№ 3608
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110100280 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на М. Я. Х.а
Ио., ЕГН **********, с която срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* са
предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да й заплати следните суми: 1./ сумата от 800 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, поради
неизпълнение на сключения между страните договор за разплащателна
сметка, вследствие на наложен запор на банковата й сметка, при нарушение
на правилата за несеквестируемост, както и 2./ сумата от 42 лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в заплатени
седем на брой такси в размер на 6 лева, поради неизпълнение на сключения
между страните договор за ползвана от ищцата банкова карта.
В исковата си молба и в уточнителните такива ищцата сочи, че с
ответната банка са страни по договор за разплащателна сметка с IBAN BG
78STSA9300003030481, по която работодателят й превеждал трудовото
възнаграждение. Бил наложен запор на посочената банкова сметка в
нарушение на правилата за несеквестируемост. Поради това с молба до
директора на банката ищцата помолила да й се разреши да се разпорежда с
несеквестируемата част от заплатата й, но това й било отказано. По посочения
начин в патримониума й били нанесени имуществени вреди в размер на 800
лева, представляващи непредоставената при поискване от ищцата сума.
Втората претендира сума представлявала 6 броя заплатени такси от по 7 лева,
вследствие на отказ на банката да изпълни задължението си по договора
между страните, по силата на който й е издадена банкова карта.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Банка
1
ДСК“ АД, с който исковете се оспорват като недопустими, а в условията на
евентуалност – неоснователни. По отношение на недопустимостта се сочи, че
изложените от ищеца твърдения са напълно неясни, хаотични и
противоречиви, което от своя страна води до невъзможност да се определи
търсената защита както по характер, така и по обем, peсnективно да се
квалифицира правилно искът. Отделно от това, дадената от ищцовата била
неточна, тъй като банката в качеството си на трето лице задължено лице не е
получавала никаква престация само и единствено е изпълнила законовите си
задължения във връзка с разпоредбите на чл. 508, вр. чл. 446 и чл. 446а от
ГПК.
По отношение на основателността на исковете, ответникът изразява
стнаовище, че правилната им правна квалификация е тази по чл. 49, вр. чл. 45
от ЗЗД. В същото време сочи, че от изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба било видно, че ищецът е навел твърдения за извършени от
страна на банката действия, които противоречат на сключеното между
страните облигационно правоотношение, като е отказала разпореждане със
средствата по банковата сметка, с титуляр М. Я. Х., което било в нарушение на
договора, без да се посочват кои точно разпоредби от Договора и/или Общите
условия биват нарушени. Намира същите твърдения и възражения за
неоснователни и некореспондиращи с обективната действителност по казуса.
Твърди, че от анализа на фактите и обстоятелствата по спора се
установявало безспорно, че ищецът има открита разплащателна сметка в
„Банка ДСК“ АД, по която постъпват суми от трудово възнаграждение. Във
връзка с депозирано запорно съобщение с изх. № 31805/18.12.2023г. по описа
на ЧСИ Станислава Я., рег. № 719, издадено по изпълнително дело №
20207190400033, за банката, в качеството й на трето задължено лице, са
възникнали законови задължения да приложи нормата на чл. чл. 508, вр. чл.
446 и чл. 446а от ГПК. С оглед императивния характер на
процесуалноправните норми, поведението на „Банка ДСК“ АД не позволявало
отклонение, поради което на 20.12.2023г., в рамките на законоустановения
срок, Банката е изпратила официален отговор до съдебния изпълнител, с
който го уведомява за характера на сумите, които постъпват по банковата
сметка, липсата на претенции от страна на други кредитори, както и че е
готова да изпълнява запора до получавана на други указания от ЧСИ,
прилагайки разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК, като на длъжника
ежемесечно ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна
заплата, а запорът ще се изпълнява за разликата до пълния размер на
получаваното възнаграждение.
По отношение за изложеното относно неправилно определяне на
несеквестируемия минимум, сочи, че за същото носи отговорност съдебният
изпълнител, в качеството му на орган на власт, комуто са възложени функции
по осребряване имуществото на длъжника. Длъжникът и третото задължено
лице - в случая ответникът, дължали подчинение на постановените от
съдебния изпълнител властнически актове, като със същинските действия по
принудително изпълнение е натоварен единствено и само ЧСИ. За третото
задължено лице не съществувало законово задължение да извършва подобна
2
проверка, per argumentum а чл. 508, във вр. чл. 446а от ГПК, като единственото
задължение на банката било да изпълни запора до размера на минималната
работна заплата. Напротив, такова задължение, съобразно приетото с т. 13 от
ТР № 2/26. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имал
съдебният изпълнител. Нещо повече, по делото не се съдържали данни
длъжникът да се е възползвал от предвидената в закона правна възможност да
възрази пред ЧСИ за наличието на несеквестируем доход, като няма данни и
съдебният изпълнител сам да е констатирал подобни обстоятелства, в резултат
на което да приложи правилото на чл, 446, ал. 5 от ГПК и да даде указания на
банката за частта, която следва да превежда съгласно чл. 446 ГПК.
На следващо място изразява становище за неосъщественост на състава
на чл. 49 от ЗЗД, и в частност за отсъствие на противоправно поведение на
служители на банката.
Оспорва като абсолютно неоснователни твърденията, че банката е
нарушила сключения Договор за разплащателна сметка, блокирайки картата
на клиента и лишавайки го от възможността да тегли паричните си средства
чрез АТМ- устройство, в резултат на което се е наложило да ползва услуги на
каса в поделение на Банката. В тази връзка пояснява, че в качеството на трето
задължено лице по изпълнителното производство, за банката възниквали
посочените законови задължения, като действията по блокиране на картата
имали за цел да обезпечат изпълнението на наложения запор, лишавайки
клиента от възможност за отдалечен достъп до средствата по банковата сметка
и извършване на съответните платежни операции.
Поради това, на основание чл. 64.1. от Общи условия на „Банка ДСК“
АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица, ответникът имал
право да блокира инструмент за отдалечен достъп /в това число и банкова
карта/, в случай на налагане на налагане на запор по сметката на Клиента - до
размера на задължението по наложения запор. С горните твърдения
ответникът обосновава становище, че не е нарушил нито едно свое договорно
или нормативно установено задължение, поради което отсъствали
предпоставки за ангажиране нейната договорна или деликтна отговорност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Първоинстанционният съд не е обвързан от посочената от страните
правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права, претендирани от ответника и на направените възражения, реплики и
дуплики. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК той е длъжен служебно да посочи в
доклада вярната правна квалификация на всички правоотношения, предмет на
делото, въз основа на изложените фактически твърдения.
В конкретния случай, макар и бланкетни, с множество допуснати
неточности и с некоректна употреба на юридическата терминология,
изложените в исковата молба и уточнителните такива твърдения позволяват
двата обективно кумулативно съединени иска да бъдат квалифицирани като
3
такива с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. II, вр. чл. 82 от ЗЗД . Това е
така, защото правопораждащите факти на исковата претенция на ищцовата
страна се основават на сключен между страните договор за разплащателна
сметка и неоснователно неизпълнение на задължението на ответника да
предостави на разпоредителната власт на ищеца, преведените по банковата
сметка парични средства, а по втория иск – извършени разходи за изтеглянето
на суми от каса на банката. Макар и да се твърди нарушение на
императивните правни норми, касаещи несеквестируемостта на трудовите
доходи на ищцата, то конкретното основание, което се сочи като
правопораждащ факт на посоченото като неизпълнено задължение на банката
да осъществи платежните операции е сключеният между страните договор за
ползване на платежни услуги. Всичко това обосновава извода на съда, че
исковите претенции са такива за ангажиране на договорната отговорност на
ответната страна, а не произтичат от извъндоговорно основание, въпреки
неуместната с оглед предмета на спора, употреба на понятието „деликт“ от
процесуалния представител на ищеца в първата уточнителна молба. Така
молбата от 26.02.2024г. изрично е посочено, че вредата следва от „причинено
от нарушение на банката на договора“.
Приетата правна квалификация при приложение на разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК налага в тежест на ищцовата страна да установи в условията
на главно и пълно доказване, че по банкова сметка са превеждани парични
суми в твърдените размери; че в нарушение на конкретни уговорки на
договора или ОУ към него, й е отказано предоставяне на преведени по
сметката суми; че отказът е в нарушение на нормативната уредба за
несеквестируемост и в резултат на това й е причинена имуществена вреда в
размер на 800 лева, както и че в нарушение на договора или ОУ към него й се
е наложило да извърши имуществен разход в размер на 42 лева, който при
изпълнение на задълженията на ответника не би понесла.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, е обявено, че същите са обвързани от договор
за разплащателна сметка, че по силата на него ищцата е ползвала банкова
карта и е получавала по сметката трудовото си възнаграждение.
Горните факти и обстоятелства се потвърждават и от изисканите по реда
на чл. 190 от ГПК и представени от ответника Допълнително споразумение за
ползване на пакет „ДСК Флекси 3“ и Допълнително споразумение за издаване
и обслужване на дебитна карта от 10.10.2023 г. към Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги от същата дата.
По силата на уговорката на т.19.6 от приложимите към договорите общи
условия на „Банка ДСК“ АД, банката е задължена да предоставя и изпълнява
платежните операции до размера на достъпната наличност по сметката,
формирана от собствени средства и кредит – овърдрафт.
По същество основният спорен в производството въпрос е свързан с това
дали тя е отказала изпълнение на това свое задължение за размер, надхвърлящ
„достъпната наличност“, респективно размера на последната след наложения
запор и приложението на правилата, касаещи определяне на
4
несеквестируемия доход, уредени в разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по
отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен
длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане
е частично несеквестируемо /трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, пенсия/, наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Когато длъжникът реализира несеквестируемото си
вземане, то се погасява и на негово място в имуществото на длъжника влиза
съответната парична сума. Наличните пари в брой са секвестируеми, но
длъжникът може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от
тях, която съставлява несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за
текущия месец. Тази част от намерените в имуществото на длъжника пари в
брой е несеквестируема, но само за един месец /по аргумент от чл.446а, ал.1
ГПК и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т.13/. Когато трудовото възнаграждение на длъжника се превежда по
банкова сметка, което прави тези постъпления изцяло секвестируеми.
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното
по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част от последното плащане е в размер на минималната
работна заплата.
От приложеното като доказателство по настоящото изп. дело № 33/2022
г. по описа на ЧСИ Станислава Я. се установява, че същото е образувано въз
основа на молба от 06.01.2020 г. на Община Варна с приложен Акт за
установяване на задължения по декларация от 26.07.2018 г., установяващ
задължения в размер на 21.71 лева – главница, лихва 2.56 лева, лихва от
31.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, такса битови
отпадъци в размер на 66.51 лева, лихва от 11.68 лева, данък върху превозните
средства – 653.97 лева, лихва по акт 11.03 лева и лихва върху главница от
31.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Със запорно съобщение от 15.12.2023 г. на основание чл. 450, ал. 3, чл.
507, чл. 508 е наложен запор на всички бъдещи и настоящи парични вземания
на М. Х.а – Ио. в банкови сметки до размер на дълга му по изпълнителното
дело. Уточнено е, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
несеквестируемата част на доходите по чл. 446 от ГПК, ако са постъпили по
банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. На
основание чл. 508, ал. 1 и 2 от ГПК банката е поканена в едноседмичен срок от
съобщението да посочи дали признава за основателно вземането, имали
претенции върху същото от други лица и наложен ли е друг запор.
С удостоверение за присъединяване по чл. 456 от ГПК са присъединени
задължения в общ размер на 18.12.2023 г. – 1480.02 лева.
На 19.12.2023 г. е входирано ново запорно съобщение до „Банка ДСК“
АД, с което е наложен запор на всички бъдещи и настоящи парични вземания
на М. Х.а – Ио. в банкови сметки до актуализирания размер на дълга по
изпълнителното дело. Отново са дадени указания, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на несеквестируемата част на доходите по чл. 446 от
ГПК, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец
преди налагане на запора.
5
С писмо с вх. № 77/03.01.2024 г. по описа на ЧСИ на основание чл. 508
от ГПК „Банка ДСК“ АД е уведомило съдебният изпълнител, че в
запорираната сметка постъпват суми от възнаграждения за работа, поради
което по силата на чл. 446 и чл. 446а от ГПК ежемесечно ще бъдат
предоставяни суми в размер на минималната работна заплата на разпореждане
на титуляра, а запорът ще се изпълнява за горницата.
Чрез извършването на посоченото действие, задълженото трето лице е
изпълнило добросъвестно задължението си като пазач на запорираните суми:
да не предава сумите на длъжника по чл. 507, ал. 2 от ГПК - в едноседмичен
срок от връчване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител
дали признава вземането и готова ли е да плати, дали има претенции от други
лица върху същото вземане и дали е наложен запор и по други изпълнителни
листове върху това вземане и по какви претенции, превежда ли суми по
банкова сметка, банката, в която е открита сметката, както и размера на
сумата. (чл. 508, ал. 1 ГПК). Запорът върху вземането на длъжника се смята за
наложен спрямо третото лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение (чл. 450, ал. 3вр. чл. 507 от ГПК) като от този момент банката
следва да изпълни вменените и законово задължения, така както са посочени
горе и съответно да превежда при съобразяване на чл. 446а ГПК,
постъпващите по банковата сметка суми в полза на съдебния изпълнител до
указания в запорното съобщение размер или до вдигането на запора. С
нормата на чл. 446а от ГПК, (обн. ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г.) законодателят е
регулирал отношенията във връзка с несеквестируемия доход, получен по
сметка в банка, като е предвидил задължение за банката като трето задължено
лице да превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, освен
когато от основанието за постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждение за работа. В този случай отпада задължението
на банката да изпълни запора изцяло и тя следва да стори това само до
размера на минималната работна заплата /освен за задължения за издръжка/,
като съответно уведоми съдебния изпълнител за причините за неизпълнението
по реда на чл. 508 ГПК. След уведомяването от банката за съдебния изпълнил
възниква задължение да направи проверка и съответно да разпореди на
банката по какъв ред и в какви размери да прави удръжките по запора.
Видно от изпратеното до съдебния изпълнител съобщение банката е
изпълнила нормативно предвидените си задължения, съобразила е характера
на постъпилите по сметката суми и е зачела несеквестируемостта на същите за
размера до минималната работна заплата относно сумите, постъпили в период
от до един месец назад. В изпълнение на посочените нормативни правила,
ответникът е приложил относимата в отношенията между страните уговорка
на т.19.6 от приложимите към договорите общи условия на „Банка ДСК“,
според които банката е задължена да предоставя и изпълнява платежните
операции до размера на достъпната наличност по сметката.
Разполагаемата наличност се формира след приспадане на запорираната
от съдебния изпълнител сума, която от изпратеното до последния съобщение
се установява, че е определена в рамките на ограниченията, предвидени в чл.
446а от ГПК. По посочения начин ответникът е изпълнил доказателствената
тежест да установи размера на наложения запор, респективно стойността, до
който същият е изпълнен. От друга страна, ищцата не е установила
запориране на постъпили за конкретен месец суми, надхвърлящи нормативно
определния несеквестируем доход, а от там и неизпълнение на договорното
задължение на банката да предоставя и изпълнява платежни операции до
размер на достъпната наличност. Нещо повече, в обстоятелствената част
6
относно втория кумулативно предявен иск, страната е навела твърдения, че е
теглила суми от сметката си „на каса“, за което е платила такси в размер на по
7 лева, за всяко от шестте тегления. От горното следва, че тя признава
неизгодния за себе си факт, че запорът не е произвел действие по отношение
на цялата наличност по сметката, а е могла да се разпорежда с достъпната
такава, която излиза извън пределите на несеквестируемия доход по чл.446а от
ГПК. Нещо повече, съобразно приетото с т. 13 от ТР № 2/26. 06. 2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не банката, а съдебният изпълнител,
след уведомяване или от банката, или от самия длъжник прави необходимите
проверки, за да установи произхода на средствата и съответно да зачете
несеквестируемостта по предвидения в закона ред, като видно от материалите
по изпълнителното дело, ищцата, в качеството си на длъжник по него, не се е
позовала на несеквестируемия характер на доходите си пред пасивно
леигимираното лице – съдебният изпълнител.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че не е налице
неизпълнение на договорните задължения на банката ответник да предоставя
и изпълнява платежните операции до размера на достъпната наличност по
сметката, определена след приспадане на запорираните суми, вследствие на
императивното й задължение по чл. 507, ал. 2 от ГПК да не предава сумите на
длъжника, които не са обхванати от несеквестируемостта, защитаваща
имуществените права, минимално необходими за издръжката на длъжника.
Посочените съображения обуславят извод за липса на договорно
неизпълнение от страна на ответника, от което следва единственият възможен
и обоснован извод за неоснователност на предявения иск.
По отношение на иска за обезщетение за вреди, вследствие на изискана
от ответника такса за плащане на каса,поради нарушение на договора за
платежни услуги и Допълнително споразумение за издаване и обслужване на
дебитна карта от 10.10.2023 г., на първо място следва да се посочи, че
съобразно т. 64.1, б.“Б“ от цитираните ОУ към договорите банката блокира
инструмента за отдалечен достъп при налагане на запор на сметката на
клиента – до размера на задължението по наложения запор. Съгласно 65.1. от
същите ОУ дебитните карти представляват вид инструмент за отдалечен
достъп до банковата сметка. Въз основа на изложеното ответникът е
разполагал със субективното право да блокира дебитната карта до размера на
наложения запор, като изложеното относно законосъобразността на същия и
недоказаност на твърденията за запориране на суми, надхвърлящи
несеквестируемия доход на длъжника за един месец, обосновава извод за
липса на неизпълнение от страна на банката. Нещо повече, изборът на ищцата
да изтегли парични средства на каса, за което съобразно уговорките между
страните се дължи такса, освен че е предоставен изцяло на нейната преценка,
представлява допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че при
изпълнение на наложения запор не са блокирани всички налични средства по
сметката, а са приложени ограниченията по чл.446а от ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се приеме и по втория обективно
кумулативно предявен иск, че не е налице договорно неизпълнение от страна
на ответната банка, която по силата на уговорките, обективирани в
действащите между страните облигационни отношения, е била оправомощена
да блокира издадената дебитна карта до размера на наложения запор, което
7
обуславя неоснователността и на тази искова претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева за дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Я. Х.а Ио., ЕГН **********, срещу
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* са предявени обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми: 1./
сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди, поради неизпълнение на сключения между страните
договор за разплащателна сметка, вследствие на наложен запор на банковата
й сметка, при нарушение на правилата за несеквестируемост, както и 2./
сумата от 42 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди,
изразяващи се в заплатени седем на брой такси в размер на 6 лева, поради
неизпълнение на сключения между страните договор за ползвана от ищцата
банкова карта.
ОСЪЖДА М. Я. Х.а Ио., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* сумата от 100 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за дължимо юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8