РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Враца, 17.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично съдебно заседание на 26.09.2023 г. /двадесет и
шести септември, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ КАД № 371 по описа
на АдмС – Враца за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, предявена от Е.П. ***, чрез * А.П.И. от ***, против Решение
№ 156 от 20.04.2023 г., постановено по АНД № 351/2023 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице рег. №
369зз-33/23.03.2023 г., издадена от Д.И.И. –*** при ОД на МВР – Враца.
В касационната жалба
са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че посоченото в заповедта основание
не отговаря на изискванията на закона по чл.72 ал.1 от ЗМВР. Излагат се
твърдения за липса на фактически и правни основания за постановеното задържане,
поради липса на данни за съпричастност на касатора към извършването на каквото
и да е престъпление. Иска се за отмяна
на обжалваното решение и отмяна на оспорената Заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – Д.И. – ***
при ОД на МВР – Враца, редовна призована
не се явява и представлява в с.з., като в писмен отговор на касационната жалба,
чрез процесуален представител – ** Д.П., изразява становище за отхвърляне на
жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на
оспорената заповед. Иска се потвърждаване на решението на РС-Враца.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, и основателност на
касационната жалба, а решението за неправилно. Сочи, че не е имало достатъчно
данни в преписката за издаване на заповедта, нито в проведеното производство са
събрани такива. Отправя искане жалбата да бъде уважена.
С касационната жалба
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият касационен
съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
производството пред Районен съд - Враца е Заповед за задържане на лице рег. №
369зз-33/23.03.2023г., издадена от Д.И.И. –*** при ОД на МВР – Враца, с която
касаторът - Е.П. ***, е задържан за срок от 24 часа. За фактическо и правно
основание за задържането е посочено – „Във
връзка с ДП № 30/23г. по описа на ОДМВР-Враца, за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 от НК“, без каквото и да било фактическо описание за него.
Със заповедта Д. е
задържана в помещение за временно задържане на РУ – ***, като последната е
получила копие от заповедта. За час на задържане е вписан 19:30 ч. а за
освобождаване 13:30 ч.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с приложимия
материален закон. Приел е също, че за законосъобразността на задържането с
правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно предположението за
наличие на данни, от които може да се направи обосно-вано предположение, че
конкретно лице е извършител на престъпно деяние, без да е необходимо
полицейският орган да разполага с доказателства, установяващи по безспорен
начин извършителя на престъплението. Посочено е още, че е изпълнена целта на
закона, тъй като задържането като превантивна мярка, е да предотврати
възможността на лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да
се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност.
От доказателствената съвкупност е формиран извод, че актът е достатъчно
обоснован от материално-правна страна. Въз основа на горното е изведен
решаващия мотив за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената
заповед.
Решението е валидно и
допустимо, но НЕПРАВИЛНО, като постановено в противоречие с доказателствата и
при неправилно приложение на материалния закон, а наведените с касационната
жалба и в съдебно заседание доводи на прокурора за неговата незаконосъобразност
са основателни.
Приетата за установена от РС-Враца фактическа обстановка и изложе-ната
правна аргументация за законосъобразност на Заповед за задържане на лице № 369зз-33/23.03.2023г.,
издадена от *** при ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради „данни за извършено престъпление“ - „Във
връзка с ДП № 30/23г. по описа на ОДМВР-Враца, за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 от НК“, е постановено
задържане за срок до 24 часа на Е.Д. не се споделя изцяло
от касационната инстанция.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от посочения в
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейски орган, какъвто се явява *** при ОД на МВР – Враца, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на процесуалните
правила за това, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с
неговата цел.
Необосновани, като не кореспондиращи с доказателствата по делото и
приложимите материално-правни норми, са изводите на съда, за наличие на предпоставките
на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно последната разпо-редба, полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, основано на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка /ПАМ/
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не
може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство
върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със
закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ единствено и само в изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да
задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната
власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася
по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със
закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ
от 07.09.1992 г.) всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на
ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е
изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ - б. „г“ ЕКПЧ,
чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки
при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да
бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в
Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон,
както от процесуална, така и от материално-правна страна. За целта чл. 5, § 2
-§ 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материално-правни права, свеждащи до минимум
рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл. 5, § 2
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си
при задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове
всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап.
Разпореденото
задържане с оспорената заповед – предмет на производ-ството пред районния съд,
не покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи
принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност.
Съгласно чл. 74, ал.
2 от ЗМВР в заповедта за задържане задължително се посочват основанията за
задържане, а съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт, какъвто
безспорно е заповедта за прилагане на ПАМ, следва да съдържа правните и
фактически основания за издаването му.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед, издателят е посочил за фактическо и правно основание за
задържането – „Във
връзка с ДП № 30/23г. по описа на ОДМВР-Враца, за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 от НК“, като не са изложени каквито и да било обстоятелства, които да навеждат на извод за вероятно
извършено такива престъпление от касатора, въз основа на какви данни, по какъв
начин АО е узнал за тях и каква е връзката на задържаното лице с тези данни.
Административният
орган не е посочил осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта
от прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Мотивите,
които следва да изложи административният орган, трябва задължително да са съобразени
с естеството на адм. акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат
съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така
че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта, да
се запознае с основанията за издаването му, за да се защити по фактите, съответно да се реализира съдебен контрол относно законосъобразността
задържането.
Заповедта не препраща и към друг съставен служебно в производството
документ, който евентуално да съдържа посочване на фактическите основания за
издаването ѝ. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, ако адм. акт
е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е.
негови мотиви. Съгласно т. 4 от ТР № 1/ 18.04.2006 г. по а.д. № 1/2006 г. на ВАС,
задължението за мотивиране на адм. актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането
на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС
на ВАС.
При тези факти, не се
установява наличието на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР,
посочена като правно основание за издаването на заповедта, тъй като приложената
адм. преписка не съдържа каквито да е било данни за съпричастност на задържаното
лице към извършването на престъпление. Принципно вярно е, че за прилагане на
процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен и недвусмислен начин инкриминираното деяние и неговия извършител.
Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към
извършване на престъп-ление под някоя от формите, предвидени в НК, но това в случая,
предвид данните, съдържащи се в събраните по административната преписка
материали не е сторено и в най-малка степен.
Изложеното обосновава
извод за несъответствие на оспорената заповед с материално-правните разпоредби
и за нейната незаконосъобразност, по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и като не е
съобразил горното, районният съд е постановил решението си при неправилно
приложение на материалния закон.
В случая не са
представени и никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице
да се укрие или да извърши престъпление. Също така, няма данни да са предприети
някакви действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието на
лицето в престъпление по чл. 195 от НК /кражба/. Единствено
е приложена Докладна записка, в която е посочена съпричастност на лекия
автомобил собственост на касатора Е.Д., но е установено безспорно, че той не се
ползва от нея, както правилно посочи и прокурора при ОП-Враца. В тази докладна
записка не се съдържат данни за извършено от касатора престъпление по чл.195 от НК.
При това положение
заповедта за прилагане на ПАМ превишава и целта на закона, поради
обстоятелството, че липсват данни за извършено от касатора Д. престъпление,
което да налага задържането й за срок от 24 часа.
С приложената мярка,
правото на лицето на свободно придвижване е неоснователно ограничено, поради
което задържането противоречи на един от основните принципи на административния
процес, а именно принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение
с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е
обосновано, нито е доказано, че за постигането на законова цел е било
необходимо задържането за срок от 24 часа.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за
законосъобразност на заповедта за задържане на лице, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа
страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че Заповед за задържане на лице №
369зз-33/23.03.2023 г., следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от касатора за присъждане на
разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 70 лв. /седемдесет
лева/ – д.т. за подаване на касационната жалба, разноски по делото пред
настоящата инстанция, за които разноски има доказателство по делото. По делото
пред РС и пред АдмС Враца не се представи списък за разноските съгласно чл. 80
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Не се представиха и доказателства за заплатен
адвокатски хонорар, поради което и такъв не следва да бъде присъждан.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 156/20.04.2023г., постановено
по АНД № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдена
Заповед за задържане на лице № 369зз-33/23.03.2023 г.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице № 369зз-33/23.03.2023г., издадена от Д.И.И. – *** при ОД
на МВР – Враца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д. ***, разноски по делото в размер на 70
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.