Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.03.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд първи
граждански състав
На двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1618 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
По спора между страните е постановено Решение №
215/12.06.2019г., постановено по гр.д. № 1522/2018г. по описа на КрлРС, което
решение е изцяло потвърдено при въззивното обжалване
с Решение № 1254 от 04.11.2019г., постановено по в.гр.д. № 1881/2019г. по описа
на ПОС. Във връзка с депозирана касационна жалба, ВКС е допуснал касационно
обжалване на Решение № 1254/04.11.2019г., постановено по в.гр.д. № 1881/2019г.
по описа на ПОС, като с Решение № 102/27.11.2020г., постановено по гр.д. №
819/2020г. по описа на ВКС, II ГО е ОБЕЗСИЛЕНО с решението на Окръжен съд – П.
и потвърденото с него Решение № 215/12.06.2019г., постановено по гр.д. №
1522/2018г. по описа на КрлРС. С решението си касационният съд е върнал делото
на РС – К. за разглеждане от друг съдебен състав и произнасяне по предявения
иск.
Предявения иск е с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ищците - М.Д.Г., Д.Д.Г. и П.Д.Г. твърдят, че били
наследници по закон на Д.Д.Г., починал на 18.09.2014г.
Съгласно нотариален акт № 63, том III, нотариално дело № 865/1992г. на КрлРС,
наследодателят им придобил чрез дарение недвижим имот, представляващ празно
дворно място с площ от 442 кв.м., находящо се в с. В., община К., при граници и
съседи: К.Г.К. М.и от две страни държавно място, съставляващо имот с пл.№ 247,
за който е отреден парцел III-ти, в квартал 34 по плана на селото. Твърдят, че
с нотариален акт № 145, том I, нотариално дело № 378/1993г. на КрлРС,
наследодателят им бил признат за собственик на придаден по регулация към
собствения му парцел III-247, в кв. 34 по плана на с. В., община К., имот,
представляващ - празно дворно място от стара улица с пространство от 230 кв.м.,
собственост на кметство с. В., при съседи: К.Г., К. М.и път. Придаваемото се място било придобито по силата на утвърден
със заповед № 93/20.02.1992г. на ОбС - К.
дворищно-регулационен план на с. В., община К., като стойността му била
изплатена от наследодателя на ищците с квитанция № 11584/10.11.1992г. на „Б.
***“ - К.. Понастоящем целият имот представлявал празно дворно място с площ по
скица № 626/04.10.2018 г. на Община К. от 686 кв.м., находящо се в с. В.,
община К., област П., съставляващо УПИ № III-247, в квартал 34 по подробния устройствен план на селото, одобрен със заповед №
93/1992г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247.
Твърдят, че от 1992г. до смъртта на наследодателя им той и семейството на
ищците ползвали имота за производство на плодове и зеленчуци за задоволяване на
лични нужди или го предоставяли на близки да го обработват и да го ползват.
След смъртта на наследодателя им, като негови собственици по силата на
наследяване по закон, ищците продължили да го владеят и ползват. Ответникът - К.К. притежавал съседен имот от запад на собственото им
дворно място, като същият имал сонда и предоставял на наследодателя им водоползване за напояване на насажденията в неговия имот. Процесният имот бил ограден от всички страни с бетонни
колове и телена мрежа от север и изток и с бетонни колове и бодлива тел от юг и
запад.
Твърдят, че през 2016г. К.К. се снабдил с нотариален
акт № 185/09.12.2016г., том IV, peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на
нотариус С.Р.град К., с който бил признат за собственик по давностно владение,
продължило повече от десет години, на част от собствения на ищците имот, а
именно: на 420/686 ид.ч. от празно дворно място, находящо се в с. В., община К.,
област П., съставляващо НУПИ III-247, в кв. 34 по плана на селото, при съседи:
улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248. За нотариалния акт ищците разбрали през 2017г.,
когато ответникът премахнал оградата между собствения им и неговия имот и
изкоренил няколко плодни дървета, над 15-годишни, заявявайки, че имотът е
негов. Оттогава не можели да го ползват. Ищцата М.Д.Г. подала жалба до Районна
прокуратура - гр. К., но ѝ било отговорено, че се касае за гражданско- правен спор, който следва да се разреши от съда.
Предвид изложеното и поради обстоятелството, че ответникът никога не бил
владял и ползвал собствения на ищците имот, поради което и не бил станал
собственик по силата на давностно владение, но снабдявайки се с нотариален акт
за собственост на част от собственото им дворно място, същият оспорвал правото
на собственост на ищците и за тях бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици по
наследство и давностно владение по отношение на К.П.К. и съпругата му Р.Н.К. на
следния недвижим имот, а именно: празно дворно място с площ от 686 кв.м.,
находящо се в с. В., общ. К., обл. П., съставляващо УПИ № III-247, в квартал 34
по подробния устройствен план на селото, одобрен със
заповед № 93/1992г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247, като
осъди същия да им предаде владението върху гореописания имот.
Молят на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде обезсилен нотариален акт
№ 185/09.12.2016г., том IV, peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на
нотариус С.Р.град К.. Претендират за направените по делото разноските.
Ответниците - К.П.К. и Р.Н.К.
оспорват исковете като допустими, но неоснователни. Сочат, че от приложения нотариален
акт № 171, дело № 426/1989г. по описа на КрлРС било видно, че ответникът - К.П.К.
закупил от Т.А.Т. празно (незастроено) дворно място с площ от 714 кв.м.,
находящо се в с. В., при съседи: А.М., Л.А.и улица, който имот има пл.№ 224, в
кв. 30 и за него е отреден парцел III-ти по плана на селото, с условие за
гледане и издръжка на продавачката до края на живота ѝ. След като станал собственик на въпросния имот, с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 74, том II, нотариално дело №
570/1989г. по описа на КрлРС, по силата на дворищната регулация и на основание
молба и приложени документи към собствения на ответника парцел III, имот № 224,
кв.30 по плана на селото му се придавали следните имоти:
- празно дворно място от 256 кв.м. от имот пл.№ 225, в кв. 30, бивша
собственост на Л.А.Н.;
- стара улица, собственост на кметство с. В. с площ от 80 кв.м.
От приложените по делото скици било видно, че за с. В. имало одобрен
подробен устройствен план със Заповед № 93/1992г. и
квартал 30 оттогава става квартал 34, а имот пл. № 224 става имот пл.№ 247,
което твърдение се доказвало от приложеното Удостоверение № 338/02.11.2016г. на
кметство – гр. Б.. Това твърдение било доказано и от извършената проверка по
преписка № 6027/2017г. по описа на РП – К., образувана по жалба на една от
ищците, а именно - М.Д.Г.. В жалабата си тя твърдяла,
че ѝ е отказан достъп до имот – нейна собственост, но проверката приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
В исковата молба се твърдяло, че ищците като наследници по закон на общия
им наследодател Д.Д.Г., починал на 18.09.2014г. били
съсобственици на недвижим имот, придобит чрез дарение, подробно описан в нотариален
акт № 63, том III, нотариално дело № 865/1992г. по описа на КрлРС, а именно:
празно дворно място с площ от 442 кв.м., находящо се в с. В., общ. К.,
съставляващо имот пл.№ 247, за който е отреден парцел III-ти, в квартал 34 по
плана на селото. Също така, на основание горецитирания
нотариален акт за дарение на недвижим имот, с нотариален акт № 145, том I, нотариално
дело № № 378/1993г. по описа на КрлРС, на общия наследодател му се придава по
регулация към собствения му парцел III–247, в кв. 34 по плана на с. В.: празно
дворно място от стара улица с площ 230 кв.м. собственост на Кметство с. В.. Придаваемото място било придобито по силата на утвърден със
Заповед № 93/20.02.1992г. на ОбС - К.
дворищно-регулационен план на с. В. и му било придадено като собственик на имот
III-247, в кв. 34 по плана на с. В., придобит чрез дарение през 1993г. От предоставеното
Удостоверение от Кметство град Б. било видно, че част от УПИ III-247, в кв. 34
по плана на с. В., отразен в скица № 108/31.10.2016г. е идентичен с част от
имот пл. № 224, в кв. 30 по обезсиления
вече план на с. В., подробно описан в нотариален акт № 171, нотариално дело № 426/1989г.
Предвид изложеното и от приложените допълнителни писмени доказателства се установявало,
че ставало въпрос за един и същ имот, т.е. имот пл. № 224, за който е отреден
парцел III-ти, в квартал 30 по плана на с. В., който бил идентичен с имот пл. №
247, за който е отреден парцел III-ти, в квартал 34 по плана на с. В.. Процесният имот първо бил закупен от ответника К.П.К. чрез нотариален
акт № 171, том I, нотариално дело № 426/1989г. от продавачка - Т.А.Т. срещу
задължението да я гледа и издържа в случай на болест или старческа немощ, като
по тогава действащия план на с. В. е бил с пл. № 224, в парцел III-ти, кв. 30. Няколко
години по-късно с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том III, нотариално
дело 865/1992г., Т.А.Т. дарила на племенника си и общ наследодател на ищците Д.Д.Г. същия имот, който е бил продаден през 1989г., но вече
по новия устройствен план, одобрен със Заповед №
93/20.02.1992г. под друг номер и в друг квартал, а именно: пл. № 247, за който
е отреден парцел III-ти, в квартал 34 по плана на с. В.. Изложеното
обосновавало неоснователност на предявения иск, поради което ответниците молят
съда да го отхвърли, като им присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за наследници изх. № 032/27.04.2017г. на Община
К., населено място с. В. е видно, че Д.Д.Г. е починал
на 18.09.2014 г., като тримата ищци са негови наследници – М.Г. – съпруга, а Д.Г.
и П.Г. – съответно дъщеря и син.
От представения нотариален акт № 63, том III, нотариално дело № 865/1992г.
на КрлРС се установява, че Д.Д.Г. е придобил чрез
дарение празно дворно място с площ от 442 кв.м., находящо се в с. В., община К.,
при граници и съседи: К.Г.К. М.и от две страни държавно място, съставляващо
имот с пл. № 247, за който е отреден парцел III-ти, в квартал 34 по плана на
селото.
Представени са по делото нотариален акт № 145, том I, нотариално дело №
378/1993г. на КрлРС, протокол от 19.10.1992г. на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ,
назначена със заповед № 1335/12.11.1991г., на Кмета на Община К., разписка №
11584/10.11.1992г. на ДСК – К., от които се установява, че Д.Д.Г. е бил признат за собственик на следния недвижим имот,
придаден по регулация към собствения му парцел III-247, в кв. 34 по плана на с.
В., община К., а именно: празно дворно място от стара улица с пространство от
230 кв.м., собственост на кметство с. В., при съседи: К.Г., К. М.и път. Придаваемото се място е било придобито по силата на
утвърден със Заповед № 93/20.02.1992 г. на ОбС - гр. К.дворищно-регулационен
план на с. В., общ. К., като стойността му е била изплатена от наследодателя на
ищците с квитанция № 11584/10.11.1992г. на „Б. ***“ – К..
От представената скица № 626/04.10.2018г. на Община К. е видно, че целият
имот представлява празно дворно място с площ по от 686 кв.м., находящо се в с. В.,
община К., съставляващо УПИ № III-247, в кв. 34 по подробния устройствен план на селото, одобрен със заповед №
93/1992г., при граници и съседи: улица, УПИ IV-248 и УПИ II-247, като имотът е
записан на н-ци на Д.Д.Г. и
на К.П.К..
От приложения нотариален акт № 171, том, нотариалнодело
№ 426/1989г. по описа на КрлРС е видно, че ответникът К.П.К. е закупил от Т.А.Т.
празно (незастроено) дворно място с площ от 714 кв.м., находящо се в с. В., при
съседи: А.М., Л.А.и улица, който имот има пл. № 224, в кв. 30 и за него е
отреден парцел III-ти по плана на селото, срещу задължение на купувача за
гледане и издръжка на продавача.
Представен е по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по
регулация № 74, том II, нотариално дело № 570/1989г. по описа на КрлРС, от
който е видно, че по силата на дворищната регулация и на основание молба и
приложени документи към собствения на К.П.К. парцел III-ти, имот № 224, кв.30
по плана на село В., му се придават следните имоти:
1) празно дворно място от 256 кв.м. от имот пл.№ 225, в кв. 30, бивша
собственост на Л.А.Н.;
2) стара улица, собственост на кметство с. В. с площ от 80 кв.м., при
съседи: А.М., Л.А., К. П. К. ***.
