№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 12.11. 2020 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2216 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „ Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А.
К. А. , против решение № 76/8.07.2020 г. по
НАХД № 14 /2020 г. по
описа на РС – Девня , с
което е изменено издаденото от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-010488/10.10.2018
г. , като наложената на дружеството имуществена санкция е намалена от 1600
лв. на 1500 лв. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на
материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от
упълномощения адвокат Х. молба с.д. 13989/10.11.2020 г.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“- Варна ,чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е
неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ имуществена
санкция
в размер на 1600 лв. за нарушение
чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и
чл.61,ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 4.09.2018 г. в лозов масив, находящ
се в землището на гр. Суворово , „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е
допуснал до работа лицето Н. И. Е. да престира труд като изпълнява трудови функции на „общ
работник“ , с определено работно място –
същият лозов масив, определено работно време – от 8.00 ч. до 17.00 ч. и договорено
трудово възнаграждение в размер на 25 лв.
на ден , без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по възникналото трудово правоотношение.
За да измени обжалваното НП , районният съд е приел за установени
изложените в него факти сочещи на
наличието на възникнало трудово правоотношение и липсата на сключен в писмена
форма трудов договор, а по отношение на размера на наложената имуществена
санкция е приел ,че при липсата на мотиви за определянето й същата е завишена и
не съответства на тежестта на нарушението.
Касационният
съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК -
нарушение на материалния закон.
Фактите
по делото са правилно установени от въззивния съд при спазване на приложимите процесуални
правила. Относно същите , тезата на касатора е вътрешно противоречива – не се
отрича извършването на описаната в НП дейност на посочените в него място и дата
, но същевременно се твърди , че личността
на Е. не била идентифицирана при
извършената от контролните органи проверка. Последното се опровергава от съдържанието на АУАН и НП, в
които лицето е посочено с трите му имена и ЕГН. Относно факта за липсата на
сключен в писмена форма трудов договор не е имало спор между страните в хода на
въззивното производство. В тази връзка, без да отрича характера и вида на
извършваната дейност така както същата е описана в НП, касаторът твърди, че тя била осъществявана в изпълнение
на сключен между страните граждански договор. Гражданският договор има за
предмет престация на определен резултат, като писмената форма не е задължителна
за него. В случая няма спор, че същността на извършваната дейност се състои в бране на грозде в описаният в НП лозов масив – в този смисъл са
и гласните доказателства събрани по
искане на наказаното дружество. Тази дейност, в никой случай не състои в
предоставянето на определен резултат, а се изразява в престирането на труд,
т.е. предоставяне на работна сила по смисъла на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ , която по
императивен начин определя, че такъв вид
отношения винаги се уреждат като трудови
такива – съобразно конкретните обстоятелства, приложими са били
разпоредбата на чл.68, ал.1,т.2 от КТ или разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ,
доколкото по делото не са били налице данни за престиране на труд в полза на
земеделски стопанин по смисъла на чл.114а от КТ. Императивно е определена в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и формата
на така възникналите правоотношения – сключен в писмена форма
трудов договор . При установените по несъмнен начин факти за липсата на сключен
писмен трудов договор между „Вайн“ ЕООД и
Н. Е. и допуснатото от работодателя нейно постъпване да
започне работа при тези обстоятелства, то дружеството- касатор е нарушило цитираните в НП разпоредби на чл.1,ал.2, чл.61, ал.1 и чл.62,ал.1 от КТ. Нарушението осъществява от обективна страна състава на адм. нарушение
по чл.414,ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална
закон е била ангажирана с обжалваното НП безвиновната отговорност на ЮЛ - работодател. При постановеното с въззивното решение
изменение на НП и налагането на имуществена санкция в абсолютния минимален
размер от 1500 лв. предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ,
въпросът за явна несправедливост на наказанието не подлежи на обсъждане. Така,
като е преценил правилно процесуалната законосъобразност на обжалваното НП /за последното е липсвал спор/ и е изменил същото, РС- Девня е постановил решението си при правилно
приложение на материалния закон.
Освен материално законосъобразно, при извършената от
касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното
решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Съобразно
този резултат от касационното оспорване, основателна е претенцията на ответника
за разноски - осъществено е процесуално
представителство от юрисконсулт Н., за което се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63,ал.5 от ЗАНН в размер на
80 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 / 8.07.2020 г. по НАХД № 14 /2020 г. по описа на РС - Девня.
ОСЪЖДА „ Вайн“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление : с. Старосел 4175 , община Хисаря, област Пловдив да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна за разноски по делото сумата от 80
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: