№ 19
гр. Кърджали , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Мария К. Дановска
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Бонка Венкова Василева (ОП-Кърджали)
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600119 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №260028/10.03.2021год.,постановена по н.о.х. дело
№520/2020год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ч. И. И.
от гр.Кърджали, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 16.08.2019г. в
гр.Кърджали причинил на Р. Т. К. средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на първи долен десен зъб и на първи долен ляв зъб, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е
подсъдимия Ч.И. да заплати на Р. Т. К. от гр.Кърджали с ЕГН **********
сумата от 3500,00лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъплението извършено на 16.08.2019г. в гр.Кърджали неимуществени
вреди, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000лв. като
неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия Ч.И. да заплати на Р. Т. К.
сумата от 360.00лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплати
направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР-
1
Кърджали сумата от 201.06лв.; и по сметка на Районен съд- Кърджали сумата
от 20лв. за вещо лице и сумата от 140.00лв. за държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния обвинител
и граждански ищец Р. Т. К., който чрез повереника си адв. Е.П. обжалва
същата като незаконосъобразна. Твърди, че при постановяването на същата е
нарушен материалния закон, а наложеното наказание на подсъдимия било
явно несправедливо-занижено. Моли съда да увеличи размера на наложеното
наказание, както и да увеличи размера на присъденото обезщетение до
пълния предявен размер. В съдебно заседание, адв.П. поддържа жалбата, като
твърди, че авторството на деянието е безспорно установено и следва да се
измени присъдата така както е посочено в жалбата.
Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Ч.
И. И., който който чрез защитника си адв.Д.Д. обжалва същата като
необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наложеното наказание било несправедливо като завишено.Развива
подробни съображения относно станалото на процесната дата и участието на
всяка от страните в него, като моли съда да отмени присъдата и го признае за
невиновен и отхвърли предявения гр. иск. В съдебно заседание, адв.Д.
поддържа жалбата, като доразвива съображенията за необоснованост на
присъдата. Твърди, че няма никакви доказателства за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия и подържа искането за отмяна на
присъдата изцяло. Същото иска и подсъдимия Ч. И. И. който заявява, че не е
удрял пострадалия.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Счита, че присъдата
на първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна,
наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, а присъденото
обезщетения за претърпените неимуществени вреди за правилно, поради
което моли присъдата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и оплакванията, наведени във въззивните жалби, на
основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
Жалбите са неоснователни.
На 16.08.2019г. около 14ч. в гр.Кърджали на бул.Беломорски в посока
Автогарата, свидетелят Р.К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
per. № К*ВВ. В автомобила с него пътувал и свидетелят И. Т., който седял на
предната дясна седалка. На кръстовището образувано от бул.”Беломорски”,
ул.”Булаир” и ул.”Капитан Петко Войвода” срещу Съдебната палата в града
имало работеща светофарна уредба като пострадалият се престроил в лявата
лента по бул.”Беломорски” за завиване наляво по ул.”Капитан Петко
Войвода”, където изчаквал разрешителния сигнал за потегляне на светофара.
Срещу него, отново по бул.”Беломорски”, изчаквал зелен сигнал лек
автомобил марка „Субару Алтбек“ с рег.№ К*ВВ, управляван от свидетеля А.
И., а до него на предната седалка се возел подсъдимия Ч.И., а на задната
седалка се намирала свидетелката П. И.а. Този автомобил се движел в посока
направо, както и бил с предимство пред другите участници в движението
извършващи маневра завой наляво. При светването на зелен сигнал на
светофарната уредба свидетелят Р.К. не се съобразил с правилата за
движението по пътищата за предимство, при което започнал да изпълнява
маневра завой наляво, при което ударил странично в лявата част движещия се
лек автомобил „Субару Алтбек“ с рег.№ К*ВВ, управляван от свидетеля А.