От приложеното нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р.град К. се
установява, че с нотариален акт № 185/09.12.2016г., том IV, peг. № 8372, К.П.К.
е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от десет
години, на следния недвижим имот: 420/686 ид.ч. от празно дворно място,
находящо се в с. В., общ. К., с административен адрес: ул. „***“ № 6, цялото с
площ 686 кв.м., съставляващо НУПИ III-247, в кв. 34 по плана на селото, при
съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
По делото е представено удостоверение, от което се установява, че имотите
по нотариален акт № 171, дело № 426/1989г. по описа на КрлРС, нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 74, том II, нотариално дело №
570/1989г. по описа на КрлРС и нотариален акт № 185/09.12.2016г., том IV, peг.
№ 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р.град К., са проидобити от ответника К.К. през
време на брака му с Р.Н.К., сключен на 12.05.1984г.
Ответникът представя Удостоверение № 338/02.11.2016 г. на Кметство – гр. Б.,
в което е отрзено, че част от УПИ III-247, в кв. 34
по плана на с. В. е идентичен с част от имот пл. № 224 в кв. 30 (по обезсилен устройствен план), описан в нотариален акт № 171, дело №
426/1989г. по описа на КрлРС.
По образуваното гр.д. № 1522/2018г. по
описа на КрлРС е изготвена съдебно-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета по делото. От заключението на вещото лице М.К.
се установява, че по кадастрално-регулационния план на с. В., одобрен със
заповед № 270/1955г. (отменен), процесният имот се явява част от имот пл. № 224
и за него се отрежда парцел IV-224, в кв. 30, а по кадастрално-регулационния
план на селото, одобрен със Заповед № 93/1992г. (действащ) имотът е част от
имот пл. № 247, като му се отрежда парцел III-247, в кв. 34.
Към момента на издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот №
33, том II, дело № 473/1958г. (представен при съставянето на нот. акт № 171,
дело № 426/1989г. по описа на КрлРС) в сила е бил кадастрален и регулационен
план на с. В., одобрен със Заповед № 270/1955г. по отношение на улиците,
площадите и дворищната регулация. Вещото лице посочва, че регулационният статут
на имот пл. № 224, в кв. 30, част от който имот се явява процесния, е следния:
За имота се отреждат два парцела: III-224 и IV-224, в кв. 30, като
участието на части от имота в парцелите, отреждащи се за него и явяващи се придаваеми места, е както следва: в парцел III-224, в кв.
30 участва с 345 кв.м.; в парцел IV-224, в кв. 30 участва с 335 кв.м.; в парцел
II-225, в кв. 30 участва с 19 кв.м.; в парцел V-219, 223, в кв. 30 участва с 6
кв.м.; извън регулацията - 300 кв.м.
Съгласно заключението на вещото лице, към 1989г., когато е съставен нотариален
акт № 171, дело № 426/1989г. по описа на КрлРС, продължава да е в сила
кадастралния и регулационен план на с. В., одобрен със Заповед № 270/1955г. Вещото
лице сочи, че не е налице каквото и да е регулационно изменение относно имот №
224. Съгласно приложения по делото нотариален акт № 171, дело № 426/1989г.,
ответникът е собственик на дворно място заключено между числата 1-3-4-6-7-9-1 и
то само на частта, отреждаща се за парцел III-224, в кв. 30 по плана на с. В.,
заключена между числата 2-3-4-5-10-11-2 (Приложение № 3). След като става
собственик на отредения за част от имот № 224, парцел III-224, в качеството си
на длъжник по дворищно-регулационния план, ответникът изкупува придаващите му
се по регулация части от имоти № 225 и стара улица. Или през 1989г. не са
налице каквито и да е нотариални действия по отношение на процесния имот,
явяващ се част от имот № 224, за който се отрежда парцел IV-224, в кв. 30 по
действащия към онзи момент регулационен план на с. В..
