РЕШЕНИЕ
№
19.03.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова АНД №1781 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.Н.П., ЕГН **********, съд.адрес:г***-адв.В.П.
против Наказателно постановление №18-1006-002547 от 20.08.2018 г. на Началник
група в с-р „ПП“ в ОД на МВР гр.Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 20 лева.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и се иска да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което поддържа чу НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 21.07.2018 г. в 02,46 часа
в гр.П., на ул.“Д. Д.“ управлява товарен автомобил „..“ с ДК №.., лична
собственост, като извършва следните нарушения:
1.Управлява МПС след като е лишен по
административен ред;
2.Управлява МПС с наложено наказание
глоба, което не е заплатил в едномесечния законов срок.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля Т.М.-актосъставител, както и
писмените доказателства представени по делото.
Възраженията, че жалбоподателя не е бил
водач на автомобила съдът намира за неоснователни. В тази насока не са
депозирани и приети никакви доказателства.
Напротив, свидетелят Т.М. дава
показания, че с патрулния автомобил, който свидетелят шофирал се движели зад
автомобила, управляван от жалбоподателя. Колегата му подал сигнал за спиране
със стоп палка, в момента, в който патрулният автомобил се изравнил с
автомобила на жалбоподателя. Тогава видели ясно водача, който бил именно
жалбоподателя. В момента, в който патрулният полицейски автомобил спрял пред
товарния автомобил, на който бил подаден сигнал за спиране, водачът сменил
мястото си с седящия да него пътник. Свидетелят
е категоричен, че при преминаването покрай товарния автомобил видял ясно, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя.
Показанията на свидетеля П са логични и
убедителни и с оглед факта на съставяне на АУАН именно на жалбоподателя, като
водач, но и оглед друго обстоятелство, което същият съобщава, че когато спрели
автомобила на мястото на водача седнало друго лице.
Не на последно място тези обстоятелства
се потвърждават и от писмените обяснения на Г П, който бил лицето, с което
жалбоподателят сменил мястото си на водач.
Освен това тези обстоятелства са
залегнали в представената по делото докладна записка.
І.
Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Възраженията на жалбоподателя за това, че
не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не бил водач на МПС съдът счита
за основателни по съображенията изложени по-горе.
Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая водачът е санкциониран за управление на МПС
след като е лишен от право да управлява по административен
ред.
Не е спорно по делото, че на същия за
извършени нарушения по ЗДвП е издадено НП №17-1006-002637/17.08.2017 г. на
Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик. Същото е било обжалвано, въз
основа на което е било образувано АНД №1936/2017 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд.
С решение от 19.02.2018 г. по цитираното
дело НП №17-1006-002637 от 17.08.2017 г. на
Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик е потвърдено в
частта, с която на Е.П. на основание чл.175 с ал.1,
т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1,
т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
В останалата част НП е било отменено.
Решението е влязло в сила на 11.06.2018
г., след като е било потвърдено с Решение по КАНД №339/2018 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, което се установи след справка в деловодната
програма на Районен съд Пазарджик, което несъмнено е сведено до знанието на
жалбоподателя.
Още повече, че фактически е започнало
изпълнението на административното наказание Лишаване от право д а управлява МПС
след като жалбоподателят е предал свидетелството си за управление на МПС на
28.06.2018 г., което е видно от представеното по делото писмо /л.46 от делото/.
Както се установи по делото същият е
спрян за проверка, при управление на МПС на 21.07.2018 г., на която дата
несъмнено е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
При тези данни е безспорно се установи,
че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания, като е отчел високата тежест
на нарушението, значителния брой нарушения на ЗДвП, за които са му били
налагани санкции с НП /общо 24 на брой/. В този смисъл съдът счита, че
санкцията е правилно определена в размера на максимума по чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДП.
По изложените съображения обжалваното
постановление в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
І.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Част от основните реквизити на акта за
установяване на административно нарушение съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е
описание на нарушението.
В случая съдът намира, че липсва ясно,
точно и пълно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават
неговата обективна съставомерност.
Това е така, защото при описване на
нарушението, актосъставителят, а след това и АНО, са се задоволили да посочат
само, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с налоежно наказание глоба ,
което не е заплатил в законовия едномесечен срок. В същото време никъде не е
посочено конкретното НП, за което актосъставителят и АНО са приели, че е
влязло в законна сила, кога и до кой момент жалбоподателят е могъл да се ползва
от "привилегията" да управлява с наказателно постановление,
заместващо контролен талон, съгласно чл.157, ал.8 от ЗДвП. Липсата на
конкретика в тази насока препятства не само санкционираното лице да разбере
рамките на обвинението, а и съдебния състав да извърши проверка по отношение
приложението на материалния закон. В конректния случай по отношение на
жалбоподателя има издадени 24 наказателни постановления, от които 23 влезли в
законна сила, и 19 от тях наложената глоба не е заплатена, но е недопустимо
рамката на обвинението да бъде извличана по реда на формалната логика.
Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда
волята на административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този
смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане
на съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно
поведение.
Това представлява процесуално нарушение от
категориятана съществените, тъй като привлеченият към
административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните факти,
очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях, т.е. не
може адекватно да упражнява правото си на защита.
В този смисъл наказателното
постановление, в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено без
спора да се разглежда по същество.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №18-1006-002547 от
20.08.2018 г. на Началник група в с-р „ПП“ в ОД на МВР
гр.Пазарджик, в частта с която на Е.Н.П., ЕГН **********,
съд.адрес:г***-адв.В.П. за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 лева.
ОТМЕНЯ НП №18-1006-002547
от 20.08.2018 г. на Началник група в с-р „ПП“ в ОД на МВР гр.Пазарджик, в частта с която на
Е.Н.П., ЕГН **********,
съд.адрес:г***-адв.В.П. за нарушение
на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: