№ 203
гр. Смолян, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20024/17.12.2021 г. по гр. д. № 79/2020 г.
Златоградски районен съд е отхвърлил предявения от М. АНГ. Р. иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответниците ЕМ. В. ЗЛ., Б. В. Б., Х.Р. Б., К. Р. Ч., В. Р. М. и Д. М. П., че
ищецът М. АНГ. Р. притежава правото на собственост върху 1. Имот №
007215 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Н. с
ЕКАТЕ 51319 с площ 1, 341 дка с начин на трайно ползване залесена
територия, при граници и съседи: имот № 007217 – залесена територия на
ДАГ – ДГС Златоград, имот № 001337 нива на Р. М. М. и 2. Имот № 007216
по картата на възстановената собственост на землището на гр. Н. с ЕКАТЕ
51319 с площ 1, 353 дка с начин на трайно ползване залесена територия, при
граници и съседи: имот № 007217 – залесена територия на ДАГ – ДГС
Златоград, придобити въз основа на изтекъл в негова полза 10-годишен
давностен срок при условията на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ и съобразно Договор
за продажба на недвижим имот от 24.04.1996 г.; ищецът е осъден да заплати
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Златоград сумата от 1 180 лева – разноски за
производството.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
М. АНГ. Р., чрез пълномощник адв. Велков, с оплаквания, че е неправилно и
1
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон,
необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото и при
превратно тълкуване на доказателствата и относимите и приложими правни
норми.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на
районния съд, че нормата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ е неприложима в
настоящия случай, тъй като договорът, от който ищецът черти права, е
сключен след внасяне на имота в ТКЗС. Твърди се, че договорът от 24.04.1996
г. е такъв по чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ и е основание за владение по смисъла на
тази разпоредба. Прави се позоваване на установеното от СТЕ и
свидетелските показания, като се твърди, че годен документ по смисъла на чл.
12 ал. 7 от ЗСПЗЗ може да бъде всяко писмено материализирано изявление,
което в конкретния случай, съпоставено с другите установени по делото
факти, представлява основание за владение. Твърди се, че писменият
договора за продажба на земеделски имот, който не е сключен в нотариална
форма, но в който е отбелязано, че купувачът придобива в собственост имота,
е документ, който установява началото на давностно владение. Твърди се, че
поради купувачът по този договор има право да иска възстановяване на
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като се прави позоваване на
съдебна практика. Жалбоподателят твърди, че за давностно придобиване на
земеделски имот въз основа на писмен договор по смисъла на чл. 12 ал. 7 от
ЗСПЗЗ е достатъчно ищецът да установи факта на наличие на такъв писмен
договор, от който да се установи и недвусмислено факта на предаване и на
владението от продавача на купувача, факта на спокойно, необезпокоявано
осъществяване на владението върху този имот до образуване на ТКЗС, факта
на внасяне на този имот в ТКЗС от владелеца, за да е достатъчно придобиване
на имота по посочения оригинерен способ. С оглед посочените две
изключения в разпоредбата по отношение разпоредбата на чл. 12 ал. 7 от
ЗСПЗЗ се твърди, че е достатъчно да се установи осъществяване на владение
от ищеца или неговия наследодател, установено от писмен договор; сочи се,
че спора следва да се разреши в полза на ищеца, тъй като давността
продължава да тече и след коопериране на имота, като се прави позоваване на
практиката и се твърди, че очевидно предназначението на тази нормативна
уредба е да се съобрази със съществуващата житейска практика от онези
години и общите правни принципи за справедливост.
Твърди се на следващо място във въззивната жалба, че
неправилно и незаконосъобразно районният съд приема, че иска е
неоснователен и доколкото е приложим реда на ЗВСГЗГФ и текста на чл. 12
ал. 7 от ЗСПЗЗ не намира приложение.В тази връзка се сочи, че съдът е този,
който следва да даде с доклада по делото правна квалификация на иска. Сочи
се, че договорът е сключен преди изменението на закона, както и че в тази
връзка разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ регламентира въз основа на
които документи се установява правото на собственост, като между тях и
такъв заверен писмен договор – дори и да се приложи ЗВСГЗГФ, от
2
доказателствата по делото се установява, че ищецът е придобил процесните
имоти по давност.
Твърди се, че районният съд не е отчел обстоятелството, че част
от ответниците признават иска, както и даденото по реда на чл. 176 от ГПК
обяснения от ответника П..
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се постанови друго, с което исковата претенция да
бъде уважена, претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв.
Г.Д., в качеството му на особен представител на ответника Б. В. Б., с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че доказателствата
по делото са правилно преценени от първоинстанционния съд.
