№ 682
гр. Пазарджик, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220102923 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от АТ. М. Х., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.
*********, чрез пълномощника адв.И.Г. от АК-П., със съдебен адрес за
съобщения, призовки и книжа по делото: гр.П., ул.“*********, за адв.И.Г.
против Й. Г. ЦВ., с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул.“*******, в
която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата се познават от
деца. Родени са и са израснали в гр.В. на една и съща улица, играли са заедно,
учили са в едно училище. След ученическите години, всяка поела по свой
собствен път и имало един дълъг период от време, в който не се били
виждали. Ищцата се омъжила и заживяла в гр.С., където е и понастоящем.
Знаела, че Й. също е омъжена и живее в с.М.. Засичали са се рядко и не са
имали много време за разговори.
Твърди, че в началото на 2013г., при едно от прибиранията й в гр.В., за
да посети родителите си след Новата година, срещнала отново ответницата,
която също била дошла в родната си къща - през няколко къщи от нейния
дом. Имали повече време и се разприказвали надълго и нашироко. Твърди, че
Й.Ц. й разказала, че единствената й дъщеря - към онзи момент вече 22-
1
годишна, учила медицина, но семейството им било извънредно затруднено
финансово и едва успявали да плащат семестрите на детето, а сега идвало
следващото плащане и те нямали никакви пари, поради което може би ще се
наложи момичето да прекъсне следването си. Оплаквала се основно от
финансовите си неуредици и несгоди и казала на ищцата, че спешно й трябват
поне 500 лева за семестъра на дъщеря й, като попитала дали може да й ги даде
назаем. Тъй като пазела топли чувства към нея, ищцата не заподозряла
никакво коварство в това. Когато се прибрала вкъщи, разказала на своята
дъщеря, че е срещнала приятелка от детинство, чиято дъщеря учила
медицина, но семейството било с толкова оскъдни средства, че имало
вероятност момичето да не може да дозавърши висшето си образование.
Дъщеря й, която е много чувствителна и състрадателна, се съгласила да
помогнат на ответницата. Твърди, че след няколко дни отишла с колата си до
с.М. и предала сумата на ръка на Й.Ц. пред съпруга й. Тя я приела радушно и
обещала да й върне парите при първа възможност. С ищцата била и малката й
дъщеря Б. Х.. Оттам двете продължили за С.. Твърди, че с ответницата се
уговорили да поддържат връзка. Тя не закъсняла да й се обади още в началото
на месец септември същата година, за да й съобщи, че предстои плащане на
следващия семестър на дъщеря й, и ако може, да й даде още 500 лева назаем,
за да ги внесе в учебното заведение. При следващото й пътуване към В.,
ищцата минала отново през с.М. й й дала поредните 500 лева в брой. Тази
ситуация продължила и през 2014г., когато отново на два пъти - през януари и
през септември й дала заем от по 500 лева по нейно искане за заплащане
семестрите на дъщеря й, като й занесла парите на ръка в с.М.. Все още нямала
никакви подозрения, че ответницата я използва и смятала, че наистина е
затруднена, тъй като всеки път жално се оплаквала от липса на средства и от
тежък живот. Сочи, че същевременно ответницата не работела нищо, откакто
се била омъжила, и на въпроса на ищцата защо не започне някаква работа,
отвръщала, че възнамерява да започне, но така и си останала с
възнамеряването.
Ищцата твърди, че в началото на 2015г. ответницата отново й се
обадила с искане на заем от 500 лева и тъй като ищцата нямала възможност да
пътува, на 21.01.2015г. й изпратила 500 лева заем с пощенски запис. На
24.09.2015г., ответницата получи от нея нов заем от 500 лева за поредния
семестър на дъщеря си. Това се повторило и на датите 02.02.2016г. и
2
09.09.2016г., както и на 08.02.2017г., като всеки път ответницата й се
обаждала по телефона с искане за нов заем за заплащане поредния семестър
на дъщеря си. Тъй като се натрупали доста суми, след това поредно даване на
заем, през февруари 2017г. ищцата провела разговор с Й.Ц. и поискала да
започне да връща, а не само да иска. Добавила, че вече е платила девет
семестриални такси на дъщеря й и би трябвало тя да е завършила висшето си
образование. Й. признала, че към този момент й дължи 4500 лева и обещала,
че започва постепенно да й ги връща, като възнамерява в рамките на една
година дори да й се издължи напълно.
Твърди, че следващия път ответницата й звъннала през август 2017г.,
може би на 20-ти или 21-ви, за да й съобщи, че съпругът й внезапно е починал
и спешно се нуждае от паричен заем за погребението. Помолила я да й заеме
нови 500 лева и ищцата, предвид трагедията, сполетяла семейството, веднага
реагирала и отишла лично с автомобила си в с.М., за да предаде на ръка
исканата сума и да изкаже съболезнованията си.
Твърди, че после, около една година, ответницата я оставила на мира и
ищцата вече очаквала, че след смъртта на мъжа си, е започнала работа, че
дъщеря й е завършила и че най-сетне ще се заеме с връщането на заемите,
които й е дала, но не станало така. В края на август 2018г. Й.Ц. й се обадила
отново, за да й каже, че откакто съпругът й е починал, финансовото
положение е съвсем трагично, тя получавала само малка наследствена пенсия
от него, а трябвало да плати накуп 1000 лева за стажа на дъщеря си. Поискала
да й даде поредния заем, този път от 1000 лева, за заплащане на въпросния
стаж. Дошла й в повече тази нейна молба за нов заем, но след
сърцераздирателните уверения, че съвсем скоро ще започне да връща
заемите, ищцата успяла да намери парите с помощта на двете си дъщери и на
30.08.2018г. й изпратила исканите 1000 лева с пощенски запис. Все още
вярвала в приятелските й чувства и в сериозното й намерение да й се
издължи.
Твърди, че няколко месеца по-късно, някъде в края на 2018г., с
ответницата отново се чули по телефона и тя за пореден път й споделила, че
мисли да започне да връща заемите, получени от ищцата, но първо било
важно да узакони имота си в с.М. и да заведе някакво дело в съда, защото с
дъщеря й имали проблеми около собствеността. Без това дело нищо не
3
можела да стори по въпроса с връщането на парите. За целта й бил необходим
още един заем от 1000 лева за водене на делото. Тъй като се била хванала на
хорото, ищцата повярвала отново и занесла в с.М. още 1000 лева в брой, с
което общата сума пари, дадени от ищцата в заем на ответницата нараснала
на 7000 лева. Скоро обаче, започнала силно да се осъмнява в лоялността и
искреността й, но решила, че ще изчака прилично време, за да види дали ще
се сети да я потърси и да й ги върне сумите.
Ищцата твърди, че не може да изчисли разходите, които е сторила за
път и гориво, за да й носи на ръка парите повечето пъти, когато поискала
заем. Често пътувала и сама в почивни дни или пък водила със себе си някоя
от дъщерите си, или съпруга си, за да има компания. Те били преки свидетели
на предаването на сумите за заем. За всеки от телеграфните пощенски записи,
които изпращала, плащала такси от по 10,00 - 15,00 лв.
Твърди, че в началото на 2020г. възникнал сериозен проблем със зъбите
й и след посещение при стоматолог разбрала, че ще са й нужни около 3000
лева за дентални процедури. Макар да е работеща пенсионерка, тази сума й се
видяла доста непосилна. Не била забравила, че у ответницата се намират 7000
нейни лева, от които тя, въпреки многократните си признания и уверения, не
й била върнала никаква част, и й се обадила по телефона. Обяснила й, че сега
тя е в нужда и я помолила да предприеме действия по връщането на заемите.
Й.Ц. почти й се разкрещяла по телефона. За първи път тонът й бил груб и
отношението й към ищцата - обидно. Казала й, че няма пари и нищо не може
да й даде, след което й затворила телефона и спряла да й вдига, когато й
звъняла. Това силно ядосало и притеснило едновременно ищцата. Търсила я
многократно, но тя не й отговаряла, нито впоследствие отвръщала на
повикванията й. Ищцата се принудила неколкократно да я търси в къщата й в
с.М., където не я откривала, но разговаряла с брата на починалия й съпруг С.
С. Ц.. Той й казал, че Й.Ц. е завела дело срещу него, за да го изгони от имота
и че самата тя не живее там, а се криела някъде в Пловдив. Идвали с дъщеря й
от време навреме, без предупреждение и си тръгвали по същия начин. Това
съвсем разтревожило ищцата. Започнала периодично да минава през с.М. в
най-различни часове на денонощието, за да търси ответницата. Така на
28.07.2020г. към 23,00 часа я намерила заедно с дъщеря й. Казала й, че
поведението й е некоректно и че й дължи пари, които трябва да й върне. Тя й
отговорила, че нямала пари. Тогава ищцата й заявила най-категорично, че
4
иска да й издаде документ за сумите, които й е дала назаем и които тя
многократно е признавала, че й дължи, обещавайки да започне да й ги връща.
С доста пренебрежително отношение, тя й поискала лист и химикал, ищцата
измъкнала от чантата си лист хартия, а тя собственоръчно написала разписка,
че й дължи 7000 лева, като сама чудесно помнела и знаела каква е сумата.
