Р Е Ш Е Н И Е
№405
от 29.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на трети
май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина
Латунова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като разгледа АД /К/ № 1165/2022
г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия
Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на А.П.Д. и М.А.Д. срещу Решение № 451 от 15.07.2022 г.
по гр. д. № 1909/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Изложени
са съображения за отмяна на съдебният акт, постановен в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснован.
Моли да бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния
управител на област Хасково. Процесният поземлен имот 77195.730.156,
собственост на жалбоподателите, не попада в разпоредбите на § 4 и следващите от
ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя, предоставена за ползване въз основа
на актове на Президиума на НС, ДС или МС. Имотът не е даден за ползване на
основание актовете по § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Жалбоподателите и техните
праводатели владеят имота след 22.11.1957 г. необезпокоявано от никого на годно
материално-правно основание и редовно заплащат дължимите за него местни данъци
и такси, като същите никога не са били ползватели на имота, той не е бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански
организации, поради което незаконосъобразно този имот е включен в плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ по § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Твърди, че включването на
процесния имот в ПНИ и възстановяването му на наследници на Г. П. Я. и З. М. Я.
на основание § 4к ПЗР ЗСПЗЗ е съществено нарушение на законовите разпоредби,
което следвало да се приравни на нищожност на оспорения административен акт. Не
била налице и предпоставката по § 4б, ал. 1, изр. Първо ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като
процесният имот не представлява земеделска земя, а е урбанизирана територия, в
която е построена жилищна сграда, т.е. били са осъществени строителни дейности
по смисъла на § 1в ДР ПП ЗСПЗЗ. Приложение е следвало да намери разпоредбата на
чл. 10б, ал. 1 във връзка с чл. 28а, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно която бившите
собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени
мероприятия по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, имат право на обезщетение.
Неприлагането на тази разпоредба обуславя нищожност на оспорения
административен акт. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на самата
процедура по изготвяне и обявяване на ПНИ, вкл. и по одобряване на помощния план
по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Нарушенията на процедурата обосновавали основателност
на оплакването за неустановена идентичност между притежаваните от Г. и З. Я.
ниви, възстановени с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ, и процесния имот с
идентификатор 77195.730.156, собственост на жалбоподателите, поради което
Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково
била нищожна поради липсата на предмет. Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ
не било подписано от членовете на комисията и било без заверка, че е влязло в
сила, поради което в нарушение на закона е прието като документ, легитимиращ
наследниците на Г. П. Я. и З. М. Я. да участват в процедурата по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
и съответно да им се възстановят земеделски земи. Моли решението на Районен съд
– Хасково да бъде отменено, като бъде прогласена нищожността на Заповед №
ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която е
одобрен ПНИ в частта, в която е възстановено правото на собственост при
условията на § 4б, ал. 1 ПРЗ ЗСПЗЗ на наследници на Г. П. Я. и З. М. Я. върху
новообразувания имот с идентификатор 77195.730.156, в ж. р. „Изгрев“, землище
на гр. Хасково, с площ 2000 кв. м. Претендира разноски за две съдебни
инстанции.
В съдебно
заседание касаторите - А.П.Д. и М.А.Д., редовно уведомени, не се явяват. Чрез
процесуалния си представител, молят да бъде уважена подадената касационна жалба
по изложените в нея съображения. Акцентира върху обстоятелството, че процесният
имот не попада в разпоредбите на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя,
предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет, а е урбанизирана
територия, върху която съвсем законно е построена жилищна сграда. Допуснато било
съществено нарушение на материалния закон, което обуславя нищожност на акта в
обжалваната му част. Нарушена била процедурата по изготвяне и обявяване на ПНИ,
вкл. и поради неустановената идентичност между притежаваните от Г. и З. Я. ниви
и имота на жалбоподателите, което също води до нищожност на заповедта на
Областния управител, с която е одобрен ПНИ. Молят да бъдат присъдени разноски
за двете съдебни инстанции съгласно списък.
Ответникът – Областен управител на
област Хасково, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно уведомена, изразява становище за неоснователност
на жалбата, поради което решението на Районен съд – Хасково следвало да се
остави в сила.
Заинтересованата страна - В.К.Д.-М.,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В отговор на касационната
жалба изразява становище за нейната неоснователност, като акцентира, че се
касае за спор за собственост, извън предмета на настоящото производство. Моли
решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.
Заинтересованата
страна - Е.Г.М., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по спора.
Заинтересованата
страна - И.А.А., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по спора
Заинтересованата страна - Е.Д.М., редовно призована, не
се явява. Чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като
посочва, че развитите в нея доводи и аргументи касаят материалната
незаконосъобразност на заповедта, а не – нейната нищожност. Заповедта, с която
е одобрен ПНИ, е издадена от лице с установена материална компетентност по
смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по силата на чл. 28б, ал. 8 от
правилника за неговото приложение, в съответната за заповедта писмена форма. Налице
бил спор за материално право на собственост, който може да бъде разрешен пред
граждански съд, по общия ред. Едва след разрешаване на спора ПНИ би могъл да
бъде изменен съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли
решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК,
приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирани лица срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо.
Районният съд е установил следната фактическа
обстановка:
Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково е издадена на
основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 ЗА и въз основа на
представената документация, съгласно т. 3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003
г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на
технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ. Със заповедта се одобрява ПНИ в М 1:1000 на жилищен район /ж. р./ ***
и местност „Халилово-юг“ в землището на *,
приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр.
51 от 28.06.2019 г.
С
уведомление от 19.07.2021 г. жалбоподателят А.П.Д. е уведомен, че във връзка с
прилагането на ПНИ на *, одобрен със Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково и съгласно Заповед
№ 494/25.03.2021 г. на Кмета на община Хасково за възстановяване правото на
собственост върху новообразуван имот с идентификатор 77195.730.156, издадена на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ /влязла в сила на 21.04.2021 г./, е нанесено
изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ в землището на
гр. Хасково по заявление в СГКК-Хасково с вх. № 01-393467/16.07.2021 г. от
Община Хасково, както следва: за имот с идентификатор 77195.730.156 данни преди
промяната относно собствеността: собственик А.П.Д.; данни след промяната
относно собствеността: собственици А.П.Д. и наследници на Г.П.
Я. и З. М.
Я..
Като
доказателство по делото е приет нотариален акт от 22.11.1957 г. на ХНС, с който
по отношение на Н. И.
Б. е констатирано правото му на собственост върху недвижим
имот по замянка с негова нива, блокирана от ТКЗС-Хасково, на основание
представен препис-извлечение от протоколно решение № 25/13.11.1957 г. на ТПС
комисия - Хасково. След което видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 23.12.1957 г. Н. И.
Б. продава този имот на С.
Н. К.. Впоследствие А.П.Д.
сключва договор за покупко-продажба с Д.
П. К. и П.
П. А.,
по силата на който закупува процесния поземлен имот, ведно с построената в него
жилищна сграда.
По делото е приложена преписката по заявление с вх. №
50147/11.09.1991 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на
Г. и З. Я.,
както и решение № 36-51/01.04.1998 г., издадено от ОСЗГ по същата преписка, с
което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г.
и З. Я. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 15,400дка, находяща се в терен
по § 4 на гр. Хасково в местността „Помак чешме“.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил
и изслушал съдебно-техническа експертиза, като е приел и кредитирал заключението
като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е посочило, че имот с
идентификатор 77195.730.156 по КК е част от имот № 21-нива в масив 504 от
помощния комбиниран план, одобрен със заповед № 969/1988 г. Няма взето решение
от ОбС-Хасково на основание § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ за създаване на селищно
образувание „Изгрев“ по реда на чл. 25 т. 1 от ЗАТУРБ. Посочено е също, че с решение
№ 67/29.02.2000 г. на ОбС-Хасково се одобрява околовръстен полигон на земи по §
4, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с който в строителните граници на *
е включена зона „Изгрев“, което определя тази територия като урбанизирана.
Процесният имот не е бил даден за ползване на основание актовете по § 4, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Ползватели не са придобили собствеността върху поземления имот по
реда на § 4а от ЗСПЗЗ. В помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ процесният
имот е отразен с пл. № 397, с нанесена сграда, релеф и надземна структура. В
разписния лист към плана е записан на С.
Н. К. на основание н. а. №
76/23.12.1957 г. Вещото лице конкретизира също, че процесният имот попада в
земите, посочени в чл. 18г ППЗСПЗЗ, и е идентифициран като местоположение в
помощния план. Експертизата описва подробно въз основа на какви документи е
възстановен имотът на наследници на Г. и З.
Я., като достига до извод, че процесният ПИ с идентификатор
77195.730.156 с площ 2000 кв. м. е идентичен с имот пл. № 397 от помощния план
и представлява част от имот 21 - нива от 14,820 дка, възстановена на наследници
на Г. и З. Я..
При така установената фактическа обстановка
Районен съд – Хасково е приел, че подадената срещу Заповед № ДС-281/11.06.2019
г. на Областен управител на област Хасково жалба е неоснователна, който извод
изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция по следните съображения:
1. В конкретния случай Районен съд – Хасково е
приел, че жалбата, по която е образувано настоящото производство, е допустима
по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК, като подробно е анализирал налице ли са
предпоставки за обявяване нищожността на оспорения акт – поради некомпетентност
на органа, който го е издал, и според тежестта на порока, и е конкретизирал, че
твърденията на жалбоподателите сочат наличието на материално правен спор, който
не може да бъде разрешен в административното производство.
2. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на
акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи
дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените
доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай
на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното
производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение
намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се
отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно
решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност
е недопустимо.
3. „При контрола за законосъобразност се
преценява съответствието на административния акт със закона, докато при
нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок,
тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв.
Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“,
на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на
правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След
като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да
породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за
адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното
правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012
г. на ВАС на РБ/.
4. „Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните
изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2.
порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до
недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и
на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление
/липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху
съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са
предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на
акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и
лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт;
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със
същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито
един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е
изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5
от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона
обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от
законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“ /решение №
5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение №
3923/18.03.2019 г. по адм. дело № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.
5. Следва да бъде отбелязано, че като понятие
незаконосъобразността на административните актове има две значения – в широк и
тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички
основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради
некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите
валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл.
146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта.
Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието
„законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на
акта с материалния закон.
6. Производството по
възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски
земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа
на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в
чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно
провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на
оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в
която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет,
производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на
Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти.
Съгласно
чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които
се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на
§ 4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба
и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От така цитираната
разпоредба е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен че съдържа
технически данни за новообразуваните имоти /в графичен и цифров вид/, съдържа и
регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно §
4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части,
включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за
собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите
лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици /респективно техните наследници/,
така и всяко трето лице, чиито права и интереси се засягат от одобрения план. В
производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност
на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността
на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни
за собственост. В случая следва да се има предвид обаче, че искането на жалбоподателите
касае обявяване нищожност на акта в оспорената част, а не отмяната му като
незаконосъобразен.
Настоящият
казус не попада в никоя от посочените по-горе хипотези, обуславящи нищожност на
заповедта в оспорената й част. Заповедта е издадена от лице с установена
материална компетентност по смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б,
ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл. 59, ал. 3 във връзка ал. 2 АПК писмена
форма. Заявените от жалбоподателите множество нарушения на процесуалния и
материалния закон, свързани с изработването на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят
единствено законосъобразността на административния акт, в тесния смисъл на
понятието, но не и неговата валидност. В случая са представени доказателства,
удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
които попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, а данните за
собствеността върху тях - и в регистъра към него. Както вече се посочи,
записванията в регистъра имат само констатиращо значение, поради което в
производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни
въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права.
Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е
длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива,
каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните
изисквания към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Относно доводите на жалбоподателите,
свързани с твърдения за притежание на право на собственост върху процесния
имот, следва да се има предвид, че действително, както е отбелязала и
предходната съдебна инстанция, се касае за спор за материално право с лицата,
на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. В
случая този спор не би могъл да бъде разрешен и същият подлежи на разглеждане
по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския
съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.
7. В този
смисъл, дори и да бъдат установени посочените в касационната жалба нарушения на
материалния и процесуалния закон при издаването на административния акт в
оспорената му част, същите биха обусловили неговата унищожаемост, а не –
нищожност. При това настоящата инстанция формира извод, че оспореното пред нея съдебното
решение следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451 от
15.07.2022 г. по гр. д. № 1909/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.