№ 185
гр. Ловеч, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500074 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Ловешки окръжен съд е сезиран с частна жалба
№4664/07.10.2022 г. от „Кредисимо“ЕАД-София ,представлявано от
юрисконсулт В. С.. Посочено е ,че се обжалва решение №162/05.09.2022 г. по
гр.д. 1054/2021 г. на ТРС ,в частта, в която е уважено искане по чл. 241 от
ГПК за разсрочване на плащането по дълга. Твърди, че решението, в тази част
има характер на определение и е недопустимо и неправилно, като липсват
мотиви на съда. Излага се, че искането на страна е било голословно, предвид
непредставянето на доказателства за твърдените обстоятелства на
невъзможност да бъде платено. Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт
и да бъде отхвърлено искането по ч. 241 от ГПК.
В писмен отговор на частната жалба №5579/25.11.2022 г. М.Г. е
посочила, че разсрочване на дълга е правилно, тъй като служебно известно на
районния съд е , че тя има заведени над 10 бр. дела за бързи кредити и е
материално затруднена да изплаща кредита.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба е подадена на
07.10.2022 г., а съобщението за атакувания акт е връчено на 30.09.2022 година
, като е спазен законоустановения срок по чл. 275,ал.1 от ГПК.
Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства,
процесуалните действия на страните и съда и намира, че частната жалба е
1
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадена е искова молба № 4737/17.12.2021година от М. Н. Г. от
гр.Троян, обл.Ловеч, чрез пълномощника й адв.Д. М. от АК-Пловдив против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от С. Р. Я. и срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И. М.а Ш. с
която са предявени обективно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД относно договор за потребителски
кредит №02410516/30.06.2021 г. , сключен с първия ответник и и договор за
предоставяне на поръчителство ,сключен с втория ответник. Подаден е
отговор № 873/18.02.2022 година от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я., предявен против
М. Н. Г. от гр.Троян, обл.Ловеч, в който епредявен насрещен осъдителен иск
за заплащане на сумата 4400 лева –чиста стойност на кредита , на основание
чл. 23 ЗПК , ведно със законна лихваот датата напредявяване на исковата
претенция, с правно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ, с
цена на иска 4 400.00 лв.
М. Г. е подала отговор на насрещната искова молба №1721/07.04.22
г.,с който е направила искане, на основание чл. 241 от ГПК, за разсрочване на
търсената сума на 36 месечни вноски по 122.22 лева, поради изтеглени 10 бр.
бързи кредита и липса на финансови средства да ги погасява, което
многократно е заявявала на „Кредисимо“ЕАд-София при многобройните им
телефонни обаждания.
Троянски районен съд е произнесъл съдебен акт №162/05.09.2022
г. по гр.д. 1054/2021 г. на ТРС, с който е :
-прогласил за недействителен, на основание чл. 22 във вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, договор за потребителски кредит № 2410516, сключен на
30.06.2021г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес център
„България“и М. Н. Г..
-прогласил за недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
2
ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство № 4173676,
сключен на 30.06.2021г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, ет.4, Бизнес
център „България“,и М. Н. Г..
-осъдил,на основание. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ ,М. Н. Г. да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД-гр.София, сумата 4 400 лева,
представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски
кредит № 2410516, сключен на 30.06.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 18.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
- разсрочил изпълнението , на основание. чл.241 от ГПК на
сумата 4 400.00 лв., която М. Н. Г., следва да заплати на „КРЕДИСИМО“
ЕАД, - гр.София, на 35 месечни вноски по 122.22 лв. и една месечна вноска в
размер на 122.30 лв., след влизане в сила на решението.
Ловешки окръжен съд е сезиран за произнасяне по чл. 241 от ГПК с
искане за разсрочване на дълг в хода на исковото производство. Защитата на
длъжника се осъществява с различни способи и в различни фази на исковия и
изпълнителния процес. Едно от производствата по защита на длъжника в
исковото производство е свързано с възможността при провеждане на
исковия процес да се заяви към съда искане да разсрочи плащането на дълга.
В хипотеза на чл. 241 от ГПК може да се изведе, че разсрочването се
осъществява при уважаване на осъдителен иск с изпълнителна сила.
Процедурата по чл. 241 от ГПК се припокрива като действие – разсрочва се
дълга , с тази в изпълнителното производство по чл. 454 от ГПК, но правните
последиците са различни. Разликата в двете процедури освен по фазата на
процеса-исков и изпълнителен се разграничават и по други белези. По чл. 241
от ГПК длъжникът желае да забави във времето изплащането на дълга, но не
отрича ,че го дължи и дава на кредитора дължимата престацията. Обратното
се постига в процедурата на чл. 454 от ГПК, тъй като длъжникът изплащайки
дълга, когато се касае до значими за него движими вещи или недвижими
имоти/секвестируими/ , ги запазва в патримониума си и предоставя на
кредитора заместваща парична престацията. Субект, който може да инициира
искане за разсрочване може да е физическо или юридическо лице по чл. 241
от ГПК, но само физическо лице по чл. 454,ал.1 от ГПК. Предпоставките за
3
разсрочване са различни , при чл. 241 от ГПК следва да бъде направено
искане – писмено или в съдебно заседание , докато при чл. 454 от ГПК трябва
да бъдат извършени активни действия-внасяне на 20 на сто от вземанията по
предявените срещу длъжника изпълнителни листи и кумулативно писмено да
се задължи да внася всеки месец по 10 на сто от тях на съдебния изпълнител.
Същевременно има разлика и в размера на разсрочените вноски, докато
съдът разполага със свободна преценка по всеки казус относно размера и
срока на плащане, по чл. 454 от ГПК е предвидена дължимост на 20 % от
дълга при първоначалното внасяне и по 10% от дълга всеки месец.
Предпоставката за разсрочване на дълга по чл. 241 от ГПК е обусловена от
материалното състояние на длъжника или други обстоятелства /здравословно
състояние/, за което следва да бъдат представени надлежни доказателства.
Преклузивният срок по чл. 241 от ГПК е до приключване на съдебното дирене
в първа инстанция. Сроковете по чл. 454 от ГПК са различни според
изпълнителните действия съобразно вида на вещите–до предаване на
движимата вещ в магазин или на борсата, преди началото на явния търг с
устно наддаване, а за публичната продан на имота до деня, предхождащ деня
на проданта. Актът ,с който се произнася съда е определение, инкорпорирано
в съдебното решение, с което настъпва разсрочването на дълга по чл. 241 от
ГПК, а в изп след като исковата фаза вече е приключила, а в изпълнителният
процес, съдебният изпълнител спира изпълнителното производство, като дава
възможност на длъжника да плаща разсрочено. Доколкото чл. 454 от ГПК
касае изпълнителния процес, законът свързва неплащане на вноските с
продължаване на изпълнението по молба на всеки от взискателите и лишава
длъжника от възможност да иска ново спиране. Следователно може да се
приеме, че процедурата по чл. 241 от ГПК е по – опростена от тази по чл. 454
от ГПК и търсената защита на длъжника чрез разсрочване на дълга се постига
при по-малко изисквания спрямо тази в изпълнителния процес,при по-голяма
свобода на преценка на обстоятелствата и начина на разсрочване. Това обаче
поставя и въпросът за завишаване на изискванията относно представяне на
доказателства за имотното състояние или другите обстоятелства на длъжника,
което във всеки конкретен казус следва да се преценява. Разграничението в
двата вида разсрочване на дълга се обуславя и от органите, който извършват
това процесуално действие– в исковото производство съдът разполага със
самостоятелна преценка в много насоки, тъй като е решаващ орган, а в
4
изпълнителния процес процедурата е стриктно и подробно определена в
закона, доколкото се извършва от орган с властнически функции по
принудително събиране на гражданско- правни вземания.
Следва да се отбележи, че чл. 241 от ГПК е приложим и в
производството по чл. 422 от ГПК, предвид особения характер на този
положителен установителен иск. Доколкото положителният установителен
иск е продължение на заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 от ГПК,
той има правните последици на осъдителен и това определя основанието за
разсрочване на дълг и по чл. 422 от ГПК . В такава насока е и т.14 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящето дело съдът установи, че е предявен осъдителен
облигационен иск за заплащане на сумата 4400 лева-главница по кредит от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, - гр.София против М. Н. Г. като насрещен иск с
писмения отговор № 873/18.02.2022 и самостоятелна искова молба
№872/17.02.2022 г. в срока по чл. 130 от ГПК.М. Г. също е спазила
преклузивния срок за предявяване на искането по чл. 241 от ГПК , като в
отговора на насрещната искова молба е заявила разсрочване на дълга на 36
месечни вноски от 122.22 лева и е посочила,затруднено материално
състояние, предвид водените над 10 бр. граждански дела в Троянски районен
съд.
Настоящият състав приема, че искането за разсрочване на дълга от
4400 лева е основателно и следва да бъде уважено. Районният съд е уважил
искът на „Кредисимо“ЕАД-София по чл. 79 от ЗЗД против М.Г. за заплащане
на сумата от 4400 лева. Служебно известно на районния съд е било, че М.Г.
има над 10 дела относно бързи кредити,по част от които решенията са били
влезли в законна сила. При служебна справка от Ловешки окръжен съд се
доказва, че М.Г. е предявила искове по чл. 26, ал.1 от ЗЗД относно акцесорни
вземания по договори за кредит против кредитни институции пред Троянски
районен съд, а именно гр.д. №№1028/21 г. за сумата 2749.78 лева, гр.д.
№1042/21 за сумата 2995.20 лева,, гр.д. №1053/2021 г. за сумата 2342.67 лева,
гр.д. №1055/2021 г. за сумата 599.70 лева,гр.д. №59/22 г. за сумата 2230 лева,
гр.д. №60/2022 г. за сумата 990 лева, ч.гр.д. №894/22 г. за сумата 148.15 лева
по описа на ТРС , съдебните актове , по които са влезли в законна сила. Има
висящи и следните искови производства гр. Д. №1052/21 г. на ТРС за сумата
5
3810.40 лева,гр.д. №1054/2021 г. на ТРС за сумата 6102.72 лева ,гр.д.
№1078/2021 г. на ТРС за сумата 4117.50 лева,гр.д. №61/2022 г. на ТРС за
сумата 1620.60 лева. Съдът , след като се запозна със съдебните решения в
ЦУБИПСА ,по цитираните дела съобрази, че предмет на защита е било
прогласяване нищожност по чл. 26,ал.1 от ЗЗД на клаузите на договорите за
кредит относно акцесорни вземания – неустойка,доп.услуги , а М.Г. не е
оспорвала главниците по договорите за кредит. Общият сбор на главниците
по договорите за кредит,посочени в исковите молби е значителен по размер,
поради големия брой облигационни връзки. Предвид на това съдът приема, че
М.Г. е затруднена в изплащането на дълговете по договорите за кредит с
различни кредитни институции и са налице условията за уважаване на
искането по чл. 241 от ГПК..
Ловешки окръжен съд счита, че атакуваното съдебно решение,/с
характер на определение/ №162/05.09.2022 г. по гр.д. 1054/2021 г. на ТРС,в
частта, в която е уважено искане по чл. 241 от ГПК за разсрочване на
плащането по дълга е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение,/с характер на определение/
№162/05.09.2022 г. по гр.д. 1054/2021 г. на ТРС,в частта, в която е уважено
искане по чл. 241 от ГПК за разсрочване на плащането по дълга.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщение
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6