, комуникативни и
интелектуално и нравствено пълноценни индивиди. Целта на създаването на детски
градини е не само подпомагане на работещите родители в грижите за д., но и
осигуряване на условия за социализиране на последните, създаване на полезни
навици, в т.ч. и подготовка за предстоящото училищно обучение. С лишаването на
определена категория деца, какъвто е настоящият случай от специални
педагогически грижи и насоки, съобразно техните възрастови потребности и
необходимите за изграждането им като личности контакти в групи с връстници,
поставеното под каквато и да било форма ограничение може да се приеме като
по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. В процесния
случай Н. Я. е бил лишен от възможност да посещава д. г., поради личния избор
на неговите родители да откажат поставяне на задължителни за възрастта и..
Качеството на последните, противопоказанията на съответните лекарствени
продукти и изведените в жалбата данни от медицински проучвания не могат да
бъдат предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство. Съдът обаче
намира, че с отказа на администрацията да допусне детето Н. Я. да посещава
държавна д. г., същият е бил поставен в по-неблагоприятно положение от други
деца, чийто достъп до д. г. е гарантиран, въпреки че не са имунизирани (поради
наличие на медицински противопоказания). С даденото от РЗИ – Сливен предписание
детето Н. да бъде спряно от посещение на д. г., спрямо него е осъществена пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. Като е приела обратното,
КЗД е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като в
съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал.1 от АПК се установи нарушението на чл. 4
ал. 2
от ЗЗДискр. и
извършителя на нарушението – Директор на РЗИ –
Сливен д. П. Б. и
засегнатото лице – жалбоподателите В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я.
в лично качество и като законни представители на детето Н. Е. Я..
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесното Решение № 205/08.04.2019
г. на Комисия за защита от дискриминация, Трети специализиран заседателен
състав е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на
спора, основателна се явява претенцията на оспорващите за присъждане на
разноски. Същите претендират заплащане на внесената държавна такса в размер на
10,00 (десет) лева, която следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата
– Комисия за защита от дискриминация.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 205/08.04.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) на РБ, Трети
специализиран постоянен заседателен състав по чл. 48, ал. 2 т. 3 от Закона за
защита от дискриминация (ЗЗДискр.), с което е установено, че д. на Регионална
здравна инспекция – Сливен д. П. Б. не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по
отношение на В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители
на д.М. Е. Я. и Н. Е. Я., както и че Министърът на здравеопазването К. А. не е
извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично
качество и като законни представители на д.М. Е. Я. и Н. Е. Я..
УСТАНОВЯВА по отношение на В.Р.Ш.
– Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители на д.М. Е. Я. и Н.
Е. Я., че чрез даване на задължително предписание Н. Е. Я. да бъде спрян от
посещение на д. г., д. на РЗИ – Сливен д. П. Б. е осъществила пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА
Комисия
за защита от дискриминация на РБългария да заплати на В.Р.Ш. – Я. с ЕГН **********
и Е.Г.Я. с ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: