№ 3856
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Б. Б. срещу решение №
11285/29.06.2023г., постановено по гр. д. № 35244/2022г. на СРС, 119 с-в.
С цитираното решение СРС е отхвърлил иска за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на С. Б. Б. със заповед №РД 19-
17 Е, издадена на 16. V. 2022 година от Изпълнителния директор на „М.“ ЕАД с
ЕИК******* със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „******* I“ № 121.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа, че не е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Излага
доводи, че наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното
нарушение. В заповедта не са посочени обстоятелствата и времето на извършване на
нарушението. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което
да уважи предявения иск.
В установения от закона срок, въззиваемият „М.“ ЕАД, е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
С обжалваното решение СРС е приел, че не се доказва злоупотреба с доверието
на работодателя, но е установено неизпълнението на трудови задължения на
жалбоподателя – чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Основателни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че не е посочено
времето на извършване на дисциплинарното нарушение.
Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна
писмена форма, посочен е нарушителят, наказанието и законовият текст, въз основа на
който е постановено. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ са постигнати, когато
нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин.
В заповедта, с която е наложено наказанието обаче, са посочени датите, на които
е извършена инвентаризацията, но не е посочен периодът, в който е извършено
нарушението. По този начин не може да се провери и дали наказанието е наложено в
предвидения в закона преклузивен срок. В този смисъл решение № 339/19.11.2012г. по
гр. д. № 1688/2011г. ВКС.
Съгласно приетото в решение № 857/25.01.2011г. по гр. д. № 1068/2009г. ВКС,
когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриването на точния ден и
час на извършването им, предвид невъзможността за отчитане на отделните действия,
а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195,
ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване.
В настоящия случай не е посочена нито конкретна дата, нито период. Ето защо,
само на това основание заповедта подлежи на отмяна. В допълнение следва да се
отбележи и следното.
По делото не се спори, че действително е налице липса на 8 бр. модули. Ищцата
твърди обаче, че тази липса е била реализирана в нейно отсъствие, докато същата е
ползвала отпуск. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че за
склада в „Земляне“ тя е била единственият служител на длъжност „организатор
склад“.
Видно от раздел I, т. 1 от длъжностната характеристика на жалбоподателката за
2
„организатор – склад“, същата има задължение за организира и ръководи складовото,
инструментално стопанство и документооборота. Съгласно т. 2 от същия раздел следва
да спазва специфичните изисквания и правила за приемане, подреждане, съхранение и
раздаване на различните инструменти и инвентар, а съгласно т. 3 – да води съгласно
изискванията необходимата складова документация. В раздел III, т. 4 от длъжностната
характеристика е предвидено изискване да знае специфичните изисквания и правила за
приемане, подреждане и съхранение на различните инструменти и инвентар, а съгласно
т. 2 – да познава организацията на складовото инструментално стопанство и
документооборота.
Според свидетелят Г.А. само въззивницата има ключове от склада. Когато
отсъства, тя му дава ключовете, за да може той да отключи склада, за да може да вземат
необходимите резервни части. Свидетелят записвал на едно листче какво се взима,
като след като ищцата се върнела, оформяла документално нещата.
Непосочването на периода на извършване на твърдяното нарушение е пречка
въззивницата да организира защитата си, като ангажира доказателства за твърденията
си, че за съответния период не е била на работа, а била замествана от друг.
При това положение, не могат да бъдат споделени изводите, че ищцата е
нарушила трудовата дисциплина с бездействието си, а именно не е осъществила
контрол върху складовата наличност, което е било нейно задължение, съгласно
цитираните по – горе разпоредби от длъжностната й характеристика.
Основателни са и оплакванията във въззивната жалба относно това, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението.
При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В мотивите на процесната заповед е посочено, че се взема предвид
обстоятелството, че лицето е наказвано с дисциплинарно наказание „забележка“,
„въпреки и вече заличено“.
В мотивите на решението, при обсъждане съответствието на тежестта на
нарушението, дори и хипотетично да се приеме, че е извършено, и наложеното
наказание, СРС също приема, че на ищцата вече е било налагано наказание
„забележка“, което според съда не е оказало нужното действие.
Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли
да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е
реабилитиран, е налице последователна съдебна практика, като например: решение №
227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от
14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по
гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. №
299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че преценката на тежестта на нарушенията
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характерът на извършваната дейност и
3
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.
189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът
следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се
отмени. Освен това в тази връзка наложените предходни дисциплинарни наказания,
които са заличени по смисъла на чл. 197 КТ, не могат да бъдат съобразявани при
преценката на спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено
дисциплинарно наказание, тъй като при изтичане на една година от налагане на
дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването има действие
занапред сила да се премахнат последиците от наказването и да се възстанови
положението отпреди наказанието. Фикцията, че работникът или служителят не е бил
наказван ще действа за в бъдеще след настъпване на заличаването, поради което
заличените дисциплинарни наказание не могат да се вземат предвид при определяне на
наказанието за извършено впоследствие нарушение. В този смисъл и решение №
263/24.11.2015г. по гр. д. № 2892/2015г. ВКС, III ГО.
На следващо място и двамата свидетели са категорични, че тези модули не могат
да се използват, където и да е за частни цели, а могат да бъдат вложени само във
влаковете.
Ето защо, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема, че дори да е било налице извършено нарушение, то не
съответства по тежест на наложеното тежко дисциплинарно наказание –
предупреждение за уволнение. Извършеното нарушение на трудовата реално не са е
отразило на нормалната работа на ответното дружество, поради което това нарушение,
с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не би съответствало на наложеното й тежко
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, поради което заповедта, с
която й е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде
4
отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено решение, с което да се
уважат предявените искове.
По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лв., представляваща направените
разноски във въззивното производство, както и сумата от 600 лв., представляваща
направените в производството пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение/.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 80
лв. по сметка на СРС и 40 лв. по сметка на СГС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 11285/29.06.2023г., постановено по гр. д. №
35244/2022г. на СРС, 119 с-в и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 19-17 Е, издадена на 16.05.2022г., издадена от
изпълнителния директор на „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София на ул. „******* I“ № 121, представлявано от председателката
на съвета на директорите Ф.Р.Р. и от изпълнителния директор С.Б.И., с която на С. Б.
Б. с ЕГН **********, с адрес гр. София на ул. „*******, е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „******* I“ № 121, представлявано от председателката на съвета на
директорите Ф.Р.Р. и от изпълнителния директор С.Б.И. да заплати на С. Б. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. София на ул. „*******, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 600 лв., представляваща направените разноски във въззивното
производство, както и сумата от 600 лв., представляваща направените в
производството пред СРС разноски.
ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „******* I“ № 121, представлявано от председателката на съвета на
директорите Ф.Р.Р. и от изпълнителния директор С.Б.И. да заплати в полза на СРС
сумата от 80 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „******* I“ № 121, представлявано от председателката на съвета на
директорите Ф.Р.Р. и от изпълнителния директор С.Б.И. да заплати в полза на СГС
сумата от 40 лв., представляваща държавна такса.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 т. 3 от КТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6