ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 08.07.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 08
юли 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 2428 по описа за 2019
година:
Съдът счита,
че следва да отхвърли искането на ищеца за привличане на Т.Ц.П., като трето лице
– помагач на страната на ответника.
Според
разпоредбата на чл.218 от ГПК, встъпването в делото на трето лице – помагач се
допуска, когато е налице интерес решението да бъде постановено в нейна полза.
Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на
което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.
Производството за съдебна делба е организирано двуфазно. Първата фаза цели да
се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно с
него. Втората фаза цели да се осъществи съдебно признатото право на делба.
В първото заседание всеки от съделителите може да възрази против правото
на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и
принадлежността на някои от имотите към имуществената общност. В първата фаза
на съдебната делба се разглеждат всички спорове, относно правоотношения, които
обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на
дяловете.
Всяка от страните в това производство носи доказателствена тежест,
относно правото си на собственост в съсобствеността, дела си и възраженията си
по отношение правото на собственост и размера на дела на останалите страни.
Страни в
съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност,
предмет на съдебната делба. Недопустимо е участие в съдебната делба на лице,
което не е участник в имуществената общност. От исковата молба и представените
доказателства не може да се направи извод за участие в имуществената общност на
процесния имот на Т.Ц.П., поради което не е налице правен интерес от участието
й в съдебната делба.
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания
и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
Следва да бъде указана на страните
възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата
на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140, чл.218, чл.219, чл.220 и чл.221 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът
П.Г.П. твърди в исковата си молба, че през 2004г. станал собственик на
процесния имот, заедно с вече бившата му съпруга - Т.Ц.П., чрез покупко-прожаба
с Нотариален акт №59, том V, рег.№5777, дело № 520 от 2004г. на нотариус
Маргарита Илиева, при равни дялове - по 1/2 на всеки от двамата. Бившата му
съпруга, която била и майка на ответника, била съсобственик на делбения имот до
преди месец, когато го дарила на ответника. Към настоящия момент, съсобственици
на процесния имот били ищецът и синът му, ответникът по настоящото дело - Г.П.П.,
при равни дялове.
Бракът им с Т.Ц.П. бил прекратен с
влязло в сила съдебно решение №1197/22.11.2018г. на Районен съд – Стара Загора
по гр. дело № 1932/2018г. След прекратяването на брака с горецитираното съдебно
решение, бившата му съпруга Т.П., с нотариален акт с вх. № 2329 от 21.02.2019г.
в СВ при АВ, дв. Вх. рег. № 2384, акт № 87, том VII,
дело № 1385 от 21.02.2019г., прехвърлила своята 1/2 ид. ч. на сина им Г.П.П.,
ответник по настоящото дело. Т.Ц.П., с горецитирания нотариален акт, запазила
за себе си вещното право на ползване на недвижимия имот, което за ищеца нямало
действие, тъй като станало без негово участие в сделката. Но пък имал правен
интерес да привлече ползвателя в настоящия делбен процес като трето лице
помагач на страната на ответника, тъй като имал интерес ползвателят да бъде
обвъзран от мотивите на съдебното решение за делба.
Понастоящем с ответника били
съсобственици на долуописания недвижим имот:
- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор
№ 68850.505.40.4.23 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет точка петстотин и пет точка четиридесет точка четири точка двадесет и
три), попадаш в сграда №4 (четири), разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.505.40 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и пет точка четиридесет), с площ на обекта
35,24 (тридесет и пет цяло и
двадесет и четири стотни) кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, общ.Стара
Загора, ул. Св. Отец Паисий № 60 (шестдесет), ет.7 (седем), обект № 20
{двадесет}, предназначение: За Офис, брой нива на обекта: 1 (едно); пиво:
I (първо);
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
68850.505.40.4.20, над обекта: няма; прилежащи части: няма; стар идентификатор:
68850.505.40.4.26, описан в кадастрална схема № 15-250979- 22.03.2019г. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№300-5-51/24.06.2004г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, а по Нотариален акт
недвижим имот в офис-сграда, находяща се в град Стара Заюра, на адрес: улица
Отец Паисий № 60 /шестдесет/, съгласно удост. № 7116/11.10.2004г. на Община
Стара Загора, АБ „Център”, в дворно място от 820 /осемстотин и двадесет/ кв.м,
съставляващо УПИ VIII-2691 /осми-
две хиляди шестстотин деветдесет и едно/ от кв. 33 /тридесет и три/ по плана на
град Стара Загора, при граници на дворното място: от запад – ул. Отец Паисий,
от изток - ул. Поп Минчо Кънчев и УПИ V-2691- телевизионен и радио сервиз, от
север - УПИ V-2691 - телевизионен и
радио сервиз и УПИ X- 2693,
от юг- УПИ IV ЖС и УПИ III-2695, а именно:
ОФИС № 20 /двадесст./- кабинет за подготовка на водачи
на мпс със застроена площ от З5.24 кв.м.
/тридесет и пет цяло и двадесет и четири стотни квадратни метра/, заедно с
общите части 43,53 кв.м. /четиридесет и три цяло и петдесет и три стотни
кв.м./, който се обособявал при вътрешно функционално преустройство, находящ се
на VII /седмия/ етаж на сградата, който офис се състоял
от
едно работно помещение, тоалетна и умивалня, при граници: от север – двор, от
юг- съществуваща жилищна сграда в УПИ IV ЖС, от изток-двор и от запад- стълбище,
заедно със съответните идеални части от правото па строеж върху дворното място.
Данъчната оценка за целия описан
по-горе недвижим имот бил 38978,40 лева.
Съсобствеността за ищецът се явявала
неизгодна, защото бил лишен от възможността да ползва съеобствения имот - нямал
достъп до него. Поради това и била настоящата искова молба отправел покана до
ответника Г.П.П. и третото лице-помагач Т.Ц.П., да му заплатили обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствеиия имот, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2
от ЗС, в размер на 180 лева месечно, представляващо 1/2 от 360 лева/мес. -
релната пазарна наемна цена на недвижимия имот. Обезщетението в размер на 180 лева щял да
претендира във втората фаза на делбения процес на основание чл.346 от ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да извърши делба
при равни квоти между ищецът П.Г.П. и сина му ответник Г.П.П.
на описания по-горе недвижим имот. А ако същия се окажел не поделяем, да бъде
изнесен на публична продан.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника Г.П.П., с който заявява, че не оспорва твърденията на
ищеца в исковата молба, че страните били съсобственици на описания недвижим имот
при равни дялове. Не оспорва твърденията, че ищецът и праводателката на ответника
били бивши съпрузи, гражданският брак между които бил прекратен с влязло в сила
решение №119 от 22 11 2018г., постановено по гр. дело № 1932/2018г. на Районен
съд – Стара Загора. Процесният недвижим имот бил придобит чрез договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 45, т.31, дело № 7311/2004г. по описа на
Служба по вписванията, като ищецът придобил и станал собственик на 1/2 идеална
част едва след прекратяване на гражданския брак между ищеца и Т.Ц.П.. Не
оспорва, че ответникът бил собственик на 1/2 идеална част от процесния имот на
основание дарение. Твърди, че договорът за дарение бил сключен между ответника,
като дарен и неговата майка Т.Ц.П. - като дарител, която си запазила правото на
ползване върху половината от имота.
Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че е лишен от възможността да ползвал недвижимия
имот и че нямал достъп до него. Ответникът твърди, че не ползвал имота и по
никакъв начин не отнел достъпа на ищеца до имота и не го лишил от правото му да
ползвал същия, съобразно дела си в съсобствеността. Твърди, че ищецът притежавал
ключ от процесния офис, имал достъп до него, свободно влизал в офиса. Предвид
изложеното претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от страна на ответника
за лишаване от ползване на собствената му идеална част от имота била неоснователна.
В
исковата молба ищецът направил искане за привличане на Т.Ц.П. като трето лице-
помагач на страната на ответника, като било посочено, че правният интерес на
ищеца бил да обвърже ползвателя /Т.Ц.П./ от мотивите на съдебното решение за
делба. Отделно от това, в исковата молба било направено искане и до „третото
лице-помагач” да заплащал заедно с ответника обезщетение на ищеца за лишаване
от ползване на „съсобствения имот” в размер на 180 лева месечно.
Ответникът
счита, че искането на ищеца по делото за привличане на трето лице помагач на
страната на ответника било процесуално недопустимо. Недопустимо било и искането
за заплащане на обезщетение от трето лице.
В
исковата молба не били изложени обстоятелства, от които можело да се направи
извод за конкретен правен интерес за привличане на трето лице. Не ставало ясно
какъв бил интересът на ищеца да привлича помагач на ответника по иск за делба.
Принципно
привличането на трето лице – помагач се използвало, когато страната, която
искала привличането, се опасявала от неблагоприятен изход от делото, при който
третото лице щяло да бъде обвързано, спрямо подпомаганата страна от силата на
мотивите. С привличането на трето лице – помагач, привличащата страна целяла
при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчинял привлеченото лице на
мотивите, за да обезпечил своето правно положение в един следващ процес, между
нея и привлеченото лице. Ето защо привличането се използвало за обезпечаване
благоприятния изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице. В
това се изразявал и интереса на привличащата страна от привличането на третото
лице. Наличието на такъв интерес обуславял и допустимостта на привличането.
Привличането на трето лице било всякога
обусловено и от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по
делото, това трето лице да съдействало за постановяване в полза на привличащата
го страна благоприятно съдебно решение, което да въздействало и върху неговото
правно положение, като предотвратяло евентуалната му регресна отговорност.
В
случая посочените предпоставки не били налице, ищецът искал привличане на трето
лице, което да помагал на ответника по иск за съдебна делба. Ответникът счита,
че подобно искане било недопустимо, тъй като ищецът не можел да привлича
помагач на ответника. Освен това правен интерес от конституиране на трети лица
помагачи на ответника липсвало, тъй като решението по иска за делба не
разпростирало задължително действие ( сила на присъдено нещо) по отношение на третите
лица и от решението в първата фаза на делбата не възниквало регресно вземане
срещу третите лица / В посочения см. Решение № 28 от 07.03.2018г. по гр.
дело № 1019/2017г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение/.
Независимо от посоченото, дори искането да
било допустимо, ответникът счита, че би било неоснователно. Правото на
ползване, което Т.Ц.П. си била запазила при дарение ½ идеална част от
процесният офис, било относно половината от имота – толкова, колкото
притежавала в собственост. С дарението и запазеното право на ползване върху
половината от имота делът на ищеца не бил накърнен по никакъв начин, в това
число и правомощията му да ползвал същия, съобразно правата си. Самият той
посочил, че ползването нямало действие за него. След като запазеното право на
дарителката да ползвала половината от имота, предмет на дарението на ответника,
нямало действие за ищеца – съсобственик, то той нямал никакъв интерес от
привличане на ползвателя на чуждата идеална част.
Моли съда да остави без уважение искането
на ищеца за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника, като
недопустимо, съответно – неоснователно.
Моли съда да постанови решение, с което да
допусне съдебна делба на процесния
недвижим имот - офис № 20 - кабинет за подготовка на водачи на МПС със
застроена площ 35.24 кв.м., заедно с общите части от 43.53 кв.м., състоящ се от
едно работно помещение, тоалетна и умивалня, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
Св. Отец Паисий 60, ет.7, който представлявал самостоятелен обект в сграда с
идентификатор по КККР 68850.505.40.23, описан в исковата молба между страните
по делото при дялове – ½ и деална част на
ищеца и ½ идеална част на ответника.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.34 от ЗС във връзка с чл.69 от ЗН
във връзка с чл.341 и сл. от ГПК.
Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на
което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.
Производството за съдебна делба е организирано двуфазно. Първата фаза цели да
се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно с
него. Втората фаза цели да се осъществи съдебно признатото право на делба.
В първото заседание всеки от съделителите може да възрази против правото
на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и
принадлежността на някои от имотите към имуществената общност. В първата фаза
на съдебната делба се разглеждат всички спорове, относно правоотношения, които
обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на
дяловете.
Всяка от страните в това производство носи доказателствена тежест,
относно правото си на собственост в съсобствеността, дела си и възраженията си
по отношение правото на собственост и размера на дела на останалите страни.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение № 1197 от 22.11.2018г. на
Районен съд – Стара Загора по гр. дело 1932/2018г.; нотариален акт № 59, том V, рег. № 5777, дело № 520 от 2004г.; нотариален акт № 90, том I, рег. № 800, дело № 71 от 2019г.; удостоверение за данъчна оценка с
изх. № ДО003733БЦ/28.03.2019г.; схема № 15-250979-22.03.2019г. на самостоятелен
обект в сграда.
ПРИЛАГА към делото пълномощно на адв. Н.М. и на адв. Мирослава Гачева.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА
на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено
решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за ПРИВЛИЧАНЕ като
трето лице – помагач на Т.Ц.П. на страната на ответника Г.П.П..
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 24.09.2019г. от 09.40часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по отношение на отказа за
допускане на привличане като трето лице – помагач на Т.Ц.П. на страната на
ответника Г.П.П. подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: