РЕШЕНИЕ
№844/18.6.2020г.
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела
Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 911 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Г.Г. - ЕГН **********, против
Електронен фиш Серия К, № 1387772, на ОД-МВР-Варна, с който
му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100лв. , на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че издадения ел.фиш е
неправилен, незаконосъобразен и съставен при съществени нарушения на
процесуалните правила.Твърди се, че въз.Г. в законоустановения срок е депозирал
възражение , в което е посочил, че баща му е управлявал автомобила.Оказало се
обаче, че превозното средство се управлява от жена.За това въз.Г. подал отново
декларация, но тъй като това било направено след изтичане на срока, издадения
против него фиш не бил анулиран.На следващо място се сочи, че е изтекла
предвиденият в закона давностен срок, че липсват доказателства за техническата
изправност на средството, заснело нарушението , че не бил отчетен толеранса при
измерване на скоростта и др. Поради
тези други съображения се иска отмяна на ел.фиш.
В съдебно заседание въз. Г.
, редовно призован , явява се
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания.По същество адв.К. отново пледира за отмяна на
ел.фиш като неправилен и незаконосъобразен и иска случаят да бъде приет за
маловажен.Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и изразява становище, че ел.фиш е правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.11.2019г. на въз.Г. бил връчен ел.фиш,
съставен за това, че на 19.10.2016г. в 14,26ч., по международен път Е 70 от Летище-Варна в посока гр.Варан,
до бензиностанция „Петрол“ , при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, е управлявал л.а. „Пежо“ с рег. № В 01 62 РК със скорост от
102 км/ч.Нарушението било установено и заснето с техническо средство TFRM 1М -
646/14 е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.След връчване
на акта въз.Г. подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, в която посочил , че
автомобила при извършване на нарушението е бил управляван от баща му Георги Г..
По повод на тази декларация била извършена проверка, при която при
възпроизвеждане на заснетия клип се установило, че превозното средство е било
управлявано от жена. Въз.Г. бил уведомен за това и отново подал декларация, в
която посочил, че автомобила е бил управляван от съпругата му Радосвета
Георгиева.Тъй като обаче тази декларация била подадена след изтичане на
посочения в закона срок от 14 дни от връчване на фиша, той не бил
анулиран.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. З.Х., чиито показания съдът кредитира изцяло
като последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е било
установено и заснето със система за видеоконтрол.
Съдът
служебно изиска от сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна заснетия клип, който
възпроизведе в съдебно заседание и от който се установи, че водач на превозното
средство действително е лице от женски пол.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ел.фиш относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание ,с ъдът прави следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
При издаване на ел.фиш са
били спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗАНН, като в него са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.Нормата на чл.189 ал.4
от ЗДП е специална и регламентира изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на електронния фиш, които в случая са
налице.Използван е утвърден от министъра
на вътрешните работи образец на документа, каквото е и предвиждането на чл.189
ал.4 ЗДвП.Независимо от датата на връчване на ел.фиш не може да се приеме, че е
изтекла погасителната давност за нарушението, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.2
от ЗДП. Тази норма
сочи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна
от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то това се сигнализира с пътен знак.В случая
от доказателствата по преписката се установява, че на посочения в ел.фиш пътен
участък е имало въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч със съответния
пътен знак. В този смисъл за водачите на моторни превозни средства е било
налице задължение да не се превишава тази скорост, което не е било изпълнено, тъй като видно от
приобщената по делото снимка е, че измерената с техническо средство скорост е
била 105 км/ч . Поради това съдът
намира, че нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДП безспорно е допуснато. Правилно е
било прието, че за това нарушение следва да се наложи наказание на основание
чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП , тъй като именно там е предвидена санкция за този,
който превиши разрешената скорост извън населено място с над 22 км/ч, както е в
случая.
Съдът
намира обаче, че авторството на описаното в
ел.фиш нарушение не е доказано.По делото безспорно се установява, че не
въз.Г. е извършил описаното нарушение, доколкото превозното средство е било
управлявано от жена. Това обстоятелство е било известно на контролните органи и
е било обективирано в приложеното по преписката писмо до въз.Г.. В този смисъл,
след като е било изяснено, че автомобила не е бил управляван от въззивника или
от посоченото от него лице при първоначалната му декларация, и след като Г. е
подал нова декларация , то е следвало издадения ел.фиш да бъде анулиран и
против него да се развие производство по реда и правилата на ЗАНН. Действително, разпоредбата на чл.189
ал.4-ал.7 от ЗДП предвижда процедурата
по издаване , обжалване и анулиране на
ел.фишове.Това обаче не означава, че при спор относно авторството на
деянието , за наказващият орган не е
налице законова възможност да приложи разпоредбите на ЗАНН. В чл.24 ал.1 от ЗАНН е предвидено, че
административно-наказателната отговорност е лична, а нормата на чл. 39 ал.3 от ЗАНН сочи, че ако нарушителя оспори нарушението, за него се съставя акт.В случая
не е налице отказ или проява на недобросъвестно отношение от страна на
собственика на превозното средство , за да се приеме, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДП. Напротив, въз.Г. е изпълнил дадените му
указания и е подал съответните декларация, втората от които обаче е била извън
предвидения в закона срок.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакувания ел.фиш следва да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен, тъй като с него е ангажирана отговорността
на въз.Г. за нарушение, което той не е извършил.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на Н.Г. да се
присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, №
1387772, на ОД-МВР-Варна, с който на Н.Г.Г. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
100лв. , на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н.Г.Г.-ЕГН
********** сумата от 200лв. /двеста лева/, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: