Разпореждане по дело №84/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на писмена молба от адв. А.Б.- Д., пълномощник на “. Б./. Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., у. „Т. А.” № 26, представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р.В. Т., Е.Х. Ц.- всеки от двамата съвместно, срещу „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И.М.

Искането е с правно основание чл. 625 от ТЗ във връзка с чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Доводите си ищецът основава на фактическите твърдения, че “. Б./. Е. е кредитор на „А. М., на основание Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г. и Договор за цесия от 08.08.2013г., по силата на който “. К.” Е., ЕИК *, е прехвърлило вземанията си от ответника едноличен търговец, по сключения договор за банков кредит, на ищеца по настоящото дело- “. Б./. Е.. Твърди се още в исковата молба, че Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г. е обезпечен със Запис на заповед от 05.12.2011г., който е предявен на длъжника за плащане с нотариална покана, връчена на 26.08.2013г. На длъжника също така са изпратени уведомления за извършената цесия, а Договор за цесия от 08.08.2013г., е вписан в Имотния регистър на 22.11.2013г. с акт. 88, том І, № от двойно входящия регистър 2336/22.11.2013г. Взиманията по цитираните договори са обезпечени още с първа и втора по ред договорна ипотека, вписани в Службата по вписванията на град П., книга Договорни ипотеки, акт. 10, том ІІ, № от дв.вх. рег. 1429/23.06.2008г. и акт. 11, том ІІ, № от дв.вх. рег. 1430/23.06.2008г.

Исковата претенция е основана на решение на Кредитния съвет на “. Б./. Е., въз основа на което вземанията на банката по Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г., са обявени за предсрочно изискуеми на основание Общите условия за кредитиране, считано от 04.06.2013г., като съгласно чл. 38 и чл. 39 от цитираните общи условия на кредитиране, Банката има право да обяви вземанията си по Договора за кредит за предсрочно изискуеми, без да уведомява за това длъжника, при неплащане на падежа, на която и да е от погасителните вноски.

От страна на банката ищец по настоящото дело, чрез процесуалния и представител са изложени съображения, че за принудителното събиране на дължимите вземания по Договор за Прокредит Динамо №102-446712/23.06.2008г., “. Б./. Е. се е снабдила с изпълнителен лист и Заповед за изпълнение от 11.07.2013г., издадени по ч.гр.д. № 599/2013г. по описа на РС П., а въз основа на него е образувано ИД № 652/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, са извършени само частични плащания от длъжника „А. М., като последното от тях е направено на 16.09.2013г. и след тази дата няма плащане на длъжника за обслужване на договора за кредит.

Навеждат се доводи от банката ищец, че длъжника „А. М. дължи на “. Б./. Е., към 25.11.2013г. сумата 90 254.13евро, равняващи се на 176 521.73лв., които не са платени по сключения Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г. Описаната обстановка дава основание на ищеца да твърди че са налице основанията на чл. 607а ал.1 и чл. 608 ал.1 от ТЗ, тъй като търговеца ответник не може да заплати на ищеца изискуемо парично задължение, произхождащо от търговска сделка, като е изпълнено и условието на чл. 608 ал.2 от ТЗ за да е налице необоримата презумпция за неплатежоспособност на ответника едноличен търговец, тъй като той е спрял плащанията си към кредиторите си съобразно нормата на чл. 608 ал. 3 от ТЗ. Това обуславя интереса на банката ищец от обявяване на неплатежоспособността на „Андон М. и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, за да бъде вземането на ищеца включено в сметка за разпределение и ищеца да може да се удовлетвори за вземането си от масата на несъстоятелността по реда на част ІV от ТЗ.

С исковата молба се иска от съда по настоящото дело- да бъде обявена неплатежоспособността на „А. М., с начална дата – 16.09.2013г., да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника едноличен търговец. Ищецът моли още съда да назначи временен синдик, да насрочи първо събрание на кредиторите на дружеството, като моли съда да спре образуваното вече по искане на длъжника ТД № 462/2013г. по описа на ОС Б..

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, съобразно нормата на чл. 628 ал.2 от ТЗ, като са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно икономическа експертиза и са формулирани задачите на вещото лице. Представено е и уведомление по чл. 78 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП-Б..

След като прецени доводите на ищеца и извърши анализ на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„А. М., ЕИК *, град П., е вписано в ТР, воден от АВ на 22.08.2008г., като негов представител и собственик е А. И. М., на адрес: град П., ул. „П.” № 5. Едноличния търговец е регистриран по ДДС на 14.05.2004г. и предмета му на дейност е дървопреработка и производство на мебели. Дейността му се финансира със собствен и привлечен капитал, като предприятието е разположено върху недвижим имот- ПИ № 075001- стопански двор с площ от 6.158 кв.м., находящ се в м. „С.километър”, в град Б., Община П..

С Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г.,, сключен между „ПРОКРЕДИТ Б./. и „А. М. и солидарните длъжници- А. И. М. и С. Д. М., от банката е бил предоставен на кредитополучателя- кредит в размер на 60 445 евро, с инвестиционна цел. Кредотолучателят е следвало да върне получения кредит, ведно с договорените лихви, чрез заплащането на 84 месечни вноски, съобразно приет от страните и неразделна част от сключения договор- Погасителен план. За обезпечаване на вземането, е била учредена в полза на банката кредитор- Договорни ипотеки, акт. 10, том ІІ, № от дв.вх. рег. 1429/23.06.2008г. и акт. 11, том ІІ, № от дв.вх. рег. 1430/23.06.2008г., вписан в Имотния регистър на 22.11.2013г. с акт. 88, том І, № от двойно входящия регистър 2336/22.11.2013г. Издадена е била и Запис на заповед от 05.12.2011г., за сумата 81 997.29 евро, за целия срок на кредита, авалиран от А. И. М. и С. Д. М... Съобразно договореното в чл. 10 от сключения договор за банков кредит, страните са приели за неразделна част от договора – Общите условия на “. Б./. Е., за сключването на такъв вид договор. С Анекс № 1 от 17.12.2008г. към сключения договор, страните са се договорили, лихвения процент да не може да бъде по- нисък от 9% на годишна база, а с Анекс от 23.03.2009г. към основния договор, страните са предоговорили начина на изплащане на вноските за погасяване на остатъка от кредита и са приели за целта нов погасителен план. С друг Анекс към Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г., от 05.12.2011г., страните по взаимно съгласие отново са предоговорили начина на погасяване от длъжника на остатъка от задължението към банката, като освен размера на месечната погасителна вноска, са променили и срока за погасяването на кредита.

Освен този договор, на 23.06.2008г. „А. М. е сключил с “. Б. Б.” и друг Договор за кредит „Д.” № 102-432146/23.06.2008г., в размер на 60 445.00евро и краен срок за погасяване – 22.06.2015г. Така според експерта икономист по допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза, привлечените са в предприятието на едноличния търговец средства в размер на 100 000евро или 195 583.00лв.

По силата на Договор за цесия от 08.08.2013г., “. К.” Е., ЕИК *, е прехвърлило вземанията си от ответника едноличен търговец- „А. М., по сключения договор за банков кредит, на ищеца по настоящото дело- “. Б./. Е.. На длъжника са изпратени уведомления за извършената цесия, едно от които той е получил лично на 15.11.2013г., а Договор за цесия от 08.08.2013г., е вписан в Имотния регистър на 22.11.2013г. с акт. 88, том І, № от двойно входящия регистър 2336/22.11.2013г.

Поради необслужване на кредита от длъжника едноличен търговец, същият е обявен от банката кредитор за предсрочно изискуем, считано от 04.06.2013г., за което е депозирано от “. Б./.Е. заявление пред съда по заповедното производство и издадена Заповед за изпълнение от 11.07.2013г., издадени по ч.гр.д. № 599/2013г. по описа на РС П. и изпълнителен лист въз основа на нея. Образувано е и ИД № 652/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д., по което е започнало принудително изпълнение срещу едноличния търговец- „А. М..

След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на длъжника - „А. М. е била изпратена от банката кредитор и цесионер по договора за цесия- „ПРОКРЕДИТ Б./. Е., представената по делото Нотариална покана, чрез Нотариус И. Д., рег. № 039 от НК, с район на действие РС С. с който кредиторът е поканил длъжника да заплати сумата от 55 341.28 евро, но доброволно плащане на дължимия остатък от кредита не е последвало.

За реализиране на принудителното събиране на вземането от „А. М., банката кредитор- “. Б./. Е., чрез своите представители е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, като съдът е уважил искането и е била издадена Заповед за изпълнение №648/11.07.2013г., по образуваното ч.гр.д. № 599/2013г. по описа на РС П., за следните суми- 39 555.00евро или 77 362.85лв., съставляваща просрочена главница по Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г.; сумата- 673.24евро, равняваща се на 1 316.74лв.- представляваща такси по кредита; сумата – 425.38 евро или 831.97лв., представляваща договорна лихва върху претендираната главница, за периода от 22.04.2013г. до 03.06.2013г.; сумата – 1 768.60евро, равняваща се на 3 459.09лв., съставляваща наказателна лихва върху главницата, за периода от 04.06.2013г. до 07.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2013г. до окончателното изплащане и сумите, сторени като разноски в заповедното производство. Въз основа на така издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист и образувано ИД № 652/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д., по което е започнало принудително изпълнение срещу длъжника „А. М., вземането на “. Б./. Е. по Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г.

Според заключението на експерта икономист по изслушаната и възприета изцяло от съда съдебно икономическа експертиза, общите задължения на „А. М.- град П., към момента на нейното изготвяне, възлизат общо на 90 254.13 евро или 176 521.74лв.

Анализа на общото финансово състояние на „А. М., въз основа на представените по делото Отчет за П. и разходите и Списък на активите на предприятието, анализирани и от експерта икономист по допуснатата и назначена експертиза, налагат извода, че стойността на наличните реални активи на длъжника към 31.12.2007г. е 160 000лв., а към 31.09.2013г. – за 149 000лв., като е налице тенденция, изразяваща се в намаляване на стойността на активите с 11 000лв. Основен ръст на намаляване/19 000лв./ бележат краткотрайните активи, които към 31.12.2007г. са в размер на 41 000лв., а към 30.09.2013г. – за 22 000лв. Дълготрайните активи се променят в посока на увеличение с 8 000лв., тъй като към 31.12.2007г. са в размер на 119 000лв., а към 31.12.2011г. са в размер на 127 000лв. Увеличаването в размер на 5 000лв. се дължи на отчетените разходи за придобиване на материални дълготрайни активи, което всъщност не представлява реален актив. Краткосрочните вземания са променени в посока на намаление. Същите към 31.12.2007г. са в размер на 18 000лв., а към 30.09.2013г. – са 1 000лв. Акцентира се от вещото лице икономист по настоящото дело, че вземанията са бавноликвиден във времето актив, тъй като събирането им е свързано им е свързано с водене на съдебни дела и евентуални допълнителни разходи. В същото време най- бързо ликвидните активи- паричните средства се променят значително в посока на намаление. Същите към 31.12.2007г. са 8 000лв., а към 30.09.2013г. – парични средства изобщо липсват. Експерта заключава, че за всичките наблюдавани години, най- голям от дела на активите- над 50% имат дългокрайните активи. Краткотрайните активи към началото на обследвания от експерта период са в размер на 50 % от всички активи. Към 31.03.2013г. дела на дълготрайните активи е 85%, а на краткотрайните активи- 15%.

Показателите за ликвидност сочат на способността на фирмата да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и възможността за бързо погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи. Видно от заключението на експерта по съдебно икономическата експертиза, коефициентът на обща ликвидност на „А. М., е към 31.12.2007г. – 0.494, а към 30.09.2013г. е 0.20, което води до извода, че ако в началото на посочения период обсъждан от експерта, едноличният търговец е можел да изпълни текущите си налични задължения с наличните крактотрайни активи в размер на 49.40 %, то в край на изследвания период този процент е едва 20%. като минималната стойност на този коефициент на теория е минимум 1.25 до 1.50. Коефицинтът на бърза ликвидност на ответника едноличен търговец към 31.12.2007г. е 0.313, а към 30.09.2013г. е 0.009, което безспорно се дължи на липсата на материални запаси. Изложеното води на извода според експерта, че ако с наличните краткосрочни вземания и парични средства/без материалните запаси/, предприятието на едноличния търговец е било в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения към началото на изследвания от експерта период- в размер на 31.30%, то в край на периода – към 30.09.2013г. този процент е около 0.9 %. Коефициентите на незабавна ликвидност на едноличния търговец към 31.12.2007г. е 0.096, а към 30.09.2013г. е 0.00 и това означава, че с наличните си краткосрочни инвестиции и парични средства, едноличния търговец не е в състояние да погаси текущите си задължения. Коефициентът на абсолютна ликвиднот към 31.12.2007г. е бил 0.096лв., а към 30.09.2013г.– също е 0.00. Изложеното дава основание за извода, че в край на периода и коефициента на незабавна и коефициента на абсолютна ликвидност е нулева величина, поради липсата на финансови средства в края на анализирания по настоящото дело период. Коефициентът на абсолютна и незабавна ликвидност съвпадат, тъй като финансовите средства на дружеството се състоят само от парични средства/без финансови инвестиции/.Съгласно икономическата теория и практика, те бил следвало да бъдат най – малко 1 или повече от 1. Изводът е че „Андон М. не разполага с никакви налични парични средства, с които да може да покрива задълженията си към кредиторите, като едноличният търговец не е в състояние поради липса на финансови средства и вземания, да покрие задълженията си към кредиторите, които надвишават стойността на имуществото на длъжника.

Тези изводи се затвърждават от показателите за коефициента за финансова автономност/неплатежоспособност/, която към 31.12.2007г. е – 0.219, а към 30.09.2013г. е – 0.228, което е сигурен показател за финансова зависимост от кредиторите и финансова нестабилност на „А. М.- град П., като в конкретика сочат че размера на привлечения чужд капитал, надвишава собствения капитал на едноличния търговец, след като коефициента на автономност е под 0.33. Отрицателната стойност на тези показатели означават, че дружеството е декапитализирано и са налице симптоми на критично финансово състояние.

В заключението си по делото експерта С. Т. сочи още, че нетните активи, които представляват разликата между активите на дружеството и краткосрочните задължения имат стойности, съответно - към 31.12.2007г. - 77 000лв., а към 30.09.2013г. – са 39 000лв., което означава че активите надвишават краткосрочните задължения на предприятието с посочената стойност. Нетният оборотен капитал към 31.12.2007г. е отрицателна величина – минус 42 000лв., като той е отрицателна величина и към края на периода -31.09.2013г.– минус 88 000лв. Така към края на изследвания от експерта Тахова период, краткосрочните задължения на ответника едноличен търговец, надвишават краткотрайните му активи с посочената стойност от 88 000лв.

Като краен извод в заключението на вещото лице е посочило, че още в началото на анализирания в заключението период, предприятието на „А. М. е било в недобро финансово състояние, като на практика за целия период е в състояние на свръхзадлъжнялост по смисъла на чл. 742 от ТЗ, без експерта да отчита че предмет на експертизата е предприятието на едноличен търговец, а не търговско дружество. Наваден е от икономиста Т. извод и за това, че предприятието на едноличния търговец е декапитализирано, работи на загуба и не е в състояние с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните задължения към своите кредитори.

От заключението на експерта по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза се установява, че „А. М.– град П. е собственик на недвижим имот в село П., както и на машини и съоражения свързани с дейността на предприятието и неговото управление.

На името на А. И. М. като ФЛ са регистрирани в ОД на МВР – Б., сектор “Пътна полиция” и следните МПС: лек автомобил “Ф. Г.”, с рег. № Бл 3455 Д, червен на цвят, лек автомобил м. “О.К.”, с рег. № Е 65 12 АХ, сив на цвят и лек автомобил м. „БМВ” 318, с рег. № Е 46 15 ВК, сив на цвят. Видно от служебно изисканата справка от ОД на МВР – Б., сектор “П. полиция”, на ”О.Ю. – Ш.” – град П., има също регистрирано ППС- товарен автомобил „Ф. Т.”, с рег. № Е 14 90 ВС- червен на цвят.

От представеното по делото Удостоверение № 1788/25.02.2014г. но НАП- С. е видно, че към 24.02.2014г. срещу ответника „А. М.- град П., няма образувани изпълнителни дела, няма образувани преписки за събиране на задължения, като няма и наложени обезпечителни мерки по ДОПК.

В насроченото от съда съдебно заседание, пълномощника на дружеството ищец- адв. Трендафилова, поддържа исканията изложени в исковата молба, като не сочи нови доказателства.

Пълномощника на ответника „А. М.- адв. С., не оспорва иска като не възразява едноличния търговец да бъде обявен в несъстоятелност, като не се възразява и срещу посочената в исковата молба начална дата на неплатежоспособност- 16.09.2013г.

Писмената молба е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на едноличния търговец посочен като длъжник/чл. 613 от ТЗ/.

С оглед на обстоятелствата от фактическа страна наведени с исковата молба и след конкретизирането на нейния петитум, налага се извода че е депозиран иск за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 от ТЗ във връзка с чл. 630 ал.1 от ТЗ.

Съдебното производство по искане за откриване на производство по несъстоятелност е особено исково производство и същевременно производство за принудително изпълнение срещу търговеца длъжник, като съобразно разпоредбата на чл. 621 от ТЗ субсидиарно се прилагат общите правила на съдебното производство съобразно чл. 124 от ГПК и следващите, а писмената молба на дружеството кредитор трябва да бъде съобразена с общите изисквания на ГПК относно съдържанието на исковата молба в общия граждански процес/ чл.127 и чл. 128 от ГПК/. Исковата молба следва да се счете за редовна. Същата е подписана от процесуалният пълномощник на банката ищец и именно негово е правото да предяви такъв иск от името на ищцовото дружество, след като се твърди че същото е кредитор на ответника едноличен търговец.

С подаването на писмената молба до окръжния съд компетентен да я разглежда, на практика се извършва конституирането на страните по делото в производството по несъстоятелността, като длъжника се превръща в ответник, на когото съдът съобразно общите правила на ГПК е длъжен да изпрати исковата молба за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

Производството по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност/чл. 607а ал. 1 от ТЗ/ на лице имащо качеството на търговец. В чл. 1 от ТЗ е очертан кръга от лицата, които имат качеството на търговци по смисъла на закона, като в случая са налице и двата критерия даващи основания търговската сделка на която ищецът се позовава във връзка с искането си да бъде открито производство по несъстоятелност в писмената си молба до съда, да бъде определена именно като търговска такава. От една страна както ищецът, така и ответникът по делото са търговци по смисъла на ТЗ. От друга страна договорът за банков кредит безспорно е търговска сделка, тъй като банката отпуска парични средства на кредитополучателят във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. Следователно релевантни за изследването на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, са както качеството на търговец на лицето депозирало искането по реда на чл. 625 от ТЗ, така и търговския характер на сделката от която произтича вземането за което се твърди че е станало изискуемо и дължимо, а търговеца не е в състояние да изпълни.

С оглед на служебното си задължение да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, съдът констатира че производството е инициирано по молба на търговец имащ качеството на кредитор срещу друг търговец с качеството на длъжник, по сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 от ТЗ, като ответника длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ изброени в разпоредбата на чл. 612 от ТЗ, по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността. Това дава основание на съда да счете че не е налице нередовност във връзка с правосубектността да бъде предявен иск за обявяване на ответника в несъстоятелност, като не са налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по иска.

Наведените доводи от фактическа страна в исковата молба по делото, които са подкрепени с представените към нея писмени доказателства, се основават на твърдението за неизпълнение от длъжника на едно изискуемо, парично задължение, произтичащо от търговска сделка, между субекти на правоотношението имащи качеството на търговци. В тази връзка съдът по несъстоятелността задължително ще изследва въпроса наличието на задължителната положителна процесуална предпоставка – наличието на търговска сделка между страните по сключения договор, както и останалите основания във връзка с искането за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Твърденията на ищеца в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. Установява се, че „А. М. е страна по сключен с банката ищец- “. Б./. Е.- Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г., по силата на който на едноличния търговец е отпуснат паричен кредит за търговската му дейност. Ответника едноличен търговец е преустановил обслужването на кредита, като не е внесъл своевременно вноските за погасяване на дълга си към банката кредитор. Тъй като длъжника не е престирал на падежа и не е внесъл паричните вноски за погасяване на получения кредит, съобразно приетия от страните погасителен план, налице са основанията на чл. 38 и чл. 39 от Общите условия към договора за кредит, които страните са признали със сключения договор и са приели да ги спазват в чл. 10 от договора за кредит. Неизпълнението на длъжника едноличен търговец е такова, че съобразно чл. 38 от Общите условия към сключения договор, банката е придобила правото едностранно и без да е необходимо да уведомява за това кредитополучателя, да преобразува остатъка от кредита и да го обяви за изцяло и предсрочно изискуем, като изиска от длъжника незабавно плащане на главниците и дължимите лихви и други непогасени задължения по кредита, за остатъка от дължимите суми. След преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, считано от 04.06.2013г., банката кредитор е поканила „А. М. доброволно да плати дължимата сума, съставляваща главница, договорни и наказателни лихви, договорени с договора за кредит, както такси и разноски във връзка с обслужването на кредита, но доброволно плащане на дължимото от длъжника не е последвало. Заявено пред съда по заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК, вземането на банката кредитор от длъжника едноличен търговец е и съдебно признато, с издаването на Заповед за изпълнение от 11.07.2013г., издадени по ч.гр.д. № 599/2013г. по описа на РС П., която не е била оспорена от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК. Така безспорно се установява наличието на вземане на кредитора “. Б./. Е. от длъжника „А. М., основано на обявяване на предсрочната изискуемост на заплащането на остатъка от кредита, получен на основание Договор за Прокредит Динамо № 102-446712/23.06.2008г., към момента на депозирането на исковата молба пред съда, като налице е едно безспорно по основание и размер парично вземане, което е станало изискуемо и дължимо от длъжника, от деня на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от “. Б./. Е.- от 04.06.2013г. От събраните по делото доказателства се установява, че „А. М. не е в състояние да изпълни дълга си към банката кредитор, тъй като не разполага с парични средства за това. Налице са основанията на чл. 608 ал.1 т. 1 от ТЗ, даващи основания на съда, да счете във връзка с разпоредбата на чл. 607а ал.1 от ТЗ, че „А. М. е неплатежоспособен. Налице са и основанията на чл. 608 ал.2 от ТЗ за това, тъй като установи се от събраните по делото доказателства, че „А. М. е спрял плащанията си и към другите свои кредитори, като предприятието работи на загуба и без печалба и то само когато има поръчки от клиенти.

Видно е от писмените доказателства и от заключението на вещото лице икономист по изслушаната от съда съдебна експертиза, че „А. М. не е в състояние да извърши текущи плащания за да покрие задълженията си към кредиторите му. Коефициентите на обща и бърза ликвидност на ответника търговец са далеч по-ниски от 1, като същите са в тенденция за влошаване, но така или иначе едноличния търговец не е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните си краткротрайни активи. Коефициента на незабавна ликвидност на дружеството е също под 1-ца, което и сигурен признак, че с наличните краткосрочни инвестиции и парични средства предприятието на едноличния търговец, също не може да покрие текущите си задължения към кредиторите. От друга страна, предприятието не разполага със свободни парични средства, а същото не разполага с краткосрочни вземания, от които да се опита да компенсира липсата на свободни капитали. Така настъпили са промени с икономическото положение на предприятието на ответника едноличен търговец, в резултат на което същото макар да съществува, не може да осъществява нормална търговска и производствена дейност, а коефициентите на обща и незабавна ликвидност вече са под 1 , което на практика означава, че дружеството не може да покрие текущите задължения към кредиторите си, като освен това е спряло и плащанията към тях. Понятието за икономически анализ “обща ликвидност” е съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, като същото е ясен критерии за възможността дружеството да погасява задълженията си към кредиторите си. Обстоятелството че коефициентът е под 1, посочва категорично че предприятието няма възможност да посреща изискуемите си задължения към кредиторите. Нещо повече данните за наличното имущество и показателят “финансова автономност”, даващ представа за съотношението между собствения капитал и краткосрочните и дългосрочните пасиви, показва че длъжника търговец не само не е в състояние да обезпечи с имуществото си съществуващите задължения, но налице е трайна и необратима декапитализация на предприятието, като едноличния търговец е изпаднал в силна зависимост от кредиторите си. Видно е от заключението на експерта икономист по делото, че „А. М. не разполага с налично имущество, достатъчно да покрие дори началните разноски в производството по несъстоятелност.

Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е преди всичко едно обективно икономическо състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността – търговеца не е в състояние да се разплаща с кредиторите си по изискуеми и дължими парични задължения, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее.

В настоящия случай безспорно са налице материално правните предпоставки които законът свързва с неплатежоспособността на длъжника едноличен търговец. Съобразно нормата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, в последната и редакция/изм. с ДВ бр. 20 от 2013г./, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, към определен кредитор или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Като основание за обявяване на неплатежоспосбността на длъжника търговец е посочено от закона и неизпълнението на частно държавно вземане./чл. 608 ал.1 т. 3 от ТЗ/. В настоящия случай е видно, че длъжника „А. М., не може да покрие с краткотрайните си активи своите текущи задължения към държавата и към останалите си кредитори. Налице са и публични задължения на търговеца длъжник към държавата, което е самостоятелно основание за извода за неплатежоспособност на длъжника като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Анализа на цялостното икономическо положение на длъжника едноличен търговец към настоящия момент дава основание на съда да счете, че спирането на плащанията към неговите кредитори, се дължи на трайна и обективна невъзможност за изпълнение, а не се дължи на временни затруднения на търговеца длъжник в резултат на разразилата се в страната икономическа криза. По делото няма доказателства, че неизпълнението на задълженията на „А. М. към кредиторите му, се дължи на временни затруднения, като длъжника очевидно не разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му към кредиторите, без опасност за техните интереси по смисъла на чл. 631 от ТЗ. Анализа на коефициентите за рентабилност на ответника едноличен търговец, дават основание за изводи за трайна декапитализация на предприятието и неспособността дейността му да носи печалба на едноличния търговец, както и да бъде ефективна за съществуването на самото предприятие, поради което то не работи постоянно, а само когато има поръчки. Презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ е налице- от обобщения анализ на доказателствата се налага извода, че към момента на приключването на устните състезания по настоящото дело, спирането на плащането на „А. М. към длъжниците му е трайно обективно и непреодолимо състояние. От заключението на експерта е направен категоричния извод, че дружеството не разполага с налично имущество, достатъчно да покрие дори разноските в производството по несъстоятелност и това се потвърждава от събраните по делото доказателства, след като се установи че дори наличното имущество от сграда, машини и съоражения, свързани с производството на дружеството, не е достатъчно за да покрие всички задължения на търговеца към неговите кредитори.

Показателите за ликвидност на „А. М. сочат на неспособността на дружеството длъжник да изпълнява текущите си плащания към кредиторите. Ответника едноличен търговец е изправен пред пълна обективна невъзможността за погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи, тъй като дружеството длъжник не е в състояние поради липса на финансови средства, да покрие задълженията си към кредиторите, които надвишават стойността на имуществото на длъжника, което е показател за пълната му финансова зависимост от кредиторите му. Пасивите на дружеството са много по–големи от неговите активи. Тежкото икономическо положение на финансова нестабилност на „А. М., ясно се очертават и от показателите за финансова автономност, които в конкретика сочат на пълна и трайна декапитализация на търговеца, който не разполага със собствен капитал и работи само въз основа на привлечени отвън средства.. Невъзможността за изпълнение на длъжника към кредиторите му, към момента на постановяването на настоящото решение, при това се дължи не на някакви действия от страна на трети лица, а е резултат единствено и само на влошеното икономическо състояние на търговеца. Следователно длъжника не отказва да изпълни задълженията си, а е в обективно състояние при което не може да направи това.

Налице е следователно и втората предпоставка, визирана в чл.608 ал.2 ТЗ, с която законодателят е въвел презумпция за неплатежоспособност на длъжника, ако той е спрял плащанията си към кредиторите. Презумпцията по чл. 608 ал. 3 от ТЗ е оборима, но в настоящото производство са събрани доказателства, които не само че не я опровергават, но и категорично доказват наличието на спряно плащане от длъжника към кредиторите му след 16.09.2013г. От този момент е налице и трайно спиране на плащания към кредиторите на длъжника. Както вече беше отбелязано по–горе, налице са обективни доказателства за икономическото положение на длъжника, категорично обосноваващи наличието на трайна и обективна невъзможност за заплащане на съществуващите парични задължение на търговеца към неговите кредитори, поради което доказването че тези затруднения са временни и че длъжника разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите си без опасност за интересите им, не можа да се извърши в рамките на настоящия процес, като презумпцията не е оборена и същата поражда правните последици които законът свързва с нея. Категорично настоящата невъзможност на длъжника да изпълни задълженията към неговите кредитори, следва да бъде отграничена от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, за които длъжника носи отговорност, след като може обективно, макар и със закъснение да изпълни./Р – 806-2006г. на І т.о. на ВКС на РБ/. Касае се за невъзможност за изпълнение на паричните задължения от длъжника към неговите кредитори, която има траен и необратим характер, доколкото търговеца длъжник не разполага с никакви налични парични средства, а имуществото му в цялост не е достатъчно за удовлетворяване на вземанията на кредиторите към него а и той е изпаднал в пълна финансова зависимост. Следователно налице е едно непредотвратимо и неприкриваемо обективно имуществено положение, което беше безспорно очертано от събраните писмени доказателства и заключението на експерта по изслушаната и възприета от съда съдебно икономическа експертиза.

Не са налице основанията за приложението на нормата на чл. 631 от ТЗ. Съобразно събраните по делото писмени доказателства и експертните заключения на съдебно-икономическата експертиза съдът приема, че наличното имущество на ответника длъжник не е достатъчно да покрие задълженията му към неговите кредитори. Той не разполага с достатъчно бързоликвидни средства - краткротрайни активи /в т.ч парични вземания, краткосрочни финансови активи, материални запаси или налични парични средства/ за погасяване на вземанията на кредиторите си. Собственият капитал на „П.- К.” ЕООД- в ликвидация, не е достатъчен за да покрие дълговете му, коефициентите му за ликвидност са отрицателна величина, като предприятието на търговеца е трайно декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите му, поради което същото почти не работи и не носи печалби на собственика си. Безспорно са налице основанията да бъде обявена неплатежоспобността на търговеца длъжник, като бъде уважено искането на ищеца за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Андон М..

Видно е от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице икономист по делото, че поради сериозни финансови затруднения и обективна невъзможност да заплаща кредитните си задължения, длъжника „А. М. е спрял трайно плащанията към кредитори си по изискуеми задължения след 16.09.2013г., като от този момент са възникнали сериозните затруднения на дружеството длъжник за изплащане и на публичните му задължения към държавата, както и заплащането на заплатите и осигуровките на работниците и служителите. Анализа на финансовото състояние на фирмата длъжник назад във времето, налага извода, че по аргумент на нормата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността следва да се счете датата от която дружеството длъжник трайно е спряло плащането на вноските по обслужването на повечето от неговите кредитори. Именно от този момент длъжникът е изпаднал първоначално в забава, а в последствие и в обективна невъзможност да заплати остатъка от непогасените кредити, дължими на кредиторите му изцяло. Логично е с оглед на изложеното от фактическа и правна страна, за начална дата на неплатежоспособност на длъжника да бъде определена- 16.09.2013г., от която дата длъжникът е спрял трайно плащанията си към кредиторите с изискуеми вземания от него, както и заплащането на основната част от публичните му задължения към държавата.

От събраните по делото доказателства и най- вече от изготвената и възприета от съда съдебно икономическа експертиза е очевидно, че длъжника „А. М., не само е неплатежоспособен и е изпаднал в икономическо положение да не може да извършва плащания към кредиторите си, но същият не разполага със средства дори да покрие първоначалните разноски по несъстоятелността, в каквато насока е заключението на експерта Тахова.

Съдът с Определение № 1420/31.03.2014г. по ТД № 529/2013г. по описа на ОС Б., на основание чл. 629б от ТЗ, чл. 723 от ТЗ и чл. 632 ал.5 от ТЗ, е указал на кредиторите на „А. М. и на лицата по чл. 625 от ТЗ, че в 7 дневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в ал.1 от ТЗ, могат да предплатят по ТД № 97/2013г. по описа на ОС Б., чрез внасяте по сметката на ОС Б., сумата – 10 000/десет хиляди/ лева, необходима за покриване на началните разноски по несъстоятелността, за което да представят и надлежни писмени доказателства за внесената сума по делото. Указал е също на кредиторите, че в случай на невнасяне на определената от съда сума, в указания срок, производството по делото ще бъде спряно с предвидените законови последици от това в нормата на чл. 632 от ТЗ. В дадения от съда на кредиторите срок за предплащане на предварителните разноски, след надлежното уведомяване на кредиторите за определението на съда, нито един от кредиторите на „А. М., не е внесъл по сметката на ОС Б., посочената от съда сума от 10 000лв.

При така изложените съображения, налице са кумулативните основания предвидени в разпоредбата на чл. 632 ал.1 от ТЗ – имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване дори на първоначалните разноски по несъстоятелността, а липсва и предплащане на същите по реда на чл. 629б ал. 1 от ТЗ, в дадения от съда на кредиторите на дружеството длъжник срок. Следва производството по настоящото дело да бъде спряно, след като бъде обявен длъжника „А. М. в несъстоятелност, а дейността на предприятието да бъде прекратена.

При тези условия спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено от съда, в срок от една година от вписването на решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят за възобновяването удостовери пред съда, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по несъстоятелността, съобразно чл. 629б от ТЗ.

Следва да бъде указано с настоящото решение на кредиторите на длъжника- „А. М., че ако в срока по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, не бъде поискано възобновяване на производството, при условията на същата новела, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи длъжника- „А. М. от търговския регистър.

Законът е отчел, че при условията на невъзможност да бъдат заплатени с наличните средства на длъжника дори първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, продължаването на дейността на предприятието на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, като съдът следва не само да обяви длъжника в несъстоятелност, но и да прекрати дейността му, едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Съдът към настоящия момент не е предприел действия за допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ал. 1 от ТЗ, тъй като е счел че не съществува опасност от разпиляване на длъжниковото имущество и необходимост от спешни мерки за неговото запазване и охраняване. При постановяване на решение по реда на чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът при откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност е длъжен да допусне обезпечение с оглед избягване разпиляването на имуществото на длъжника и да охрани масата по несъстоятелността. С настоящото решение съдът открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника- „А. М. и го обявява в несъстоятелност, поради което следва да бъдат взети от съда мерки за запазване на масата на несъстоятелността, доколкото следва да бъдат изпълнени целите на производството като универсален изпълнителен способ за удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника. Ето защо съдът счита, че следва на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „А. М..

На основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелността, се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Ето защо с настоящото решение следва да бъде постановено и спирането на посоченото от експерта Тахова изпълнително дело № 652/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д., образувано по искане на кредиторите, чрез което е насочено принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника- „А.М..

По изложените съображения и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 от ТЗ и чл. 629б от същия закон, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл. 608 от ТЗ, на „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И. М., като определя начална дата на неплатежоспособността- 16.09.2013г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, за „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И.М..

ОБЯВЯВА длъжника- „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А- И.М., в несъстоятелност, на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на длъжника- „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И.М.

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „А. М., ЕИК * , със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И. М.

СПИРА на основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, производството по ИД № № 652/2013г. по описа на ЧСИ Ш. Д.

УКАЗВА на длъжника на „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А.И. М., на “. Б./. Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., у. „Т. А.” № 26, представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р. В.Т., Е. Х. Ц.- всеки от двамата съвместно, и на останалите кредитори на „А. М., че производството по несъстоятелност може да бъде възобновено от съда, в срок от една година от вписването на решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят за възобновяване удостовери пред съда, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по несъстоятелността, съобразно чл. 629б от ТЗ.

УКАЗВА с настоящото решение на кредиторите на длъжника- „А. М., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „П.” № 5, представлявано от А. И. М., че ако в срока по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, не бъде поискано възобновяване на производството, при условията на чл. 632 ал. 2 от ТЗ, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи длъжника - „А. М. от търговския регистър.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър, пред САС, включително и само досежно началната дата на неплатежоспособност.

Преписи от решението да се изпратят незабавно след постановяването му, на Агенцията по вписванията–Търговски регистър за вписване в Търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Службата по вписвания към РС П. и на държавния съдия изпълнител към РС П., за писване на наложената възбрана, върху имотите собственост на „А. М. и на наложения запор, върху МПС, собственост на „А. М., както и за налагане на запор върху движимите вещи собственост на длъжника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :