Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 459/14.07.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на тридесет юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 413 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от В.Ж.А., чрез адв. Радостина Рангелова – ВАК, сл. адрес гр. Видин, ул. „Бдин“ № 24 против Решение № 30 от 18.01.2023 година на
Районен съд – Видин, постановено по АНД № 1132 по описа за 2022 година. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № РД-17-9 от
18.11.2021 г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето - гр.
София, с което на В.А.Ж. ***, е наложено административно наказание, затова че
не е изпълнила влязло в сила задължително предписание на Председателя на
Държавна агенция за закрила на детето - гр. София.
Касационният
жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Радостина Рангелова, излага
доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли касационната инстанция да
обсъди, това че в задължителното предписание са
посочени 9 точки, с различни мерки, като с оглед обема, определените
сроковете на изпълнение са нереалистично кратки. Въпреки това, касаторът
твърди, че наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление първоначално е приел, че 4 от мерките са изпълнени, а е ангажирал отговорността за неизпълнение на 5 от мерките по т. 1, т. 5,
т. 7, т. 8 и т. 9 от предписаните. Отново в обстоятелствената част, след представяните от г-жа Ж. с възражението към АУАН доказателства,
приема, че т. 1 е изпълнено, т. 5, въпреки наличната докладна записка, не е
изпълнена, по т. 7 неизпълнена в цялост, т. 8 въпреки наличието на протоколи от
извършена контролна дейност, е
налице „формален контрол“ и не може да се приеме за
изпълнена, по т. 9 въпреки представената
писмена процедура за подаване и разглеждане на жалби и оплаквания, не е
удостоверено, че същата е въведена в практиката. Излагат се съображения, че РС
– Видин не е направил анализ и моли настоящата инстанция да направите анализ на
повдигнатото с жалбата пред първоинстанционния съд
възражение, именно: Част от приетите за неизпълнени мерки в предписанието не са във
компетентността и възможността на г-жа Ж. да ги осъществи. Например по
посочената т. 5 от предписанията, която изисква да се осигурят обучения и супервизии на служителите. Заявява, че
административнонаказаното лице не разполага с бюджет за тези обучения, поради
което се е обърнала към Община Ново село във връзка с финансирането на тази дейността
на преходното жилище. Финансови средства не са отпуснати, т.е. тя е в обективна
невъзможност да я изпълни и то в поставените срокове. Касаторът
сочи, че се касае до административнонаказателна санкция, за която теорията и
практиката сочат изискванията, както от обективна, така и от субективна страна,
т.е. налице ли е виновно извършено нарушение. В конкретния случай, неотчитайки
изложените по - горе обстоятелства, касаторът
твърди, че наказващият орган не се е съобразил с действителната фактическа обстановка,
което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Що се отнася до
останалите приети от наказващия орган т. 7, т. 8 и т. 9 - внимателния и обективен анализ на
доказателствата според касатора убеждава, че същите са изпълнени. Дори да са налице малки пропуски при изпълнението
на мерките, счита че е приложим чл. 28 от ЗАНН. Развиват се доводи, че РС –
Видин не е обсъдил, като моли касационната инстанция да го направи, съществено
процесуално нарушение, а именно, че Констативния протокол за извършена проверка
е връчен на кмета на Община Ново село, а не на г-жа Ж., като кмета го е подписал без
възражения. Но не е ангажирана отговорността на кмета, а на административнонаказаното лице, и тя има право да се запознае и
съответно да релевира възражения или не. С оглед на
изложеното, моли касационната инстанция да приеме, че г-жа Ж. е изпълнила предписанието с 9 мерки, поради което не е налице
вмененото ѝ нарушение. В условията на евентуалност, моли да се разгледа
приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и релевираните
процесуални нарушения при издаването на НП, останали необсъдени в решението на
въззивния съд. В заключение, касаторът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде отменено спорното въззивно
решение, като бъде уважена касационната жалбата, съответно се отмени и НП и
наложеното наказание. В с.з., редовно призован, касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба Председателя на Държавна агенция за закрила на детето –
гр. София, не взема становище по жалбата. В с.з., редовно призован, се
представлява от юрк. Ивайло Иванов, с пълномощно от
предходна инстанция, който оспорва жалбата, като заявява, че не са налице
касационни основания. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което
да оставите без уважение подадената от касатора
жалба, тъй като, счита че въззивното решение не страда от визираните в нея
пороци. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото НП отговаря изцяло на
изискванията на закона. Установената фактическа обстановка правилно е описана и
правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Наказателно постановление № РД-17-9/18.11.2021
г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето - гр. София е
оспорено от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с
решение № 89/07.03.2022 г. по АНД № 1235/2021 г. по описа на съда го е отменил.
