№ 15509
гр. С, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110147055 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от Ц. Ц. С. срещу „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК **** искове с
правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор
за потребителски кредит № ********** от 30.12.2022 г. и Договор за потребителски кредит
№ 720031244768 от 10.03.2023 г. въз основа на съдържащи се в същите противоречащи на
закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни клаузи. Под условие, че
не бъдат уважени главните искове, ищцата поддържа искове за прогласяване нищожност на
отделни клаузи за възнаградителна лихва и застрахователна премия.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени процесните договори,
които са недействителни.
Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 на ЗПК относно
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит.
Твърди на първо място, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
е посочен ГПР като процентна стойност, но не са посочените взетите предвид допускания
при изчисляването му и разходите, които са включени. Поддържа, че при изчисляване на
ГПР е следвало да бъдат взети предвид и уговорените застрахователни премии, т.к. същите
имат характер на възнаграждение. Поради това твърди, че е нарушен чл. 19 ГПК и че е
налице заблуждаване относно действителния размер на ГПР. Поддържа, че с договора се
налага сключването на застраховки и заплащане на застрахователни премии, които са разход
по договора, оскъпяват кредита и съставляват скрита възнаградителна лихва. Поради това
според ищеца е налице заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е бил лишен от
информация за действителния размер на ГПР, поради което договорът е недействителен на
1
основание чл. 22 ЗПК. Навежда възражение, че е налице и нарушение на изискването за
шрифт на текста на договора не по-малко от 12 в частта относно клаузите за застраховките.
Счита, че сключването на застраховките е наложено от ответника като условие за сключване
на договора и не е свободно избрано от него като потребител.
Навежда възражение за противоречие на договорите с добрите нрави с оглед липсата
на еквивалентност в насрещните престации с оглед съотношението между размера на
застрахователната премия и отпуснатия кредит по всеки договор.
Възразява, че ответникът не е заплатил на застрахователя застрахователните премии,
поради което ищцата не му дължи заплащането им.
Доколкото счита застрахователните премии за скрита възнаградителна лихва, твърди,
че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК като не е посочен в договорите
действителния лихвен процент. Нарушение на тази разпоредба поддържа и поради липса на
посочен месечен лихвен процент, условие за прилагане на лихвения процент и условията и
процедурите за формиране на ГЛП.
Поддържа и противоречие на уговорката за възнаградителна лихва с добрите нрави
поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва. Оспорва начисляването на
възнаградителна лихва и върху застрахователните премии.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че застрахователната премия е цена на
допълнителна услуга, като стойността й се финансира от банката. Твърди, че потребителят
не е длъжен да сключва застраховка. Посочва, че застрахователната премия е включена в
главницата и не съставлява различен елемент от ГПР. Навежда твърдение, че е заплатил
застрахователната премия на застрахователя. Посочва, че застрахователния договор е
отделно правоотношение и към него не се отнасят изискванията за шрифт по ЗПК. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че процесните договори са сключени
при съблюдаване на всички законови изисквания. Оспорва възраженията във връзка с ГПР.
Оспорва възнаградителната лихва да е противоречие с добрите нрави. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са
сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 30.12.2022 г. и Договор за
потребителски кредит № 720031244768 от 10.03.2023 г.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № ********** от 30.12.2022
г. на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 3000 лева със срок на издължаване – до
05.01.2028 г. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е 4913,41 лева, като
сумата от 3000 лева и застрахователна премия в размер на 1913,41 лева, от която – 1313,99
лева – застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ 3 (bill)“ и 599,42 лева - „BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ 3 (bill)“. Съгласно чл. 9.1 годишният лихвен процент е 18,37%. В чл. 10 е посочен
2
ГПР 19,84 % и обща сума, дължима от потребителя 7645,59 лева.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № 720031244768 от
10.03.2023 г. на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 10500 лева със срок на
издължаване – до 25.11.2026 г. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е
14138,88 лева, като сумата от 10500 лева и застрахователна премия в размер на 3638,88 лева
за застраховка – живот „BANK живот АГЕНТ“. Съгласно чл. 9.1 годишният лихвен процент
е 30,39%. В чл. 10 е посочен ГПР 34,89 % и обща сума, дължима от потребителя 23129,54
лева.
В чл. 19 от договорите е посочено, че при сключването на договора потребителят не е
длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение може да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче
да е задължително условие за сключване на самия Договор.
Представен е неподписан документ с дата 30.12.2022 г., озаглавен Информационен
документ за застраховка на кредитопоучатели, както и декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и
Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, предоставена от Mediguide International,
с която се посочва, че застрахователните програми съответстват на изискванията и
потребностите на Ц. С. и че същата дава изрично съгласие за присъединяване като ползващо
се лице по допълнителна услуга “Второ медицинско мнение“. Представена е и информация
по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“
за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД. Представен
е и Сертификат №170533870242022 без дата и подпис на застраховано лице, в който са
посочени застрахователи Cardif assurance vie sa, France чрез „Кардиф Животозастраховане,
Клон България с ЕИК ********* и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „Кардиф
Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ********* чрез застрахователен агент „ТБАБ“
ЕАД и предмет застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и застрахователна
премия, дължима еднократно при отпускане на кредита в общ размер от 1913,41 лева,
определена при месечна застрахователна премия от 9,99 лева и данък 12,01 лева.
Представени са и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“, неподписани за застраховано лице и Общи условия за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ с дата 30.12.2022 г.
Представени са разпечатки на документи с посочена дата 10.05.2023 г., аналогични на
посочените, вкл. сертификат №17200312447682023 с посочена обща дължима сума 3638,88
лева.
Представен е и неподписан документ от дата 10.05.2023 г. - Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от „ТБАБ“ ЕАД,
съгласно който общия размер на сумата, предоставена по кредита е в размер на 14138,88
3
лева, като съгласно т. 3 в условия за усвояване на кредита е посочено, че с случаите, когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от кредитора, съответната част от средствата по
кредита се превеждат от кредитора по сметка на застрахователя по застраховка, избрана от
потребителя.
Изрично в т. 13 от Заявление –декларация за установяване на договорни отношения от
Ц. С. от 10.05.2023 г. е посочено „заявявам желанието си и давам съгласие да ми бъде
сключена застраховка/и предлагана/и от „ТБАБ“ ЕАД , действаща като застрахователен
агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“. В началната част на документа е посочено, че със същият лицето заявява, че
кандидатства за получаване на потребителски кредит с оглед евентуалното сключване на
Договор за потребителски кредит (или на други договори) с „ТБАБ“ ЕАД, като в тази връзка
се декларират посочените в документа обстоятелства.
Съдържанието на процесните договори, преценено с оглед предмета, страните и
уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същите съставляват договори за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата - кредитополучател е физическо
лице, на което по силата на всеки от процесните договори е предоставен кредит, който не се
установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесните
договори приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На първо място в случая освен цифрово посочване на ГПР договорите с ищцата не
съдържат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Във всеки от тях
липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
На следващо място в изчислението, при липса на друго посочено в договора, очевидно
е включен като разход по кредита само възнаградителната лихва, но не и застрахователните
премии по застраховките, които и в двата договора са включени към главницата като част от
сумата, с която е кредитирана ищцата. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
4
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК § общ разход по кредита за потребителя са и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В случая от представените сертификати, които на практика не съдържат ясни
изявления на застрахованото лице за встъпване в застрахователно правоотношение, може да
се направи извод, че ответникът „ТБАБ“ ЕАД е действал като застрахователен агент на
застрахователите Cardif assurance vie sa, France чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон
България с ЕИК ********* и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ с ЕИК *********. От представените пространни, но
комплицирани и неясни документи следва извод, че едновременно със сключване на
договорите за кредит са сключени чрез ответника и предлагани от посочените
застрахователи застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с включена
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните премии
по същите, макар и с посочени различни наименования - BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ 3 (bill)“,
„BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ 3 (bill)“ и „BANK живот АГЕНТ“, съгласно 7.2.2. е предвидено
да бъдат част от отпуснатите средства по кредитите и да бъдат преведени от ответника на
съответни застраховател. Видно от начина на изготвяне на договорите и погасителните
планове застрахователните премии формират част от главниците по кредитите, изначално се
включват в отпусканите средства и съответно също се олихвяват с уговорената
възнаградителна лихва. Посоченото съдът намира за очевидно изключващо защитната теза
на ответника, че застраховките не съставляват условие за сключване на кредита. Не е налице
соченият от ответника свободен избор на ищцата да се присъедини към застрахователните
програми. Такъв избор изобщо не е се установява да е предлаган. Инкорпорирането на
застрахователните премии в договорите за кредити и включването им в главницата на
практика лишава кредитополучателя от възможността да откаже включването му в
груповата застраховка. Видно от представеното заявление-декларация за установяване на
договорни отношения в т. 13 е изначално посочено заявяване на съгласие да бъдат сключени
застраховки на ищцата. Опция и варианти - няма, детайли и параметри – няма, налице е
предварително бланкетно съдържание на декларация, което категорично не води до извод и
тълкуване в смисъла, предлаган от ответника, че ищцата свободно е избрала да сключи
застрахователни договори. На фона на посочената декларация и предварително определен
към момента на сключване на всеки от договорите за кредит размер на застрахователната
премия, включен в размера на главницата, очевидно декларативното и бланкетно е
съдържанието на чл. 19 от договорите за кредит, съгласно който при сключване на договора
потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Преценката за това дали сключването на
5
договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита и дали предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия по см на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да изхожда от същинския смисъл на уговорките между
страните, тълкуван и изведен на база съвкупна преценка на механизма на договаряне,
начина на сключване и съдържание на договорите. Тази преценка в случая съдът намира, че
води до несъмнен извод, че застраховането по предлаганите от ответника като
застрахователен агент застрахователни програми е задължително условие за сключване на
договорите при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. Следователно
разходите за застрахователни премии съставляват общ разход по кредита и на основание чл.
19, ал. 1 ЗПК са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочените в двата договора
размери на ГПР не отговарят на действителните такива, което е довело до нарушение на
императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба
въвежда императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто
смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Следователно
неотчитането на застрахователната премия при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл - определение № 50685 от 30.09.2022 г.
по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС). Неточното посочване на компоненти от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица,
както и непосочването им. Цифровото посочване на ГПР, който не отговаря на
действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на цитираната норма,
тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за
кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на
предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че "чл. 10,
пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната премия е включена
в ГПР, тъй като е част от главницата по кредита. Главницата не представлява част от общия
разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е величината,
с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение
съгласно установената в Приложение № 1 формула.
За пълнота следва да се посочи, че въведените възражения по отношение
6
несъответствие на допълнителни документи, касаещи застраховки, с разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК не са съответни на съдържанието на тези документи. Изискванията за минимален
шрифт 12 пункта касаят изписването на договорите за кредит. Действително очевидно е, че
представените документи от дата на сключване на втория договор - 10.05.2023 г., касаещи
застрахователните програми /информационен документ, декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователните програми,
сертификат № 17200312447682023, Общи условия за застрахователни програми и общи
условия към допълнителна медицинска услуга/ са с шрифт по-малък от 12 пункта. По
отношение на текста на тези документи обаче изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК не са
приложими, тъй като последните намират приложени единствено към съдържанието на
договора за кредит и отделните елементи от него, а не и по отношение на свързаните с него
съглашения, каквото е застрахователното. Следва да се посочи и че конкретно
коментираните допълнителни документи с посочена дата 10.05.2023 г. не са преписи от
подписани на хартиен носител документи, тъй като видно от начина на оформление на
местата за подпис същите са електронно генерирани като „потвърдени“, а не носят
саморъчен подпис. Отделен и неподлежащ на обсъждане в настоящото производство е
въпросът за действителността на застрахователните договори, доколкото застрахователите
по тях не са страни в производството.
Неоснователно е и възражението на ищцата, че уговорената в договора
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва е
18,37 % годишно по договора от 30.12.2022 г. и 30,39 % годишно по договора от 10.05.2023
г., като съответните ГПР са – 19,84 и 34,89 по двата договора. Следователно в нито един от
двата договора годишният процент на разходите, калкулиран само с отчитане на
възнаградителната лихва като разход по кредита, не надвишава петкратния размер на
законната лихва. След като годишният процент на разходите не надвишава установения
максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този
годишен процент на разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, съответно
липсват основания за обявяване на целия договор за недействителен на това основание. /в
този смисъл изрично - Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т.
о., ТК/. Тези съображения обаче с оглед установената недействителност на договорите и
последицата, предвидена в чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК се явяват безпредметни.
По изложените мотиви настоящия съдебен състав на СРС приема, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на първото заявено от ищцата основание
– чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на същинското изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на
годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Искът като основателен следва да се уважи като се прогласи нищожността на договора
на основание противоречие с императивна правна норма – чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
7
По разноските
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
разноските за производството.
Ищцата е освободена от разноски за производството, поради което ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати държавна такса в размер на 762,09 лева в
полза на съда.
На адв. Х., оказал безплатна адвокатска защита на ищцата, ответникът следва да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500, определено на основание на чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА при съобразяване с фактическата и правна сложност на
производството, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С
посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА сключените между Ц. Ц. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 4,
бл. 409, вх. 3, ет. 2, ап. 5 и „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. ДХ № 52-54 Договор
за потребителски кредит № ********** от 30.12.2022 г. и Договор за потребителски кредит
№ 720031244768 от 10.03.2023 г. за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. ДХ №
52-54 да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 762,09 лева – разноски
по делото за държавна такса и възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата
„ТБАБ“ ЕАД с ЕИК **** и адрес: гр. С, ул. ДХ № 52-54 да заплати на адвокат П. Х. –
САК с адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 44, вх. А сумата от 500 лева– адвокатско възнаграждение за
оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ц. Ц. С. с ЕГН
**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9