Към 1992г., когато е съставен нотариален акт № 63, том III, нотариално дело
№ 865/1992г. на КрлРС, в сила вече е нов кадастрално регулационен план на с. В.,
одобрен със Заповед № 93/1992г. Имотът на ответника се припознава като парцел
II-247, в кв. 34. Вещото лице констатира, че по този план не са отчетени
действията на ответника. В плана той влиза с урегулиран парцел и следвало
парцелните му граници да бъдат заснети като имотни, частите от имотите
образували парцел III-224 по обезсиления план (част от имот 224, част от имот №
225 и старата улица) да бъдат заснети под един номер, а те продължават да бъдат
части от имоти като: част от имот № 247 – по стария план част от имот № 224;
част от имот 246 – по стария план част от имот 225; част от стара улица – по
стария план стара улица. През тази година процесният имот представляващ част от
имот № 247, съгласно одобрения кадастър, служещ като основа за изготвяне на
регулационния план, одобрени едновременно със Заповед № 93/1992г., се явява
предмет на дарствена сделка, при която наследодателят
на ищците става собственик на тази част, за която се отрежда парцел III-247, в
кв. 34 заключена между числата 1-2-3-4-1 (Приложение № 4).
Към 1993г., когато е съставен нотариален акт № 145, том I, нотариално дело №
378/1993г. по описа на КрлРС, наследодателят на ищците, придобил собствеността
върху частта от имот № 247, за който се отрежда парцел III-247, в кв. 34 по
действащия план на с. В., прилага частично регулацията – изкупува част от стара
улица, придаваща към собствения му парцел заключена между числата 2-5-6-3-2 (Приложение
№ 4).
Към 2016г., когато е съставен нотариален акт № 185/09.12.2016г., том IV,
peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р., регулационният план
на с. В. в частта, в който попада процесния имот е такъв, какъвто е одобрен в
първоначалния си вид през 1992г. Процесният имот,
явяващ се част от имот № 247 заключен между числата 1-2-3-4-1 (Приложение № 4) продължава
да е идеална част от УПИ III-247, в кв. 34 по УП на с. В., само че за тази
идеална част се явява собственик ответникът, съгласно цитирания нотариален акт.
От това според вещото лице следва, че е налице идентичност на имотите описани в
нотариален акт № 63, т. III, нотариално дело 865/1992г. (собственост на ищците)
и нотариален акт 185, т. IV, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р.(собственост
на ответника).
В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че отразеното в
Удостоверение № 338/02.11.2016г. на Кметство – гр. Б. се потвърждава и от
неговите констатации, направени при изготвяне на експертизата.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Н.Н.Г.
Същият заявява, че познава страните по делото. Той самият е бил кмет на с. В. в
периода от 1988г. до 1995г., като по това време имало засилено търсене и
купуване на парцели за строителство. В селото били учредени 15 нови парцела,
всички обособени в посока север – юг. Свидетелят познавал и лелята на Д.Г. – Т.Т., която имала земеделски имот в два от парцелите. След
парцелирането им една част от този имот останала в парцел, собственост на К.К., а другата част останала в парцел, собственост на Т.Т., Д.Г. и техните наследници. След прекарването на улицата
останали части общинска собственост и Д.Г. платил, за да му бъде придадена тази
общинска част. Т.Т. била омъжена в гр. Б. и
първоначално живеела там, но след смъртта на съпруга си се върнала в с. В. и
заживяла при племенника си Д.Г.. Те двамата и семейството на Д.ползвали парцела
си, който вече бил урегулиран. Д.Г. го оградил от всички страни с тел, поставил
и входна врата откъм улицата, отглеждал зеленчуци и овощни дръвчета. В имота
имало и голям орех, който след смъртта на Д.Г. през 2014г. бил отрязан от К.К., който бил собственик на съседния имот. Свидетелят не
знаел докато бил жив Денко, двамата да са имали някакви спорове относно границите
на працелите им. Напротив, намирали се в добри
отношения и дори К.К. услужвал на семейството на Д.Г.
с вода за поливане, тъй като имал сонда в своя имот. Свидетелят знаел, че след
смъртта на Д.Г., К.К. се снабдил с документи за
собственост и навлязъл в имота на ищците, като премахнал оградата и изсякъл
няколко дръвчета.
От показанията на свидетеля В.И.Исе установява, че е бил кмет на с. В. в периода от 1995 г.
до 2015 г. и познава страните по делото. Преди да почине, Д.Г. стопанисвал имот
в края на селото, който бил негова собственост. За имота се грижели, както Д.Г.,
така и майка му П.и леля му Т.. Имотът бил ограден с мрежа и в него имало
засадени дръвчета. Съседният имот от запад бил на К.К.,
който през деветдесетте години там си построил къща. След смъртта на Д.Г.
започнали кавги между съпругата му М.Г. и К.К.. В
селото се разчуло, че ответникът навлязъл в имота на съседите и дори отрязал
един голям орех и още няколко дръвчета. Свидетелят не знаел дали К.К. е действал законно, но било факт, че орехът е отрязан.
По образуваното гр.д. № 1618/2020г. по
описа на КрлРС е изготвена дпълнителна
съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета по
делото. От допълнителното заключение на вещото лице М.К. се установява, че
парцел III-224, в кв. 30 по плана от 1955г. (обезсилен), на с. В., общ. К.
(Приложение 1) не е идентичен с парцел III-247, в кв. 34 по плана на с. В.,
одобрен със Заповед № 93/1992г. Парцелите са съседни като границата между тях
се явява източна за парцел III-224 в кв.30 по обезсиления план и западна за
парцел III-247, в кв. 34 по сега действащия УП (Приложение 2).
Съгласно нотариален акт за продажба
на недвижим имот по чл. 21, ал. 1 от ЗСГ № 171, том I, дело № 126 от 1989г., Т.А.Т.
продава на К.П.К. собствен недвижим имот, като за него е отреден парцел III-и
по плана на селото, т.е. изрично е записано, че сделката е само за парцел III,
тъй като за имот пл. № 224 по тогава действащия план от 1955г. е отреден още
един парцел, а именно IV-224, в кв. 30. Така К.П.К. придобива права върху
частта от имот 224, участващ в парцел III-224, в кв. 30 с площ 345 м.кв.,
заключена между числата 1-2-3-4-5-6-1, (Приложение 3). През 1992г. е в сила нов
кадастрално регулационен план на с. В.. Описаният имот е заснет като част от
имот № 247, за която част се отрежда парцел II-247, в кв. 34 заключена между
числата 1-2-3-4-5-6-1 (Приложение 4). Сделката между Т.А.Т., в качеството си на
продавач и наследодателя на ищците - Д.Д.Г., в
качеството си на купувач извършена през 1992г. е при действието и на сега
действащия УП на с. В. - нотариален акт № 46, т. II, нотариално дело № 859/1992г.
Чрез тази сделка, Д.Д.Г. придобива собствеността
върху 442 кв.м., представляващи част от имот № 247, заключена между числата
1-6-7-8-9-1 (Приложение 4) и за която част е отреден парцел III-247, в кв. 34.
В заключение, вещото лице обощава, че страните по
делото съгласно цитираните нотариални актове от 1989г. и 1992г. са собственици
на части от един и същи имот, като тези части не са идентични.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Съдът намира, че предявения от ищците
против ответниците ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС и акцесорен иск за обезсилване на нотариален акт
по чл. 537, ал.2 от ГПК, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на
настоящия първоинстанционен съд. Ето защо следва по
тях съдът да се произнесе по материалното същество на споровете между страните.
Искът по чл.108 от ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно
основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докажае
кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта - предмет
на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без правно основание. С оглед събраните
доказателства, съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно
уважаване на иска.