Решение № 89/07.03.2022 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който
с решение № 187/19.01.2022 г. по КАНД № 184/2022 г. по описа на съда, го отменя
и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно
дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 1132/2022 г. по
описа на съда, по което дело е постановено
решение № 30/18.01.2023 г., с което процесното
НП е потвърдено. Същото е обжалвано от административнонаказаното лице пред АдмС – Видин. С определение № 36/12.05.2023 г. по
образуваното КАНД № 147/2023 г. по описа на АдмС – Видин,
производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на
компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран
нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 6475/15.06.2023
г. по адм. дело № 5017/2023 г. по описа на ВАС,
касационната жалба на В.Ж. Ангреева, чрез адв. Радостина Рангелова – ВАК, против Решение № 30 от 18.01.2023
г. на Районен съд – Видин, постановено по АНД № 1132 по описа за 2022 година, е
изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1
от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при
което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил Наказателно
постановление № РД-17-9 от 18.11.2021 г. на Председателя на Държавна агенция за
закрила на детето - гр. София, с което на В.А.Ж. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 45, ал. 9 от Закона за закрила на
детето /ЗЗДет/.
За да потвърди процесното НП въззивният съд е възприел от фактическа
страна, че на 24.08.2021 г. на В.Ж., в
качеството ѝ на екипен ръководител на Преходно жилище – с. Ново село,
общ. Ново село, ул. „Арх. Илия Попов“ № 80, е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че не е изпълнила за периода от 02.04.2021
г. до 02.07.2021 г. пет изисквания на влязло в сила Задължително предписание на
ДАЗД с № РД-14-8 от 10.03.2021 г., с определен срок на изпълнение, издадено на
основание чл. 17а, ал. 1, т. 14 от ЗЗДет. На
18.11.2021 г. е издадено и процесното Наказателното
постановление. Районният съд е приел, че констатациите са подробно изложени и
описани в АУАН и НП. Частично са изпълнени предписанията по точки 2, 3, 4 и 6.
Не са изпълнени предписанията по точки 1, 5, 7, 8 и 9, които касаят това, че не
е предоставила регистър на потребителите за преглед и проверка на информацията,
която трябва да бъде актуализирана, със срок за изпълнение от 10 дни; не са
били осигурени специализирани обучения за работа е целевата група потребители,
включително за деца с неприемливо поведение, както и провеждане на регулярна супервизия, със срок за изпълнение от 3 месеца; не за
всички деца е имало съставени оценки на потребностите с приоритетни потребности
за всяко едно от тях, не за всички
потребители е имало актуализирани планове за грижи в които да се заложат
конкретни дейности, поименни отговорници и срок на изпълнение, със срок за
изпълнение от 20 дни; не са били предоставени документи, удостоверяващи
резултати от извършен вътрешен контрол в преходното жилище - срок за изпълнение
от 10 дни; не е бил предоставен актуален ред за подаване и разглеждане па жалби
и оплаквания. При извършване на проверката от комисията, персоналът не е бил
запознат с регламента на процедурата за подаване и разглеждане на жалби, децата
не за имали доверие, че след подаване на оплакване има адекватна реакция.
Даденото задължително предписание № РД-14-8/10.03.2021 г. за отстраняване на
констатираните нарушения с цел повишаване качеството на грижата за настанените
деца и въвеждане на индивидуален подход, съобразно техните потребности.
Неизпълнението е довело до нарушаване правото на детето в чл. 3, т. 1 и т. 2 от
Конвенция за правата на детето на ООН. Изложеното, въззивният съд възприема, че
се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени от
съда всяко едно от тях взето по отделно и всички взети заедно в тяхната
съвкупност, а именно: цялостната административно-наказателна преписка, АУАН,
задължително предписание, методически указания, доклад относно извършена
проверка, констативен протокол за извършена проверка, констативен протокол за последваща проверка, доклад относно последва проверка,
работни планове, планове за грижи, оценки на потребностите, протоколи за
прегледи, показанията на свидетеля актосъставител. От
посочения събран писмен и гласен доказателствен материал районният съд приема,
че жалбоподателката е извършила твърдяното нарушение
и следва да ѝ бъде ангажирана съответната предвидена отговорност. Според
съда е осъществен съставът на административното нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна, като за формата на вината се прави извод от
конкретното поведение, което обективира съзнателното
отношение на лицето към стореното. Събраните доказателства не противоречат
помежду си и обосновават по категоричен и безспорен начин изводите на съда
относно осъществяването на нарушението и предвидената административна
отговорност. Районният съд сочи, че административнонаказващият
орган правилно е определил вида и размера на санкцията, така както е определена
от чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, и която е „глоба“ в размер
от 2000 лева до 5000 лева, а именно в минимален размер.
Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и
съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени
процесуални нарушения на съда, каквито не се установяват от този състав на
съда.
В касационното производство не са представени писмени доказателства, които да променят
установената от въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящият състав на
касационната инстанция споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, която съответства и на описаната такава в АУАН и НП. Споделя и
изведените от този съд правни изводи за материална законосъобразност на
наказателното постановление. Районният съд е изяснил относимите
факти, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, които е анализирал в
своята цялост и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, като е извел правилни и обосновани
правни изводи. Същите са в отговор на заявените в касационната жалба
възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на
постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2
от АПК.
Въпреки това този състав счита,
че следва да изложи съображения по наведените в касационната жалба възражения.
Основното възражение на касатора, че в
задължителното предписание са посочени 9 точки с различни мерки, като с оглед обема определените сроковете на изпълнение са нереалистично
кратки или не са във компетентността и възможността на г-жа Ж. да ги осъществи,
настоящата касационна инстанция намира, че видно от представеното по делото
известие за доставяне Задължителни предписания № РД-14-8/10.03.2021 г., ведно с
Методически указания и механизъм за взаимодействие между отговорните институции,
са връчени лично на касатора на 18.03.2021 г. В
задължителните предписания е изрично указан ред за обжалване, в случай, че
адресатът им има възражения по същите. По делото не са представени
доказателства и не се твърди от страна на административнонаказаното лице, да са
предприети действия по обжалване на надлежно връчените задължителни предписания.
От това следва, че г-жа Ж. е възприела предписаните ѝ мерки, още повече,
че същите са частично изпълнени. Във времето на дадените срокове за изпълнение,
лицето не е възразило по нито един от тях, респ. да е искала удължаване на
същите. Няма възражения и по отношение на притежаваните от нея компетентности
във връзка с изпълнение на същите. С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че тези възражения на касатора за
неоснователни.
Относно наведеното в касационната жалба
твърдение за допуснато процесуално
нарушение при съставянето на констативния
протокол за извършена проверка, поради това, че е връчен на Кмета на Община
Ново село, а не на г-жа Ж., който го подписал без възражения, а отговорността е ангажирана на нея,
касационната инстанция намира и тези възражения за неоснователни. От
представената административна преписка се установява, че на Кмета на Община
Ново село е връчен Констативен протокол за извършена последваща
проверка за 06-07.07.2021 г. от служители на ДАЗД относно проследяване
изпълнението на дадени Задължителни предписания № РД-14-8/10.03.2021 г., тъй
като г-жа Жекова била в отпуск по болест, считано от 02 07 2023 г. Това, че
този Констативен протокол не е връчен на лицето, на което са дадени
Задължителните предписания, не представлява съществено процесуално нарушение,
което да има за последица незаконосъобразност на издадения акт. Този Констативен
Протокол е без правно значение за административнонаказателното производство,
поради това, че същото започва с акт за установяване на административно
нарушение. В хода на същото наказаното лице разполага с всички процесуални
възможности да оборва вмененото му нарушение. Следва да се отбележи и, че от
констативния протокол и изготвения доклад към него, става ясно, че касаторката е била запозната с извършваната проверка, като
с нея е проведен телефонен разговор относно същата.
С
оглед значимостта на обществения интерес от повишаване на качеството на грижа
за настанените деца в Преходно жилище и въвеждане на индивидуален подход,
съобразно техните потребности, и с оглед факта, че неизпълнението на заложените
в задължителните предписания мерки е довело до нарушаване правата на детето,
регламентирано в чл. 3, т. 1 и т. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето,
настоящата касационна инстанция намира, че се изключва маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН на вмененото административно нарушение.
При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал.
2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с
материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на делото и направеното
в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва жалбоподателят да
заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на 100
лева.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 18.01.2023
година на Районен съд – Видин, постановено по АНД № 1132 по описа за 2022
година.
ОСЪЖДА В.А.Ж. *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за закрила на детето
- гр. София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: