Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр.Плевен, 21.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №593 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124, ал.1 във вр. с чл.107, ал.1, т.7 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е въз основа на жалба от А.Н.И., ЕГН **********,
чрез адвокат Д.Т. от АК - Благоевград
срещу Заповед №РД-05-01-14/24.06.2022 г., издадена от Директора на ОДЗ
/Областна дирекция „Земеделие“/ – Плевен.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на изводите
на органа, че И. е назначена при неспазване на чл. 7, ал. 1,
т. 6 ЗДС. Сочи, че редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, която се цитира в
обжалваната заповед, е ирелевантна, тъй като е приета след момента на
назначаване на жалбоподателката. Последната е била назначена на длъжност „Началник", с
придобит III младши ранг, код по
КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно ниво от
КДА 7, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно развитие", ОСЗ - Левски
и ИРМ - Белене, считано от 17.02.2014 г., съгласно Заповед №
РД-15-15/14.02.2014 г. на Директора на ОДЗ - Плевен. Назначаването й е станало
след конкурс при спазване на всички законови изисквания, при наличието на
комисия, която е проверила всички пречки за назначаването, преди да я допусне до участие в процедурата. Към този момент редакцията на чл. 7,
ал. 1, т. 6 ЗДСл (редакция към ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), е следната: За държавен служител може
да бъде назначено лице, което: 6.
отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните
актове за заемане на съответната длъжност. Много след като И. е назначена, през
2016 г., разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
т. 6 ЗДСл е променена (Редакция към ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.), като
са добавени допълнителни изисквания: За държавен служител може да бъде
назначено лице, което: 6. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) отговаря на
минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или
професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Сочи в жалбата, че за
осъществяване фактическия състав на правното основание за прекратяване на
служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл трябва да са налице
следните елементи: 1. служебно правоотношение между страните; 2. държавният
служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл.7; 3.
нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Счита, че релевантна от момента на назначаването е приложимата материалноправна норма в
редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл (ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), съгласно
която за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
съответната длъжност. В обжалваната заповед не се цитират
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
съответната длъжност. Твърди, че И. е отговаряла на чл. 7, ал. 1, т. 6
ЗДСл. към момента на назначаването й, регламентирани в Класификатора на длъжностите в администрацията
в редакцията към 17.02.2014 г. - моментът на назначаването на А.Н.И. на длъжността
„Началник", с придобит ранг III младши,
код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно
ниво от КДА 7, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно развитие", ОСЗ
- Левски и ИРМ - Белене, които са били са следните: минимална образователна
степен за заемане на длъжността - бакалавър; минимален ранг за заемане на
длъжността - III младши; минимален
професионален опит за заемане на длъжността - 4 години. Сочи, че и съгласно настоящата редакция на
Класификатора на длъжностите в администрацията (Обн. - ДВ, бр. 47 от 21.06.2011
г. (последно изм., бр. 67 от 13.08.2021 г., в сила от 17.08.2021 г.; доп., бр.
21 от 15.03.2022 г., в сила от 15.03.2022 г.)
изискванията за длъжността, на която е била назначена И., са абсолютно същите. В
нито една от двете цитирани по-горе редакции на Класификатора на длъжностите в
администрацията не е посочено нормативно изискване какво точно трябва да бъде
по вид висшето образование за тази длъжност, поради което този въпрос според жалбоподателя е напълно ирелевантен,
изискването е само да бъде придобита съответната образователно -
квалификационна степен „Бакалавър", без значение в какво направление
точно. Твърди, че И. е отговаряла на абсолютно всички изисквания към
момента на назначаването - имала е виеше
образование, с образователно квалификационна степен „Магистър", била е с ранг
III младши, с професионален опит от 8 години и три месеца към този момент,
поради което е отговаряла на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност, и в частност
изискванията съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. Твърди,
че не съществува какъвто и да е законов
или подзаконов нормативен акт, който към 17.02.2014 г. - моментът на назначаването
на А.Н.И., да поставя забрана или да не допуска лице със специалност като нейната
да заема длъжността, на която е била назначена последната, нито пък да поставя
изискването за специфично виеше образование за лицето, което следва да бъде
назначено на тази длъжност. Следователно
няма нормативен акт, който към 17.02.2014 г. да определя някакви по-специфични
изисквания за заемане на длъжността „Началник", с придобит ранг III
младши, код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА,
длъжностно ниво от КДА 7, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно
развитие", ОСЗ - Левски и ИРМ - Белене, извън тези, изтъкнати в
Класификатора на длъжностите в администрацията.
Соченото в обжалваната
заповед противоречие с изискването на професионална област, знания и умения,
съобразени с изпълнението на длъжността „Началник", обективирано в
длъжностната характеристика, според жалбоподателя е несъстоятелно. Длъжностната характеристика не може по никакъв начин
да се квалифицира като някакво
нормативно изискване, нормативен акт или изобщо тя няма никакво значение от
гледна тока на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл (Редакция към ДВ, бр. 67 от 27.07.1999
г.). Освен това длъжностната характеристика, каквито и изисквания да има в нея,
се съставя едва след като служителят бъде назначен и след като възникне
служебното правоотношение, така че тя няма как да има каквото и да е отношение
към предшестващия съставянето й момент на назначаването на служителя, което в
случая е станало със Заповед № РД-15-15/14.02.2014 г. на Директора на ОДЗ -
Плевен. Счита, че каквито и допълнителни изисквания да се поставят за
длъжността в евентуално последващо
подписани длъжностни характеристики, те са напълно ирелевантни. Следователно
соченото противоречие между изискуемото образование в длъжностната
характеристика и образованието на жалбоподателката не е съществувало, когато тя
е било назначена на работа.
На
следващо място счита, че обжалваната заповед не е била подписана, с което е
нарушена разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, което се установява от приложената към настоящата жалба заповед,
същата не е била подписана от Директора на ОДЗ - Плевен И. Н. Н. или от което и
да е друго лице. Фактът, че заповедта не е подписана, води до неспазване на
изискуемата от закона форма на индивидуалния административен акт, и го прави
нищожен акт.
На следващо място сочи, че обжалваната заповед не е била връчена на И.,
което води до нейната незаконосъобразност и до накърняването на правото й на защита,
тъй като е неясен моментът на прекратяването на служебното правоотношение. Счита, че чрез невръчването на обжалваната заповед по
недопустим начин е ограничено правото на жалбоподателката в законоустановените
срокове да научи, кой, кога и как точно прекратява служебното й правоотношение,
за да организира своевременно и правото си на адекватна защита. Счита, че връчването на заповедта е изключително
съществен въпрос, доколкото то не касае само и единственото началото на срока
за обжалване, но и факта, че моментът на получаването е и моментът на
прекратяването на служебното правоотношение.
Счита още, че обжалваният административен акт е
постановен при липса на мотиви и при липса на индивидуализация на адресатите,
поради което не е спазено изискването за форма на административния акт (чл.
146, т. 2 от АПК). Сочи, че в случая мотивите
на обжалваната заповед на практика се ограничават само до няколко неясни
изречения, те са лаконични и неясни. В конкретната заповед е посочено
бланкетно, че жалбоподателката не отговаря на някакви изисквания (неясно какви,
тъй като нито се посочва конкретна норма от закон или подзаконов нормативен
акт, нито пък някакви други ненормативни изисквания, каквото и значение изобщо
да имат те), но нито е посочено ясно и точно на кои точно изисквания не
отговаря, към кой момент се счита, че не е отговаряла, цитира се някаква
длъжностна характеристика, която е неясно откога е и дали изобщо е била
връчвана/довеждана до знанието на И., цитират се неотносими материалноправни норми, които към този момент
дори не са съществували, и т.н.
На следващо място счита, че
изобщо не е разгледана
фактическата обстановка във връзка с обжалвания административен акт и не се
навлиза в никаква конкретика. Така изложените „мотиви", или по-точно
единствен „мотив", индикира единствено неправилно тълкуване и прилагане на
материалноправната норма на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. В административния акт
липсва посочване на факти или препращане към друг документ, в който те се
съдържат, като не е ясно как изобщо административният орган е достигнал до този
извод.
На последно място сочи, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, защото същата противоречи на вече влязъл в сила
административен акт - Заповед № РД-15- 15/14.02.2014 г. на Директора на ОДЗ –
Плевен, която е стабилен административен акт, по отношение на който в
производството по обжалване на прекратяването на служебното правоотношение, е
недопустим косвеният съдебен контрол и преценка от страна на съда досежно това
законосъобразен ли е същият този акт.
В заключение моли съда да отмени оспорената заповед и
да присъди сторените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Депозирано е и допълнително писмено становище от
пълномощниците на жалбоподателката с вх.№5172/19.09.2022 год., в което са
развити подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
с адвокати П. от САК и Т. от АК-Благоевград, които поддържат жалбата на
заявените в нея основания. Представят писмени бележки, в които правят подробен
анализ на разпитаните в съдебно заседание свидетели и развиват подробни съображения
за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Молят за нейната отмяна.
Ответникът е депозирал отговор на жалбата, наименован
„отговор на искова молба“ с вх.№ 4312/16.08.2022 год., в който е изложил
съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че правоотношенията със
жалбоподателката са започнали на много по-ранен етап, преди издаването на Заповед
№ Р-15-15/14.02.2014 г. на директора на ОДЗ - Плевен, през 2005 г., когато е
била назначена на длъжност младши експерт и впоследствие-през 2009 г., когато е
назначена по заповед за вътрешно съвместителство на длъжност „началник“ в ОСЗ
Левски. Сочи, че при назначаването си през 2005 год. жалбоподателката е с
образование - магистър по история с диплома от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“-
гр. В. Търново и професионален опит от 11 месеца. След извършена атестация със
заповед № РД-44-80/11.05.2009 г. служителката от „младши експерт“ е повишена от
V младши ранг в IV младши ранг, считано от 1.02.2009 г. С подадено заявление от
нея с вх. № 151/26.01.2009 г. и след Докладна записка с изх. № 151/26.01.2009 г.
от Г.Г. - директор на ОД „Земеделие“ Плевен до Министъра на Земеделието и
храните, А.И. е
назначена по вътрешно съвместителство на незаета длъжност „началник“ в
Общинска служба по земеделие - Левски към ОД „Земеделие“ – Плевен, със Заповед №
РД-44-255/04.03.2009 г. на Министерство на земеделието и храните,
която е получена от служителя на 5.03.2009 г., като
преди подписване на заповедта, на същата дата е предоставена и длъжностна
характеристика. Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията и
предоставената длъжностна характеристика служителят е следвало да отговаря на
следните изисквания: минимален ранг III
младши или да притежава 5 год., минимален професионален
опит в
дейности, осъществени в областта на земеделието и горите или в дейности,
свързани с ръководство, планиране, контролиране и координиране на
администрацията и/или структурно звено. И да притежава висше образование, с
минимална образователна стенен - бакалавър. Към момента на заемане на длъжността „началник“ лицето
е отговаряло на изискването по отношение на образование, но не е притежавало
изискуемия професионален опит или придобит ранг, тъй като към 5.03.2009
г. е с IV младши ранг и 3 г. 4 м. и 4 дни професионален опит. Прави извод, че И. още към момента на назначаването и като
„началник“ на ОСЗ - Левски, не
е отговаряла на изискванията за заеманата длъжност, съгласно
чл.7, ал.1, т.6 ЗДСл. (редакция бр. 108/19.12.2008 г., валидна към момента на
възникване на служебното правоотношение), като не е притежавала необходимия
професионален опит и/или ранг, т.е още към 05.03.2009 г. не е следвало да заема
длъжност с ръководни функции и компетентности. През януари 2014 г. е проведена
конкурсна процедура за длъжност „началник“ ОСЗ - Левски и офис Белене, Главна
дирекция „Аграрно развитие” към ОД „Земеделие“ - Плевен. Като с Протокол
№1/20.01.2014 г., Протокол №2/20.01.2014 г., Протокол №3/04.02.2014 г.,
Протокол №4/04.02.2014 г. е класирана А.Н.И. на конкурсната длъжност. Със
заповед № РД-15-15/14.02.2014 г. служителката е преназначена на длъжност
„началник“ ОСЗ - Левски и офис Белене, Главна дирекция „Аграрно развитие“ към
ОД „Земеделие“ — Плевен, като е подписана на 17.02.2014 г., на която дата жалбоподателката е подписала и длъжностната
характеристика.
Сочи още в отговора, че в конкретния случай,
длъжността „началник“ е с ръководни функции, изпълнявани в област на дейност:
административно-организационни, селско и горско стопанство или
финансово-стопанска дейност, и с основна
цел на длъжността: Подпомага Главния директор на ГД „Аграрно развитие'' в ОД „Земеделие“ при осъществяване на
правомощията му за ефективно провеждане на държавната политика в областта на
земеделието и горите, както и по прилагането на Общата селскостопанска политика
на ЕС на територията на областта, както и за подобряване на административното
обслужване. Организира, контролира и координира цялостната дейност на
общинската служба по земеделие. Изхождайки от основната цел на длъжността,
конкретните преки задължения, свързани с управление и/или регулиране на
поземлени отношения на територията на ОСЗ, работа с КВС и при спазване на
правната уредба на специални закони като ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, Наредба
№3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски производители и
други, съвсем логично стеснява и кръга на професионалната област и
образованието на подходящите кандидати. На това основание счита, че изброените в т.10.3 професионални области: агрономство, агроинжинерство. зооинжинерство,
механизация на селското стопанство, геодезия, икономика, стопанско управление,
право и други не следва да се тълкуват
разширително, а като примерно изброяване на подходящи специалности в професионално
направление свързано с характера и обема на изпълняваните ръководни функции. В
изброяването „и други" следва да се подразбира - други подобни
специалности, при които са придобити конкретни и задълбочени знания и умения в
сферата на селско и горско стопанство, геодезия, икономика и право. С оглед на
това сочи, че Класификаторът посочва общите изисквания по отношение на
образование, професионален опит/ранг, на който следва да отговаря държавен
служител в администрацията на посочената длъжност. А конкретизацията по
отношение на професионалните области се отразяват в самата длъжностна
характеристика, което е израз на изцяло делегираната оперативна самостоятелност
и преценка на органа по назначаване да действа по целесъобразност.
Твърди, че противно
на оплакванията в жалбата, оспорената Заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 г. е
подписана от Директора на ОД
„Земеделие" – Плевен, издадена е в
установената в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. писмена форма и при изрично посочване на
основание за издаване и за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 107,
ал. 1, т.7 от ЗДСл.-държавният служител е назначен при неспазване на условията
на чл.7, ал. 1, т.6 от ЗДСл. - не отговаря на минималното изискване за заемане
на длъжността „Началник“, Ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно ниво от КДА7,
съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, не притежава
минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или
професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност и горепосоченото нарушение
съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение.
Заповедта съдържа основания за изплащане на дължими обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск - по чл. 61 от ЗДСл. В оспорената заповед е спазено и
изискването да е посочено изрично от кога служебното правоотношение се
прекратява, а именно считано от 24.06.2022 г. В административния акт е посочен
и реда, пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване. Заповедта е подписана
от И. Н. Н., в качеството й на директора на ОДЗ - Плевен и орган по
назначаване, като е положен и печата на администрацията. Сочи, че Заповедта е
предоставена за подпис и на А.И., която категорично е отказала да я подпише,
като това е удостоверено от двама свидетели с подпис, дата и час на връчването
на заповедта. Отбелязването е извършено на гърба на заповедта с почерка и
подписа на свидетелите. Изложени са мотиви за издаване на заповедта, а именно -
чл.107, ал. 1, т.7 - служителят не отговаря на изискванията на чл.7, ал.1, т.6
от ЗДСл.
Сочи се в отговора,
че по инициатива на органа по назначаване със Заповед № РД-07-37/06.06.2022 г.
е назначена комисия, която е извършила проверка на служебните досиета на
началниците на общинските служби по земеделие на територията на ОДЗ - Плевен по
отношение на придобитите минимални изисквания за степен на завършено
образование и ранг или професионален опит, както и специфичните изисквания,
предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, в
съответствие с разпоредбата на чл.7, ал. 1 от Закона за държавния служител,
Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията. Изводите на комисията са
обективизирани в Протокол №1/07.06.2022 г., в който по отношение на И. е
констатирано, че съгласно т.10.3 от
одобрената длъжностна характеристика към датата на назначаване, служителят е
отговарял на изискванията за образователно- квалификационна степен в професионална
област за заемане на длъжността, но не е отговарял на минималния професионален
опит за длъжността „Началник ОСЗ“ и/или придобития ранг
съгласно чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. във връзка с т.199
от Класификатора на длъжностите в администрацията и чл. 5 от Наредбата за прилагане
на класификатора на длъжностите в администрацията, определящи минималните
функции и компетентности на ръководните длъжности. Комисията е констатирала, че
признатият професионален опит към датата на назначаване не отговаря на
посочените по - горе нормативни документи, тъй като тя е изпълнявала длъжността
младши експерт. Не е упражнявала ръководни функции, каквито се изискват за
заемане на длъжността „Началник ОСЗ“. С оглед изменение на длъжностните
характеристики на всички служители на длъжност „Началник ОСЗ“, органът по
назначаване, след преценка за функциите и спецификата на работата в ОСЗ и
действащ в оперативна самостоятелност, е стеснил кръга на професионална област,
необходима за заемане на длъжностите, с което е преценил, че само знания и
умения от посочените професионални области са необходими с оглед спецификата,
функциите и дейностите на звената. С изменението на длъжностната
характеристика, придобитото образование от служителя (Магистър специалност „Българска
история“ с Диплома № 1054 с рег.№ 40244/2002 серия ВТУ-2002 г. изд. от ВТУ „ Св.
Св. Кирил и Методий“- гр. В. Търново) е изключено от изброените професионални
области, попадащо към „други“ в длъжностната характеристика към момента на
назначаване. След проверка на служебните досиета и при съобразяване на
вменените от законодателя (съгласно чл.5 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията) отговорности и функции на
началниците на ОСЗ, като ръководни кадри, Комисията е излязла със становище, че
на служителите, които не отговарят на необходимата професионално-образователна
степен и необходимия професионален опит и/или придобит ранг, следва да им бъде
прекратено служебното правоотношение. Протоколът от заседанието на комисията е
представен на директора на ОД „Земеделие“ - Плевен, в изпълнение на възложената
им задача със заповед РД-07- 37/06.06.2022 г., което е обусловило и издаването
на оспорената заповед. Счита, че право на органа по назначаване е с оглед
настъпилите промени, въз основа на предоставените му законови правомощия да
издаде административен акт за прекратяване на служебните правоотношения със
служител, който не отговаря на условията за заемане на конкретната длъжност, за
да прекрати съществуващо закононарушение
или по-точно след като е констатирано, че А.И. е назначена като началник, при
погрешно тълкуване на примерното изброяване от професионалните области и
понятието „и други“ на придобито образование да прекрати служебното и
правоотношение. Счита, че в понятието „и други“ попадат други сходни специалности
в професионално направление: селско и горско стопанство, икономика и право, а
не всякакви други специалности, неотносими към изпълняваните длъжностни
задължения. В заключение моли съда да отхвърли жалбата.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт Н. с пълномощно на л.41 от делото,
която оспорва жалбата, моли съда да отхвърли жалбата, развива подробни
съображения в писмени бележки.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на
оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Въз основа на Заявление
1522/27.09.2005 год. на л.556,557 и Предложение от Директора на ОДЗ
Плевен-л.555, с приложената на л.552 от делото Заповед №РД-44-3329/28.10.2005
год. на Министъра на земеделието и горите, И. е назначена на длъжност „младши
експерт“ с ранг V младши в МЗГ, ОДЗГ-Плевен, Общинска
служба по земеделие и гори–Плевен, за заместване на отсъстващ служител и със
срок за изпитване една година. Със Заповед № РД-44-3436 от 01.12.2005 г. на
Министъра на МЗГ И. е преназначена на длъжност „младши експерт“ с ранг V младши
в ОДЗГ – Плевен, ОСЗГ – Левски, за неопределено време, със срок за изпитване
една година, считано от 1.12.2005 г. Със Заповед № РД-44-480 от 11.05.2009 г.
на зам.министъра на МЗХ И. е повишена от V младши ранг в ІV младши ранг,
считано от 1.02.2009 г.
Видно от приложените на л.398 и л.399
заявление от И. и докладна записка от Директора на ОДЗ – Плевен № 151 от
26.01.2009 г. е поискано съгласие от МЗХ И. да изпълнява длъжностна началник на
ОСЗ – Левски в отдел ОСЗ на ОДЗ – Плевен по вътрешно съвместителство със срок
до назначаването на служител на незаетата длъжност, но не по-дълъг от шест
месеца. Към докладната е приложено дадено съгласие от И. за заемане на
длъжността. Жалбоподателката е назначена със Заповед № РД-44-255 от 4.03.2009
г. на зам.министъра на МЗХ на длъжността началник на ОСЗ – Левски в ОДЗ –
Плевен по вътрешно съвместителство, до назначаването на служител, но за не
повече от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта /л.395/.
Заповедта е връчена на И. на 05.03.2009 г. На същата дата – 05.03.2009 г., на И.
е била връчена и длъжностна характеристика за длъжността началник на ОСЗГ,
която е приложена на л.391-394 от делото. Със Заповед № РД 15-32 от 19.08.2010
г. на директора на ОДЗ – Плевен И. е преназначена от длъжност младши експерт в
ОСЗ – Левски на длъжност мл.експерт в ОСЗ – Плевен за неопределено време,
считано от 19.08.2010 г.
Със Заповед № РД-7 от 6.01.2014 г.
на директора на ОДЗ – Плевен е обявен конкурс за заемане на длъжността началник
на ОСЗ – Левски и офис Белене, ГД „Аграрно развитие“, ОДЗ – Плевен. Изискванията
към качествата на кандидатите за длъжността съгласно обявата са следните: степен
на завършено образование – бакалавър; специалност – агрономство,
агроинженерство, зооинженерство, механизация на селското стопанство, геодезия,
икономика, стопанско управление, право и други; минимален професионален опит –
4 години в област или области, свързани с функционалните задължения на
длъжността или минимален ранг ІІІ младши. Видно от протокол № 1 от 20.01.2014
г. на Комисията за разглеждане на подадените заявления за длъжността началник
на ОСЗ – Левски, до конкурс са допуснати документите на жалбоподателката, а
останалите двама явили се кандидати не са допуснати до конкурс. В протокол № 2
от 20.01.2014 г. е приета система за провеждане и определяне на резултатите от
тест и интервю в конкурс за длъжността началник на ОСЗ – Левски и офис Белене,
ГД „Аграрно развитие“, ОДЗ – Плевен. С протокол № 3 от 04.02.2014 г. кандидатът
И. е допусната до интервю и е решено същото да се проведе на 4.02.2014 г. в ОДЗ
– Плевен. С протокол № 4 от 4.02.2014 г. са обявени окончателните резултати,
като на А.И. е поставен окончателен резултат 43,75 точки. Със Заповед №
РД-15-15 от 14.02.2014 г. /л.154/ на директора на ОДЗ – Плевен И. е
преназначена от длъжност младши експерт в ОСЗ – Плевен, ГД „АР“ на длъжност
началник, код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА,
длъжностно ниво от КДА 7, с професионален опит към 16.02.2014 г.: 08 г. 03 м. в
ГД „АР“, Общинска служба по земеделие Левски и офис Белене, за неопределено
време, считано от 17.02.2014 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на
17.02.2014 г. На л.151-153 е приложена длъжностна характеристика за заеманата
длъжност.
Със Заповед № РД-07-37 от 6.06.2022
г. директорът на ОДЗ – Плевен е разпоредил проверка на служебните досиета на
началниците на ОС „Земеделие“ на територията на Областна дирекция „Земеделие“ –
Плевен по отношение на придобитите минимални изисквания за степен на завършено
образование и ранг или професионален опит, както и специфичните изисквания,
предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, в
съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДС, КДА и Наредбата за прилагане
на КДА. За заседанието на комисията е съставен протокол № 1 от 07.06.2022 г. В
протокола е отразено, че преди заседанието комисията се е запознала с
минималните изисквания за заемане на длъжността началник ОСЗ според КДА, а
именно: ръководно ниво 7А, четири години професионален опит и/или придобит ІІІ
младши ранг и минимална образователна степен – бакалавър. По отношение на жалбоподателката
е констатирано следното:
А.Н.И. ***:
- Степен на завършено образование:
магистър, специалност „Българска история“ с Диплома № 1054 с рег.№ 40244/2002,
серия ВТУ-2002 г., изд.от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.В.Търново; бакалавър
специалност „История“ и професионална квалификация – „учител“ с Диплома с рег.№
35907/2001, изд.от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.В.Търново;
- придобит ранг към момента на назначаване: ІV мл.;
- професионален опит към момента на назначаване 8 год.
и 3 мес.;
- назначена като началник на 17.02.2014 г.
Съгласно т.10.3 от одобрената
длъжностна характеристика към датата на назначаване, служителят е отговарял на
изискванията за образователно-квалификационна степен в професионална област за
заемане на длъжността, но не е отговарял на минималния професионален опит за
длъжността „Началник ОСЗ“ и/или придобития ранг, съгласно чл.7, ал.1, т.6 от
ЗДСл. във връзка с т.199 от Класификатора на длъжностите в администрацията и
чл.5 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията, определящи минималните функции и компетентности на ръководните
длъжности. Комисията констатирала, че признатият професионален опит към датата
на назначаване не отговаря на посочените по-горе нормативни документи, тъй като
тя е изпълнявала длъжността младши експерт. Не е упражнявала ръководни функции,
каквито се изискват за заемане на длъжността „Началник ОСЗ“.
С оглед изменение на длъжностните
характеристики на всички служители на длъжност „Началник ОСЗ“, органът по
назначаване, след преценка за функциите и спецификата на работата в ОСЗ и
действащ в оперативна самостоятелност, е стеснил кръга на професионална област,
необходима за заемане на длъжностите, с което е преценил, че само знания и
умения от посочените професионални области са необходими с оглед спецификата, функциите
и дейностите на звената.
С изменението на длъжностната
характеристика, придобитото образование от служителя (Магистър специалност
„Българска история“ с Диплома № 1054 с рег.№ 40244/2002, серия ВТУ-2002 г.,
изд.от ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“ – гр.В.Търново) е изключено от изброените
професионални области, попадащо към „други“ в длъжностната характеристика към
момента на назначаване.
Със Заповед № РД-05-01-14 от
24.06.2022 г. на Директор ОДЗ – Плевен, на основание чл.107, ал.1, т.7, във
връзка с чл.108 от Закона за държавния служител, считано от 24.06.2022 г. е
прекратено служебното правоотношение с А.Н.И., на длъжност началник, с придобит
ранг V старши, код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА,
длъжностно ниво от КДА 7, с място на работа Областна дирекция „Земеделие“ –
Плевен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие –
Левски и ИРМ – Белене. Като причини за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено, че държавният служител е назначен при неспазване на
условията на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл и не отговаря на минималното изискване за
заемане на длъжността „Началник“, Ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно ниво от
КДА 7, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, не притежава
минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или
професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност и горепосоченото
нарушение съществува и към момента на прекратяване на служебното
правоотношение. В заповедта се сочи, че след проверка на представените
документи за придобита образователно-квалификационна степен, а именно: Диплома
за висше образование серия ВТУ-2002, № -1054/2002 и рег.№ 40244/2002 г.,
издадена от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – В.Търново, е установено, че същата е
за придобита професионална квалификация – „Магистър по история“, степен:
магистър, специалност „Българска история“; Диплома с рег.№ 35907/2001 г.,
степен: бакалавър, специалност: „История“ е за придобита професионална
квалификация учител, което противоречи с изискването на професионална област,
знания и умения, съобразени с изпълнението на длъжността „началник“ на Общинска
служба по земеделие и посочени в длъжностната характеристика, връчена на служителя.
Заповедта е връчена при условията на
отказ на 24.06.2022 г., в 16.03 часа, за което на гърба на заповедта са се
подписали двама свидетели /л.589/. Видно от представена епикриза /л.1197/, И. е
била на болнично заведение в периода 22-27.06.2022 г. в МБАЛ-Левски ЕООД.
По делото са разпитани петима
свидетели. Св. Н.В.Г., В. С. И. и Т.Т.Г. са
служители на ОДЗ, като заедно с директора Н. са посетили гр.Левски, и след като
не са намерили И. в ОСЗ, са посетили болницата в гр.Левски, където е била И..
Сочат, че последната е отказала да подпише и получи заповедта, като и други
носени от тях документи, свързани с прекратяването на служебното
правоотношение. Твърдят, че е разбрала за заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение.
Св. С.М.И. е бивша колежка на И., също с прекратено
служебно правоотношение, и преразказва предадените и от И. сведения. И. не е
разбрала, че е прекратено служебното й правоотношение със заповед, разбрала го
е от назначаването на друг служител на нейната длъжност, била е болна.
Св. К.И.К. съжителства на семейни начала с
жалбоподателката. Според него жалбоподателката не е разбрала какви документи й
носят за подпис в болницата, мислила е, че е предложение за обезщетение от 6
работни заплати. По–късно са получили неподписан екземпляр от заповедта.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, доколкото заповедта е
връчена на 24.06.2022 г., а жалбата е подадена на 8.07.2022 г., видно от
клеймото на запазения пощенски плик на л.18, от надлежна страна-адресат на
акта, който е неблагоприятен за И., чрез надлежно упълномощен с пълномощно на
л.17 от делото адвокат, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
По същество е основателна.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че към момента на издаване на процесната заповед И.
е заемала длъжността „Началник", с придобит V старши ранг,
код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно
ниво от КДА 7, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно развитие", ОСЗ
- Левски и ИРМ - Белене. Същата работи в ОДЗ Плевен от 2005 г., като по-горе при
описание на фактите подробно са описани заеманите от нея длъжности. Съгласно
чл.3, ал.3, т.8 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните дирекции
"Земеделие", Директорът на областна дирекция "Земеделие" назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
От горните факти и посочената правна норма се налага
извод, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. е издадена
от компетентен орган съобразно чл.108 във вр. с чл.107 ал.1 от ЗДСл, а именно
от директора на ОДЗ Плевен, който е и орган по назначаване. Същата е подписана
от директора, видно от копието на л.589, с оглед на което твърденията в жалбата
за обратното са неоснователни. От същото копие е видно, че заповедта е връчена
при условията на отказ, като същият е удостоверен от двама свидетели. Не е
налице връчване на неподписан екземпляр – приложеното на л.16 копие е с
нечетлив подпис на директор, а от представения от И. в о.с.з. екземпляр
/л.1202/ е видно, че същият е подписан от директора, но не е преснимана втората
страница, на която са подписите на свидетелите, удостоверили отказа за
получаване.
Атакуваната заповед е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е правното основание
за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл,
според който текст служебното правоотношение се прекратява без предизвестие,
когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува
и към момента на прекратяване на правоотношението, което съвпада с посоченото
фактическо основание за издаване на акта.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
такива не се и твърдят.
Спорът се свежда до това дали са налице
предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно чл.7,
ал.1, т.6 вр. чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл,
за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното
правоотношение, по което страна е жалбоподателката, респ. спазени ли са
материалноправните изисквания на ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
материалноправните основания за постановяването й и при неспазване на целта на
закона, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл
предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на
административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при
неспазване на условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението
съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира
изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда
ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена
дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното
изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между
държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая
спорният по делото въпрос е дали при
назначаването на длъжност Началник", с придобит III младши ранг, код по КИД 8411, код по НКПД 11126086, ръководно
ниво 7А от КДА, длъжностно ниво от КДА 7, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД
„Аграрно развитие", ОСЗ - Левски и ИРМ - Белене, считано от 17.02.2014 г.,
И. е отговаряла на тези изисквания, и ако не – дали не отговаря и към момента
на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл в приложимата
редакция към датата на издаване на заповедта за назначаване – 14.02.2014 г., за
държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Според настоящия състав на съда това е датата на назначаване на длъжността/14.02.2014
год, когато И. е назначена след провеждане на конкурс за заемане на длъжността/,
въпреки че преди това лицето е заемало тази длъжност по заместване. Съгласно процесната
заповед за прекратяване на служебното правоотношение, притежаването на
професионална квалификация „магистър по история“ противоречи с изискването
професионална област, знания и умения, съобразени с изпълнението на длъжността
„Началник“ на ОСЗ, и посочени в длъжностната характеристика.
Следва да се посочи, че към датата на назначаване, в
длъжностната характеристика /л.151-153/ изискванията относно образованието са
били висше, минимална образователна степен – бакалавър, професионална област – агрономство,
агроинжинерство. зооинжинерство, механизация на селското стопанство, геодезия, икономика, стопанско управление, право и други. В случая не е било
налице разширително тълкуване на това
изискване, доколкото с посочването на професионални области и „други“ се дава възможност
на лица с всякаква професионална област на висше образование да заемат
длъжността.
Съгласно Класификатор
на длъжностите в администрацията в приложимата редакция към датата на издаване
на заповедта за назначаване – 14.02.2014 г., изискванията за началник на ОСЗ са образование –
бакалавър, ранг III младши, стаж 4 години. Длъжността се заема по
служебно правоотношение. Не е спорно, че към датата на назначаване И. е с
изискуемите образование, ранг и стаж. Във връзка с това следва да се отбележи,
че стажът и рангът се съобразяват към датата на назначаване като титуляр, и са
съответно стаж 8 години и 3 месеца, и ранг III младши, видно от заповедта на л.154.
Съобразяването на предходна заповед за заместване е неправилно, доколкото
именно със заповедта от 14.02.2014 г. И. е постоянно назначена на заеманата
длъжност.
С оглед на изложеното, към датата на назначаване И.
е отговаряла на минималните изисквания за степен на завършено образование и
ранг или професионален опит. Следва да се посочи, че нито ответникът твърди,
нито в заповедта е посочено, че към датата на назначаване са били налице
специфични изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на съответната
длъжност, и че същите не са били спазени.
Към
датата на прекратяване на служебното правоотношение – 24.06.2022 г.,
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл гласи: За държавен служител може да
бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на
завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната
длъжност. Съгласно Класификатор на
длъжностите в администрацията в приложимата редакция към датата на издаване на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – 24.06.2022 г., изискванията
за длъжността „началник“ на ОСЗ са образование – бакалавър, ранг III младши, стаж 3 години. Не е спорно, че към датата
на прекратяване на служебното правоотношение И. е с изискуемите степен на образование, ранг
и стаж. Следва да се посочи, че изискванията са облекчени в сравнение с
изискуемите към датата на назначаването й, доколкото изискуемият стаж е
по-кратък.
Също следва да се посочи, че нито ответникът
твърди, нито в заповедта е посочено, че към датата на прекратяване на
служебното правоотношение са налице специфични изисквания, предвидени в
нормативни актове за заемане на съответната длъжност. Във връзка с това, според настоящия състав на съда следва да се
посочи, че последващата длъжностна характеристика не е
нормативен акт. Нормативни актове могат да издават само органи, предвидени в
Конституцията или в закон – в този смисъл е чл.2, ал.1 от Закона за
нормативните актове, и директорът на ОДЗ не е оправомощен нито с Конституцията,
нито със закон да издава такива актове, включително да въвежда специфични
изисквания към служителите, които да попадат в хипотезата на чл.7, ал.1, т.6 от
ЗДСл. Дори да имаше такова право, негов нормативен акт не е обнародван в
Държавен вестник, за да влезе в сила и да бъде прилаган.
В обобщение на изложеното съдът намира, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото както към датата
на назначаване, така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение И.
отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг
или професионален опит. По отношение на заеманата от нея длъжност не се сочат
специфични изисквания, предвидени в нормативните актове за заемането й, и
такива не са и налице. Длъжностната характеристика не е нормативен акт. Липсват
предвидените в чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателката, доколкото както към датата на
назначаването й, така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение
е отговаряла на изискванията чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл по отношение на минимално
изискуемите степен на завършено образование и ранг или професионален опит. Не
са били налице към датата на назначаването и не са налице към датата на прекратяването
на служебното правоотношение специфични изисквания, предвидени в нормативни
актове за заемане на съответната длъжност, с оглед на което служебното
правоотношение не може да бъде прекратено поради липсата им.
Нарушаването на материалния закон предполага и
несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане. Това е така,
доколкото прекратяването на служебното правоотношение на И. е предприето на
основание, който не се обхваща от законовата норма, респективно правомощието на
административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено
добросъвестно.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Заповед за прекратяване на служебното правоотношение
може да се издаде само при издадена заповед за назначаване на държавна служба.
С оглед на това не е налице противоречие на процесната заповед с издадената
заповед за назначение през 2014 г.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. В
жалбата е направено искане за присъждане на разноски. По делото на л.1203 е
приобщен списък с разноските, които са в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение. На л.1204 е приложен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено договорено и изцяло платено в брой при подписване на договора
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Н. е направила възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е
основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. С оглед предмета на спора, въпреки обема на събрания
доказателствен материал и факта, че са изслушани петима свидетели, и с оглед на
това, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, и не са извършвани
други процесуални действия, делото не е с фактическа и правна сложност. На
жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер предвиденото минимално такова по чл.8, ал.3 – 500 лева, като за разликата
над претендирания размер от 1200 лева искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да се отхвърли.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба от А.Н.И., ЕГН **********, Заповед №РД-05-01-14/24.06.2022 г.,
издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен да
заплати в полза на А.Н.И., ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Н.И., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения
размер от 500 лева до пълния претендиран размер от 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/