Решение по дело №161/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 181
Дата: 18 април 2018 г. (в сила от 4 май 2018 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20185140200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

18.04.2018

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                 

 

Състав

 

На

19.03

                                       Година

2018

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                         Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                Членове

 

 

                                       Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Анелия Янчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

НАХ

дело номер

161

по описа за

2018

година.

 

                                            

         РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1787195, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който на А.Е.Н. ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                  

                                                            Районен съдия:


МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А.Е.Н. ***, с която се атакува Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1787195, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който му е наложена "глоба" в размер на 300 лв.  Твърди, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице неправилно приложение на материалния закон.  Счита, че в конкретния случай не следвало да се състави ЕФ, предвид обстоятелството, че нарушението било констатирано с мобилно техническо устройство, а не стационарно, както изисквал законът. Моли съда да отмени ЕФ, като незаконосъобразен.       

В съдебно заседание чрез адв.Мехмед поддържа жалбата си.   

Наказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се  представлява. Депозирано е писмено становище от Началника на РУ-Ардино, ОДМВР - Кърджали, в което се изложени доводи, че жалбата е неоснователна и необоснована.

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.01.2017 г. в 11:17 часа автоматизирано техническо средство № 647, на път I-5, км 348+600, е регистрирала/заснела МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № К 4059 ВВ,  което при ограничение на скоростта от 60 км/ч., се е движило със скорост от 97 км/ч. – превишаване на разрешената скорост с 37 км.ч.- нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя А.Е.Н., в качеството му на ползвател/собственик на превозното средство. В обстоятелствената част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 94 км/ч. - превишаване с 34 км/ч., представляващо нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства: Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1787195, Известие за доставяне от 22.01.2018 г., Клип № 1829, Радар № 647, Справка в ЦБ-КАТ от 30.01.2018 г., Протокол за извършено обучение от 27.03.2014 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 7-19-17, Протокол рег.№ 238р-10455/25.09.2017 г., Протокол за монтаж и настройка от 27.03.2014 г., Разписка от 10.01.2018 г., Известие за доставяне от 31.01.2018 г., пощенски плик рег.№ 238000-292 и Писмо с № 238000-483/27.02.2018 г. на РУ-Ардино, ОДМВР гр.Кърджали.

Съдът намира, че настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение извън населено място, да превишава скорост за движение, чиято стойност е различна от посочената в ал. 1 и това ограничение е въведено, респ. сигнализирано с пътен знак.

На първо място съдът счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. В тази връзка на А.Е.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че на 21.09.2017 г. в 11:17 часа автоматизирано техническо средство № 647, на път I-5, км 348+600, разклона за с.Глухар, посока от гр.Кърджали към гр.Момчилград, респ. извън населено място, е управлявал МПС с 94 км/ч., при разрешена скорост от 60 км/ч., в нарушение на  чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от законоустановената, това се сигнализира с пътен знак. От приложения по делото клип № 1829, се установява, че МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № К 4059 ВВ, собственост на жалбодателя  се е движело срещу патрулния автомобил, в който е била разположена мобилната система за контрол. По аргумент от чл. 79, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /Наредбата/, въвеждането на ограничение на допустимата максимална скорост на движение по чл. 21 от ЗДВП, се извършва с пътен знак В26  - "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената". Пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната и в общия случай са в сила до следващото кръстовище /чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП и чл.  61 от Наредбата/. В тази връзка, по делото липсват доказателства, че посоченото от наказващия орган ограничение на скоростта от 60 км/ч, е било въведено с пътен знак и съгласно предвиденото в чл. 50 от ППЗДвП, е било валидно именно за този участък от пътя, в който е установено деянието. Нещо повече неясно остава за съда, къде именно / в кой конкретен пътен участък/ е било въведено ограничението и съответно, къде конкретно е извършено нарушението. Освен това, съгласно чл. 94 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, в редакцията и с ДВ, бр. 90/2014 г., действаща към 21.09.2017 г. , при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на техническото средство следва да се фиксира чрез измерване на разстоянието до знака, като за всяка точка за контрол се изготвя и утвърждава схема. В указанията за маршрута, в които е включена такава точка за контрол, подробно се разписва мястото за разположение на техническото средство, разстоянието до пътния знак, настройката на обхвата и параметрите на уреда. Няма твърдения, нито доказателства за спазването на изискването за измерване на разстоянието от точката за контрол до знака, с който е въведено ограничение на скоростта, каквото ограничение от 60 км/ч. се сочи, че е налице. Последното обстоятелство би било доказано, ако към преписката бяха приложени доказателства за установяване разположението на пътните знаци в участъка на контрол, от която да е видно, че този участък е в зоната на действие на въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта, както и данни, че мястото, на което е разположено техническото средство за измерване на скоростта, е в зоната на действие на въведеното ограничение. В представения по делото клип № 1829  липсват данни за местоположението на посочения пътен знак, както и не е представен клип, в който е заснет пътен знак В 26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Наказващият орган не е установил горните обстоятелства, поради което съдът намира, че посоченото нарушение не е безспорно доказано и в случая неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя.

 На следващо място настоящият състав приема, че в конкретния случай контролните органи не са изпълнили и изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в редакцията и с ДВ, бр. 36/2015 г., действаща към 21.09.2017 г. и приложима в случая на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че това изискване е било изпълнено от контролните органи, което според настоящия съдебен състав се явява съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТС и системи за контрол на правилата за движение. Следва да се отбележи, че в нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП законодателят изрично е посочил, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи/ Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Доколкото в случая изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт не са изпълнени от контролните органи, то последващите им действия се явяват незаконосъобразни.

За прецизност следва да се отбележи, че с изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията й с ДВ бр. бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. – „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение….“ и и използваното от законодателя словосъчетание – " в отсъствието на контролен орган" след текста „се издава електронен фиш“, аргументира извода, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш, като бъде изоставена досегашната практика, че условие за издаване на  електронен фиш е отсъствието на контролен орган при установяването на нарушението.   

Независимо от горното по изложените съображения за недоказаност на административното нарушение и допуснати нарушения от контролните органи на установените с подзаконов нормативен акт условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кърджалийският районен съд постанови решението си.

                                                                                             Районен съдия: