О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1886
06.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на шести юли две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1542 по
описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение№ 22/02.03.2020г.
постановено по гр.д. № 567/2019г. по описа на РС Царево, с което съдът е осъдил
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи да заплати на С.З.Я., ЕГН **********, сумата от 1734,89 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. представляващ разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1. 143, както,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска 01.10.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 420,00 лева - разноски за платено адвокатско възнаграждение, както
и е осъдил ГДГП при МВР да заплати по сметка на Районен съд Царево сумите от
150,00 лева за изготвена по делото експертиза и 69,40 лева държавна такса.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния закон и необосновано. Оспорва се като неправилен изводът на
първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на Кодекса на труда по
отношение на правоотношенията между държавните служители, работещи в МВР,
какъвто е ищецът и ответната дирекция, тъй като липсвали пряко препращащи норми съответно в ЗДСл и в
ЗМВР, които да обуславят съответно приложение на КТ за неуредените в
специалните закони случаи. Предвид качеството на ищеца на държавен служител по
чл. 142, ал. 1 т.1 от ЗМВР, приложими към правоотношението му с ответната ГДГП
норми били тези от специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него
наредби. Посочва, че за разлика от КТ, в който нощния труд е ограничен до 7
часа дневно, подобно ограничение в ЗМВР не се съдържало, като нормалната
продължителност на работното време през деня съвпадала с нормалната
продължителност на работното време през нощта, а именно 8 часа. Прави се
съпоставяне между нормите, уреждащи извънредният труд, съдържащи се в КТ и в
ЗМВР, като според въззивната страна съществуващите различия в правната уредба
не са основание за дискриминационно третиране на конкретна категория служители,
като се посочва, че за служителите на МВР са предвидени редица компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, които отчитат
завишените изисквания и по – неблагоприятните условия на труд, при които
работят държавните служители в МВР в сравнение с другите лица, работещи по
трудови правоотношения в МВР или другите държавни служители. Счита, че за
определяне на възнаграждението, дължимо за полагания от тези служители нощен
труд приложими са разпоредбите както на КТ, на ЗДСл и на ЗМВР, както и на
свързаните с тях наредби, като заявява, че същите са идентични, но съдът
допускал смесване на същите и в резултат на това достигал до неправилна
интерпретация на цялостната правна уредба по поставените въпроси, в това число
и чрез възприемането на несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“.
Заявява, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя и закона
отчетен период представлява сбора от отработените часове дневен и нощен труд и
резултатът от сумирането им установявал дали общо положеният труд е в рамките
на нормата за продължителното работно време за отчетния период или я надвишава,
при което надвишението би представлявало извънреден труд, но не можело да се
говори за „извънреден нощен труд, както и за „извънреден дневен труд“, тъй като
положеният труд бил или в нормите за продължителност или част от него бил извън
тях. Излага подробни съображения относно необходимостта от формиране на
коефициент за превръщането на отработените нощни часове в дневни такива,
приложим за правоотношенията, уредени с КТ, както и относно липсата на
основание този коефициент да се прилага субсидиарно за правоотношенията на
държавните служители, работещи в системата на МВР, поради това, че за тях
нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. Посочва, че
макар в чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., действала до
м.06.2016г. да е било предвидено подобно преобразуване на отработените часове
за даден отчетен период посредством умножаването му с числото 0,143, то този
коефициент представлявал произволно число, като преценката както за въвеждането
на същия, така и за отпадането му била по целесъобразност и не подлежала на
съдебен контрол. Възразява срещу изводите на районния съд за приложимост на НСОРЗ
поради съществуваща празнота в правната уредба, относима към спорния по делото
въпрос, тъй като счита, че правната регламентация в областта на
правоотношенията с държавните служители в МВР е пълна и изчерпателна, като
именно специалните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР следва
да намерят приложение вместо общите разпоредби на КТ и на НСОРЗ. Моли да се
отмени обжалваното решение и исковите претенции да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Няма искания по доказателствата.
Препис от
въззивната жалба е връчен на С.З.Я. чрез адв. С.К. на 02.06.2020г. като в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по жалбата, с който се прави искане
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави
се позоваване на разпоредбата на чл. 178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР, предвиждаща
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд на държавните
служители, какъвто се явява и ищецът, както и на приетите на основание чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР наредби, действали последователно във времето. Излагат се доводи,
че поради съществуваща непълнота в специалната уредба относно начина на
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,
субсидиарно следва да бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, изчислен по определените параметри. Прави се искане за присъждане
на направените по делото разноски за втората инстанция. Не се правят искания по
доказателствата.
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение№
22/02.03.2020г. постановено по гр.д. № 567/2019г. по описа на РС Царево,
съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1542/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 19.08.2020 г. от 10,30
часа.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.