Решение по дело №1976/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал. от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ш., против Решение №973/12.07.2024г., постановено по АНД № 20245330202550/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление № НП-1/02.04.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, с което на Сдружение „Съвет по туризъм“ – Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ЕИК *********, представлявано от инж. Л. И. Ф., на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от Закон за културното наследство (ЗКН), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ и чл. 83, т. 2, б. „г“ от ЗКН.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Счита, че предвид направеното описание в обстоятелствената част на наказателното постановление и посочения размер на наложената санкция, следва да се приеме, че в процесното НП е допусната техническа грешка, като се твърди, че това не обосновава извод за неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се подробни възражения относно констатациите на въззивния съд по отношение на приложението на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН, като се сочи, че ПРС неправилно е приел, че в разглеждания случай извършеното нарушение представлява и „маловажен случай“.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПРС и да потвърди обжалваното НП. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседания касаторът се представлява от адв. Ш., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на ПРС. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Съвет по туризъм“ – Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат М. Ч., в представен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, поддържа,че касационната жалба е неоснователна, а атакувания съдебен акт – е правилен и законосъобразен, поради което и настоява за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

С Решение № 973 от 12.07.2024 г., постановено по АНД № 20245330202550/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н.с. е отменено Наказателно постановление № НП-1/02.04.2024 г. на Главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, с което на Сдружение „Съвет по туризъм“ – Пловдив, представлявано от инж. Л. И. Ф., на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от Закона за културното наследство, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „в“ и чл. 83, т. 2, б. „г“ от ЗКН.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като не са съобразени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Въззивният съд е посочил, че в обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е подвел приетата и изложена от него фактология на деянието като извършено от дружеството-жалбоподател административно нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН. Същевременно и в противоречие на това, в диспозитивната част на постановлението, АНО е наложил наказание за извършено от дружеството жалбоподател нарушение на чл. 83, ал.1, т.1, б. „в“ и т. 2, б. „г“ от ЗКН.

В решението на ПРС са изложени мотиви, че така посочената в диспозитива на НП като нарушена норма, не отговаря на установените по случая факти и обстоятелства, от една страна, а от друга - е в противоречие с приетата като нарушена материална норма в описателната част на постановлението, както и с отразеното в АУАН, където правилно АНО е посочил разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗКН. Според въззивния съд допусната от наказващия орган неяснота и липсата на идентичност относно неговата преценка в какво конкретно се изразява нарушението на дружеството-жалбоподател, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, касаещо законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Изложено в мотивите на решението на първоинстанционния съд е, че посочване на правилната разпоредба на извършеното нарушението е абсолютно задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Така констатираното нарушение е прието за съществено, тъй като според ПРС се препятства правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, да организира и реализира пълноценно защитата си.

По подробно изложени съображения е прието, че допуснатото нарушение е неотстранимо, поради което, според ПРС са налице основания за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Наред с констатираното процесуално нарушение, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай извършеното нарушение съставлява и маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, което също, според ПРС, би довело до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение, за което ПРС е изложил подробни допълнителни мотиви.

В тази връзка е прието, че се касае за първо нарушение, липсват данни разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Изложени са мотиви, че в хода на съдебното производство пред ПРС, включително и с оглед свидетелските показания, е установено, че преместваемите обекти са били обезопасени в максимална степен, за да нямат пряк контакт с настилката на обекта. Описано е в решението, че са им били поставени гумени и коркови крачета, дунапрен за увиване краката на шатрата за недопускане на триене, както и допълнително поставени дунапренени лостове, всичко това с ясното самосъзнание за опазване на археологическия архитектурно-строителен паметник на културата.

Според първоинстанционния съд от приложените писмени доказателства по делото, се установява намерението на дружеството-жалбоподател за спазването на законовата процедура по изготвяне необходимите документи, а именно подаденото своевременно заявление вх. № 23 СВ-22 от 20.07.2023г. за разрешение за провеждането на кампанийно събитие „Пловдивски летни винени нощи“ във „Форум Запад“, пл. Централен, заедно с приложената към него схема, на преместваеми обекти, които щели да бъдат разположени на територията на „Форум Запад“.

Заедно с това е прието, че в конкретния случай окончателното становище с резултат ”не съгласуване” на схемата- проект за разполагане на кампанийни преместваеми обекти в рамките на „Форум Запад“ е издадено едва три дни след приключване на събитието, което според ПРС води до извод, че дружеството жалбоподател не е имало друга възможност освен очаквайки крайното решение на МК да проведе вече обявеното в медиите събитие по дегустация на виното, тъй като обратното - спиране точно преди старта без категоричен отказ от МК би било некоректно и в ущърб на подготвилите се вече винопроизводители от цялата страна, заявили участие в събитието „Пловдивски летни винени нощи“, както и би засегнало основната цел на събитието - привличане на туристи в Пловдив в слаб за града туристически сезон (месец август) и поставянето на акцент на Античността и ролята на мястото на виното през ранните векове.

В тази насока много точно и обосновано е отчетена очерталата се след събиране на допуснатите доказателства фактическа картина, като между страните спор по фактите не се формира, което не налага нейното приповтаряне от касационната инстанция.

Решението на Районен съд Пловдив е правилно като краен резултат.

При преценката на доказателствения материал не се установиха твърдяните процесуални нарушения. Всички доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тази именно преценка са изградени и решаващите изводи от фактическа и правна страна от състава на районния съд относно допуснати съществено процесуални нарушения.

По конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че действително във фактическата част е описано нарушението, което правилно е подведено от АНО под нормата на чл.83, ал.1, т.1, б. „г“ и т.2 б „в“ от ЗКН, но в диспозитива на обжалваното НП е изписана като нарушена нормата на чл.83, ал.1, т.1, б. „в“ и т.2 б „г“ от ЗКН, като последнопосочената норма вменява съвсем различни задължения, както е посочено и в решението на ПРС.

Наличието на противоречие между мотивната част и диспозитива, дори да се дължи на техническа грешка, не дава възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установи действителната воля на наказващият орган и съставлява самостоятелно основание за отмяна.

В конкретния случай е налице неспазване на изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съгласно което наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

С разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП, като липсата на някой от тези реквизити или непълнотата, неяснотата или противоречието в тях, както е в конкретния случай, води до ограничаване на процесуални права и по-конкретно на правото на защита.

Дори да се приеме, че по категоричен начин е установено нарушението, описано подробно в мотивите на процесното НП, противоречието между фактически и правни изводи е абсолютно основание за цялостна отмяна на санкционния акт, тъй като не позволява формиране на еднозначни изводи досежно волята на наказващия орган и фактите по приложимия закон.

В тази посока районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Неправилни са изводите на въззивния съд обаче в частта относно квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“.

Нормата на чл. 28 от ЗАНН във вр. с пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН регламентира маловажност на случаите - тези, при които извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на вреда за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

Според настоящия касационен състав констатираното нарушение с обжалваното НП не е маловажно, съгласно чл. 28 от ЗАНН във вр. с пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, защото независимо от формалния му характер, с деянието се засягат съществено регламентираните със закон условия и ред, при които следва да се извършват намесите в защитените територии за опазване на културното наследство. Именно поради това и заради тяхната обществена значимост и културна същност, законодателят е определил механизъм за предварително провеждане на съгласувателна процедура по реда на специалния ЗКН, преди реализирането и изпълнението на намесата по ЗУТ. По този начин се цели съхраняването на средата на недвижимите културни ценности от нерегламентирани намеси и приспособяването на съвременното им използване към изискванията, свързани с тяхното опазване. В този смисъл, този вид деяния предизвикват щети за обществото, изразяващи се в омаловажаване на ролята на държавните органи в насока към съхраняване автентичността на недвижимите културни ценности.

В случая, с оглед на всички установени при проверката обстоятелства и тежестта на нарушението, както и с оглед статута на територията на „Цар Симеоновата градина“, която представлява единична недвижима културна ценност на градинското и парковото изкуство, като архитектурен паметник на културата, с категория "местно значение", и след като законодателят е предвидил, че такова деяние съставлява нарушение, както и с оглед обстоятелството, че конкретното деяние не се отличава от обикновените случаи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по чл. 28 ЗАНН.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, също не е достатъчно, за да се приеме за установено, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от този вид. Това обстоятелство е отчетено като смекчаващо отговорността при индивидуализацията на административното наказание и санкцията е била определена в предвидения законов минимум.

Въпреки това и с оглед изложените по-горе мотиви относно допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при издаването на НП, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на това, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и във връзка с чл.221 ал.1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите са своевременно заявени и доказани в размер на 2100,00 лв. с ДДС, дължими на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

На основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възражението на касатора за прекомерност е неоснователно.

При наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, формулата за изчисляване на минималния размер на възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., което възлиза на 2 200 лева.

Същото е съответно на изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе Административен съд – Пловдив, ХХVI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №973/12.07.2024г., постановено по АНД № 20245330202550/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ н.с.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на Сдружение „Съвет по туризъм“ – Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от инж. Л. И. Ф., сумата в размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.