Докато пишела, ищцата я попитала кога все пак смята да й ги върне. Този път
тя се въздържала да си определи конкретен срок, а вместо отговор написала,
че се задължава да ги върне при първа възможност. Дала й бележката и
ищцата си тръгнала. Оттогава ищцата нито я е виждала и чувала, нито е
получила някаква сума за погасяване на задължението й.
Твърди, че постепенно осъзнала, че ответницата има финансова
възможност да й върне заетите суми, но не желае да стори това, разчитайки
на писменото си изявление да й върне парите при първа възможност, която се
опасява, че никога няма да настъпи.
Това я принудило на 17.06.2021г. да й отправи писмена покана, чрез
адв.И.Г., с определяне на едноседмичен срок за плащане на всички заеми в
размер на общо 7000 лева от получаване на поканата, която била изпратена по
куриер с предоставен от ищцата телефон на ответницата, а той, тъй като не я
открил на адреса й в с.М., на 18.06.2021г. е провел два телефонни разговора с
нея, в които й е обяснил какво има да й връчи, а тя категорично заявила, че
отказва да получи поканата. Поради това прилага същата в цялост така, както
е върната от куриера, а вътре в плика се съдържа текстът, който прилага като
доказателство по делото. Счита, че с изпращането на поканата и
предоставянето на срок на ответницата за връщане на заемите, който срок е
изтекъл седем дни след направения от нея отказ за получаване на поканата, а
именно на 25.06.2021г., от 26.06.2021г. Й. Г. ЦВ. вече е в забава за връщането
на заемните суми.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Й. Г.
ЦВ. с ЕГН ********** да й заплати следните суми, които е получила от нея
по устни договори за заем, както следва: 500 лева през м.януари 2013 г.,
предадени на ръка; 500 лева през м.септември 2013г., предадени на ръка; 500
лева през м.януари 2014г., предадени на ръка; 500 лева през м.септември
2014г., предадени на ръка; 500 лева на 21.01.2015г., изпратени с пощенски
запис; 500 лева на 24.09.2015г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на
5
02.02.2016г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на 09.09.2016г., изпратени
с пощенски запис; 500 лева на 08.02.2017г., изпратени с пощенски запис; 500
лева на 20.08.2017г., предадени на ръка; 1000 лева на 30.08.2018г., изпратени
с пощенски запис; 1000 лева в края на 2018г., предадени на ръка, възлизащи
общо на 7000 лева, описани сумарно и потвърдени от ответницата в
собственоръчно издадената от нея разписка с дата 28.07.2020г., ведно с
изтеклите мораторни лихви върху главницата от 7000 лева, възлизащи на
106,94 лева, считано от датата, на която ответницата е изпаднала в забава -
26.06.2021г. до предявяване на исковете, както и ведно със законната лихва от
момента на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумите.
Моли да бъде осъдена ответницата да й заплати и сторените по делото
разноски, както и разноските по обезпечаването на бъдещ иск, във връзка с
проведеното ч.гр.дело №2434/2021г. по описа на РС-Пазарджик.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който оспорва изцяло твърденията и
претенциите, изложени в исковата молба на ищцата А.Х.. Възразява, че
същите не отговарят на истината, като заявява, че не е искала, не е получавала
и не се е задължавала да връща каквито и да било пари на ищцата. Колкото до
представената като доказателство бележка с признаване на задължение,
заявява, че същата е подписана под натиск, шантаж и изнудване.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да й присъди разноските по
делото.
Възразява, че в изложената фактическа обстановка има само една
единствена истина - че страните се познават. Всичко друго е измислица и
откровена лъжа. С едно изключение: Действително на погребението на
съпруга й, ищцата оставила пари в присъствието на дъщеря й.
Сочи, че на първо масто исковата молба се основава на твърдения за
периодично предоставяне на суми, като се твърди, че те представляват заеми,
за обучението на дъщеря й, които се била задължила да върне. Твърди, че
това не отговоря на истината.
6
Твърди, че от една страна, дори да не са живели охолно, в нейното
семейство не са имали парични затруднения. Ответницата сочи, че е едно
дете на родителите си и те й оставили, както два имота, така и пари в брой.
Освен това, мъжът й винаги е работил, включително и на частно, както и в
чужбина и това им е позволило да живеят нормално, да си построят нов дом и
да издържат дъщеря си съвсем спокойно. Твърди, че не се е оплаквала от
безпаричие на когото и да било, още по-малко на ищцата, с която макар и
познати, никога не е била близка, за да споделя проблеми на семейството си
или да иска услуги и още по-малко парични заеми.
Твърди, че така както е представена „хронологията на „предадените“
суми“ е напълно невярна, а и невъзможна.
Заявява, че никога и по никакъв повод не е получавала пари „на ръка“
от ищцата. Оспорва твърдението, че на четири пъти - януари 2013, септември
2013, януари 2014 и септември 2014 година, в къщата й в село М. ищцата й е
предала по 500 лева. Твърдението било не само невярно, но и невъзможно да
се е случвало. Сочи, че през 2012 година, дъщеря й кандидатствала медицина
в Пловдив, С. и Плевен. Била приета и на трите места, като първо излезнали
резултатите в Плевен и тя се записала там. Ответницата отишла с нея и
започнала работа в една закусвалня. По това време баща й работел в С. и
идвал в Плевен да ги вижда. До есента на 2013 година, в М. не се е връщала,
не се е срещала с ищцата, никога не е виждала дъщерите й и нямало как,
физически в М. да са й предавани, както пари, така и каквото и да било друго.
Сочи, че през есента на 2013г., дъщеря й подала документи и се прехвърлила
да учи в МА в гр.Пловдив, където ответницата се преместила с нея и
започнала работа. Може да е чистила входове на сгради, но без пари не са
оставали, а и винаги са разчитали на съпруга й. Твърди, че няма как през 2013
и 2014 година да са й предавани пари в М., защото тя не е била там.
Твърди, че в описанието следвало изпратените пари с пощенски записи,
за които ищцата представяла и доказателства, като ответницата заявявала, че
на посочените от ищцата дати 21.01.15, 24.09.15, 02.02.16, 09.09.16, 08.02.17
година не е получавала суми от по 500 лева от ищцата, а на представените
записи, макар и адресирани до нея, положеният подпис не е нейн. През този
период, ответницата и дъщеря й, освен през лятото, продължавали да живеят
в Пловдив и ако е искала от някой пари, щяла да иска да й ги праща в
7
Пловдив, а не на адреса й в М..
За всички суми, за които се твърди, че са й давани или изпратени до
02.02.2016г., независимо от направените възражения, прави възражение и за
изтекла давност.
Твърди, че през лятото на 2015г. за първи път от много години се
срещнала с ищцата. Заедно със съпруга й дошли в М. с молба, съпругът на
ответницата да поеме грижите за лозето им в с.Аканджиево, което е близо до
тяхното село. Заявили, че няма как да идват от С. и съпругът й, който винаги е
бил много отзивчив и работен човек, се съгласил и поел грижите за лозето -
пръскане, рязане, изправяне на колове, опъване на телове, и бране. Това
продължило три години, като понякога, в летните месеци, когато си били в
село и ответницата му помагала. На третата година, а именно на 20.08.2017г.
мъжът й починал. Смъртта му била внезапна и голям удар за тях, но дори и
тогава от никой не е „просила“ пари.
Твърди, че в деня на погребението - 21.08.2017г. ищцата дошла, като
ответницата мислела, че идвала да отдаде почит. Била сама и след като си
отишла разбрала от дъщеря си, че точно тя е оставила 500 лв. за всичко, с
което мъжът й и е помогнал. Нито разговаряла с нея, нито видяла кога е
оставила парите. Това й го казала дъщеря й, когато попитала какви са тези
пари, между дребните суми, които се остават по такъв повод.
Оспорва твърдението, че на 30.08.2018г. ответницата е получила от
ищцата с пощенски запис 1000 лева. Видно било, че записът не е на нейно име
и не е подписан от нея.
Оспорва и твърдението, че в края на 2018 година ищцата й е предала
1000 лева на ръка. Действително ищцата й се обадила и й казала, че иска да й
даде 1000 лева. Ответницата била много изненадана, но категорично отказала
да има нещо общо с подобен заем или каквото и да било плащане. Тогава тя
се обадила на дъщеря й и даже и поискала банкова сметка, за да й преведе
парите или банкова сметка на университета, за да и плати таксите. Дъщеря й
също не поискала да има каквото и да било общо с подобни пари. Тогава за
първи път се обадила и по-голямата дъщеря на ищцата и казала на дъщерята
на ответницата, че ще им предаде тези пари. Дъщерята на ответницата не се
съгласила и отказала. Даже й заявила повече да не се обажда. След няколко
дни обаче, ищцата наново й позвънила и й казала, че е минала през М. и е
8
оставила на девера й - С. Ц. 1000 лева, които той ще й предаде. Ответницата
била шокирана, а както се виждало и от изложението в исковата молба,
ищцата много добре знаела за споровете й с този човек, за да му предава
каквито и да било пари.
Сочи, че действително през 2018 година С. Ц. се е снабдил с нотариален
акт по обстоятелствена проверка за техния, с дъщеря й, личен и наследствен
имот - двуетажна къща в общия им двор в с.М., което наложило да водят дело
с № 4424/18 година, но не за да гонят някой от където и да било, а за да
защитят собствеността си. След приключване на делото ЧСИ А. събрала от
сметката на С. Ц. в тяхна полза сумата от 1000 лева, а от описанието, което
прави ищцата излизало, че тези пари тя му ги е дала и сега трябвало да си ги
върне по някакъв начин.
Твърди, че някъде през 2019 година, в телефонен разговор ищцата й
заявила, че следва да й върне 7000 лева, като 6000 лева ги е дала лично на
ответницата, а 1000 лева ги е дала на С. Ц. за ответницата. Ответницата
заявила, че не е искала и не е получавала никакви пари от нея и разговорът
приключил.
Твърди, че от настоящето възражение е видно, че ищцата няма как да
докаже, каквото и да било твърдение за получени суми и поради липсата на
доказателства за това и поради изтеклата давност.
Твърди, че за да се преодолеят всички направени до тук възражения,
предполага, че под много веща режисура, се представя и документ за
признание на иска. Твърди, че това „признание“ е изтръгнато насила и с
принуда, с което се осъществява хипотезата на чл.30 от ЗЗД, което го прави
недействително. Твърди, че на 28.07.2020г. след 22.30 часа били извикани, тя
и дъщеря й, от дома им от ищцата. Тя била пред вратата на къщата й и
поискала да разговарят. Ищцата била сама, а ответницата излязла с дъщеря
си. Ищцата поискала да влязат в колата и да се разберат. Държала се
изключително грубо и арогантно, като й дала лист и химикал, които била
приготвила предварително. Започнала да крещи и към двете им и заявила на
ответницата, че трябва да напише, това което ще й продиктува и да признае,
че й дължи 7000 лева. Ответницата отказала и тогава ищцата казала: „Ако не
пишеш каквото ти казвам, няма да видиш дъщеря си, нито пък тя теб, а и да я
видиш няма да я познаеш, тя ли е или не е тя. Нито пък тя теб ще те познае“.
9
Тогава се намесила дъщеря й, като попитала за какви пари става дума и защо
трябва да се пише каквото и да било посред нощ, на което ищцата й казала:
„Ти, да мълчиш и да не се обаждаш, че знаеш ли на какво съм способна. Мога
и двете Ви да ликвидирам за нула време и ще го направя. Но, преди това ще
те унижа в университета. Ти, не ме познаваш!“. Ответницата се опитала да
слезе от колата, но ищцата й хванала ръката и не я пуснала. Била уплашена и
ужасена и написала продиктуваното от нея. Дъщеря й се опитала да вземе
листа и да го скъса, но ищцата я ударила през ръката, след което го прибрала.
Казала й, че ще отиде в полицията, за да се оплаче, а тя й отвърнала: „Само
да си посмяла, навсякъде имам подготвени хора, които ще ви намерят и
пребият!“.
Моли съда да отхвърли предявения иск като приеме за недоказани
твърденията за предаване на суми общо в размер на 7000 лв. на посочените
от ищцата дати, тъй като ответницата не е получавала суми на ръка и няма
доказателства за това, а посочените пощенски записи не са подписани от нея,
като един от тях не е предназначен за нея. Оспорва подписите на всеки един
от представените записи и моли съда да задължи ищцата да представи
оригиналите на същите за откриване на съответната процедура.
Твърди, че представеният писмен документ за признание на
задължението е недействителен, защото неговото написване е станало под
диктовка и е изтръгнато със заплаха и насаждане на основателен страх.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Прави доказателствени искания.
Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни
заседания от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи исковете
като доказани и основателни. Претендират разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са
изложени в представените по делото писмени бележки.
Пълномощникът на ответницата оспорва исковете и моли същите да
бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни. Претендира разноските
по списъка, който представя. Доводи по същество излага с приложената
писмена защита.
Съдът като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на
10
ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В исковата си молба ищцата твърди, че между нея и ответницата са
били сключени общо дванадесет устни договори за заем на парични суми,
както следва: за сумата от 500 лева през месец януари 2013 г., предадени от
нея на ръка на ответницата; за сумата от 500 лева през месец септември
2013г., предадени от нея на ръка на ответницата; за сумата от 500 лева през
месец януари 2014г., предадени от нея на ръка на ответницата; за сумата от
500 лева през месец септември 2014г., предадени от нея на ръка на
ответницата; за сумата от 500 лева на 21.01.2015г., изпратени от нея на
ответницата с пощенски запис; за сумата от 500 лева на 24.09.2015г.,
изпратени от нея на ответницата с пощенски запис; за сумата от 500 лева на
02.02.2016г., изпратени от нея на ответницата с пощенски запис; за сумата от
500 лева на 09.09.2016г., изпратени от нея на ответницата с пощенски запис;
за сумата от 500 лева на 08.02.2017г., изпратени от нея на ответницата с
пощенски запис; за сумата от 500 лева на 20.08.2017г., предадени от нея на
ръка на ответницата; за сумата от 1000 лева на 30.08.2018г., изпратени от нея
на ответницата с пощенски запис; за сумата от 1000 лева в края на 2018г.,
предадени от нея на ръка на ответницата.
Във връзка с твърденията си ищцата представя следните писмени
доказателства: Пощенска разписка за изпратен от нея телеграфен запис от
21.01.2015г.; Пощенска разписка за изпратен от нея телеграфен запис от
24.09.2015г.; Пощенска разписка за изпратен от нея и получен телеграфен
запис от 02.02.2016г.; Пощенска разписка за изпратен от нея и получен
телеграфен запис от 09.09.2016г.; Пощенска разписка за изпратен от нея и
получен телеграфен запис от 08.02.2017г.; Пощенска разписка за изпратен от
нея и получен телеграфен запис от 30.08.2018г. и Собственоръчно написана
от ответницата разписка от 28.07.2020г.
С писмения отговор на исковата молба, ответницата оспорва и отрича
сключването на твърдяните договори за заем с ищцата, както и наличието на
заемни правоотношения между тях и възникнали задължения за връщане на
заемни парични суми. Излага възраженията и твърденията си, отразени по-
горе.
11
Предвид това в производството по настоящето дело, всяка от страните
следваше да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, в който смисъл са и указанията
на съда, дадени с доклада по делото и при разпределянето на
доказателствената тежест в производството, с определението по чл.140 от
ГПК от 19.12.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Договорът за заем е уреден в чл.240 от ЗЗД като реален договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи срещу задължение за връщането им. Предаването им е елемент от
фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за
пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за
връщане на заетата сума или вещ.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай, ищцата, в
чиято тежест бе, не успя да установи, чрез пълно и главно доказване, както
изисква правната норма на чл.154 ал.1 от ГПК, че между нея и ответницата е
било постигнато съгласие за предоставяне на процесните претендирани суми
в заем, както и че тези суми фактически реално са били предадени на
ответницата. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената
сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя, е доказване и на самия договор, а не само
изпълнение на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. В случая не се
доказа, че между страните в настоящето съдебно производство са били
сключени твърдяните процесните договори за паричен заем. За тези си
изводи, съдът има следните съображения:
За твърденията си, че с ответницата е сключила договори за заем: за
сумата в размер от по 500 лева, съответно през месец януари 2013г., през
месец септември 2013г., през месец януари 2014г., през месец септември
2014г. и на 20.08.2017г., както и за сумата от 1000 лв. в края на 2018г. и че по
тези шест договора е предала на ответницата на ръка сумите в с.М., ищцата
12
не ангажира доказателства, въз основа на които да установи конкретните
елементи на всеки един от твърдяните договори – дата/момент на
сключването, условията по конкретния договор, предаването на сумата по
всеки един от тях, както и наличието на уговорка за връщането на заеманата
сума, респ. срока за това. Ищцата не представи доказателства – разписка или
друг писмен документ за реалното предаване на парична сума.
Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва
изпълнението на задължението, съгласно чл.77 ал.1 от ЗЗД. Предвид реалният
характер на договора за заем, разписката служи като доказателство за
сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави на заемателя определена сума, респ. съответното задължение на
последния да я върне в уговорения срок.
В конкретния случай, от показанията на поисканите от ищцата и
допуснати от съда двама свидетели – С. Ц. и Г. Х. също не се установяват
твърдяните от ищцата шест договора за заем – с дата/момент на сключване,
предаване на конкретна сума по всеки един от тях лично /на ръка/ на
ответницата, както и за поето от ответницата задължение за връщане на
заемна сума.
В писмения отговор на исковата молба ответницата признава, че на
датата 21.08.2017г. – на погребението на съпруга й ищцата е дошла и е
оставила сумата в размер на 500 лв. Твърди, че за сумата е разбрала
впоследствие от дъщеря си, че е била оставена от ищцата за всичко, с което
баща й бил помогнал приживе на ищцата. В подкрепа на тези твърденията на
ответницата са показанията на свидетелката Д. Ц.. Според свидетеля С. Ц.:
„...Брат ми В. почина на 20.08.2017г. Тази жена А. тогава донесе 500 лв. за
погребението, защото нямаме пари. Й.Ц. ги мушна в пазвата и не ги даде.
Един човек направи погребението за 750 лева и после аз ги върнах. Аз взех
заем за погребението 750 лв. от един човек...“. От показанията на свидетеля Г.
Х. – съпруг на ищцата: „...Не съм бил на погребението на В.. Тогава пак е
искала заем от 500 лв., че нямала с какво да го погребат и жена ми отиде сама,
лично...“, се налага извода, че този свидетел не е присъствал на уговорка
между ищцата и ответницата за заем, както и че не е присъствал на реално
предаване на сума по договор за заем. Безспорно в тежест на ищцата бе да
установи, че на твърдяната от нея дата 20.08.2017г. е предоставила на
13
ответницата, на ръка, сумата в размер на 500 лева по сключен между тях
устен договор за заем за същата сума и че ответницата е поела задължение за
връщане на сумата в определен срок, което тя не успя да направи.
Във връзка с твърденията си, че с ответницата е сключила още шест
договори за заем, както следва: за сумата от 500 лева на датата 21.01.2015г.,
за сумата от 500 лева на датата 24.09.2015г., за сумата от 500 лева на датата
02.02.2016г., за сумата от 500 лева на датата 09.09.2016г., за сумата от 500
лева на датата 08.02.2017г. и за сумата от 1000 лева на датата 30.08.2018г., и
че сумите по същите е превела на ответницата с пощенски запис, ищцата
представя приложените към исковата молба писмени доказателства,
цитирани по-горе.
Видно от същите е, че ищцата е представила три броя разписки за
подаден от нея телеграфен запис с получател ответницата, съответно за
сумата от 500 лева с дата 21.01.2015г., за сумата от 500 лева с дата
24.09.2015г. и за сумата от 500 лева с дата 02.02.2016г. Не е представила и
липсват доказателства за получаването на сумите по тези три телеграфни
записа от страна на ответницата. Ноторно е, а и от показанията на
разпитаната по делото като свидетел пощенска служителка М. К. е, че
получаването на суми по изпратени телеграфни записи се удостоверява с
документ с подпис на получателя. Ако сумата не бъде получена в определен
срок от получателя, тя се връща на подателя. В конкретния случай и при
възраженията на ответницата в писмения отговор, че не е получила сумите по
тези три телеграфни записа, в тежества на ищцовата страна бе да докаже
получаването им, както и основанието за това, а именно по договори за заем.
Представените от ищцата и приложени към исковата молба копия от
разписка за изплащане на телеграфен запис за сумата от 500 лева с дата
03.02.2016г. и разписка за изплащане на телеграфен запис за сумата от 500
лева с дата 09.09.2016г., бяха изключени от доказателствата по делото, на
основание чл.183 от ГПК, с протоколно определение от 22.03.2022г.,
постановено в производството по делото. Следователно не са налице
доказателства за реалното предаване, съответно получаване от ответницата на
горепосочените суми на твърдяните дати и на посоченото основание – по
договори за заем.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
14
допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът за получател на сумата в приетата като доказателство по делото
Разписка за изплащане на експресен превод от 08.02.2017г. не е положен от
ответницата Й. Г. ЦВ.. При тези данни се налага извода, че ищцата не
установи реалното предаване, респ. получаване от ответницата и на тази
процесна сума.
В исковата си молба ищцата твърди, че в края на август 2018г.
ответницата й е поискала в заем сумата в размер на 1000 лева за заплащане на
стажа на дъщеря си, както и че й е изпратила исканите 1000 лева с пощенски
запис. Във връзка с това представя Разписка за приемане на паричен превод
от 1000 лева с дата 30.08.2018г. и Разписка за изплащане на паричен превод
от 1000 лева с дата 04.09.2018г. и двете с получател Д. В. Ц.. Във втората
разписка е изписано на ръка името Д. В. Ц. и получената сума – хиляда лева,
и е положен подпис. При предявяването на разписката на свидетелката Д. В.
Ц. в съдебното заседание, проведено на 15.02.2022г., същата заяви, че: „На
„получател“ изписването на имената не е моя почерк, подписът не е мой и
словом 1000 лв. не съм го написала аз“, които й показания не бях опровергани
по никакъв начин в производството. Освен това дори и да се приеме, че Д. В.
Ц. е получила изпратения паричен превод от 1000 лева, то това сочи към
наличието на правоотношение между нея - свидетелката по делото и ищцата,
а не между ищцата и ответницата. Нещо повече - в исковата молба ищцата
твърди, че е изпратила на ответницата сумата в размер на 1000 лева с
пощенски запис. Няма изложени твърдения и обстоятелства, че договорена
между ищцата и ответницата, по договор за заем, заемна сума в размер на
1000 лева, е следвало да бъде изпратена на дъщерята на ответницата, а не на
нея лично.
Ищцата се позовава и представя писмена разписка от 28.07.2020г.,
написана собственоръчно от ответницата, със следното съдържание:
„Собственоръчно съм написала и съм се подписала, че дължа пари на А. Х. 7
хил. /седем хиляди/ лева. Аз подписаната Й. Г. ЦВ. се задължавам да й ги
върна при първа възможност. ЕГН - **********. Пиша това в присъствието
на дъщеря ми Д. В. Ц.. Подпис: /положен е подпис/“. Ищцата твърди, че тази
разписка е написана от ответницата по нейно искане и настояване и за
сумите, които й е дала назаем и които й дължи. Ответницата оспорва тези
твърдения с писмения отговор. Следователно в тежест на ищцата бе да
15
установи твърдяната от нея връзка между договори за заем с ответницата и
разписката. От съдържанието на процесната разписка не може да се направи
такава връзка и аналогия. В същата няма и дума за основанието, на което се
дължи призната за дължима сума в размер на 7000 лева. Последната не е
свързана по никакъв начин със сключени помежду им и неизпълнени от
ответницата договори за заем. Нито са налице данни, че посочената сума от
7000 лева е общ сбор от повече от едно задължение.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че ищцата
не установи, при условията на пълно и главно доказване, между нея и
ответницата да са възникнали твърдяните в исковата молба заемни
правоотношения по посочените 12 броя устни договори за заем. Поради това
и ищцата не се легитимира като кредитор на претендираните вземания по
чл.240 ал.1 от ЗЗД, респективно предявените искове за реално изпълнение по
чл.240 ал.1 от ЗЗД - за връщане на дадени в заем парични суми са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид неоснователността на исковите претенции, съдът не разглежда
направеното от ответната страна възражение за изтекла в полза на
ответницата погасителна давност за част от претендираните вземания – тези
до 02.02.2016г.
С оглед отхвърлянето на претенциите за главници, изцяло
неоснователна се явява и акцесорната претенция - за присъждане на
мораторна лихва в размер на 106,94 лева за периода от 26.06.2021г. до
предявяване на исковете.
Неоснователна е и претенцията за законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото, ищцата дължи на ответницата направените от
нея разноски по делото за адвокатски хонорар и за възнаграждение на вещото
лице в размер общо на 880 лева, съгласно представения Списък на разноските
по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
16
ОТХВЪРЛЯ предявените от АТ. М. Х., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.
*********, чрез пълномощника адв.И.Г. от АК-П., със съдебен адрес за
съобщения, призовки и книжа по делото: гр.П., ул.“*********, за адв.И.Г.
против Й. Г. ЦВ., с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул.“*******
искове с правно основание чл.240 от ЗЗД – за заплащане на следните суми,
които е получила от ищцата по устни договори за заем, както следва: 500 лева
през м.януари 2013г., предадени на ръка; 500 лева през м.септември 2013г.,
предадени на ръка; 500 лева през м.януари 2014г., предадени на ръка; 500 лева
през м.септември 2014г., предадени на ръка; 500 лева на 21.01.2015г.,
изпратени с пощенски запис; 500 лева на 24.09.2015г., изпратени с пощенски
запис; 500 лева на 02.02.2016г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на
09.09.2016г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на 08.02.2017г., изпратени
с пощенски запис; 500 лева на 20.08.2017г., предадени на ръка; 1000 лева на
30.08.2018г., изпратени с пощенски запис; 1000 лева в края на 2018г.,
предадени на ръка, възлизащи общо на 7000 лева, описани сумарно и
потвърдени от ответницата в собственоръчно издадената от нея разписка с
дата 28.07.2020г., ведно с изтеклите мораторни лихви върху главницата от
7000 лева, възлизащи на 106,94 лева, считано от датата, на която ответницата
е изпаднала в забава - 26.06.2021г. до предявяване на исковете, както и ведно
със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА АТ. М. Х., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.*********, със
съдебен адрес за съобщения, призовки и книжа по делото: гр.П.,
ул.“*********, за адв.И.Г. да заплати на Й. Г. ЦВ., с ЕГН ********** от с.М.,
общ.Б., обл.П., ул.“******* разноски по делото в размер общо на 880 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17