Решение по дело №151/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 311
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Васко Димитров Нанев
Дело: 20207150700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 311/15.6.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурор Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 151 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на З.Т. ***, подадена чрез адв. И.Т., против Областна дирекция на МВР - София.

Искът е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 300 лева.

Бил е издаден електронен фиш срещу ищцата от  ОД на МВР - София. Същото е бил обжалван пред Районен съд – Ихтиман, като със свое решение  № 80 от 18.06.2019 г. по АНД № 188/2019 г., Районен съд – Ихтиман е отменил електронния фиш, като това решение е влязло в законна сила на 10.07.2019 г.

Ищецът твърди, че за защита по това дело е ползвал адвокатски услуги, като е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева, което представлява, според него, имуществена вреда.

Иска се от съда да осъди ОД на МВР – София да заплати на ищцата сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на отменен от съда ЕФ. Претендират се и разноските по настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. Т..

Ответникът, ОД на МВР - Пазарджик, редовно призован, не се явява представител, не заявява становище по исковата молба.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за основателност на исковата молба. Счита, че са налице предвидените предпоставки в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. На първо място е налице незаконосъобразна административнонаказателна дейност, която е установена чрез съдебен контрол и е отменен издадения електронен фиш. Предлага съдът да уважи исковата молба.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С ЕФ за налагане на глоба серия К № 2084895 на ОД на МВР София на З.Т.Т. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лева.

Против  издадения ЕФ е подадена жалба до Районен съд – Ихтиман, като по същата е образувано АНД № 188/2019 год. По делото е  приложен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 г., в който е посочено, че на адвокат Т. е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство в производството пред районния съд.

С Решение №80 от 18.06.2019 год., постановено по АНД № 188/2019 г., Районен съд – Ихтиман е отменил като незаконосъобразен ЕФ за налагане на глоба серия К № 2084895 на ОД на МВР София. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 10.07.2019 г., видно от представения в настоящето дело заверен препис от решението.

Настоящият иск е предявен на 31.01. 2019 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменен ЕФ, издаден на ОД на  МВР – София.

Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен, поради следното:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на процесния  ЕФ от ОД на МВР София е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото безспорно се установи, че ЕФ е отменен по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразно издадения  ЕФ. В случая ищцата претендира имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу същата наказателно постановление. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издадения против нея ЕФ З.Т. е упълномощила адвокат Т., като е договорила със същия заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева. В договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издадения ЕФ.

Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отменения ЕФ.

Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат към датата на постановяване на решението възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените от нея разноски за адвокат по АНД № 188/2020 год. по описа на Районен съд – Ихтиман, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на ЕФ.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, ЕФ за налагане на глоба  № 2084895 на ОД на МВР – София. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищцата и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 110 лева, от които: 10 лева за внесена от ищеца държавна такса и 100 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2019 г.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. София да заплати на З.Т. ***,, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по АНД № 188/2019 год. на Районен съд – Ихтиман, във връзка с обжалване на ЕФ за налагане на глоба серия К № 2084895 на ОД на МВР София.

 ОСЪЖДА ОД на МВР гр. София да заплати на З.Т. ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 110 (сто и десет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия:/П/