Решение по дело №1153/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 10
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20211730101153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Радомир, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
П.:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М. Д. М.А
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Гражданско дело №
20211730101153 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците са част от Общото събрание на правоимащите
по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
сформирано на 20.08.1994 г. в с. Ж., общ. Р., обл. П..
С протокол на ОС от 20.08.1994 г. по единствената точка от дневния ред на
събранието бил избран инж. Е. Б. В., който да представлява правоимащите при провеждане
на търг от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС „К. п.“, с. КК. за закупуването на
сградите, находящи се в бившия стопански двор на с. Ж..
При проведения търг за закупуване на имуществото на бившето ТКЗС, с. КК.
пълномощникът Е. В. участвал и закупил на търга следното имущество: склад с навес в с. Ж.
за сумата от 43 967 лева; пилищарник в с. Ж. за сумата от 38 543 лева и телчарник с
площадка за сумата от 176 774 лева или общо имущество на стойност 259 284 лева, което
било заплатено с талоните на правоимащите на ОС на с. Ж..
След закупуването на имотите същите станали собственост на всички правоимащи -
бивши член - кооператори на ТКЗС и техните правоприемници. За покупката била издадена
фактура № . г. на ТКЗС „К.п.“, с. КК..
След закупуването на имотите същите започнали да се владеят от правоимащите на с.
Ж. и да се управляват от тях.
Имотите били заприходени на правоимащите на база издадената фактура за
1
закупуването им. Имуществото било владяно от правоимащите, като първоначално същите
го използвали като складови помещения, но част от сградите - склад с навес и пилищарник,
били в много лошо съС.ие и опасни за живота и здравето на хората, поради което на
проведеното на 15.05.2004 г. заседание на комисията, избрана от ОС на правоимащите, било
взето решение складът с навес и пилищарникът да бъдат разрушени и материалите от тях да
се използват от жителите на селото за ремонт на покривите на черквата и обредната сграда
(магерницата), а останалите цигли, тухли и дървен материал да се продадат на селяните по
определени от комисията цени.
Единствената годна сграда бил телчарникът, който се владеел и ползвал от всички
правоимащи до настоящия момент.
Сградата – телчарник, била отдадена под наем на Г. Р.Н. с договор от 23.07.2002 г.,
като същата се ползвала като склад за зърнени фуражи целогодишно. След 2004 г.
телчарникът се ползвал и владеел от всички правоимащи, като го използвали тези, които
имали нужда за складиране на земеделска продукция, за отглеждане на животни за
определен период от време и за всякакви други селскостопански нужди на правоимащите.
Това ползване ставало с разрешението на ОС на правоимащите за всеки отделен случай.
От закупуването на имотите до настоящия момент телчарникът се владеел от всички
правоимащи на с. Ж.. Владението било явно, непрекъснато, продължително и
необезпокоявано за срок от 27 години. Никой не оспорвал собствеността на правоимащите,
нито били предприемани каквито и да било действия от трети лица за прекъсване на
владението. Понастоящем сградата все още се владеела от всички правоимащи.
По сега действащия КККР на с. Ж., общ. Р., обл. П. имотът представлявал стопанска
сграда – телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от
27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение:
селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор . по
КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - 0, номер по
предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с
идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор .. Същата била записана в
кадастралния регистър на наследниците на Е. Б. В..
Тъй като за сградата нямало документ за собственост, през 2021 г. правоимащите се
събрали на общоселско събрание и взели решение да инициират процедура по издаване на
нотариален акт на основание давностно владение върху телчарника и упълномощили
кметския наместник на селото С. Х. Г. да предприеме действия по снабдяването на имота с
документ за собственост, както и продажбата на телчарника, с цел получените от
продажбата средства да бъдат вложени в изграждането на водоем (събирателен резервоар за
вода) на с. Ж..
За снабдяването с нотариален акт за телчарника било необходимо изваждането на
2
скица от кадастралния план на селото. При подаване на молба за издаване на кадастрална
скица се установило, че телчарникът е записан като частна собственост на наследниците на
Е. Б. В., като след разговор с наследниците същите заявили, че имат претенции относно
собствеността на телчарника и смятат, че същият е тяхна собственост, а не на правоимащите
на селото.
Тъй като наследниците отказали да представят каквито и да било документи за
собственост на телчарника, то и за правоимащите било неизвестно по какъв начин същият е
бил записан като тяхна собственост в кадастралния регистър и кадастралния план на с. Ж..
Твърдят, че нито ответниците, нито техният праводател Е. Б. В., са владели
телчарника от момента на закупуването му до настоящия момент. Същите не били
упражнявали самостоятелно владение върху телчарника, нито са го ползвали някога от
датата на придобИ.ето му до настоящия момент.
С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците В. П. В., И. Е. В. и Л. Е. В., че ищците са
собственици на стопанска сграда – телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от
16.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта от 27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с
предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор . по КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята
- ., номер по предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ
с идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор ..
С отговора на исковата молба ответниците оспорват изложеното от ищците, че при
проведен търг за закупуване на имуществото на бившето ТКЗС в с. КК., закупеният
телчарник е заплатен с талоните на правоимащите, тъй като от представената по делото
фактура № . г. било видно, че сградата – телчарник, била закупена от бащата на ответниците
- Е. Б. В., като в тази връзка е съставен договор за покупко-продажба при спечелен търг от .
г., който удостоверявал правото на собственост върху този обект за Е. Б. В..
Не отговаряло на истината и изложеното в исковата молба, че имотите били
заприходени на правоимащите на база издадената фактура за закупуването им.
Оспорват и изложеното от ищците, че от 1994 г. до настоящия момент, в период от 27
години телчарникът се владеел от ищците - правоимащи на с. Ж., тъй като процесната сграда
се владеела от Р. Г. Н., който я ползвал за съхранение на зърно и за раздаване на рента на
арендодателите му. Това владение същият осъществявал без противопоставяне, както от
страна на ищците, така и на ответниците, повече от 20 години.
С оглед изложеното, молят предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищците, редовно пР.ани, чрез упълномощен представител
3
поддържат предявения иск.
Ответниците, редовно пР.ани, в съдебно заседание чрез упълномощен представител
оспорват предявения иск и молят съда да постанови решение, с което същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за покупко – продажба от . г., сключен между ТКЗС
„К.п.“, с. КК. и Е. Б. В., по силата на който ТКЗС „К.п.“ се е задължило да продаде на
купувача Е. В. телчарник с площадка, находящ се в с. Ж. за сумата от 176 774 лева, като с
протоколно определение от о. с. з., проведено на 05.10.2022 г., по искане на процесуалния
представител на ищците съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване
автентичността на договор за покупко – продажба от . г. по отношение на подписите,
положени за „продавач“ и „купувач“ в договора.
По делото е представен и протокол от 26.08.1994 г. от проведено общоселско
събрание на правоимащите и техните наследници, с приложен списък на жителите на с. Ж.,
предоставили бонове за закупуване на селскостопански машини, като видно от представения
протокол, общоселското събрание е взело решение и е определило Е. Б. В., като лице, на
което да се предадат талоните на правоимащите за участие в търг за закупуване на
имущество на ТКЗС, с. КК..
По делото е представена и фактура № . г., с получател Е. Б. В. и други правоимащи от
с. Ж., от която е видно, че е бил закупен телчарник с площадка, находящ се в с. Ж. за сумата
от 176 774 лева, като във фактурата изрично е отбелязано „платено с талони“.
Представена е и извадка от инвентарна книга за заприходяване на имущество и
списък на лицата, предоставили бонове за закупуване на имущество.
По делото е представен договор от 23.07.2002 г., по силата на който правоимащите
(като собственици) от с. Ж. са отдали за стопанисване на Г. Р.Н. телчарник, находящ се в с.
Ж., за срок от 3 години, като с протокол от 15.05.2004 г. е взето решение наемателят да
заплаща годишен наем в размер на 100,00 лева.
От представения по делото договор за наем от 20.05.2001 г. се установява, че
правоимащите (като собственици) от с. Ж. са отдали под наем за срок от 5 години на Р. Г. Р.
сенокосачка, тип „Т302“.
Във връзка с възникналия спор относно собствеността върху процесната сграда, по
делото са представени и докладна до кмета на община Р. от живущите – правоимащи от с.
Ж., както и възражение от кметския наместник на с. Ж. до нотариус М. Д., с район на
действие – РС – Р. и до нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р..
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която се установява, че
процесната сграда – телчарник, е била декларирана от ответника И. Е. В., а преди това – от
неговия баща Е. Б. В., както и приходна квитанция за заплатени от И. В. по сметка на
4
Община Р. данък за недвижим имот, находящ се в с. Ж. и такса битови отпадъци.
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която е видно, че
процесната сграда е декларирана на 18.11.2021 г. от С. Х. Г., както и приходна квитанция за
заплатени от С. Г. по сметка на Община Р. данък за недвижим имот, находящ се в с. Ж. и
такса битови отпадъци.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Т. И., Г. А., С. Г., Р. Р., С. В. и Р. С. – Р.а.
От показанията на свидетелката Т. И., която е заемала длъжността кметски наместник
на с. Ж. до 1999 г., се установява, че периодично са се провеждали търгове за закупуване на
имущество на ТКЗС „К.п.“, с. КК.. На бившите член – кооператори са били раздавани бонове
и с тях е можело да участват в търговете. Провеждали са се общоселски събрания, на които
са се избирали представители на правоимащите, които да участват от тяхно име в търговете.
На проведено общоселско събрание през 1994 г. за представляващ всички правоимащи е бил
избран Е. В., който е следвало да се яви с техните бонове и да участва при наддаването за
закупуване на процесната селскостопанска сграда – телчарник. След закупуването на
сградата същата започнала да се ползва от всички правоимащи, които през годините са я
отдавали и под наем. В сградата правоимащите складирали земеделска продукция.
Организирали бригади, които почиствали сградата, като всички правоимащи я ползвали като
своя и имали съзнанието, че тя е тяхна собственост и никой не им е забранявал да я ползват.
Семейството на Е. В. също ползвало телчарника заедно с останалите правоимащи. След
години се установило, че всъщност Е. В. е закупил телчарника за себе си в лично качество, а
не като представляващ правоимащите. Семейството му никога не е работило в ТКЗС.
Свидетелката твърди, че не е събирала купюри от правоимащите и не притежава дял от
сградата. Твърди, че не познава Р. Р., а само баща му, който е раздавал рента в сградата.
От показанията на свидетеля Г. А., който е заемал длъжността кметски наместник на
с. Ж. в периода от 1999 г. до 2007 г., се установява, че след 2000 г. и след взето решение на
проведено общоселско събрание е бил сключен договор за наем на процесната сграда между
правоимащите и Г. Н., който е следвало за период от около три години да ползва сградата за
складиране на фураж. Според свидетеля правоимащите са вземали решения за начина, по
който ще се ползва сградата. Сочи, че в нито един момент Е. В. и семейството му не са
ползвали сградата самостоятелно и той никога не е предявявал претенции по отношение на
сградата. Твърди, че в сградата е раздавана рента единствено от Г. Н., но не и от неговия син
Р. Р.. Свидетелят не знае след Г. Н. да е имало друга фирма, която да се е занимавала с
обработка на земеделска земя и да е раздавала рента.
От показанията на свидетелката С. Г., която заема длъжността кметски наместник на
с. Ж. от 2007 г. до настоящия момент, се установява, че правоимащите от с. Ж. са избрали Е.
В. да ги представлява пред ликвидационния съвет и да закупи в тяхна полза сгради и
селскостопански инвентар. От 1994 г. до настоящия момент закупеното имущество, вкл. и
сградата – телчарник, се ползвали от правоимащите, които на общоселско събрание взели
решение за отдаването на процесната сграда под наем на Г. Н., като след изтичането на
5
срока на договора телчарникът се ползвал от правоимащите за съхранение на
селскостопанска продукция и торове и всички решения, свързани с ползването му, се
вземали от тях. В момента в сградата се съхранявал слънчоглед. Правоимащите правели
частични ремонти на сградата, почиствали и косели прилежащия терен. Наследниците на Е.
В. не са стопанисвали и владели сградата и не са предявявали претенции, че е тяхна
собственост. Сградата била ползвана от Г. Н. по силата на сключен договор за наем, като
неговият син Р. Р. никога не я е ползвал и не е раздавал рента. След 2007 г. местни
арендатори са складирали зърно в сградата с разрешение на правоимащите.
Пред съда свидетелката С. В., която е съпруга на ответника И. В., сочи, че кметският
наместник на с. Ж. С. Г. заедно със С. С. са настоявали пред ответника И. В. да им подпише
документите за телчарника, в противен случай те щели да му го вземат по трудния начин.
Сочи, че нейното семейство не е ползвало телчарника и съпругът ú не е предявявал
претенции за сградата. След 2006 г. Р. Р. ползвал телчарника.
От показанията на свидетеля Р. Р. се установява, че същият след 2005 г. активно
ползва и поддържа сградата, като е ремонтирал покрива и вратите и е поддържал
прилежащия терен. Допреди две години той и баща му раздавали рента на хората от селото
и никой друг освен тях не е раздавал рента. Последните години не ползвал толкова активно
сградата, но никой друг не е изявявал желание да я ползва. Преди него сградата е ползвана
от баща му, като заявява, че не си спомня дали е имало сключен договор за наем между
баща му и правоимащите от с. Ж.. В момента една от входните врати на сградата липсвала.
Имало периоди от време, в които свидетелят поС.но държал в сградата свои машини и
никой не му е правил забележка за това.
Пред съда свидетелката Р. С. – Р. сочи, че като п. на ЗК „А.“, от 2002 г. – 2003 г.
ползва сградата заедно с бившия ú съпруг Р. Р., като е раздавала рента и никой от селото не е
създавал пречки за ползването на сградата. Сочи, че ползването започнало след сключването
на договор за наем между правоимащите и Г. Р., като след изтичане на срока на договора са
продължили да ползват телчарника.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира за логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и изградени на база техни непосредствени
впечатления.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – почеркова експертиза се
установява, че подписът, положен вляво в графа „продавач“ в договор за покупко –
продажба, сключен между ТКЗС „К.п.“, с. КК. и Е. Б. В. от . г., е изпълнен от М.Ц.Д..
Подписът, положен в графа „купувач“ от същия договор, е изпълнен от Е. Б. В.. Вещото
лице е посочило, че по отношение на подписа, положен вляво в графа „купувач“ от договор
за покупко – продажба от . г., не може да бъде извършено сравнително изследване.
Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно - почеркова експертиза, като
дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се
съмнява.
6
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищците, което е осъществено
посредством сключения на . г. между ТКЗС „К.п.“, с. КК. и Е. Б. В. договор за покупко –
продажба на процесната сграда – телчарник и предвид заявените от ищците с исковата
молба собственически права по отношение на сградата, съдът намира, че е налице правен
интерес от защита на правата на ищците, поради което предявеният положителен
установителен иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от
възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.
По основателността на предявения иск съдът намери следното:
С предявения положителен установителен иск ищците са поискали от съда да признае
за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на стопанска сграда –
телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от
27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение:
селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор . по
КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - 0, номер по
предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с
идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор ..
По делото са налице данни, че ликвидационният съвет на ТКЗС „К.п.“, с. КК. е
провел търг за обекти, намиращи се в стопанския двор на с. Ж., според който Е. Б. В. е
спечелил търг за сграда – телчарник на стойност 176 774 лева, внесени в касата на ТКЗС
„К.п.“, с. КК. с фактура № . г. Изготвен е договор за покупко-продажба между
ликвидационния съвет на ТКЗС „К.п.“, с. КК. и Е. Б. В.. Няма спор между страните по
делото, че ответниците В. В., И. В. и Л. В. са наследници по закон на купувача Е. Б. В..
Безспорно се установява от заключението по изслушаната съдебно – почеркова експертиза и
че подписът за продавач в договора от . г. е изписан от М.Ц.Д., като представляващ
ликвидационния съвет на ТКЗС „К.п.“, с. КК., а за купувач – от Е. Б. В., поради което съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК и процесният договор за
покупко – продажба не следва да бъде изключван от доказателствената съвкупност по
делото. От събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от неоспорения
протокол от 26.08.1994 г. от проведено общоселско събрание на правоимащите и техните
наследници се установява и че общото събрание е взело решение, с което е избрало Е. В. да
представлява всички правоимащи и да участва като техен представител на търга за
закупуване на имущество на бившето ТКЗС „К.п.“, с. КК., като закупеният на търга от Е. В.
телчарник е заплатен с талони на правоимащите, отразяващи дела им в имуществото на
ТКЗС. Няма спор и че процесната сграда е част именно от имуществото на организация по §
12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което като неин актив е подлежало на разпределение между лицата с
7
право на дял по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и че ищците
притежават качеството на лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. са техни
наследници с право на дялове от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
каквато е представлявало ТКЗС „К.п.“, с. КК.. Според чл. 52 от ППЗСПЗЗ, делът на всеки
собственик се е формирал като част от общата стойност на имуществото, без оглед на
неговото натурално и веществено съдържание. Лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ са имали
правото да получат своя дял в собственост или съсобственост, а предоставянето на
имуществото се е извършвало в натура или в пари от ликвидационния съвет (чл. 52, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, в действалата тогава редакция, ДВ бр. 72/1993 г.). На член-кооператорите,
независимо дали са внесли земя или са участвали само с труда си, се определя дял от общото
имущество по правилата, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 - 52 от ППЗСПЗЗ.
Поради спецификата на тази съсобственост – голям брой съсобственици с относително
малки дялове, необходимостта да се зачита колективният интерес и да се осребри
имуществото, с оглед остойностяване на дяловете, законодателят е определил специален ред
за разпореждане с това имущество – чрез възлагане на лице с право на дял или ако няма
желаещ - чрез търг – чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Редът за провеждане на търга, съгласно този
текст, който препраща към чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е по Наредбата за търговете (ДВ, бр. 50
от 19.06.1992 г., изм. и доп., бр. 9 от 02.02.1993 г., бр. 30 от 09.04.1993 г., бр. 24 от
21.03.1997 г., бр. 50 от 5.05.1998 г., бр. 125 от 28.10.1998 г., бр. 39 от 18.04.2001 г., в сила от
18.04.2001 г., изм., бр. 51 от 03.06.2003 г., отм., бр. 85 от 26.09.2003 г., в сила от 26.09.2003
г.). Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за търговете след приключване на търга, със
спечелилия се сключва писмен договор. Нормата на чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ също
предвижда ликвидационният съвет да продаде вещните права. Следователно, законодателят
е предвидил облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС, което е било
включено в баланса му, оценено е и е разпределено в дялове на правоимащите лица по чл.
27 от ЗСПЗЗ - чрез търг и сключване на договор в писмена форма. Няма нормативно
изискване за вписване на този договор в Наредбата за търговете, а такова не е предвидено и
в ППЗСПЗЗ. Едва с изменението на § 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/28.10.1997 г.) е въведено
изискване продажбата на имущество на бившите ТКЗС на правоимащи лица да се извършва
с писмен договор с нотариална заверка на подписите. До този момент обаче формата е
обикновена писмена, съобразно предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично
препраща чл. 48, ал. 8 във вр. с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
Както се посочи и по-горе, при провеждането на търга и сключването на договора за
покупко – продажба от . г., Е. Б. В. е действал в качеството си на представител на всички
правоимащи лица по чл. 27 ЗСПЗЗ, т. е. не е закупил имущество на бившето ТКЗС „К.п.“, с.
КК. в лично качество, а като представител на правоимащите. Тези факти са от значение,
поради това, че сочат на причината, поради която правоимащите са могли да започнат да
владеят сградата. Установява се безспорно от събраните по делото гласни доказателствени
средства, че от датата на покупко – продажбата правоимащите са започнали да владеят
8
процесната селскостопанска сграда, като това владение продължава и понастоящем. При
съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по
делото може да се направи обоснован извод, че ищците са придобили собствеността върху
посочения недвижим имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Това е
така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
като логични и съвпадащи с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът
намира, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 79 ЗС, която установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Намерението за своене се
предполага съобразно чл. 69 ЗС. Страната, която се позовава на изтекла придобивна давност,
е достатъчно да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл.
79 ЗС. Изцяло в този смисъл е и ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата
на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че владението трябва да е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр.
д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.).
Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху
една вещ не може да се определи като владение. Обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако
се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и
да извършва явни действия по стопанисването му. За разлика от собственика, който не е
длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и
то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че
който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка.
За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е
поС.на, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта –
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през
значително отдалечени във времето периоди - решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. №
603/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. В случая съдът намира за безспорно доказано по делото, че в
период от време много по-дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок, ищците са
упражнявали поС.но, спокойно, явно и несъмнително владение върху процесния имот, като
през цялото това време са полагали необходимите грижи за неговото запазване и
9
периодично са почиствали и поддържали имота, без по никакъв начин да са обезспокоявани
от трети лица, заявяващи претенции към тях. През сочения период от време ищците са
ползвали сградата, като са складирали селскостопанска продукция. Отдавали са и сградата
под наем. Липсват, наред с това, доказателства по делото, които да сочат, че ищците са
установили владението върху процесния имот с насилие или пък да са използвали насилие
при поддържането му, нито същото да е оспорвано от ответната страна с насилие, в резултат
на което да е смутено намерението да се държи вещта като своя. Липсват доказателства,
които да оборват презумпцията по чл. 69 ЗС. От своя страна ответниците никога не са
владели процесната сграда и не са предявявали претенции към нея. По отношение на
възражението на ответниците, че процесната сграда се владее от Р. Г. Р. необезспокоявано за
период от време повече от 20 години, съдът следва да посочи, че когато фактическата власт
върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с
поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт се квалифицира като
държане, тъй като държателят не владее вещта като своя. За поставяне началото на
давностния срок за придобИ.е на имота е необходимо държателят да започне да осъществява
владение върху вещта. След настъпването на падежа на задължението за връщане на вещта
той следва да демонстрира държането на вещта като своя спрямо лицето, на което
противопоставя давностното владение - нейния собственик, насрещна страна по
облигационното задължение, комуто дължи връщане на вещта въз основа на това
правоотношение. В същия смисъл са решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на
ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о. и
пр. Безспорно е по делото, че Р. Р. е започнал да използва сградата след сключен договор за
наем между правоимащите лица по чл. 27 ЗСПЗЗ и неговия баща Г. Н., като в този смисъл са
и показанията на свидетелката Р. С. – Р.а. При това положение следва да се приеме, че Р. Н.
е имал качеството на държател на сградата. По делото липсват доказателства, от които да се
направи извод, че същият е демонстрирал държането на вещта като своя спрямо
собствениците, поради което и последният не е придобил собствеността по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност.
С оглед направените дотук изводи, съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените от тях разноски в настоящото производство
в общ размер на 1075,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса, 10,00 лева –
такса за вписване на исковата молба, 15,00 лева – такси за издаване на съдебни
удостоверения и 1000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
10
възнаграждения, в редакцията, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие и договаряне на възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г.
по ч. т. д. № 2490/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. №
2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., намира за неоснователно възражението на
ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение, преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна
сложност на делото и броя проведени съдебни заседания и от друга - заплатеното
адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер.
С оглед изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сумата в общ размер на от 1075,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б. д., ул. „И. В.“, бл. ., вх. ., ет. . ап., И. Е. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. д.,
ул. „И. Ва“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и Л. Е. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „В.“, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. ., че Н. В. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., В. Ф. Л., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., В. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж.,
общ. Р., обл. П., П. Д.а Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .,
Ю. И. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ч. л.“, бл. ., ап. ., Л. И. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Г. Х. С., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., Ц. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., Л.
С. Х., с ЕГН: ., с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., С. Е. А., с ЕГН: ., с адрес: гр. Б., общ.
Столична, обл. С., ж. к. „Б.“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж.,
общ. Р., обл. П., Д. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., пл. „В. в.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .,
Б. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № ., С. Е. А., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., А. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., М.
Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., К. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „Б.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р.,
обл. П., Г. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., Р. Г. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ., ет. ., ап. ., В. М. М., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ул. „Г.“ № ., Г. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап.
., В. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., С. М. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Д. М. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., К. С. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ц.С.“, бл. ., ап.
., Й. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. С. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. Е. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., Й. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
11
„В. Л.“ № ., С. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. Г“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Я.
А. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С. ш.“, бл. ., вх.., ет. ., ап. ., К. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „С.Н.-С.“ /./ № 11, И. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Г.М.“, бл. ., вх. ., ап. ., Б. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. ., вх.
., ет. ., ап. ., Й. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „И.“, бл. 77, вх. „А“, ет. 2, ап. 6,
А. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Ю. Д. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „К.“ № ., И. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „Х.
К.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 8, К. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № ., Т. Б. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № ., В. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж.,
общ. Р., обл. П., Ю. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х. Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап.
., Д. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ., ет. ., ап. ., К. В. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Н. В. А., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., А. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Л. А.“, бл. ., ет. ., ап. ., М. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „Г.“, бл. ., ет..,
ап.. и П. Л. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., са собственици на
стопанска сграда – телчарник, представляваща сграда с идентификатор . по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Ж., одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от
27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение:
селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор . по
КККР на с. Ж., с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - , номер по
предходен план ., при съседи: ПИ с идентификатор ., ПИ с идентификатор ., ПИ с
идентификатор ., ПИ с идентификатор . и ПИ с идентификатор ..
ОСЪЖДА В. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. д., ул. „И. В.“, бл. ., вх. ., ет. .
ап., И. Е. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. д., ул. „И. В.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и Л. Е. В.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „В.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. В. Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., В. Ф. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с.
Ж., общ. Р., обл. П., В. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., П. Д.а Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Ю. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Ч. л.“, бл. ., ап. ., Л. И. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Г. Х. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл.
П., Ц. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., Л. С. Х., с ЕГН: **********,
с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., С. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., общ. Столична,
обл. С., ж. к. „Б.“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р.,
обл. П., Д. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., пл. „В. в.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Б. П. Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № ., С. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж.,
общ. Р., обл. П., А. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., М. Е. А., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., К. Г. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Б.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., Г.
М. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. КК., общ. Р., обл. П., Р. Г. Д., с ЕГН: **********, с
12
адрес: гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ., ет. ., ап. ., В. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Г.“
№ ., Г. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. К. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., С. М. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Д. М. В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „О. к.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., К. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж.,
общ. Р., обл. П., С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Ц.С.“, бл. ., ап. ., Й. С. П., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. С. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., В. Е. Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П., Й. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Л.“ № ., С.
А. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л. Г“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Я. А. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „С. ш.“, бл. ., вх.., ет. ., ап. ., К. С. А., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „С.Н.-С.“ /./ № ., И. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Г.М.“, бл.
., вх. ., ап. ., Б. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Й. С.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., А. Д. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Ю. Д. В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „К.“ № ., И. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „Х. К.“, бл. ., вх. .,
ет. ., ап. 8, К. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № ., Т. Б. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Е.“ № ., В. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р.,
обл. П., Ю. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х. Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Д. В.
В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ., ет. ., ап. ., К. В. А., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. С., ж. к. „С. Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., Н. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ж. к. „С. Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., А. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Л. А.“, бл.
., ет. ., ап. ., М. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „Г.“, бл. ., ет.., ап.. и П. Л. М., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. Р., обл. П. сумата в размер на 1075,00 лева (хиляда и
седемдесет и пет лева), представляваща сторени от ищците деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
13