И.. След възникналото пътно транспортно произшествие, автомобилите
спрели на самото кръстовище на ул.”Капитан Петко Войвода”, като
„Фолксваген“-а бил ориентиран с предницата си в посока към кв.”Студен
Кладенец”, а другото МПС участник в ПТП- на същата улица, но диагонално
в посока към стадиона почти до бордюра. Двата автомобила били на
разстояние след настъпилото произшествие около 15- 20 метра. Тогава
подсъдимият Ч.И. излязъл от автомобила, и след като установил
здравословното състояние на своите близки, се насочил към автомобила
управляван от свидетеля Р.К., чийто прозорец бил отворен. През него
подсъдимият Ч.И. започнал да нанася удари в областта на главата на
пострадалия К., който бил с поставен предпазен колан и не можел да се
защити. Нанесъл му около 4- 5 удара в областта на главата, както и му
отправял обиди и псувни. След като свидетелят Р.К. успял да слезе от
автомобила, заедно с него излязъл и спътника му- свидетелят И. Т.. В този
3
момент подсъдимият Ч.И. нанесъл още няколко удара с юмруци в областта на
главата на пострадалия К.. След получените удари последният почувствал
силна болка в устата си и впоследствие изплюл два от зъбите си на улицата.
Свидетелят И. Т. се опитвал извън автомобила да предпази пострадалия К. от
агресията на дееца Ч.И., но въпреки това те достигнали целта си. След това
подсъдимият се отправил към личния си лек автомобил марка „Субару
Алтбек“ с рег.№ К*ВВ, а след кратко време след него тръгнал и свидетелят
Р.К.. На пътното платно спорът между тях двамата продължавал, при което
деецът Ч.И. се обърнал и ударил един силен шамар на пострадалия К.. В това
време там на место бил пристигнал свидетелят В. Д., който този ден бил на
работа като служител на пожарната служба в гр.Кърджали. Той виждайки
нанасяне на удара веднага застанал между двамата мъже, за да ги раздели.
След това на место пристигнали и други служители на РСПБЗН- Кърджали, а
именно свидетелите Андрей Марангозов, Венко Сираков, Мюмюн Мустафа и
Мехмед Хаджисеид, които обезопасили автомобилите. След тях на
произшествието дошли и служителите в сектор „Пътна полиция“- Кърджали
при ОДМВР-Кърджали- свидетелите Г. Г. и К. А., които провели разговори с
водачите на автомобилите и пътниците по отношение причините за
възникване на ПТП- то и тяхното здравословно състояние. Изпробвали с
техническо средство за употреба на алкохол и двамата водачи, резултатите на
които били отрицателни. Никой от участниците в ПТП- то или от пътуващите
в тези автомобили не пожелал да му се окаже медицинска помощ, както и не
се оплакал, че има някакви наранявания. Такива не направил и пострадалия
К., тъй като на место бил пристигнал синът му и не искал да го притеснява.
Поради признанието от страна на свидетеля Р.К., че е виновен за
възникналото произшествие, полицейските служители предложили на
двамата водачи да попълнят констативен протокол, което те приели. Така
двамата свидетели А. И. и Р.К. се разбрали да се обърнат към застрахователна
компания за съставяне на двустранен протокол за настъпилите щети по МПС-
тата.Тогава автомобилите, участници в ПТП- то, били преместени от
кръстовището, за да не създават затруднение на движение. След около 2- 3
часа по- късно свидетелите Р.К. и А. И. се срещнали в офиса на
застрахователна компания „Булстрад“ в гр.Кърджали, където попълнили
Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.По-
късно вечерта пострадалият К. отишъл в Спешна помощ в гр.Кърджали, тъй
4
като почувствал силни болки в главата. Там му е оказана медицинска помощ,
при която му е направена компютърна томография на главата, както и му е
предписано да остане на лечение, което отказал. По отношение на избитите
му зъби е насочен за преглед при съдебен лекар. На следващият ден-
17.08.2019г., свидетелят Р.К. посетил съдебен лекар и след извършен преглед
му е издадено Съдебномедицинско удостоверение №175/2019г. със
заключение, за причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избиване
на първи долен десен зъб и на първи долен десен зъб, довели до трайно
затрудняване дъвченето и говоренето.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 136/ 2019г., видно от заключението на същата се установява, че на
Р.К. е било причинено: Избиване на първи долен десен зъб и на първи долен
ляв зъб; кръвонасядания по лицето и лигавицата на долната устна.
Избиването на първи долен десен зъб и на първи долен ляв зъб е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Вещото лице Н. М. при
разпита си на съдебното следствие установява, че при прегледа на
пострадалото лице К. няма данни двата зъба да са били разклатени в
следствие на възпалителни или дегенеративни възрастови изменения, както и
че по принцип е възможно описаното от него увреждане в експертизата да е в
резултат и на ПТП, но не могат да бъдат причинени от един шамар, а от
действието на твърд тъп предмет или върху твърд тъп предмет.
Тази фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателства: от
свидетелските показания на Р.К. и И. Т. които са последователни, логични,
кореспондират се едни с други, поради което съдът ги кредитира изцяло, тъй
като те се подкрепят и от показанията на свидетелите В. Д. и К. А., както и от
назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 136/
2019г.,които също съдът кредитира изцяло
С оглед описаната по-горе, фактическа обстановка правилно съдът е
намерил, че подсъдимия Ч. И. И. е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, а именно на 16.08.2019г. в гр.Кърджали причинил на Р. Т. К.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен десен зъб и
на първи долен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
5
говоренето. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като
подсъдимият И. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е допускал тяхното настъпване. От
гледна точка на въздействието върху обекта, това посегателство против
здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като
в настоящият казус резултатът е избиване на два зъба. Това, че извършеното
престъплението е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 вр.ал.2 от
НК следва от цитираното заключение на вещото лице М., който казва, че това
нараняване е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Причини за извършване на деянието се коренят в неспазване на
законоустановените норми за поведение, незачитане физическата
неприкосновеност на личността, както и за желание от страна на дееца да
раздаде справедливост по повод настъпилото ПТП, при което са настъпили
материални щети за собствения на дееца автомобил по вина на пострадалия.
Въпреки, че свидетелят К. е пострадал от деянието и И. Т. е негов
роднина, то и настоящата инстанция кредитира показания им, защото те не са
опровергани от нито едно друго доказателство извън подсъдимия и кръга на
неговите близки- А. И. и П. И.а. Това е така, защото при проверката на
показанията на последните двама, които е логично да поддържат защитната
теза на дееца и са заинтересовани от изхода на делото като съответно негов
брат и съпруга, никъде не установяват нанасяне на каквито и да било удари от
страна на подсъдимия Ч.И. към пострадалия Р.К.. При проверката за
достоверност на техните показания обаче стоят гласните показания дадени от
В. Д.. Свидетелят В. Д. свидетелства за нанесен един удар от страна на
подсъдимия на пострадалия в областта на лицето, докато никой от посочените
трима- дееца или свидетелите А. И. и П. И.а, не установява този факт. От
друга страна показанията на свидетелите Р.К. и И. Т. се подкрепят както от
свидетелстването на свидетеля Динков, така и от показанията дадени от
свидетеля К. А., че на инкриминираната дата при разговор с гражданския
ищец след ПТП- то го е чул да фъфли. Останалите свидетели не са очевидци
на станалото и техните показания не могат да променят изяснената
фактическа обстановка. Правилно и обосновано първата инстанция приема за
достоверни показанията на пострадалия Р.К. и на И. Т., както и не кредитира
свидетелските показания на А. И. и П. И.а, и обясненията на подсъдимия И.,
6
досежно твърдението, че не е имало нанасяне на удари от страна на
последния към гражданския ищец К..Показанията на свидетелите Р.К. и И. Т.,
кореспондират напълно с посоченото в съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 136/ 2019г., че увреждания са причинени от удари нанесени
от подсъдимия Ч.И. на пострадалия К., а не и поради също вероятния
механизъм посочен от Вещото лице Н. М.- в резултат на пътно- транспортно
произшествие.
Също така правилно и обосновано решаващия съд не е дал вяра на
показанията на свидетеля К. С., защото той не е извършил стоматологичен
преглед на гражданския ищец К. и защото показанията противоречат на
съдебно медицинската експертиза назначена по делото и изготвена от вещото
лице М., както и най-вече на неговите показания на съдебното следствие, в
които той казва, че при прегледа на Р.К. не са установени дълбоки венечни
легла и кръвни съсиреци в дъното им, които са задължителни при наличието
на пародонтоза, каквато твърди свидетеля С..
За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е
извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е
изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя и
възприема изцяло.
Относно твърденията на защитата, настоящата инстанция приема
следното:Твърдението за затворен прозорец на лекия автомобил остава само
такова, защото от представения снимков материал не може по категоричен
начин да се установи дали прозореца е отворен или не.Има ли или няма
нанесени удари от подсъдимият, съдът е установил със свидетелските
показания на пострадалия К. и И. Т., подкрепени и от свидетеля В. Д., както
и от назначената СМЕ. Голословни за твърденията на свидетелите А. И. и П.
И.а, че е нямало никакъв удар и подсъдимия даже не се приближавал до
пострадалия, защото на първо място се оборват от цитираните по –горе
доказателства а се оборват и от обясненията на самия подсъдим, който
признава, че се е приближил да пострадалия и е „...възможно е в процес на
някакъв афект наистина да съм му шляпнал един шамар..”.Що се отнася до
претендираната „парадонтоза на същите зъби” то показанията на свидетеля
/не, вещо лице/ С. са изолирани и в пълно противоречие на назначената СМЕ
7
цитирана по-горе, която и двете инстанции приемат безрезервно. Не е
сериозно да се оборва експертиза изготвена от съдебен лекар със свидетелски
показания, касаещи „преглед” извършен в заведение. Необосновано е и
твърдението, че подсъдимият е признат за виновен по обвинение което не му
е повдигнато, защото в диспозитива на присъдата бил признат за виновен за
нанасяне на средна телесна повреда без да е упоменат начина /чрез нанасяне
на удари с юмруци/ посочен в обвинителният акт, и това е така защото
обвинението е за причинена средна телесна повреда, довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето и подсъдимия е осъден точно за
такава телесна повреда. Няма изискване в закона за изписване на начина на
причиняване на повредата в диспозитива на присъдата. Що се отнася до
твърдението в жалбата, че наложеното наказание е несправедливо като
завишено, то настоящата инстанция оставя същото без коментар.
При определяне на наказанието на подсъдимия Ч.И. съдът като е взел
предвид степента на обществена опасност на деянието за типична, предвид
обществените отношения, които засяга то- неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността, и като е отчел наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добрите
характеристични данни, семейно и трудово ангажираност, големия период от
време изминал от извършване на престъплението, както и отегчаващите-
причинени две средни повреди, както и съпътстващите две леки телесни
повреди причинени на инкриминираната дата представляващи
кръвонасядания по лицето и лигавицата на долната устни, е намерил, че
следва да определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства при
условията на чл.54 от НК. Поради това е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, като е преценил, че така ще се реализират
целите на наказанието в най- пълна степен заложени в чл.36 от НК.
Изтърпяването на така определеното наказание е отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, поради наличие на условията за това, а
именно: наложеното наказание лишаване от свобода е до три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно.
8
Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия Ч. И.
И. наказание е напълно в състояние да постигне целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-
възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите
членове на обществото, до какъвто правилен извод е стигнал и решаващия
съд.
По делото безспорно се установи, че увреждането на пострадалия Р. Т.
К. е настъпило в резултат на виновното престъпно поведение от страна на
подсъдимия Ч. И. И., поради което той е длъжен да възстанови вредите, които
е причинил. Определената от решаващия съд сума от 3500лв. за обезвреда на
неимуществените вреди съгласно съдебната практика и принципа за
справедливост е точно определена. Настоящата инстанция като съобрази
категорично установените наранявания на пострадалият и съгласно критерият
за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД счита сумата от
3500лв за необходима и достатъчна за справедливо обезщетение за
претърпените от К. неимуществени вреди. В останалата част и до пълния му
предявен размер от 5000 лв. гражданският иск правилно е бил отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимите наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260028/10.03.2021год.,постановена по
н.о.х. дело №520/2020год., по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10