По делото не е спорно, че страните са
собственици на два съседни имота в с. В., като всеки от тях разполага с титул
за собственост. Спорът касае 420/686 ид.ч.,
които според ищците представляват част от собственото им дворно място с площ
686 кв.м., а в същото време ответникът се е снабдил с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка – нотариален акт № 185/09.12.2016г.,
том IV, peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р., съгласно
който, тези идеални части попадат в неговото дворно място. Установи се по делото,
че регулационният статут на двата имота се е променял през годините в
зависимост от изменението на кадастралния и регулационен план на село В.,
прилагането на регулацията и изкупуването от страните на придаваеми
части и съответно – настъпвали са промени в конфигурацията на парцелите и планоснимчните им номера.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза се установи, че е налице идентичност между имота
описан в нотариален акт № 63, том III, нотариално дело № 865/1992г. на КрлРС –
празно дворно място с площ от 442 кв.м., съставляващо имот с пл. № 247, за
който е отреден парцел III-ти, в кв. 34 по плана на село В., одобрен със
Заповед №865/1992г., собственост на ищците, като наследници на Д.Д.Г. и имота по нотариален акт № 185/09.12.2016г., том IV,
peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р., с който ответниците
се легитимират като собственици по давностно владение, продължило повече от
десет години на 420/686 ид.ч. от празно дворно място, находящо се в с. В.,
община К., област П., цялото с площ от 686 кв.м., съставляващо НУПИ III-247, в
кв. 34 по плана на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
От друга страна, от приетото
допълнително заключение на вещото лице М.К. безспорно се установи, че закупения
от ответника К. комвитов имот през 1989г. не е идентичен с имота предмет на сделка през
1993г., по силата на която наследодателя на ищците е придобил собствения си
имот. Касаесе за два различни имота.
Налице е идентичност между между
спорния процесен имот с част от имот с пл.№ 247, респективно - от УПИ ІІІ-247, кв. 34 по плана
на село В., съгласно регулационния план одобрен през 1992г., действащ и към
2016г., съгласно прието от съда, като компетентно изготвено заключение на СТЕ,
неоспорено от страните по делото. Т.е., налице е идентичност
между имота описан в нотариален акт № 63, том III, нотариално дело № 865/1992 г. на КрлРС, представляващо празно дворно място с площ от 442 кв.м., съставляващо имот с пл. № 247, за който е отреден парцел
III в квартал 34 по плана на село В., одобрен със Заповед №865/1992 г.,
собственост на ищците като наследници на Д.Д.Г. и
имота по нотариален акт № 185/09.12.2016г.,
том IV, peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р., с който
ответниците се легитимират като собственици по давностно владение, продължило
повече от десет години на 420/686 ид.ч. от празно дворно място, находящо се в
с. В., цялото с площ от 686 кв.м., съставляващо НУПИ III-247, в кв. 34 по плана
на селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
От разпита на свидетелите Г. и Илиев
се установи, че до смъртта си през 2014г., Д.Г. е владял собственият си имот
необезпокоявано – оградил го е с мрежа от всички страни, направил е врата откъм
улицата, обработвал е земята, отглеждал е овощни дръвчета, т.е. упражнявал е
пълна фактическа власт върху него. Това обстоятелство навежда на извода, че няма
как ответниците да са придобили по давностно владение продължило повече от 10
години спорните 420/686 ид.ч., които, както се установи от експертното
заключение, представляват част от имота на Д.Г., а понастоящем – на ищците,
като негови наследници. Ето защо и доколкото се установи по безспорен начин
навлизането на ответниците в имота на ищците, премахването на ограда и
отсичането на дървета в него, искът по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на давността следва да се
отбележи и следното: нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който ответниците
се легитимират като собственици по давностно владение, има формална, както и
материално-правна сила относно отразените от нотариуса обстоятелства – за
осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на ответниците, предвид
разпитаните от него свидетели по нотариалното дело. При доказателствена тежест
за ищците да установят осъществено в тяхна полза давностно владение върху
процесния имот, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, по делото са
налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
наследодателят на ищците от 1992г. до смъртта си 2014г., а след това, ищците,
като негови наследници по закон, са осъществявали несмущавано владение върху
спорния имот, включително и по отношение на ответника, чак до 2017г., когато
последният е съборил оградата между неговия имот и този на ищците. Предвид
което съдът намира, с оглед непротиворечивите показания на двамата свидетели,
упражняващи и правомощия на кмет в село В., съответно, за периода от 1988г.-1995г.,
както и от 1995г.-2015г., при което имащи и непосредствени впечатления относно
ползването на процесния имот от страна на наследодателя Д.Д.Г.,
че се явява доказано осъщественото от него владение на процесния имот, откакто
се е сдобил с нотариалния акт за дарение 1992г. до смъртта си през 2014г.; като
чак след смъртта на Д.Д.Г., ответникът навлязъл в процесния имот, премахнал оградата,
изсякъл няколко дръвчета, като се снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена
проверка по-късно през 2016г. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира,
че доказателствената сила на издадения през 2016г. нотариален акт по
обстоятелствена проверка в полза на ответника, относно придобиване по давност
на процесното място, се явява оборена от събраните по
настоящето дело доказателства.
Тъй като главният ревандикационен
иск се явява основателен и доказан, това обуславя основателността и на акцесорния иск по чл. 537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален
акт за собственост върхи недвижим имот придобит по
наследство и давностно владение № 185/09.12.2016г., том IV, peг. № 8372, нотариално
дело № 753/2016г. на нотариус С.Р.град К., доколкото охранителният акт засяга
правата на трети лица и породеният от това спор се разрешава по исков ред срещу
срещу лицата. В подобна насока е Тълкувателно решение
№ 178 от 30.VI.1986г. по гр.д. № 150/1985г., ОСГК, което е издадено като такова
въз основа на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), но не е загубило правната си стойност
и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл. 537,
ал.2 от ГПК, съдът при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с който
се засягат правата на третите лица – ищци в процеса, следва да се произнесе и
по чл. 537, ал.2 от ГПК, като отмени акта.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид указанията дадени от ВКС, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направенените разноски, както и тези реализирани във всички
съдебни инстанции преди обезсилване на първоинстанционното
решение. Разноските, реализирани от ищеца са както следва:
- по гр.д. 1522/2018г. по описа на КрлРС - общо в размер на 1100.00 лева (от
които 800 лева за адвокатско възнаграждение, 250 лева за възнаграждение на вещо
лице и 50.00 лева за платена държавна такса);
- по в.гр.д. № 1881/2019г. по
описа на ПОС са реализирани разноски в размер на 780.00 лева, представляващи платено договорено адвокатско възнаграждение;
- по гр.д. № 819/2020г. по описа на ВКС, II ГО, реализирани разноски в размер на
800.00 лева, представляващи платено
договорено адвокатско възнаграждение.
- по настоящото гр.д. № 1618/2020г. по описа
на КрлРС са рализирани разноски в размер на 500.00
лева за заплатен адвокатски хонорар.
Обобщения развер
на розноските възлиза на стойност 3180.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.К. с ЕГН ********** и Р.Н.К. с
ЕГН **********,***, че М.Д.Г. с ЕГН **********, Д.Д.Г.
с ЕГН ********** и П.Д.Г. с ЕГН **********, всички с адрес: *** са собственици
по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО място
с площ от 686 кв.м., находящо се в с. В., общ. К., обл. П., съставляващо УПИ
III-247, в квартал 34 по подробния устройствен план
на селото, одобрен със заповед № 93/1992г., при граници и съседи: улица, УПИ
IV-248 и УПИ II-247, като
ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН ********** и Р.Н.К. с ЕГН ********** да предадат на М.Д.Г.
с ЕГН **********, Д.Д.Г. с ЕГН ********** и П.Д.Г. с
ЕГН ********** владението върху
гореописания недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт № 185/09.12.2016г.,
том IV, peг. № 8372, нотариално дело № 753/2016г. на нотариус С.Р., с peг. №
099 на НК, с район на действие – района на PC - гр. К., с който К.П.К. с ЕГН **********
е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от десет
години, на следния недвижим имот, а именно: 420/686 ид.ч. от празно дворно
място, находящо се в с. В., общ. К., обл. П. с административен адрес: ул. „***“
№6, цялото с площ 686 кв.м., съставляващо НУПИ III-247, в кв. 34 по плана на
селото, при съседи: улица, УПИ II-247 и УПИ IV-248.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.П.К. с ЕГН ********** и Р.Н.К.
с ЕГН **********,*** да заплатят на М.Д.Г. с ЕГН **********, Д.Д.Г. с ЕГН ********** и П.Д.Г. с ЕГН **********, всички с
адрес: ***, разноски в размер на 3180.00 лева,
реализирани по гр.д. 1522/2018г. по описа на КрлРС, по в.гр.д. № 1881/2019г. по описа на ПОС, по гр.д. №
819/2020г. по описа на ВКС, II ГО и по гр.д. №
1618/2020г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.