Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
София, 17.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12860 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т. - Ко“ ЕООД срещу решение от
03.07.2020 г. по гр.д. №58105/2018 г. на Софийския районен съд, 150 състав, с
което са уважени предявените от „Е.2.“ ЕООД срещу жалбоподателя установителни искове
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД,
чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 4300,00 лв.,
представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за доставка и
монтаж по част „Електро“ за обект „Изграждане на ПСОВ и канализация за отпадни
води и дъждовна канализация в с. Смочево, Община Рила“, във връзка с който е
издадена фактура №31/24.11.2015 г., ведно със законната лихва от 27.02.2018 г.
до окончателното изплащане, за сумата от 987,39 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 24.11.2015 г. – 25.02.2018 г., и за сумата
от 84,00 лв. – разноски за заплатена такса за изпращане на нотариална покана,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№13458/2018 г. по описа на СРС, 150 състав, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения, и
необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото
не е доказано при условията на пълно и главно доказване извършване на работите,
за които се претендира плащане, както и приемане на изработеното. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Е.2.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във
въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
При предявен иск за реално
изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договор
за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията
си по договора качествено, а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
Наличието на
облигационни отношения по сочения от ищеца договор за изработка с посочения предмет
не е спорно, като това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване от първоинстанционния съд.
Спорът пред
въззивната инстанция е съсредоточен около фактът дали изпълнителят е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за изработка, респ. дали е налице приемане
на изработеното от страна на възложителя-ответник.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за преклудирани възраженията, че изпълнителят не е
изпълнил задълженията си по договора за изработка, респ. че не е налице приемане
на изработеното от страна на възложителя-ответник, доколкото същите за
релевирани за пръв път във въззивната жалба. Независимо от това следва да се
посочи, че ответникът е приел извършената работа без забележки. Трайна и
непротиворечива е практиката на ВКС, обобщена с решение
№9/05.06.2017 г. по т.д. №2690/2015 г. на II ТО, че приемането на
изработеното може да стане изрично или чрез конклудентни
действия, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за
такова одобрение. Затова не е налице процесуална пречка приемането по
смисъла на чл.264
ал.1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия,
каквито несъмнено са осчетоводяване на издадената от изпълнителя фактура,
ползването на данъчен кредит по същата и др. Трайна и
непротиворечива е практиката на ВКС, обобщена в решение №45/28.03.2014 г. по
т.д. №1882/2013 г. на I ТО, че осчетоводяването от възложителя на издадената фактура
за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично
плащане на задълженията по нея, представлява приемане на извършената работа.
В конкретния случай в сключения между
страните договор е уговорено приемането на работата да се удостовери с
подписване на двустранен приемо-предавателен протокол, какъвто е подписан между
страните на 05.10.2015 г. и е представен по делото. Освен това, в конкретния
случай изпълнителят е издал процесната фактура №31/24.11.2015 г. за сумата от 4300,00 лв. – по
договор за изпълнение на част „Електро“ на обект в с. Смочево, Община Рила, като
фактурата е двустранно подписана, която фактура не е установено дали е
осчетоводено от ответното дружество, поради неоказано съдействие на вещото лице
по допуснатата ССчЕ, поради което следва да се приеме на основание чл.161 ГПК,
че дружеството-ответник е осчетоводило процесната фактура. Ето защо, следва да
се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване приемане
на изработеното от страна на поръчващия. Доколкото не се
установи при приемането поръчващият да е направил никакви възражения за неточно
/некачествено/ изпълнение, следва да се приложи необоримата презумпция по
чл.264 ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на пълно и
главно доказване наличието на договор, по който изпълнителят е престирал точно
– изпълнил е възложената работа съгласно уговореното, срещу което за ответника
е възникнало задължение да заплати дължимото възнаграждение.
Ответникът не
доказа положителния факт на плащане на претендираното възнаграждение.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото
същата не е представила доказателства за направени такива, то и не следва и
бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №139668/03.07.2020 г., постановено по гр.д. №58105/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 150 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.