РЕШЕНИЕ

 гр. София,06.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                   РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 7761 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 16.11.2017г., постановено по гр. дело № 19357/2012г. на Софийски районен съд, 30 с-в,  с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц.В.А., И.К.А. и Д.К.А. искове по чл. 415, ал. 1  ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на жалбоподателя дължимостта на сумата 5 576. 24 лв. – претендирана солидарно стойност на доставена топлинна енергия за имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ул. „********* за периода м. 02.2004г. – месец април 2009г., ведно със законната лихва от 08.07.2010г. до окончателното изплащане и сумата 1990. 35 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.04.2004г. до 04.05.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „М.Е.” ООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът – ищец твърди, че по делото не е оспорено изрично правото на собственост на наследодателя на ищците, респ. качеството потребители на ответниците на топлинна енергия за процесния период, а в срока по чл. 131 ГПК е оспорен само размера на начислената топлинна енергия. Сочи, че по делото са предстаени доказателства, че наследодателят на ответниците К. А. е титуляр на процесната партида с абонатен № 225872, както и че ответниците са негови наследници по закон.Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, с присъждане на разноските за заповедното и исково производство.  

Въззиваемите – ответници И.К.А. и Д.К.А. /лично и в качеството на наследници на починалата в хода на процеса Ц.В.А./, оспорват жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и да им присъди разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач „М.Е.” ООД не заявява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

        По същество обжалваното първоинстанционното решение е частично неправилно.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № ч.гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113 с-в срещу ответниците Ц.В.А., И.К.А. и Д.К.А., в качеството им на наследници по закон на К. М. А..

Ц.В.А. е починала след даване ход на устите състезания в първоинстанционното производство и нейни наследници по закон са останалите ответници – син и дъщеря.

СРС е отхвърлил изцяло исковете срещу въззиваемите - ответници, по съображения, че не са налице доказателства за правото им на собственост върху процесния топлоснабден имот, като същевременно е приел, че по делото няма надлежно подаден отговор на исковата молба, предвид липсата на „свеж подпис“ на представения по делото отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили иска, с надлежно подаден подписан отговор с твърдения, че наследодателят им не е давал съгласие ищцовото дружество да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че представената по декларация, подписана от А.К.А.като упълномощено от етажните собственици лице относно избор на топлинен счетоводител, е подписана от лице без надлежна представителна власт. В отговора ответниците изрично са посочили, че го депозират в качеството си наследници на К. М. А. – титуляр на партида с абонатен номер 225872 към ищцовото дружество. С отговора също е оспорен начина на начисляване на потребената топла вода, наличието на суми за изравнение, както и е направено възражение за погасителна давност за целия процесен период.

Предвид изложеното, оплакването в жалбата относно липсата на оспорване на качеството потребители на топлинна енергия на ответниците е основателно. По делото не е оспорено правото на собственост на наследодателя на ответниците върху процесния имот, като изрично е признато от последните и наличието на открита партида на същия. По делото са представени и издадени на негово име фактури за процесния имот. Ответниците са оспорили исковете само по размер. Поради изложеното, съдът намира, че с оглед разпределената доказателствената тежест и наведените твърдения в отговора, правото на собственост на ответниците, в качеството им  на наследници по закон на К. А., респ. качеството потребители на топлинна енергия, не е спорно по делото.

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „М.Е.“ ООД, с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание от 22.10.2001г. Поради това възраженията на ответниците досежно подписаната декларация са ирелевантни.

Съгласно констатациите на приетата неоспорена СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. От изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на собственици на имота, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм, в сила за процесния период/ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Ето защо исковете са доказани по основание. Настоящият съдебен намира, че представените по делото писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи установяват реално потребление на топлинна енергия от ответниците.

Съгласно заключението на СТЕ, което съдът кредитира, размерът на дължимите суми за незаплатена топлинна енергия, възлиза на сумата общо от 5 310 92 лв., като в тази сума не влизат суми за изравнение от минали периоди. Вещото лице е съобразило, че в имота през процесния период е имало 4 броя отоплителни тела, щранг лира в банята и 2 бр. водомери.

При така изложеното следва да бъде разгледано направеното възражение за давност:

Давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, които по арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок, потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения, без да е нужна покана.

Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно приетото в цитираното ТР, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.

Предвид изложеното, вземанията за главница и лихви, които са станали изискуеми три години преди  датата на подаване на заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК, са погасени по давност. С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.

Поради това по отношение на главницата искът е основателен и доказан за сумата общо от 2 348. 12 лв. за периода м.06.2007г. – м.04.2009г., представляваща непогасената главница за потребена топлинна енергия, съобразно констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ. При така изложеното, мораторната лихва, изчислена по реда на чл. 162 ГПК за непогасения по давност период 01.08.2007г. – 04.05.2010г., възлиза на сумата общо 881. 19 лв. и до този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен срещу ответниците.

С оглед наличието на разделна отговорност на ответниците, независимо,  че сумите са претендирани солидарно, следва исковете да бъдат уважени досежно половината от сумите срещу всеки ответник, в качеството им на съсобственици на имота при равни квоти. Следва да се отбележи, че липсва процесуална пречка за това, тъй като искането за солидарно/разделно осъждане не рефлектира върху редовността на исковата молба, респ. не променя предмета на делото.

При горните мотиви, жалбата е частично основателна и решението на СРС в частта за отхвърляне на исковете срещу всеки ответник до размера на сумата 1174. 06 лв. – главница и 440. 59 лв. – мораторна лихва за горепосочените периоди, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаване на исковете до гореопосочените размери, а в останалата част за разликата над посочените суми до пълните предявени размери – потвърдено, поради погасяване на исковете по давност.

При този изход на спора, на въззивника следва да се присъдят претендираните и доказани разноски съобразно уважената част на исковете, както следва: сумата общо 221. 51 лв. – разноски за заповедното производство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, сумата 280. 08 лв.- разноски за първоинстанционното производство /държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/ и сумата 75. 54 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите претендират и доказват сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които следва да име се присъдят в размер на 353. 40 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата.

С оглед цената на иска срещу всеки ответник, решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Съдът

 

                                            РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение от 16.11.2017г., постановено по гр. дело № 19357/2012г. на Софийски районен съд, 30 с-в,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.В.А. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците по закон И.К.А. и Д.К.А./,  И.К.А. и Д.К.А., искове по чл. 415, ал. 1  ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца дължимостта на сумата общо 2 348. 12 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ул. „********1 за периода м.06.2007г. – м.04.2009г. и сумата общо 881. 19 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.08.2007г. до 04.05.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113 с-в. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.А., ЕГН ********** и Д.К.А., ЕГН ********** дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б, разделно по равно, общо сумата 2 348. 12 лв. /по 1174. 06 лв. всеки/ – стойност на доставена топлинна енергия за имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ул. „********1 за периода м.06.2007г. – м.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането; общо сумата 881. 19 лв. /по 440. 59 лв. всеки/ - лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2007г. - 04.05.2010г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113  с-в.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2017г., постановено по гр. дело № 19357/2012г. на Софийски районен съд, 30 с-в  в останалата част за отхвърляне на исковете, като погасени по давност.

ОСЪЖДА И.К.А., ЕГН ********** и Д.К.А., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 221. 51 лв. – разноски за заповедното производство, сумата 280. 08 лв.- разноски за първоинстанционното производство и сумата 75. 54 лв. – разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на И.К.А., ЕГН ********** и Д.К.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 353. 40 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 Председател:                           Членове:1.                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение от 16.11.2017г., постановено по гр. дело № 19357/2012г. на Софийски районен съд, 30 с-в,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Ц.В.А. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците по закон И.К.А. и Д.К.А./,  И.К.А. и Д.К.А., искове по чл. 415, ал. 1  ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца дължимостта на сумата общо 2 348. 12 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ул. „********1 за периода м.06.2007г. – м.04.2009г. и сумата общо 881. 19 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.08.2007г. до 04.05.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113 с-в. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.К.А. и Д.К.А., дължат на „Т.С.” ЕАД, разделно по равно, общо сумата 2 348. 12 лв. /по 1174. 06 лв. всеки/ – стойност на доставена топлинна енергия за имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ул. „********1 за периода м.06.2007г. – м.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането; общо сумата 881. 19 лв. /по 440. 59 лв. всеки/ - лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2007г. - 04.05.2010г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 9258/2010г. на СРС, 113  с-в. ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2017г., постановено по гр. дело № 19357/2012г. на Софийски районен съд, 30 с-в  в останалата част за отхвърляне на исковете, като погасени по давност. ОСЪЖДА И.К.А. и Д.К.А. да заплатят на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 221. 51 лв. – разноски за заповедното производство, сумата 280. 08 лв.- разноски за първоинстанционното производство и сумата 75. 54 лв. – разноски за въззивната инстанция. ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, да заплати на И.К.А., и Д.К.А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 353. 40 лв. – разноски за въззивната инстанция.