В отговора се обосновават доводи, че принадлежността на
правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по
предвидения от закона ред документи, удостоверяващи отбелязвания за
принадлежността на правото на собственост върху имота, но извършени
преди образуване на ТКЗС и които непосредствено предхождат внасянето на
имота в ТКЗС. Сочи се, че договора от 24.04.1996 г., на който се позовава
ищецът, не е сключен преди внасянето на имотите в ТКЗС, поради което е
неприложимо правилото по чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ; освен това процесните два
имота представляват горска залесена територия и нямат статут на земеделски
земи, които да са предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ. Твърди се, че пяла
никакви доказателства по делото, че до образуване на ТКЗС имотите са
внесени в ТКЗС от владелеца, за да е достатъчно придобиване на същите по
сочения от ищеца оригинерен способ.
С отговора се прави искане да бъде отхвърлена въззивната като
неоснователни и се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски
в качеството на особен представител.
От останалите ответници по иска не е депозиран отговора на
въззивната жалба.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв.
Велков поддържа въззивната жалба.
Въззиваемите не изпраща представител в съдебно заседание. За
въззиваемият Б.Б. от пълномощникът му адв. Г.Д. е постъпило писмено
становище, с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора
доводи.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
Жалбоподателят Р. като ищец в производство претендира да е
3
придобил процесните имоти - № 007215 и № 007216, на основание давностно
владение по чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ въз основа на писмен Договор за продажба
на недвижим имот от 24.04.1996 г.
Касае се за писмен договор от 24.04.1996 г., заверен от кмета на
Община – Н., според който наследниците на С.М.Х. продават на ищеца пет
недвижими имота, представляващи земеделска земя, между които по т. 5 имот
№ 007145 /от който са образувани двата процесни имота/.
Установява се и от показанията на свидетелите М. и С., че от 1996
г. до настоящия момент процесните имоти се владеят единствено от ищеца,
като никой не му оспорва собствеността.
С Решение № 55А-12 от 04.07.2019 г. на ОбСЗ – Н. собствеността
по отношение процесните имоти е възстановена на наследниците на С.М.Х..
Според заключението на съдебно-техническата експертиза голяма
част от процесните имоти е самозалесена, поради което при възстановяване
на собствеността са описани като „залесена горска територия“.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,
касаещи приложението в случая на реда, предвиден в § 9 ал. 2 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ /собствеността спрямо процесните имоти е възстановена по реда на
ЗВСГЗГФ/. Споделят се и доводите, че договорът, от който ищецът иска да
черпи права, не попада в хипотезата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което и
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
районния. Както смисълът на тази разпоредба, така и практиката на ВКС, част
от която се сочи и анализира в решението на районния съд, сочат, че
приложението на разпоредбата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ касае договори,
сключени преди включване на земите в ТКЗС и в този смисъл и давностното
владение е започнало преди включване на земите в ТКЗС. Настоящият случай
не е такъв – договорът е сключен след включване на земите в ТКЗС – през
1996 г.
Поради това и на договор по смисъла на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ
може да се позовава лице, което претендира да е било собственик към
момента на образуване на ТКЗС, какъвто настоящия случай не е.
Както сочи жалбоподателят във въззивната си жалба, предвид
разпоредбата на чл. 12 ал. 7 от ЗСПЗЗ внасянето на такъв имот в ТКЗС не
4
прекъсва придобивната давност, както и че давността продължава да тече и
по време на ТКЗС. Т.е. началото на давностното владение въз основа на
писмен договор трябва да е започнало преди образуване на ТКЗС /за да
продължава да тече след образуване на ТКЗС/, а жалбоподателят е установил
владение на процесните имоти след внасянето им в ТКЗС – едва от 1996 г.
На наследниците на С.М.Х. собствеността спрямо процесните
имоти е възстановена с Решение № 55А-12/04.07.2019 г., поради което и след
тази не е изтекъл десетгодишния давностен срок в полза на ищеца.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се допълни,
че признанието на иска от част от ответниците не променя извода за
недоказаност на исковата претенция. Разбирането на част от ответниците, че
имотите са придобити от ищеца би могло да им даде основание за други
съответни правни действия.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Следва да бъде
разпоредено изплащането на особения представител на въззиваемия Б.Б. –
адвокат Г.Д. внесеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 480
лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20024/17.12.2021 г. по гр. д. № 79/2020 г.
на Златоградски районен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 480 лева адвокатско възнаграждение за
особения представител на Б. В. Б. – адвокат Г.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
5
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6