РЕШЕНИЕ

№ 320

гр. Перник 16.08. 2 019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин Баталски

Членове: Милена Даскалова

Рени Ковачка

при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 460, по описа за 2 019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

О.М.С., чрез процесуалния му представител адв. М., е обжалвал в срок решение № 665 от 18.04.2019г. по гр.д. № 5040/2018г. по описа на ПРС, в частта му, с която е увеличен размерът на дължимата се от него издръжка на детето С.О. С. от 100 лв. на 200 лв.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи.

Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и доводите на страните с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.150, ал.1 СК.

И.Р.С. като майка и законен представител на малолетните Д.О. С. и С.О. С.  е поискала да бъде увеличен размерът на издръжката, присъдена по гр.д. № 5906/2015. по описа на Пернишкия районен съд от по 100 лв. на по 200 лв. за всяко едно от децата.

Ответникът е оспорил иска.

С обжалваното решение съдът е приел, че е налице промяна в обстоятелствата и е изменил издръжката от 100 лв. на 150 лв. месечно за детето Д.О. С.  и от 100 лв. на 200 лв. за детето С.О. С. .

Решението в частта му, с която е увеличен размерът на дължимата се на детето Д. С. издръжка не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му, на основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата

Във въззивната жалба се поддържа, че неправилно съдът е определил размера на дължимата се издръжка, че не е доказано наличието на изменение на обстоятелствата, водещо до увеличение на издръжката, както и че не е установена необходимостта от допълнителни разходи за лечение, извън съществуващите такива.

Установено от събраните доказателства е, че жалбоподателят и И.Р.С., са родители на малолетния С.О. С., роден на ***г.

С влязло в сила решение № 1046/15.10.2015г., постановено по гр.д. № 5906/2015г. по описа на ПРС е допуснат развод между страните по делото и е утвърдено споразумение по чл. 51 СК, с което жалбоподателят се е задължил да заплаща издръжка на малолетното си дете С. в размер на 100 лв.

От удостоверение изх. №  *** изд. от ***, се установява, че за периода 01.01.2018г. -31.08.2018г. жалбоподателят е получил брутно трудово възнаграждение от общо 12 455,74 лв. или 1 556,97 лв. средномесечно.  Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства, че със заповед от 07.06.2019 трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ – с писмено предизвестие от работника и на последния е определено парично обезщетение за безработица от 9 лв. дневно.  

От удостоверение изх. № ***, издадено от *** е видно, че за шестмесечен период наназад майката е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 5 925,96 лв. или 987,66 лв. средномесечно.

Установено е от удостоверение, изд. от ***, че детето С. е било записано като редовен ученик във *** клас за учебната 2017/2018г.

Видно от представената епикриза, изд. от ***, детето С. е с вродено хронично заболяване. Провеждани са изследвания през м. ***, м ***, м. ***, м. *** и са насрочени два контролни прегледа през м. ***. Провежда се медикаментозно лечение, което се променя като количество и вид на медикаментите с оглед конкретните данни за състоянието на детето. С ЕР на ТЕЛК от *** на детето са определени 70 % инвалидност от общо заболяване.

Представен е документ за извършено изследване на *** и епикриза, с която са насрочени два контролни прегледа през м. ***, а също и епикризи, касаещи периода, преди определяне на предходната издръжка.

Видно от медицинско направление от ***, детето се лекува с хидрокортизон от Гърция, и други медикаменти. Лечението е непрекъснато, а дозите се увеличават с порастването. Наред с това на детето, за да расте добре, се препоръчва спорт.

В служебна бележка, изд. на ***,  от *** е посочено, че на този етап за лечението на детето се заплащат по 25 лева за всеки семестър и 107 лв.  консумативи. След като детето стане на 10-11 г. предстои същинското ортодонтско лечение, стойността на което по настоящи цени е над 600- 800 лв.

По делото са приложени фактури за закупени лекарства на името на детето от  08.05.2018г. на стойност 32,67 лв., от 30.12.2107г. на стойност 75,54 лв., от 18.09.2017г. на стойност 105,49 лв.  и от 07.07.2017г. на стойност 68,79 лв., а също и  рецептурна бланка от 19.04.2018г.  за предписани медикаменти и касов бон за закупени такива от 21.04.2018 на стойност 24,40 евро. Представен е касов бон за заплатени по 25 лв. за прегледи при ортодонт от 22.03.2018г. и от 27.10.2017г., както и  фискален бон за покупка на прогестерон на името на детето за сумата от 23,30 лв. от 19.02.2018г., а също и фактура от 21.07.2017г. за заплатени изследвания на стойност 25,30 лв. Приложена е фактура от 02.11.2017г. за закупени ортодонтски ластици и лицева маска на стойност 107 лв.

През периода м. 01.2017г. – м. м. 03.2018г. са заплатени шест такси от по 30 лв. в полза на *** на името на детето, което се установява от представените квитанции.

Видно е от приложения договор за наем, че майката, заедно с двете деца живее в жилище под наем и заплаща месечна наемна цена от 150 лв.

Представени са доказателства, че през време на брака си страните са закупили жилище, като е бил и сключен договор за жилищен кредит, по който към 05.04.2017г. жалбоподателят е заплатил 22 478 евро.

Жалбоподателят е сключил и договор за потребителски кредит в размер на 2 000 лв.  с краен падеж 25.11.2019г. и месечни вноски от по 157,44 лв. 

Установено е че през м. 07.2017г. на жалбоподателя са провеждани изследвания във връзка с поставената му диагноза ***.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Правното основание на иска е чл.150, ал.1 от СК, съобразно който при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Такова изменение при всички случаи съставлява нарастване възрастта на детето, което от своя страна води до увеличаване размера на средствата, необходими за задоволяване  потребности от храна, дрехи, както и за учебни помагала и пособия, за извънкласни занимания. В тази връзка  съдът намира, че от присъждане на издръжката през 2015г. до настоящия момент е изминал период от повече от три години и е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката. Към момента на присъждане на предходната издръжка детето е било на *** г. и не се е налагало закупуване на учебни помагала и пособия, какъвто разход към настоящия момент безусловно е необходим и само това е достатъчно, за да се направи извод за наличие на изменение на обстоятелствата.

По отношение на размера :

Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката, предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Въззивният съд, вземайки предвид възрастта на детето, здравословното му състояние и неговата необходимост от средства за лечение, храна,  облекло и други битови потребности, така и нуждата от средства  във връзка с образованието на същото и участие в извънкласни дейности, както и възможностите на родителите, намира, че за цялостната му издръжка, са необходими общо 350лв, от които 200 лв. следва да се поемат от бащата, а останалата част следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.

При определяне този размер на издръжката, съдът съобразява обстоятелството, че детето е с вродено хронично заболяване и е необходимо непрекъснато лечение, че се налага извършване на периодични прегледи в гр. София, а един от медикаментите се закупува от Гърция. Следователно наред със средствата, необходими за закупуване на лекарства, е нужно да се осигурят и такива за транспорт. Отделно от това, предвид на констатираното заболяване, е необходимо детето да се занимава със спорт, за което също са необходими допълнителни средства. Т.е. в случая се касае за дете, чиито потребности от издръжка са по- големи от тези на децата на същата възраст.

Видно е от събраните доказателства, че за периода 07.07.2017г.- 08.05.2018г. са заплатени 428,81 лв. за лекарства, преглед и изследвания, която сума не включва стойността на закупената ортодонтска маска или средномесечният разход за лекарства е бил 42, 88 лв. През този период са заплащани и 30 лв. месечно такса за спортни занимания или стойността на месечните разходи във връзка с лечението на детето и с оглед правилното му развитие, предвид заболяването му, е 72,88 лв. Имайки предвид, че към настоящия момент размерът на минималната издръжка на едно дете е 140 лв., то и съдът счита, че при доказаните факти относно конкретните потребности на детето С., определеният от ПРС размер на издръжката, не е завишен.

Доводите на жалбоподателя, че детето получава пенсия за инвалидност над 300 лв., са недоказани. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока.

В жалбата се твърди, че размерът на издръжката не е съобразен с възможностите на ответника и с факта, че има още едно дете.

Съгласно императивната разпоредба на чл.183, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законодателят е приел, че приоритет имат нуждите на децата,  а не тези на техните родители.  При определяне размера на дължимата се издръжка, предвид разпоредбата на чл.142 СК действително се вземат предвид възможностите на родителите, с оглед  на тяхната способност да си осигурят доходи, като не е предвидено в закона, че възможността са преценява едва след приспадане на разходите на родителите за домакинството им и за погасяване на техни задължения по кредити. Действително ответникът има още едно ненавършило дете, за което следва да осигури издръжка. Тук следва да се има предвид, че задължение за издръжка има и майката, наред с жалбоподателя, както и че е във възможностите на последни я е да осигури средства за издръжката на децата си. Обстоятелството, че същият е с прекратено трудово правоотношение, не променя този извод, защото той  по собствена воля се е лишил от възможността да получава доход в посочения по- горе размер и не може да черпи права от това си поведение.

Във връзка с горното, въззивният съд намира, че определеният от ПРС  размер на издръжката е съобразен с правилото на чл.142 СК.поради което и е решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното,Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 665 от 18.04.2019г. по гр.д. № 5040/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

Осъжда О.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Р.С. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300 лв., представляващи направени пред настоящата инстанция разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ      :                            ЧЛЕНОВЕ :