№ 1694
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430102284 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. К. Р. с ЕГН **********,
в качеството на майка и законна представителка на Т. Б. С. с ЕГН **********,
и двете с адрес: град П. ул.“В.“ ***, чрез адв. Н. И. – АК-П., адрес: гр.П.,
ул.“К.М.“ ***, против Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. Посочва се
в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на ***г., който
бил прекратен на ***г. Твърди се, че по време на брака страните имат дете –
Т. Б. С. с ЕГН **********. Посочва се от молителката,че има и други две деца
– П.К.Е. ( *** ) и К.С.М. ( ***.). Твърди се, че молителката започнала работа
в Г. във фирма за пакетиране на чипс. Посочва се, че семейството желае да се
установи да живее в Г., където работи и бабата по майчина линия. Твърди се,
че страните провели многократно разговори за пътуване на детето Т. Б. С., но
ответникът отказвал да даде съгласие, а впоследствие блокирал молителката в
социалните мрежи и не отговарял на телефонните обаждания. Сочи се в
исковата молба, че трите деца са привързани едно към друго, както и че
събирането на семейството ще окаже благоприятно и позитивно въздействие
върху психиката им. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
заместено съгласието на бащата Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М.
като бъде разрешено на детето Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в
1
гр.П., да пътува извън страната и в рамките на Европейския съюз,
придружавана от своята майка и законна представителка С. К. Р. с ЕГН
********** или упълномощено от нея лице за срок от 5 години. Иска се от
съда да бъде заместено съгласието на бащата Б. С., роден на ***г., гражданин
на Р.С.М. като бъде разрешено издаването и получаването от майката на
задграничен паспорт на Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П..
С определение № ***г. на ответника е назначен особен представител – адв. Н.
И.. В срока по чл.131 ГПК е депозирано становище от особения
представител на ответника с вх.№***г., в което моли съда да отхвърли
молбата като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание молителката, редовно призована не се явява.
Представлява се от адв. Н. И. – АК-П., който поддържа предявените искове
и молят съда да ги уважи изцяло.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител
адв. Н. И.. Процесуалният представител моли съда да постанови решение,
съобразено с най-добрия интерес на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че страните са родители на детето Т. Б. С. с ЕГН
**********, родена на ***г. в гр.П..
Спорно по делото е налице ли е спор между страните относно пътуване на
детето зад граница, както и дали заместването от съда на съгласието на
родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства.
Установява се от заверено копие на служебна бележка изх.№ ***г., че детето
е записано в детска градина и посещава учебното заведение редовно.
Видно от социален доклад с вх.№ ***г., молителката има четири деца, като
едното е припознато от съжителстващия с нея. С. К. Р. живее със
семейството си в Г., където отглежда и четвъртото си дете, родено на ***г.
малолетната Т. Б. С. се отглежда и живее в семейството на сестрата на С. К.
Р. - И. К. М. от гр.П.. становището на Дирекция „Социално подпомагане“ е,
че най-добрия интерес на едно дете е да расте ши да се отглежда в семейната
среда на совите родители.
По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на
2
свидетелите И. К. М. и Е. Б. Р.. Видно от показанията им молителката живее
в гр.Б., Г., със семейството си. Свидетелите са категорични, че ответникът не
е полагал грижи и не е контактувал с дъщеря си, както и С. К. Р. е в
невъзможност да го открие за получаване на разрешение детето Т. Б. С. да
бъде изведено от Б. и да заживее със своята майка, брат и сестри.
Свидетелите посочват още, че потребностите на детето са задоволени изцяло
от майката и роднински кръг вкл. от образование, здрави грижи и др. съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, поради
съответствието с писмените доказателства по делото вкл. социалния доклад
на ДСП-П..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Чл.76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда, че не се
разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
Съгласно чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес. С оглед служебното задължение на
съда да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи
възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни
бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието
му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване, както и
правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските
3
права е защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото
не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага
от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или
психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в
случая не са налице.
С оглед на установените по делото факти се налага изводът, че пътуването
до чужбина би могло да е само от полза за развитието на детето. В тази
насока са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на И. К. М. и
Е. Б. Р., както и писмените доказателства. Очевидно желанието на майката и
детето да може последното да излиза извън страната, вкл. да посещава
роднините си в Г., съвпада с възрастовите потребности на Т. Б. С. за
осъществяване на полезни за нея социални контакти, както и формиране на
непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и
за оформянето им като личности.
По отношение на общо формулираното искане за пътуване на детето извън
територията на Република Б. без ограничение на броя на пътуванията и
държавите, които следва да се посетят, тяхната продължителност и времето,
през което се провеждат, придружавано от своята майка или определен от нея
придружител, съдът намира следното:
С оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на
детето, следва разрешението да бъде дадено по начин, който изключва
възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни
бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието
му конкретни условия. Съдът намира, че в конкретния случай , с оглед
гарантирането свободното придвижване на детето в границите на
Европейския съюз, следва да бъде разрешено пътуването за търсения срок от
5 години. Пътуването до чужбина би могло да е само от полза за развитието
на детето, а липсата на съгласие от страна на единия родител препятства
излишно правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от
закона. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото му да
живее с единствения родител, когото познава, е защитено и от чл.10,т.2 от
Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано,
без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси на
детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или
опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.
4
По изложените съображения иска се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а, ал.3 СК, заместващо съгласието
на бащата - Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. да бъде издаден
международен паспорт за задгранично пътуване на детето - Т. Б. С. с ЕГН
**********, родена на ***г. в гр.П., като документа да бъде получен от
майката С. К. Р. с ЕГН ********** от органите на МВР или посолство на
Република Б. в чужбина.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а, ал.3 СК, заместващо съгласието
на бащата - Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. детето Т. Б. С. с ЕГН
**********, родена на ***г. в гр.П., да пътува без ограничение на броя на
пътуванията, придружавано от своята майка - С. К. Р. с ЕГН ********** или
определено от нея лице, до държавите от Европейския съюз за срок от 5
(пет) години.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5